№20
гр.Каварна, 15.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М.
и в присъствието на прокурора .......................... разгледа докладваното
от съдията Гр.Д. № 266 по описа за 2016 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на М.Н.Г.
срещу СД „***” ЕИК ***, представлявано от управителя Г.И.К., с искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 535.00 лева, представляваща
общ сбор от обезщетеният за ползването на собствения му имот през календарните
2010г., 2011г. и 2012г., както следва: 715.00 лева обезщетение за ползване на
имота през 2010г.; 780.00 лева обезщетение за ползване на имота през 2011г. и
1 040.00 лева обезщетение за ползване на имота през 2012г.; сумата от 772.00
лева представляваща мораторна лихва върху претендираната сума от 2 535.00 лева,
за периода 01.01.2013г. до датата на завеждане на исковата молба; законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на
поземлен имот – нива с идентификатор ***.13.31 по КП на землището на село *** община
Шабла, (бивш ПИ 013031), в местност „***” с площ от 13,003 декара, ІІІ-та
категория земя, при граници: имоти с номера ***.12.46; ***.13.187; ***.13.30 и ***.15.68.
Твърди още, че през 2010г., 2011г. и 2012г. ответното дружество използвало
имота му за целите си като земеделски производител, като подало документи пред
Общинска служба Земеделие град Шабла, за притежавано правно основание за
използване на имота, но без да представя доказателства за това. Твърди, че той
като собственик на имота никога не го е предоставял на ответника за ползване,
поради което и счита, че ответникът се е обогатил за негова сметка със сума
равна на средния годишен наем, равняващ се на размера на арендните плащания за
ползване на земеделска земя в този район. С изложените мотиви отправя искане
ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по-горе суми.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва исковете като недоказани по основание и размер.
Прави възражение за погасяване на исковете с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД,
по давност, съгласно чл.111, б.”б” ЗЗД. Алтернативно подържа, че ответното
дружество през процесния период е имало отношения с легитимиралия се пред него
за собственик Т. Г.Г., на кого добросъвестно е заплащало дължимите арендни
вноски за ползване на имота, поради което счита, че на основание чл.75, ал.2 ЗЗД следва да бъде
освободено от отговорност да плаща суми на ищеца. Твърди още, че ищецът се е
легитимирал пред него като собственик, по телефона едва през 2013г., като и че
последният се е регистрирал в СГКК гр.Добрич, като собственик едва със
заявление от 30.07.2013г., а за регистриране на имотите в ОС „Земеделие” следва
да се представи актуална скица. С изложените мотиви настоява за цялостно
отхвърляне на исковете.
Съдът като взе предвид
изложеното, представените от страните писмени доказателства и доказателствени
средства и съобрази приложимия материален закон, приема от фактическа и правна
страна следното.
Видно е от представеното решение № 41 от 21.04.2007г.
постановено по Гр.д.№ 179/2006г. на РС Каварна, вписано под № 257, том VI,
вх.рег. № ***г. на СВ Каварна, че на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД е обявен за
окончателен сключения на 08.05.2006г. предварителен договор по силата на който Т.
Г.Г. е продал на М.Н.Г. нива с площ от 13.003 дка., находяща се в землището на
с.***, общ.Шабла, местността „***”, съставляваща ПИ с нов идетнификатор ***.13.31
по КК на с.***, одобрена със заповед № РД-18-22/30.03.2006г. на ИД на АК.
Собствеността си върху имота продавача е установил с представен договор за
доброволна делба вписан под № 50, том VI, вх.рег. ***. на РС Каварна и
кадастрална скица на имота, видно от мотивите на решението.
Установява се от представеното писмо изх.№
20-69554/08.12.2015г. на СГКК Добрич, че М.Н.Г. е подал заявление с вх. №
94-8775 на 30.07.2013г. с искане за промяна на кадастралния регистър на
недвижимите имоти, към което е приложил съдебно решение №41/21.04.2007г. на
КРС, вписано в СВ Каварна на 14.11.2007г.
Видно е от представеното писмо изх.№ 02-031-1100/507
от 10.11.2015г. на ДФ „Земеделие”, че при направена проверка в ИСАК относно
земеделски имот с кад. № ***-013-031 е установено, че за кампании 2009г.,
2010г., 2011г. и 2012г. /Директни плащания/, имота е заявен за подпомагане от
бенефициента *** – К..
