МОТИВИ към присъда №25/03.08.2015г. постановена по НОХд № 531/2014г. по описа на БСлРС

 

Районна прокуратура гр.Бяла Слатина е повдигнала обвинение против Д.А.Т. и Ц.А.Т. ***, за това че в съучастие като съизвършители на 04.09.2014 г.в с. Малорад са причинили средна телесна повреда на М.Д.И. *** изразяваща се в закрито черепно-мозъчна травма – травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и общомозъчен отток, което отговаря на медикобиологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота” и открито хлътващо счупване на предната пазуха в ляво, счупване на носни кости и разкъсно- контузна рана в областта на главата, които наранявания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период 3-4 седмици, като Д.Т. е извършил деянието при условията на повторност, а Ц.Т. в условията на опасен рецидив и по този начин са осъществили престъпление по чл. 131, ал. 1 т.7 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 28, ал. 1 НК за Д.Т. и по чл. 131а вр. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1 б”б” НК за Ц.Т..  

Участващия в делото прокурор поддържа обвинението против двамата подсъдими така, както е внесено с обвинителния акт, с малки изключения, корегирани с пледоарията му. Поддържа в пледоарията си по същество, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като на подсъдимия Д. Т. му се наложи наказание над минималния размер от около 4 години лишаване от свобода, което според представителя на обвинението ще изиграе своята роля и ще въздейства превъзпитателно върху Т. и предупредително върху останалите членове на  обществото. Желае така поисканото наказание да бъде изтърпяно при първоначален режим строг в затвор, с оглед предишните му осъждания. На основание чл. 59 НК да му бъде приспаднато времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража в настоящото производство считано от 05.09.2014 г. (от задържането му по ЗМВР) до влизане на присъдата в сила. Тъй като настоящето деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. Т. е извършено в изпитателния срок от наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХ дело № 255/2014 г. по описа на РС Бяла Слатина, влязло в законна сила на 11.06.2014 г., то според представителя на обвинението следва да му бъде приведено това наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи отделно от наложеното по настоящата присъда, като се определи първоначален общ режим на изтърпяване.

По отношение на подсъдимия Ц.Т., прокурорът поиска да му бъде наложено наказание около минималния размер предвиден в закона а именно 5 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Поддържа пледоарията си, че мерките за неотклонение на подсъдимите трябва да останат същите. Веществените доказателства счита, че трябва да бъдат върнати на техните собственици. А по отношение на гражданския иск предоставя на съда да определи размера, който следва да бъде уважен срещу двамата подсъдими по равно, тъй като деянието е извършено и от двамата.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от М.Д.И. *** граждански иск солидарно против двамата подсъдими за сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски. На основание чл.84 НПК и следващи М.Д.И. е конституиран като граждански ищец в процеса, а на основание чл. 76 и следващи от НПК бе конституиран като частен обвинител. В качеството си на граждански ищец и частен обвинител М.И. лично и чрез повереника си адв. П.П. в хода на съдебните прения поискаха от съда да признае подсъдимите Д. и Ц. Тошкови в престъплението, което им е повдигнато и се поддържа от прокуратурата в настоящото съдебно производство. Желаят от съда да определи наказание лишаване от свобода и за двамата подсъдими при отегчаващи отговорността обстоятелства, като на Д.Т. бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 7 години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, а на подсъдимия Ц.Т. лишаване от свобода в размер на 10 години при първоначален строг режим на изтърпяване. Отделно от това поискаха да бъде уважен изцяло предявеният от М.И. граждански иск, за което излагат подробни съображения в пледоарията си.

Подсъдимия Ц.А.Т. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че в инкриминирания период същият се е намирал в дома си. Лично и чрез защитника си адв. В.Б. излагат подробни съображения за липсата на безспорни доказателства, че същият е участник в побой над М.Д.И., извършен на 04.09.2014 г. Пледираха, съдът при постановяване на съдебния си акт, да се съобрази с направения от адв.Б. анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства и да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.131а, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал. 1, б. „б” НК, с произтичащите от това последици.  

