№ 140
гр. И, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, депозирана от И. И. Н. срещу Наказателно
постановление № 786/28.02.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1
във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона
за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
В депозираната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Аргументирани са нарушения на процесуалния
закон при издаването му и допуснато неправилно приложение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподател
поддържа жалбата и развива подробни съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище
развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е
искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Районен съд-И, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107,
ал. 5 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка.
На 27.10.2021 г. е извършена проверка от служители на РДГ – София в
отдел 465, подотдел „р“, имот № 000906, землище на с. В, община И –
общинска горска територия, в който със Заповед № 14/29.03.2021 г. на
директора на ОГП – И въззивникът И. Н. – горски стражар, е определен за
лице с лесовъдско образованиe, което да предотвратява и установява
нарушения. При проверката било констатирано, че в отдел 465, подотдел „р“
е извършена сеч на 23 бр. дървета от бук и габър с обем 14 куб.м. стояща
дървесина, немаркирани с контролна горска марка, както и изграждане на нов
извозен път, който не е отразен с одобрения и регистриран технологичен план
в електронната система на Изпълнителна агенция по горите.
За това, че в периода от 04.01.2021 г. до 27.10.2021 г. И. Н. в качеството
си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е изпълнил задълженията си да опазва
поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания,
вследствие на което в отдел 465, подотдел „р“, имот № 000906, землище на с.
В е извършена сеч на 23 броя дървета бук и габър с обем 14 куб.м. стояща
дървесина, немаркирани с контролна горска марка, както и изграждане на нов
извозен път, който не е отразен с одобрения и регистриран технологичен план
в електронната система на Изпълнителна агенция по горите – нарушение на
чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка с обжалваното
Наказателно постановление № 786/28.02.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите – София, за нарушение на чл. чл. 257, ал. 1,
пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1
от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Д. Х., Г. Т., В. М.,
С. Н., писмените доказателства Констативни протоколи №№ 008514, 008515,
008516, сортиментна ведомост за изчисляване на обема и сортиментите от
маркирания лесосечен фонд в пл.куб.м. – одобрена сеч, отдел: 465, подотдел
„р“, Заповед № 14/29.03.2021г. на Общинско горско предприятие /ОГП/;
Заповед № РД № 49-194 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и
храните; Технологичен план за добив на дървесина от отдел 465, подотдел
„р“, землище „В“, имот № 000906, Допълнително споразумение №
7/01.01.2021г. към тр.д. № 34/01.10.2013г. между ОГП и И. Н., молби и
заповеди за ползване на платен годишен отпуск.
Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените
доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната
2
проверка и констатациите на проверяващите.
Така от показанията на свидетелите Х., Т. и М. следва несъмнен извод,
че при проверка на 27.10.2021 г. е установено, че в отдел 465, подотдел „р“ е
извършена сеч на 23бр. дървета от бук и габър с обем 14 куб.м. стояща
дървесина, немаркирани с контролна горска марка, както и изграждане на нов
извозен път, който не е отразен с одобрения и регистриран технологичен план
в електронната система на Изпълнителна агенция по горите.
Свидетелите непротиворечиво изясняват, наличието на отсечен дървета,
немаркирани с контролна горска марка, както и по какви признаци са
направили извод, че пътищата са новоизградени. Показанията им се
подкрепят от изготвените по делото констативни протоколи. От показанията
на свид. Т. следва извод, че дърветата са били отсечени около месец преди
проверката.
От Допълнително споразумение № 7/01.01.2021г. към тр.д. №
34/01.10.2013 г. и Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И се
установява, че въззивникът И. Н. е горски стражар, който като лице с
лесовъдско образование е определен да предотвратява и установява
нарушения в отдел 465, подотдел „р“ в землището на с. В.
От приложените молби и заповеди се установява, че въззивникът е
ползвал годишен отпуск през различни периоди от 2021 г., включително в
периода от 20.10.2021 г. до 29.10.2021 г.
Изброените доказателстства и липсата на противоречия в
доказателствените източници позволиха на въззивната инстанция да приеме
описаната по-горе фактическа обстановка и на тази фактическа основа да
прави своите правни изводи.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било
извършени нарушението.
3
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушенията. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Не се споделят доводите за съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати при издаване на АУАН и НП.
Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното
деяние по всяко от нарушенията. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация.
Описани са всички съставомерни признаци, като е посочено, че
жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е
изпълнил задълженията си да опазва поверените му горски територии от
незаконни ползвания и увреждания. В този смисъл признаците на състава на
административното нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1 т. 1 ЗГ вр. чл. 190, ал. 2,
т. 1 ЗГ са ясни и конкретно описани както от фактическа така и от правна
страна.
Непосочването на точна дата на извършване на нарушението не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Посочено е обективно
възможното и установено при проверката– датата на открИ.е на нарушението
27.10.2021 г. (денят на проверката), както и за пълнота периода в който е
извършено 04.01.2021 г. (датата на издаване на позволителното за сеч) до
27.10.2021 г. (датата на проверката). Очевидно е, че с оглед вида на
конкретното нарушение при липсата на данни за точните дни, в които
дърветата са отсечени и пътищата са изградени, посочването на конкретна
дата или дати, в които е извършено, е невъзможно. Следва да се отбележи, че
конкретното нарушение е продължено, създава се едно противоправно
състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за
действие до преустановяване на това бездействие или до установяването му
по надлежния ред, като в случая както в съставения акт за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, се сочи датата на извършената проверка -
27.10.2021 година, поради което правото на защита на санкционираното лице
не е нарушено (вж. в този смисъл Решение № 988 от 8.10.2021 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 633/2021 г.) В случая изискването за
посочването на дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е свързано
4
приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно цитираната
норма не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Според задължителните за съда указания, дадени в т. 2 от
Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ОСНК на
ВС, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят.