От разпита на свидетеля Т. Г.Г. се установи, че по
наследство от баща си, заедно с брат си е придобил земеделска земя в землището
на с.***, която в последствие разделили. Не си спомня годината, в която са
извършили делбата, но знае, че той е придобил собственост върху нива от 13 дка.
и нещо. Твърди, че земята още преди делбата били гледана от К., като в
последствие след като земите станали негови той ги оставил отново при него да
ги гледа, за което получавал рента. Твърди, че за собствените си земи получавал
рента до 2013г., когато К. му се обадил и му казал, че земята е продадена.
Свидетелят му обяснил, че т.к. не е получил цялата сума от продажбата на земите
не е знаел, че вече не са негови. За първи път научил от К., че земята вече не
е негова, като до този момент не е подозирал, че вече не е собственик. С ищеца
били комшии и смята, че последният е следвало да му каже, че е завел дело,
както и да му плати остатъка от продажната цена от 2000 лв. Свидетелят заяви,
че договор за ползването на земите е сключил с К. още когато са разделили
земята с брат си и от тогава имота се ползва само от К. – „все той ги е
работил, аз с друг човек не съм работил земите си”. Всяка година К. му плащал
за ползването на земята рента в различен размер - колкото давал да другите собственици.
Видно е от заключението на изготвената по делото
ССЕ, неоспорена от страните и приета от съда като обоснована и компетентно
извършена, че размера на годишния наем за процесния имот е както следва: за
стопанската 2009/2010г. – 715.17 лв., за стопанската 2010/2011г. – 780.18 лв.,
за стопанската 2011/2012г. – 1 040.24 лева. Размера на мораторната лихва
върху горните суми, считано от 01.01.2013г. до 30.12.2015г. е както следва за
стопанската 2009/2010г. – 217.81 лв., за стопанската 2010/2011г. – 237.60 лв.,
за стопанската 2011/2012г. – 316.80 лева.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД:
Съгласно
нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, обогатилият се без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Подлежащите на доказване факти в производството по иск за
неоснователно обогатяване са: увеличаване на имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице, обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника да произтичат от един и същ факт или обща група факти, като
неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването.
В настоящия случай не е спорно между страните обстоятелството,
че ищецът е собственик на процесния имот, както и че през исковия период
ответникът е ползвал имота като земеделски производител и е получавал добиви от
същия. Спора се свежда до това имало ли е сключен валиден договор за наем между
бившия собственик на имота Т. Г. и ответника, плащани ли са суми за ползването
на същия, както и дължи ли плащане
ответника на новия собственик на имота при липса на надлежно уведомяване за
промяна на собствеността.
За да отговори на спорните
въпроси съдът съобрази следното: Съгласно чл.228 от ЗЗД, с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
възмездно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът за
наем е двустранен, възмезден, консесуален /сключен е в момента, в който страните
постигнат съгласие относно двата основни въпроса: вещите, които се предоставят
за ползване и цената, срещу която това ползване се предоставя/. Страните по
договор за наем могат да се споразумеят и относно продължителността
/времетраенето/ на ползването, но това само по себе си не е необходимо за
валидността на договора. Договорът за наем е неформален - за валидното му
сключване не е необходимо да се спази някаква специална форма например писмена.
Затова и сключването на договора за наем и неговите елементи могат да се
доказват с всички доказателствени средства в хода на съдебния процес.
След преценка на представените по делото писмени
доказателства ценени в съвкупност с показанията на свидетеля Т. Г. бивш
собственик на имота, които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и
достоверни /вземайки предвид и личните си впечатления от депозирането им/,
намира за доказано сключването на договор за наем.
Установи се от свидетелските показания, че между
ответника и Т. Г. още през 1997г. /сключването на договора за доброволна делба/
е бил сключен договор за наем, по силата на който собственикът е предоставил на
наемателя собствения си недвижим имот, срещу задължението на последния да му
заплаща наем равен на изплащаната рента на други наемодатели или арендодатели.
Въпреки, че липсват доказателства за конкретно договорения срок на договора, то
се установи че действието на този договор е продължило до 2013г., когато ищецът
се е легитимирал пред наемателя, като нов собственик на имота. Според
разпоредбата на чл.236 от ЗЗД ако след изтичане на наемния срок използването на
вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се
счита продължен за неопределен срок. Настоящият казус е точно такъв, като съдът
приема, че договора между страните е продължен при същите условия.