Подсъдимият Д.А.Т. също отрече да е участник на 04.09.2014 г. в побой над М.Д.И.. Чрез защитника си адв. И.Л. пледираха за оправдателна присъда по отношение на него. В хода на съдебните прения адв. Л. изложи подробни аргументи, анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателствен материал, за липса на доказателства за извършено от подзащитния му престъпление.

Изслушана е назначената в досъдебна фаза съдебно-медицинска експертиза на в. л. Ф.Й.Т., чието заключение се прие от страните без възражение. В хода на съдебното производство се назначиха допълнително 3 експертизи, една фоноскопска и две компютърно -технически, които също се приеха от страните и съдът без възражение.

По делото са разпитани свидетелите М.Д.И.– пострадал от престъплението, И. *** М.Р., М.А.Т., Д.А.А., Д.И.А., В.З.А., И.М.М., Ц.С.Д., Т.П.Т., П.П.Т., Б.А.Т., Д.Б.П., Т.Т.О., В. Валентинов Лачев, М.М.А. и Т.А.А..

На основание чл.283 НПК са прочетени и приобщени към материалите по делото всички писмени доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина в процеса, приложени към досъдебно производство №825/2006г. по описа на РП Бяла Слатина, а именно: график на патрул по общини и села- лист 39-40, писмо на „Глобул” ведно с разпечатки на мобилни номера № ********** и ********** - лист 48-52, протокол - лист 62-67, протокол за доброволно предаване - лист 68-75, медицинска документация - лист 76-111, протокол за обиск на лице - лист 129, характеристична справка - лист 171,184 писмо № И 11724/30.09.2014г. на ГД „ИН”- лист 173.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в своята съвкупност,  намира за установено следното:

С внесения обвинителен акт, а и в хода на съдебните прения, държавния обвинител поддържа следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими Д.Т. и Ц.Т. *** в отделни домакинства, като подсъдимия Д. Т. преди 04.09.2014г. пребивавал в Република Италия и е имал връзка със свидетелката Д.А.А. ***, която е доведена племенница на пострадалия М.И.. Родителите на свидетелка Д.А. – С.Р. и И.И. били против връзката на дъщеря им с подсъдимия Д. Т. и имали сериозни пререкания с него по този повод. Поради избухливия си характер Д. Т. на няколко пъти им се заканвал, поради което и свидетеля И.И., който е брат на пострадалия споделил с него за тези проблеми. В средата на месец август, 2014 г. Д.Т. и пострадалия М.И. се срещнали в центъра на с.Малорад и се поздравили, след което пострадалия се опитал да разговаря с подсъдимия Д.Т. да спре да се занимава с брат му и семейството му. Д.Т. заплашил М.И., между двамата възникнал спор, който прераснал в размяна на удари и викове. При тях имало доста хора, които ги разтървали и тръгвайки си подсъдимия Т. се заканил на пострадалия И., че ще го пребие.

На 04.09.2014г. свидетелят Т. А. А. ставал на 16г. В домът му  се празнувал рожденият му ден, където присъствали много техни роднини и приятели, както и семейството на пострадалия М.Д.И..

В обстоятелствената част на обвинителния акт, се твърди че след 22,30 часа, а в пледоарията на държавното обвинение след 23,00 часа на 04.09.2014г., пострадалия М.Д.И. решил да си тръгва от домът на своя брат. Преди това той бил откарал семейството си в домът им. Тъй като го било страх да преминава покрай гробището в с.Малорад, а това било единствения маршрут да стигане до домът си, след като другите мостове били разрушени пострадалия М.И., помолил брат си да го изпрати донякъде и брат му тръгнал пеша, докато пострадалия М.И. тръгнал с коня и каруцата си. Заедно с него от домът на И.И. излезли свидетелите М.А.Т. и съпругата му Т.Т., но същите не могли да потеглят заедно с пострадалия, тъй като не могли да впрегнат коня, с който били дошли и все още търсили юздата му.