Бездействието на този орган повече от три месеца от открИ.е на нарушителя е
пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя.
В конкретния случай субектът на нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на задължения за контрол, става известен на 27.10.2021 г. в
момента на проверката и на 09.11.2021 г. е съставен акт за установяване на
нарушението. Към тази дата нито един от двата давностни срока, предвиден в
чл. 34 ЗАНН не е изтекъл, поради което посочване в АУАН на периода на
извършване на нарушението от 04.01.2021 г. (датата на издаване на
позволителното за сеч) до 27.10.2021 г. не представлява процесуално
нарушение.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника И. И. Н. е
ангажирана на основание за нарушение на 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл.
257, ал. 1, пр. 1 т. 1 от Закона за горите.
Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ предотвратяването и установяването на
нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от
общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост.
Нормата на чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ предвижда, че функциите по опазване на
горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с
лесовъдско образование, които опазват поверените им горски територии от
незаконни ползвания и увреждания.
В санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ е предвидена глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно
лице, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
По делото се установява, че И. Н. е работил като горски стражар. Със
Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И, като лице с лесовъдско
образование, е определен да предотвратява и установява нарушения в отдел
5
465, подотдел „р“ в землището на с. В. При проверката на 27.10.2021 г. е
установено, че в отдела е извършена сеч на 23 бр. дървета от бук и габър с
обем 14 куб.м. стояща дървесина, немаркирани с контролна горска марка,
Това означава, че обективно не е опазил поверената му горска територия, като
е допуснал незаконна сеч, което несъмнено представлява неизпълнение на
задълженията, възложени му от Закона за горите.
Действително в периода 04.01.2021 г. до 29.03.2021 г. няма данни да е
имал задължение да контролира процесната територия. От показанията на
свид. Т. обаче следва извод, че дърветата са били отсечени в период от около
месец от датата на проверката – 27.10.2021 г., следователно не може да има
никакво съмнение, че нарушението е извършено в периода след като отделът
е поверен за контрол на жалбоподателя.
Ползвания от жалбоподателя платен годишен отпуск не изключва
обективната му отговорност в случай на нарушение. Това обстоятелство
следва да се преценява на плоскостта на обществената опасност на
конкретното деяние с оглед приложение на института маловажен случай.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – непредпазливост. Жалбоподателят не е допускал, че в подотдела има
осъществена сеч на немаркирани дървета, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди като осъществи контролните си функции.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен предвид, тъй като
се касае до типичен вид нарушение от съответния вид разкриващо
достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде съставомерно.
Касае се за 14 куб.м. стояща дървесина, същевременно по делото са налични
доказателства за множество други подобни нарушения в поверените на
жалбоподателя подотдели. Съшият е останал безучастен във връзка с
изграждането на пътища, които не са отбелязани в технологичния план.
Последните несъмнено способстват по-лесно извозване на незаконно добита
дървесина. Ползваният от жалбоподателя годишен отпуск също не намалява
обществената опасност на деянието, тъй като от изисканата справка от
работодателя му може да се направи извод, че наказаният системно не
изпълнява контролните си задължения, доколкото не е предприел никакви
действия по идентифициране на конкретни нарушения и нарушители. За
целия период е изготвена 1 бр. докладна записка съдържаща две изречения за
целия отдел. Тя не съдържа никаква информационна стойност за конкретни
подотдели, установени неправомерни действия, опити за идентифициране на
нарушители. Това сочи, че жалбоподателят изпълнява съвсем формално
законовите си задължения и не полага никакво усилие за изпълването им с
предписаното от закона съдържание.
Ето защо материалният закон е приложен правилно.
Наказанието (глоба) е правилно определен съгласно предвиденото в чл.
257, ал. 1, т. 1 вр. чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ. Размерът също правилно е определен
към минимума, предвиден в разпоредбата, с оглед липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и доколкото се касае до не твърде голям брой
дървета.
Във връзка обвинението за деянието, че жалбоподателят е допуснал
изграждане на нов извозен път, който не е отразен с одобрения и регистриран
6
технологичен план в електронната система на Изпълнителна агенция по
горите настоящият състав приема, че липсват безспорни доказателства кога
този извозен път е изграден и дали това е станало в периода, след 29.03.2021
г., когато участъкът му е поверен. Този извод следва от доказателствата,
които не установяват кога са били изградени тези пътища. Особено
показателни в този смисъл са показанията на свид. Х., която посочва, че
подотделът е от предишни години, така че може да е бил използван и тогава.
При това положение, след като обвинението не е безспорно доказано, предвид
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 303, ал. 2 НПК, то не съставлява
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ, извършено от
жалбоподателя. Това обаче няма съществено значение за крайния изход на
производството, тъй като АНО не е приложил разпоредбата на чл. 18 ЗАНН,
макар е да е бил длъжен да го направи, респективно не наказал
жалбоподателя за две отделни административни нарушения, а само са едно.
При това положение не се налага частична отмяна на НП.
Ето защо оспореното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, с направеното по-горе
уточнение в мотивите, на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Районен съд - И
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 786/28.02.2022 г.
издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
7