Косвено доказателство в подкрепа на становището, че
между страните е съществувал договор за нам на имота е писмото на ДФЗ, от което
се установява, че ответникът е кандидатствал и е получил финансиране по мерките
за директни плащания за кампании 2009г., 2010г. и 2011г., като е очертавал в
ИСАК процесния имот. Интегрираната система за администриране и контрол е
основният инструмент на Държавен фонд Земеделие, с помощта на който агенцията
гарантира коректното изплащане на земеделските субсидии. Те се разпределят въз
основа на декларираните обработвани площи, като за регистриране на
обработваните площи в ИСАК е необходимо всеки кандидат да очертае ползваната
земя върху ортофото карта и да попълни заявление за подпомагане. Съгласно Наредба № 5/2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за Директни плащания,
заявлението се подава всяка година от 1 март до 15 май, като „правното основание за ползване на земеделски земи се доказва със:
нотариални актове, решения на общинските служби по земеделие, вписани договори,
с които се придобива право на собственост върху земеделски земи, или решения по
чл. 37е, ал. 4 ЗСПЗЗ”, договори за аренда или за наем на земеделски земи и
др.”, т.е за да заяви процесния имот за подпомагане по мерките за директни
плащания, ответникът е следвало да се е легитимирал с акт даващ му правно
основание да ползва имота, като в случая най-логично би било това да е именно
твърдяния договор за наем и то сключен в писмена форма. При извършената
проверка за наличието на основание за ползване на имота не е установено
нарушение /същото би било отразено в писмото на ДФ З/, т.к. в КК имота до
2013г. е бил регистриран на името на бившия собственик, независимо от промяната
в собствеността през 2007г.
С оглед всичко изложено съдът
приема, че между ответника и Т. Г. през процесния период е имало сключен
договор за наем на процесния имот, по който ответникът е извършвал плащания за
ползването му.
С отговора на исковата молба
ответникът е въвел правоизключващо възражение за недължимост на претендираните
суми на осн. чл.75, ал.2 ЗЗД. По
така въведеното възражение в тежест на ищеца бе да установи, че като нов
собственик на имота е предприел действия за прекратяване на наемното правоотношение,
и че е уведомил наемателя за настъпилата промяна относно собствеността на
парцела, а ответникът да докаже, че е изпълнил задължението си, като е извършил
валидни плащания в полза на своя съконтрагент-наемодател, т.е към лицето, което
съобразно обстоятелствата, е било овластено да получи изпълнението.
В процесния случай няма твърдения и доказателства
новият собственик да е предприел действия през процесния период за прекратяване
на наемното правоотношение, нито да е уведомил наемателя за настъпилата промяна
относно собствеността на парцела.
При прехвърляне право на собственост върху недвижим
имот, отдаден под наем собственикът на имота, отдаден преди това от
прехвърлителя под наем остава обвързван до края на срока на договора на
основание чл.237, ал.2 от ЗЗД, но за не повече от една година от прехвърлянето.
Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за
новия собственик като договор за наем без определен срок. В настоящия случай
новият собственик - ищецът М.Г., е придобил имота при сключен договор за наем,
който няма достоверна дата, спрямо него. Поради това по силата на закона, той
би бил обвързан от договора за наем като сключен безсрочен договор за наем, ако
ответникът е във владение на имота. По делото не се спори, че към този момент
ответникът е бил във владение на имота.
Съдът намира за основателно възражението на ответника,
че той е ползвал процесните земи на правно основание - договор за наем сключен
между него и Т. Г., бивш собственик на нивите. Договорът по силата на който Г.