Твърди се, също така, че след 23,00 часа пострадалия М.И. преминал шосето по пътя за с.Рогозен и се разделил там под лампата с брат си И.И.. Тръгнал по тъмното, и изведнъж пред себе си, навътре в пътя видял двамата подсъдими. Пострадалия разяснил, как в тъмното разпознал подсъдимите Д.Т. и Ц.Т., които застанали пред коня и каруцата, като Д. бил от дясната страна, а Ц. от лявата страна.

Твърди се, че двамата предварително се били уговорили и след 23:00 часа на 04.09.2014г. причакали пострадалия М.И. на пътя, по който трябвало да се прибере, тъй като това бил единствения път до домът му.

Според държавното обвинение безспорно е установено, че две лица са причакали пострадалия до гробищата и тези две лица са Д. и Ц.Т.. Подсъдимия Д. Т. замахнал, ударил пострадалия с дървен кол, при което И. паднал от каруцата на дясната страна. Боят продължил и пострадалия започнал да вика. Твърди се, че И.И., брат на пострадалия чул писъците и станал очевидец на случилото се, но в тъмното успял да различи двата силуета, като единият със сигурност видял, че е Д.Т. и започнал да вика в тъмното на двамата подсъдими имената, опитвайки се да ги уплаши и да спрат да бият брат му. Изплашени от неочаквания свидетел двамата подсъдими избягали, а И.И. отишъл до брат си, видял го, че е целия в кръв и започнал да го води към домът си. Тъй като нямал минути на картата на телефона си, отишъл да търси телефон, от който да се обади. Отишъл до съседката Ц.Д., която му предоставила телефона си и така в 23:37 ч. той се свързал с единен национален номер 112, където съобщил за тежкото състояние на брат си. В обвинителния се твърди, че след като се свързал с тел.112, св.И.И. отишъл до дома си и извикал хора да помогнат на брат му. Докато в пледоарията си прокурорът е изключил този момент, и твърди само, че двамата се добрали до дома на И.И., където пострадалия бил въведен в къщата от С.Р. и М.Т.. Твърди  се, че въпреки тежкото състояние бил в съзнание и сподели пред намиращите се на място свидетели – брат му И. *** Р., М.Т., Т.Т., че побоя му бил нанесен именно от подсъдимите Д.Т. и Ц.Т..

Екип на спешна медицинска помощ пристигнал в с.Малорад, където откарали пострадалия до гр.Враца, но с оглед тежкото му състояние бил транспортиран до клиника за спешна помощ „Пирогов” в гр.С..

Тази фактическа обстановка се поддържа от държавното обвинение и се подкрепя от гражданския ищец и частен обвинител и  повереника му.

Съдът като извърши преценка на всички доказателства събрани в хода на съдебното производство установи, че изложената в обвинителния акт и поддържана в съдено заседание фактическа обстановка не се доказа по безспорен начин, касателно както участието на двамата подсъдими в нараняванията на пострадалото лице М.Д.И., така и как и по какъв начин пострадалото лице се е върнал на мястото на рождения ден и в някои други части от нея.

От анализа на събрания доказателствен материал съдът установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Д.А.Т. и Ц.А.Т. ***. Подс. Д.А.Т. е семеен /съжителства на съпружески начала с Т.Т.О./, с две деца и живее заедно със семейството си в с.Малорад на ул. „Петър Джигански” №8. Въпреки това през 2014г. имал интимни отношения със свидетелката Д. Андрианова А. ***. Заради това свое увлечение той бил в лоши отношения, както със семейството на свидетелката А. - майката и бащата на момичето, така и с брат си Ц.А.Т., който също бил против тази връзка, с оглед семейното положение на Д.Т..

Подсъдимият Ц.А.Т. също е семеен и живее със семейството си на ул.”Ангел Бърдарски” №38 в с.Малорад.  

На 04.09.20014г. братът на гражданския ищец – И.Д. и семейството му празнували рождения ден на доведения му син Т.А.А.. На него били поканени М.Д.И. и семейството му, родителите на И.Д.И., роднини на съпругата му С.М.Р., М.А.Т. и съпругата му Т.П.Т.. Сестрата на рожденика Д.А.  напуснала празника по- рано и си легнали около 21.00 часа. Празникът продължил до около 22.00 – 22,30 часът, като последни гости били М.Д.И. и М.Т. и съпругата му. Тримата, заедно с домакините – И. *** Р. излезли навън, докато рожденникът Т.А. отишъл в стаята си да ляга.  Пръв се качил в каруцата М.И. и си тръгнал, а М.Т. и Т.Т. останали да търсят юздата, за да впрегнат коня. Докато търсили  юздата след около 20 минути пред дома на И.Д. се върнал пеша, без каруцата и коня, брат му – гражданския ищец М.И., който бил целият в кръв. На улицата бил св. Милен Т., заедно със съпругата си и детето им, които го видели първи. В двора на къщата се намирала и снахата на пострадалия – С.Р., която също видяла М.И.. Брат му И.И. го нямало, поради което М. го извикалт да види какво се е случило. Свидетелят И.И. се появил някъде от двора. Св. М.Т. в своите показания твърди, че св.И.И. бил до тоалетна в това време и едва след като бил извикан видял нараняванията на брат си. Когато пристигнал до дома на брат си, гражданският ищец се оплакал на св.М.Т., че бил ударен. Разказал му, че минавайки покрай гробищата бил пресрещнат от две лица, които му нанесли побой. Тъй като М.И. кървял от рана на главата си, М.Т., Т.Т. и С.Р. го въвели в дома на брат му, за да окажат първа помощ на пострадалия и да изчакат линейката. През това време св.И.И., отишъл да търси да се обади от някъде на тел. 112.  И.И. се свързал с национален номер на телефон 112 от телефона на съседката си Ц.Д. към 23.37 часа, след което в с.Малорад, в дома му пристигнали, както линейка на спешна медицинска помощ, така и представители на РУП Бяла Слатина. Пострадалият М.И. бил откаран в спешния център в гр.Враца, откъдето веднага бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД гр.С.. Същият бил лекуван там 8 дни, и на 15.09.2014г. бил изписан добро общо състояние. Нараняванията, които М.И. получил били закрито черепно-мозъчна травма – травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен отток и открито хлътващо счупване на предната пазуха в ляво, счупване на носни кости и разкъсно- контузна рана в областта на главата.

При така изложената фактическа обстановка съдът не установи участие на двамата подсъдими в престъплението, което им е повдигнато от обвинението.

Наистина повечето свидетели в съдебно заседание твърдят, че пострадалото лице нощта след нападението над него е казал на всички, че тези наранявания били причинени именно от двамата подсъдими. Но настоящият съдебен състав не кредитира свидетелските показания в тази им част, по съображения, които ще изложи по-долу.   

В съдебно заседание братът на пострадалото лице бе категоричен, че е станал очевидец на побоя над брат си М.И., тъй като го е изпратил до началото на гробищата. Същия заяви, че тъй като брат му го е било страх да минава покрай гробищата, той решил да го изпрати до някъде. От показанията на пострадалия се установява, че св.И.И. го бил изпратил до първата крушка, която се намирала преди гробищата. И двамата твърдят, че след като на гр.ищец му било нанесен побой той изпаднал в безсъзнание и св.И.И. го занесъл до дома си. При прочитане на показанията на св.Ив. И. по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК поради констатирани съществени противоречие на дадените в с.з. и на досъдебното производство показания, съдът установи, че на досъдебното производство същият е заявил, че е оставил брат си на тревата, където е бил бит и е отишъл до съседката си Ц. Денинска, за да сигнализира за случилото се на тел.112, след което заедно със св.М.Т. и съпругата му Т.Т. го завели до дома на И.И.. Тези показания са в изключително противоречие с показанията на св.М.Т. и св.Т.Т., които в с.з. заявиха, че пострадалия М.И. дошъл пеша и сам до дома на брат си, а брат му разбрал след всички останали за побоя, тъй като го нямало в двора и се наложило да бъде извикан. Едва след като възприел нараняванията на брат си, св.И.И. отишъл до дома на св.Денинска да търси помощ. Тези показания са в противоречие и с показанията на св.Т.А., който заяви в с.з. при разпита му от 29.07.2015г., че чичо му М.И.  след  случилото се,е говорил съвсем спокойно и той е възприел как разказва на И.И. какво се е случило с него и от къде са му нараняванията,.