е предоставил на ответника за обработване собствените си ниви, съдържа
съществените характеристики именно на договор за наем, тъй като с него е
предоставено възмездно временно ползването на един имот срещу заплащане на
наемна цена равняваща се годишните рентни плащания в района. Въпреки че
сключеният договор за наем не е вписан и няма достоверна дата, той е
противопоставим на приобретателя на земите като договор за наем без определен
срок на основание чл.237, ал.2, изр.2 ЗЗД. Ето защо всеки последващ купувач на
земята, какъвто в случая се явява ищецът М. Г., е следвало да се съобразява с
уговореното и да не пречи на наемателя да обработва и ползва земята. Този извод следва от разпоредбите на чл.237,
ал.1 и 2 ЗЗД, които гласят, че "при прехвърляне на недвижим имот договорът
за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния
регистър. Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има
достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но
не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и
наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя
като договор за наем без определен срок". В случая ищецът е станал
собственик на процесните земеделски земи през 2007г., но доколкото същите вече
са били предмет на сключен наемен договор, следва извода, че този договор
обвързва новия собственик. Купувайки наетите земи, при наличието на валидно
действащ договор за наем, Г. е придобил качеството на наемодател и е получил
правото да му се заплаща уговорената наемна цена. За да може обаче ответникът
да съобрази поведението си и да заплаща на новия собственик дължимия наем, той
е следвало да бъде уведомен за правоприемството. Новият приобретател е имал
задължение да уведоми ответника - наемател за настъпилото правоприемство, и да
поиска от него заплащане на рента. По делото доказателства за такова
уведомяване няма, макар ищецът да е бил наясно, че ответникът обработва земите.
След като няма доказателства за това ответникът да е уведомен за
правоприемството, то същият не е дължал плащане на новия собственик. Продължавайки
да плаща наемната цена на кредитора по договора за наем, наемателят се е
освободил от задължението, тъй като добросъвестно го е изпълнил към лице, което
съобразно обстоятелствата, е било овластено да получи изпълнението – чл.75,
ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът
намира, че не са установени по делото предпоставките за уважаване на предявените
искове с правно осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване
на процесния имот през стопанските 2009/2010г., 2010/2011г. и 2011/2012 г.,
т.к. на първо място ответникът не е ползвал имота без основание и на второ
място същият не се е обогатил за сметка на ищеца.
Тъй като с отговора на
исковата молба е формулирано и възражение за неоснователност на предявените
искове поради изтекла обща погасителна давност, което възражение е своевременно
наведено, съдът намира, че следва да се произнесе и по него. В отговора
ответникът се позовава на разпоредбата на чл.111, б.”б” ЗЗД, като посочва, че
съобразявайки датата на входиране на исковата молба – 05.01.2016г., счита
искането за обезщетение за процесните години 2009г., 2010г. и 2012г. за
погасено по давност и недължимо.
Съдът намира, че възражението
за изтекла погасителна давност е частично основателно. Приложима в случая е
разпоредбата на чл.110 ЗЗД, според която с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а не
кратката давност по чл.111, б.”б” ЗЗД, тъй като претенцията за обезщетение, не
произтича пряко от неизпълнение на договор сключен между страните, а от
ползване на вещ без основание и не представлява изпълнение на периодично
парично задължение, каквото е това за наема.
Според разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Т.к в случая се касае за еднократно годишно плащане на
наемна цена за ползване на земеделски имот, то
падежът на задължението е края на съответната стопанска година, в случая
на 01.10.2010 г., на 01.10.2011 г. и 01.10.2012 г. Исковата молба е входирана в съда на
05.01.2016г., поради което всички претендирани вземания преди 05.01.2011г. са изсрочени по давност. При това положение
претендираното вземане за стопанската 2009/2010г., с падеж 01.10.2010г. е изсрочено по давност и поради това
недължимо.
По
исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
С оглед отхвърляне на главните искове на отхвърляне
подлежат и акцесорните такива за обезщетение за забава.
При
този изход на спора и предвид направеното искане от ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 700.00
лв. (седемстотин лева), представляваща разноски по водене на делото – платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу СД „***” ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.***, общ.Каварна, представлявано от
управителя Г.И.К., искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 535.00
лева, представляваща общ сбор от обезщетеният за ползването на собствения му
имот представляващ нива с идентификатор ***.13.31 по КП на землището на село ***
община Шабла, (бивш ПИ 013031), в местност „***” с площ от 13,003 декара, ІІІ-та
категория, през календарните 2010г., 2011г. и 2012г., както следва: 715.00 лева
обезщетение за ползване на имота през 2010г.; 780.00 лева обезщетение за
ползване на имота през 2011г. и 1 040.00 лева обезщетение за ползване на
имота през 2012г.; сумата от 772.00 лева представляваща мораторна лихва върху
претендираната сума от 2 535.00 лева, за периода 01.01.2013г. до датата на
завеждане на исковата молба; законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумите, по предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, М.Н.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на СД
„***” ЕИК ***, сумата от 700.00 лв. (седемстотин лева) - разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..