Предвид на това, съдът игнорира показанията на св.И.И. в частта им относно твърденията му, че е бил изпратил брат си, видял и чул, че подсъдимите му нанасят побой, как и с чия помощ се е придвижил брат му до дома  му. Съдът некредитира показанията му в тази част, тъй като по своята същност те са вътрешно противоречиви, не се установи логическа причина за противоречието в самите показания на този свидетел дадени в с.з. и на досъдебното производство, което от своя страна разколеба съда в тяхната истинност. Отделно от това тези показания, както и на гражданския ищец М.И. са в противоречие с показанията на св.М.Т., които съдът възприе като логични и непротиворечиви, дадени от незаинтересован свидетел, имайки предвид липсата на роднинска връзка. В тази връзка се извърши и очната ставка между М.Т. и И.И., на което процесуално – следствено действие свидетелят Т. потвърди казаното от него, че пострадалият се е прибрал сам, а не воден от брат си, както и че св.И.И. се е намирал по това време някъде в двора. От изложеното до тук съдът черпи и изводите си, че до този момент св.И.И. не е знаел за инцидента с брат му.

Съмнения се пораждат и след твърденията, както на св.И.И., така и на пострадалия, че въпреки, че е било много тъмно, не е имало крушка /същата е била на около 50 метра зад него/ и имайки предвид дъждовното време пострадалия е разпознал подсъдимите в лицето на нападателите си, а брат му ги е възприел като Д. и Ц. Тошкови, след като чул, че брат му е започнал да вика имената им. Така пострадалото лице в с.з. заяви: „...Пресичайки асфалта аз попаднах в тъмницата изведнъж. След крушката вече става много тъмно. Крушката отразяваше добре. Не се виждаше много ясно, като се разделихме с брат ми....”. Противоречие се констатира и в показанията на св.С.Р.. В своите показания в съдебното производство тази свидетелка заяви, че съпругът й И.И. й е разказал, че е видял две момчета, които са нападнали брат му М., като е разпознал едното и това бил Д.Т., както и че мъжът й – св.И.И. е довел брат си М.И. окървавен. При прочит на показанията й от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, се констатира противоречие между тях и тези от съдебното производство, касаещи как пострадалия се е прибрал до дома им -  сам и пеша или воден от брат си св.И.И. и къде е бил съпругът й по това време. Така на досъдебното производство св.Р. е заявила, че докато търсили юздата на св. М.Т., се появил девер й – М.И., който казал на св.Мл. Т., че е пребит и едва тогава брат му се поинтересувал кой го е бил, докато в с.з. същата поддържаше версията на съпруга си, че именно той е довел брат си в дома им. Съдът не въприема обяснението й за тази разлика в показанията й, че се дължала на умората при първоначалния разпит, тъй като е по-логично показанията дадени непосредствено след случилото се да са по- достоверни, с оглед изминалия изключително кратък период от инцидента и спомените следва да са по-ясни. Предвид на това съдът прие, че не следва да кредитира показанията й дадени в съдебно производство, тъй като същите се явяват противоречиви, нелогични и не се подкрепят от останалия събран годен доказателствен материал.

 Отделно от това, с оглед изминалия период и стремежа на всички заинтересовани свидетели, вкл. С.Р., И.И., Д.А. да установят виновно поведение на двамата подсъдими, то показанията им дадени в с.з. съдът приема, че се явяват подготвени и логично оформени, поради което не следва да бъдат ценени.

Всички свидетели, присъствали до края на рождения ден, заявяват, че М.И. си е тръгнал между 22.00 и 22.30часа. Този час /22,30 часа/ се коментира и в обстоятелствената част на обвинителния акт. От приетите по делото писмени доказателства – справка от единен национален номер 112 и от приетата по делото фоноскопска експертиза е видно, че първия подаден сигнал на този телефон е в 23,37 часа. т.е. дори и да се приеме най-късния час 22.30 или малко след него, и като се вземат предвид думите на М.Т., че М.И. се е появил някъде около 20 минути, след като си е тръгнал, то буди съмнение и дългия интервал до подаването на сигнала – около 40 минути по-късно. Несъстоятелен е и извода на прокуратурата и на гражданския ищец и частен обвинител, че деянието над М.И. е станало някъде след 23.15 часа, с оглед подадения сигнал в 23.37 часа. В самата пледоария на държавния обвинител се уточнява вече нов час на тръгване от пострадалия И., а именно „след 23.00 часа”, което обстоятелство се твърди след приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения. Съдът намира, че неправилно прокурора приема като час на нападение след 23.15 и час на тръгване на М.И. от дома на брат си след 23.00 часа, тъй като всички свидетели, в кредитираните им показания говорят за час между 22.00 и 22.30 часа като час на тръгване на пострадалия М.И. от дома на брат си. Но нито в единия случай, нито в другия може да се твърди, че в тези интервали от време подс.Д.Т. е могъл да извърши нападението. Този извод съдът извежда от приложената в досъдебното производство и приетата по делото разпечатка на телефоните /намираща се на л.48-52 от ДП/ от където се установява, че Д.А.Т.  е провеждал от телефонен номер +359*********, водещ се на името на жената, с която живее на семейни начала – Т.Т.О., периодично разговори със свидетелката Д.А. в периода от 16,26 часа на 04.09.2015г. до 03,43 часа на 05.09.2014г., като за времето от 21.58 часа до 23.10 часа е разговарял с нея почти без прекъсване. Този факт оборва изцяло твърденията на св. Д.А., която заяви, че той й се е обадил само един път, за да се сдобрят и след този разговор тя си е изключила телефона, както и че когато се е върнал пострадалия М.И. тя е спала.  Факта, че тази свидетелка прикрива разговорите с подс. Д.Т. е показателен, че същата иска да прехвърли вината за нараняванията на пострадалия върху подс.Д.Т. поради което съдът прие, че нейните показания не са достоверни и не следва да бъдат ценени. Отделно от това нейните показания, дадени в настоящето съдебно производство са в противоречие, както с тези дадени на досъдебното производство от нея, така и с останалите свидетелски показания.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че не се доказа по безспорен и несъмнен начин авторството на двамата подсъдими. Също така по отношение на подсъдимият Ц.А.Т. липсват кавито и да било преки или косвени доказателства, които да потвърждават версията в съдебно заседание на гражданския ищец, че Ц.Т. е бил единия от нападателите над него. На първо място, както съпругата на подс.Д.Т., братът на Ц.Т. – Б.Т., така и св. М.М.А., който е незаинтересован свидетел, заявиха, че двамата братя към момента на извършване на деянието не са били в добри отношения от повече от година, именно поради факта, че подс. Цв. Т. е бил против връзката на брат си Д.Т. със свидетелката Д.А.. В тази връзка съдът напълно споделя доводите на защитника на подс.Цв. Т. – адв.В.Б., че няма логика при липса на каквато и да е комуникация помежду им да са извършили заедно този побой. Отделно от това свидетелите Т.Т., М.А. и Д.А. /в показанията й на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. Ал.1, т.1 НПК/, заявиха, че пострадалия М.И. не е коментирал името на подс.Ц.Т., като евентуален извършител в нападението над него, а напротив изразил е колебание и несигурност дали Ц.Т. е участвал в този инцидент /според показанията на св.М.А./, докато пред другите свидетели, които са видели пострадалия непосредствено след случая, той е заявил, че и двамата подсъдими са участвали в нападението над него. Факта, че пострадалия в рамките на много кратко време си е променил твърдения пред различните свидетели, навежда съда към съмнение в истинността на думите му. Именно поради това, а и след като на следващия ден в заведение на центъра на селото са се били събрали роднини на пострадалия са стигнали до извода, че Ц.Т. не е участник в побоя, то св.М.А. позвънил на тел.112 и пред дежурния на РУП Бяла Слатина изразил своите съмнения.

Съдът изложи по-горе подробни съображение кои показания на свидетелите, които уличават Ц. и Д. Тошкови в твърдяното престъпление, не прие за достоверни и защо. Видно е, че показанията на основните свидетели, които имат непосредствен поглед върху пострадалия след случилото се, са противоречиви и взаимно изключващи се, заинтересовани са от изхода на делото, поради което съдът прие, че техните твърдения относно авторството на престъплението не следва да бъдат кредитирани с доверие. Докато останалите свидетелски показания, на които се позова съда в мотивите си по-горе, ги възприема като логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалия по делото доказателствен материал.

На следващо място, липсата по веществените доказателства на каквито и да било следи, сочещи към евентуалните извършители на твърдяното от гражданския ищец също затвърждава извода, че събраните доказателства не са достатъчни, за да обосноват участие на подсъдимите в побой над М.И.. Съпоставката и анализа на тези доказателства сочат на причинена на М. Д. И. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 НК, изразяваща се в закрито черепно-мозъчна травма – травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и общомозъчен отток,  както и открито хлътващо счупване на предната пазуха в ляво,  счупване на носни кости и разкъсно- контузна рана в областта на главата, установено от изготвената и приета в съдебно заседание съдебно –медицинска експертиза. Но не се установи по категоричен и безсъмнен начин, автора на извършеното престъпление, времето и начина по който е извършено и е причинена на гражданския ищец и частен обвинител М.И. тази телесна повреда. Твърденията му, че това са сторили двамата братя подсъдимите Д. и Ц. Тошкови на 04.09.2014година,, чрез  нанасяне на удари с брадви /манари/ в областта на главата, не се подкрепиха от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.

При тази установена по делото фактология, съдът прие че повдигнатото срещу подсъдимите Д. и Ц. Тошкови обвинение е недоказано по несъмнен начин и същите не следва да носят наказателна отговорност за извършеното престъпление, за което им е повдигнато и поддържано в съдебно заседание обвинение.

Предвид изложеното по-горе съдът призна подсъдимите Д.А.Т. и Ц.А.Т. за невиновни, в това че в съучастие като съизвършители на 04.09.2014 г.в с.Малорад са причинили средна телесна повреда на М.Д.И. *** изразяваща се в закрито черепно-мозъчна травма – травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и общомозъчен отток, което отговаря на медикобиологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота” и открито хлътващо счупване на предната пазуха в ляво, счупване на носни кости и разкъсно- контузна рана в областта на главата, които наранявания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период 3-4 седмици, като Д.Т. е извършил деянието при условията на повторност, а Ц.Т. в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.304 НПК оправда подс. Д.А.Т. в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т.7 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 28, ал. 1 НКа Цв. А. Т. в извършване на престъпление по чл. 131а вр. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1 б”б” НК. 

При този изход на делото, съдът отхвърли предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск солидарно против двамата подсъдими за сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски, като неоснователен и недоказан.

Съдът с присъдата си постанови, след влизането й в законна сила веществените доказателства да се върнат на собствениците им, а иззетите два броя човешки косъма да следват делото.

Разноските по делото, на основание чл.190, ал.1 НПК следва да останат за сметка на Държавата, така както са направени.     

При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: