Решение по дело №367/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260025
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Ивайло Йорданов
Дело: 20191410100367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр.Бяла Слатина, 24.02.2022год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Белослатинският районен съд, втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Районен съдия: Ивайло Йорданов

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д № 367 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от М.Т.Н. с ЕГН **********, Т.В.Н. с ЕГН ********** и П.В.Н. с ЕГН **********,***, против Л.Н.Ч. с ЕГН ********** ***, с която са поискали отмяна на договор за дарение на недвижими имоти подробно описани в и.м. обективирани в Н.А.№ 156,т.ІV, рег.№ 3736, н.д.№ 714/13.08.2014г. по описа на нотариус Г.Х.с район на действие РС-Бяла Слатина, алтернативно на основание чл.76 ЗН съдът да обяви относителната недействителност на извършеното от общият им наследодател дарение по цитирания нотариален акт в полза на ответника до размера на запазената част на всеки един от ищците. Оспорва се направеното дарение, с което е нарушена запазената част съгласно чл.29 от ЗН и чл.30 от ЗН, и са накърнени запазените части от наследството им, която следва да им се възстанови. Алтернативно се иска постановяване на решение, с което да се намалят дарствените разпореждания до размера на запазените части на ищците.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът Л.Н.Ч., чрез пълномощника си адв.К.К. от ВрАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции на ищците по изложените в него съображения.

Прави възражение за изтекла придобивна давност и счита, че имотът не е вече собственост на ищеца. Прави възражение, че и трите иска са погасени по давност. С оглед заявеното от ищците във връзка с третото основание за предявяване на исковете /което има отношение и към второто основание/, с което се иска намаляване на процесните дарствени разпореждания, то за да бъдат уважени тези претенции, по делото следва да се формира цялостната наследствена маса, оставена от Венелин Н. /да се установят наличните активи и пасиви на наследодателя към момента на смъртта му, които активи не включват само цитираните в и.м. четири имота – още в началото на и.м. се твърди, че Н. е притежавал и къща с двор в с.Търнава/, за което не се сочат доказателства, нито са направени искания в тази насока.

Оспорва истинността по отношение на съдържанието на представеното Удостоверение № 809/23.08.2016г., издадено от РС-Бяла Слатина, т.к. наследството е прието след определения в закона срок. В тази връзка моли ищците да бъдат задължени да представят всички документи, въз основа на които е издадено оспореното удостоверение.

В съдебно заседание представителят на ищците адв. Т. поддържа, че по делото са установени необходимите задължителни предпоставки за уважаването на иска, т.к. дарителят, чиито наследници са предявили иска, е изпаднал в нужда, която не е била инцидентна и е имала траен характер, че е отправил искане до дареното лице и е получил отказ от исканата и необходима издръжка. Поддържа, че срока, предвиден в чл.223, ал.3 от ЗЗД е спазен и че иск е предявен в предвидения в закона преклузивен срок. При условията на алтернатилност на основание чл.76 ЗН съдът да обяви относителната недействителност на извършеното от общият им наследодател дарение по атакувания нотариален акт в полза на ответника до размера на запазената част на всеки един от ищците. Оспорва направеното дарение, с което е нарушена запазената част съгласно чл.29 от ЗН и чл.30 от ЗН, и са накърнени запазените части от наследството на ищцита, която следва да им се възстанови. Алтернативно се иска постановяване на решение, с което да се намалят дарствените разпореждания до размера на запазените части на ищците. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание представителят на ответника адв.К. поддържа отговора на исковата молба. Счита исковете за недоказани по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени на основания, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:

 

От фактическа страна:

С Нотариален акт № 156, т.ІV, рег. № 3736, н.д. № 714/13.08.2014г. по описа на нотариус Г.Х.с район на действие Районен съд-Б.С.Венелин Петров Н. е дарил на Л.Н.Ч. собствената си ½ ид.част от наследствената си от Петър Вълов Н. ***, починал на 22.11.1974г. /записано 22.11.201974/ земеделска земя, намираща се в землището на с.Търнава, общ.Бяла Слатина, обл.Враца ЕКАТТЕ 73645, а именно:1/2 ид.част от поземлен имот, представляващ нива, цялата с площ 1.111 дка, земя четвърта категория, намираща се в м.“Бреста“, която е имот № 033056, парцел №56, от масив № 33по КСВ на землището на селото, с граници: поземлени имоти №№ 033022, 033055, 033051, 033021; 1/2 ид.част от поземлен имот, представляващ нива, цялата с площ 17.917 дка, земя трета категория, намираща се в м.“Бреста“, който е имот № 036065, парцел № 65, от масив № 36, по КВС на землището на селото, с граници: поземлени имоти №№ 500052, 036064, 036073, 036083; 1/2 ид.част от поземлен имот, представляващ нива, цялата с площ 3.101 дка, земя трета категория, находяща се в м.“Герена“, която е имот № 058087, парцел № 87, от масив № 58, по КВС на землището на селото с граници: поземлени имоти №№ 000525, 058086, 058102; 1/2 ид.част от поземлен имот, представляващ нива, цялата с площ 5.011дка, земя трета категория, намираща се в м.“Герена-Север“, която е имот № 074012, парцел №12, от масив № 74 по КВС на землището на селото, с граници: поземлени имоти №№ 074011, 074010, 000529, 074016.

От приложеното по делото удостоверение за наследници, изх.№ 222/02.03.2016г. , издадено от кметство с.Търнава, общ.Бяла Слатина, обл.Враца е видно, че Венелин Петров Н., с ЕГН ********** е починал на 23.02.2016г. и негови наследници по закон са: М.Т.Н., с ЕГН **********- съпруга, Т.В.Н., с ЕГН ********** – син и П.В.Н., с ЕГН **********-син.

От удостоверение № 809, издадено н а23.08.2016г. от Районен съд – Б.С.е видно, че М.Т.Н., с ЕГН **********, Т.В.Н., с ЕТГ ********** и П.В.Н., с ЕГН ********** са приели наследството, останало от Венелин Петров Н., с ЕГН ********** ***, починал н а23.02.2016г.

От приложената по делото скица на поземлен имот № 15-510248-10.06.2019г. на позмелен имот, с идентификатор 73643.74.12, издадена от СГКК –Враца е видно, че този имот е идентичен с имот номер по предходен план 074012.

От приложената по  делото скица на поземлен имот № 15-510247-10.06.2019г. на поземлен имот с идентификатор 73643.58.87, издадена от СГКК –Враца е видно, че имотът е идентичен с имот номер по предходен план 058087.

От приложената по делото скица на поземлен имот № 15-510246-10.06.2019г. на поземлен имот с идентификатор 73643.36.65 е видно, че имотът е с номер по предходен план 036065.

От приложената по делото скица на поземлен имот № 15-510245-10.06.2019г. на поземлен имот с идентификатор 73643.33.56 е видно, че имот е с номер по предходен план 033056.

От приложената по делото разписка за получена рента № 262/27.03.2016г., издадена от ЕТ „Л.Ч.“*** е видно, че П.В. е получил рента за 5.095 дка за стопанската 2015-2016г..

По делото е приложено ксеро-копие на Нотариално  дело № 714/2014г. по Нот.акт № 156, том 4, рег.№ 3736 на Нотариус Геновева Христова.

От приложеното по делото удостоверение за наследници, изх.№ 286/24.03.2016г., издадено от кметство с.Търнава, общ.бяла Слатина, обл.Враца е видно, че Петър Вълов Н., роден на ***г. е починал на 22.11.1974г. и че негови наследници по закон са съпругата му Иванка Цветкова Н., с ЕГН **********, починала н а24.11.2009г., син Венелин Петров Н., с ЕГН **********, починал на 23.02.2016г., М.Т.Н., с ЕГН ********** – съпруга, Т.В.Н., с ЕГН ********** – син, П.В.Н., с ЕГН ********** – син и Радослав Петров Н., с ЕГН ********** – син.

От удостоверение, изх.№ 1657/05.04.2016г., издадено от Община – Б.С.е видно, че в УПИ IХ – 789 от квартал 25, по плана на с.Търнава съществуват сгради със следната техническа характеристика: 1.масивна жилищна сграда- на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди, построена преди 1946г., със застроена площ от 74.00 кв.м; 2. Паянтова жилищна сграда/ лятна кухня/ - на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди, построена пред и1949г., със застроена площ от 28.00 кв.м; 3. Паянтова сграда – на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди, построена преди 1950г., със застроена площ от 18.00 кв.м; 4. Паянтова сграда – на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди, построена преди 1952г., със застроена площ от 12.00кв.м. и 5. Паянтова сграда – на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди, построена преди 1952г., със застроена площ от 12.00 кв.м., като имотът е собственост на наследници на Петър Вълов Н., съгласно разписен лист. Приложена е и скица № 208/06.04.2016г. на имота, издадена от Община –Бяла Слатина, с.Търнава.

Приложено е копие от гр.дело № 809/2016г. на Районен съд-Бяла Слатина, по заявление за приемане на наследство, останало от Венелин Петров Н.,***, починал на 23.02.2016г. от М.Т.Н., с ЕГН **********, Т.В.Н., с ЕГН ********** и П.В.Н., с ЕГН **********, с което същите са приели наследството.

Приложена е скица № 848/05.12.2019г. на УПИ IХ 789, в квартал 25 по регулационния план на с.Търнава, издадено от Община – Бяла Слатина.

От приложеното по делото удостоверение, изх.№ 1021-06-6/23.01.2020г., издадено от НОИ-ТП-Враца е видно, че Венелин Петров Н., с ЕГН ********** през периода месец август 2014г.- месец ноември 2014г. е получавал пенсия в размер на 171.65 лева месечно. През месец декември 2014г. е получил общо сумата от 211.65 лева, от които пенсия 171.65 лева и добавка от 40.00 лева, през периода месец януари 2015г. – месец юни 2015г. е получавал пенсия в размер на 171.65 лева месечно, а през периода месец юли 2015г. – месец февруари 2016г. е получавал пенсия в размер на 174.91 лева, като през месец декември към този размер на пенсията си е получил и добавка от 40.00 лева.

От приложената по делото справка за банкови сметки и сейфове на физически лица №  БНБ-13540/28.01.2020г. на БНБ – регистър на банковите сметки и сейфове е видно, че за периода от 31.10.2016г. – 28.01.2020г. за физическо лице, с ЕГН ********** липсват данни за банкова сметка ***.

От приложените 4 бр. приходни квитанции, издадени на 11.12.2015г., 15.01.2016г., 11.02.2016г. и 10.03.2016г. е видно, че Венелин Петров Н., с ЕГН ********** е внасял такси за домашен социален патронаж, както следва: за месец 11.2015г. – 31.43 лева, за месец 12.2015г.- 39.66 лева, за месец 01.2016г. – 30.76 лева и за месец 02.2016г. – 24.09 лева.

От представените по делото допълнително споразумение към Трудов договор № /03.08.2005г. от 20.01.2009г., справка за изпратено уведомление от 03.08.2005г. на НОИ, Заповед № 35/03.12.2009г. за прекратяване на трудово правоотношение и уведомление по чл.62, ал.4 от КТ и служебна бележка е видно, че Венелин Петров Н., с ЕГН ********** е бил в трудово правоотношение с ЗП „Л.Н.Ч.“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК по БУЛСТАТ *********, което е било прекратено на 03.11.2009г., считано от 04.11.2009г., както и че за периода от 01.06.2007г. до 30.09.2007г. и от 01.06.2008г. до 30.09.2008г. ЗП „Л.Н.Ч.“ от арендованата от него земеделска земя в землището на с.Търнава, е обработвал до етапа преди засяване и предоставил на желаещите арендодатели по един декар за лично ползване. За охраната на предоставената за лично ползване земеделска земя, за посочения период, всеки ползвател- арендодател е заплащал 20.00 лева месечно възнаграждение на пазача / не въоръжена охрана/. Посочената сума е предоставена на ЗП „Л.Н.Ч.“, чрез когото ежемесечно е изплащана възнаграждение на пазача не въоръжена охрана. За посочения период дейността по не въоръжена охрана / пазач/ на предоставеното от ЗП „Л.Н.Ч.“ за лично ползване земеделска земя, в землището на с.Търнава е осъществявано от Панчо И. Митковски, с ЕГН ********** от с.Търнава.

От приложения по делото Договор за доброволна делба на земеделска земя № 60, том ХII, вписан в том 8, номер 1419/21.11.2000г. на партидна книга, том 68, стр.48 на Служба по вписванията – Б.С.е видно, че Иванка Цветкова Н., с ЕГН ********** е собственик на нива от 5.095 дка, трета категория, в м.“Старите лозя“, представляваща имот № 051080 от масив № 51 по плана на земеразделяне на с.Търнава, общ.Бяла Слатина.

От заключението по извършената техническа експертиза е видно, че пазарната стойност на 1/2 ид.ч. от земеделските земи – предмет на дарението, е 10816лв., а на 1/2 ид.ч. от УПИ IX-789 в кв.25 по плана на с.Търнава – 2925лв. В допълнителното заключение по извършената техническа експертиза вещото лице сочи, че на основа сравнение с реално сключени сделки пазарната стойност на 1/2 ид.ч. от земеделските земи – предмет на дарението, е 10637лв.

На зададените му по реда на чл.176 от ГПК въпроси ответника Ч. отговори както следва:

На въпроса: „Молил ли е Венелин Н. ответника за средства и действително ли му сте предоставяли такава средства?“ ответника Ч. отговори следното: 

„С Н. се познавам  от малък, но преди 15г. се върна в селото. Той беше женен в гр. Мездра и се върна в село. Майка му идва  при мен и  ми каза, че са го изгонили от гр. Мездра и да му помогна. Тъй като бях управител на Кооперацията в селото,  случи се така, че му намерих работа. Назначих го на работа и се пенсионира при мен. Аз съм му помагал и до смъртта му и без той да ме моли, и в един момент - две години преди смъртта му, той  ми каза, че си няма никой и че ще  ми остави земята на мен.  Докато можеше, той си идваше при секретарката и тя му даваше пари, които аз съм и  бил оставил за него. До края на живота  съм му дава и помагал, без той да ме моли за това.”

На въпроса:  „За периода от  2014г. до смъртта му, Н. имал ли е нужда от пари?“  ответника Ч. отговори следното:

„Винаги и преди този период, и до смъртта си винаги е имал нужда от средства. Той никога не ми е поставял условия. До последния си момент е имал нужда от пари и е получавал от мен пари.”

По делото бяха разпитани свидетелите Зорица Л.М., Н.И.П., Панчо И. Митковски и Анелия Панчева Аговска.

В показанията си свидетелката М. сочи, че познава ищците повече от 10г. и знае за какво се води делото. Свидетелката е колежка и семейна приятелка на ищцата М.Н.. Познава Венелин Н., но не може да каже от колко време. Ходила е 4-5 пъти в с.Търнава в дома му, като е придружавала сина му – ищеца П.Н. като медицинско лице, ако има нужда от помощ и нещо друго, когато му е носил дрехи и храна в края на  2014г.-2015г. Поддържа, че през последните месеци състоянието му не било никак добро. Твърди, че Венелин Н. живеел в изключително лоши битови услови. Много път ставала свидетел на молби от страна сина му да спре алкохола, тъй като Венелин Н. злоупотребявал с алкохола. Венелин Н. не можел да се обслужва сам. Ищеца П.Н. доплащал на една жена, назначена от кметството, която да помага на Венелин Н. и да се грижи за него. Поддържа, че причината Венелин Н. да не живее с ищците в гр. Мездра е злоупотребата с алкохол от негова страна. Твърди, че ищците многократно са го карали да остави пиенето, тъй като според свидетелката Венелин Н. бил деградирал от злоупотребата с алкохол. До колкото знае, Венелин Н. е работил при някакъв човек като пазач, при арендатор с „Ч“, но не знае как се казва. Чувала е да го да моли да го остави на работа, че има нужда от пари, пък и здравословното му състояние не е много добро, но катогорично му отказал и тогава ищеца П.Н. му казал да не се притеснява, че ищците ще се грижат за него.  Твърди, че други хора освен ищците не са му помагали. До колкото знам там има братовчедка която му подава на П. информация какво се случа, но да се грижи не. Поддържа, че през последните месеци от живота си Венелин Н. бил на легло, не искал памперсите, които му носели. Като ходели при него, се сменяли чаршафите. Условията, в които живеел, според нея били мизерни.

В показанията си свидетеля П. поддържа, че познава ищците и Венелин Н.. Твърди, че  Венелин Н. *** като семейство с ищцата М.Н. и работел като учител, и след като започнал да злоупотребява с алкохол, се разделили и той отишъл да живее в с.Търнава при майка си. Твърди, че през последните години на Венелин Н. ищците периодично идвали да го виждат. Поддържа, че след 2014 г. Венелин Н. си бил загубил личната карта, а трябвало да се пенсионира, и тогава синът му – ищеца Т.Н. и жена му дошли да му съдействат да си извади нова лична карта и да събере необходимите документи за пенсия.Твърди, че Венелин Н. нямал постоянна работа. Знае, че е работил като пазач при Ч.. Може да каже, че Венелин Н. не е получил от Ч. удостоверение за пенсиониране и не е получавал последните си заплати като охранител. Поддържа, че не е получил е починал през 2016г около февруари месец, като преди това здравословното му състояние не било добро следствие на прекомерната злоупотреба с алкохол. Краката му били отекли, едва се придвижвал. Лично е виждал Венелин Н., когато с П.Н. са ходили при него и тогава бил неподвижен. Последните години за него се грижела една жена - Цветанка Пашлеевска, на която ищеца П.Н. плащал по 200,00лв. месечно, защото Венелин Н. бил абсолютно неподвижен и всичките си нужди ги вършел в памперси. Когато починал Венелин Н., всички разходи по погребението му били поети от ищците. След смъртта на Венелин Н. ищците знаели, че той има имоти и, че има договор за аренда, а на бяли получавали рента и се поинтересували при Ч.  за тези имоти и видели, че няма рента. След като се снабдили с удостоверение за наследници, идвали в Службата по вписвания в гр. Бяла Слатина, но не помни през година, и установили от справка и предоставен Нотариален акт, че процесните земи са дарени от Венелин Н. на Ч..  След това ищците подали молби за приемане на наследство.

Свидетеля Митковски в показанията си сочи, че познава Венелин Н. от 2007г. до 2016г., когото починал. Живее през полянка от дома на Веселин Н. на разстояние от 50 – 100 метра от дома му. Поддържа, че Венелин Н. се разболял през 2014г. и започнал да не може да се грижи и обслужва сам. Не знае за жена на име Пешлеелвска, която да се е грижила за него. Твърди, че освен братовчедката му и свидетеля други лица не са се грижили за него. Носил му е свои анцузи, храна. Не е виждал децата му, нито жена му да идват да се грижат за него. Не е виждал да му носят памперси и храна. Знае за сделка между Венелин Н. и Ч.. Сочи, че Венелин Н. е бил назначен преди свидетеля като пазач и Ч. го поддържал със средства. Взел го за пазач, защото нямало как да се издържа. Твърди, че друг не би го наел на работа. До последно го държал на работа. Не е чувал да не му е плащал заплати. Ч. се държел много добре с него. След като сключили сделката, първата вноска, която Ч. му дал, била 2500.00лв., с които Венелин Н. си платил задължения в енергото, защото като починала майка му, нямало кой да плаща сметките. Поддържа, че Венелин Н. му е давал пари, защото го поддържал, грижил се за него и му давал пари на заем. Твърди, че Ч. даваше на Венелин Н. всеки път различни суми - по 200,00лв, по 300.00лв. винаги, когато му е искал. Винаги го е посрещал с пари. Поддържа, че Венелин Н. напоследък не можел да се обслужва и за това свидетелят отишъл при кметицата да измисли нещо да му помага. Почнали да му донасят храна от съвета в последните 2-3 месеца преди да почине. Твърди, че за тия двата месеца не е идвал никой да го види и да му помага.  Не са идвали да го търся нито синовете, нито жена му. Твърди, че никога не е виждал ищците в  къщата, където живеел Венелин Н.. Твърди, че Венелин Н. е работил при Л. Чомоковски до 2014 година. Твърди, че сумата от 2500,00лв. Ч. е дал лично пред свидетеля на Венелин Н. през 2014г., когато Н. вече бил спрял да работи при него. Твърди, че му ги дал преди прехвърлянето на имотите.Сочи, че след като напуснал работа през 2014г., Венелин Н. и Л.Ч. поддържали контакт помежду си и докато Н. почине, Ч. все го поддържал финансово. Твърди, че Венелин Н. лично му е казвал, че е ходил при Ч. и той  му е давал пари. Не знае кой е организирал погребението на Н.. Знам от Н., че напоследък си е изгубил документите. Сочи, че Н. си попийвал, като от малко го ловял алкохола. Последните месеци преди да почине, не се движел. От съвета му пращали яденето.

Свидетелката Аговска поддържа в показанията си, че познава както Венелин Н., така и Л.Ч., при когото работи като технически сътрудник. Поддържа, че Ч. и Н. имали нормални отношения, като Ч. помагал на Н.. Взел го на работа като пазач. Н. нямал неизплатени възнаграждения, като възнагражденията се плащали по банков път. Твърди, че Н. не би могъл да си намери друга работа в с. Търнава. Не знае защо не си е намерил друга работа в с. Търнава. Работни места имало, но може би не си е търсил. Запозната е със случая относно дарението на земята. Твърди, че Н. бил много зле финансово, често идвал при Ч. за пари. Понеже не можел да върне на Ч. дадените му от него пари, решил да му дари земята. В момента на дарението Ч. дал на Н. около 2500,00 лв. За тази сума знае, защото всички суми минавали през свидетелката. Давал му е чрез свидетелката различни суми - по 100,00лв., по 200,00лв., по 300.00лв. Твърди, че през последните месеци Н. идвал по-често. Твърди, че Н. е починал през пролетта на 2016г. Твърди, че Н. идвал за парите в последните месеци. Не се движел нормално. Виждала го, че стои подпрян на кръстовището на стълба по доста време, докато не дойде такси да го закара, защо едвам се движел. Поддържа, че Н. си получавал парите, като преди това казвал на Ч. колко иска и Ч. нареждал на свидетелката да му даде, и Венелин Н. идвал при нея да си ги взима. След дарението Н. получил лично 2500.00 лв., като тогава дойшъл с Панчо Митковски, който се грижел за него. Тогава споделил, че тока му е спрян заради задължения. От тази сума знае, че Н. е давал на Панчо Митовски, защото се е грижел за него. Освен братовчедката на Н. и Панчо Миетовски не е виждала други да се грижат за Н.. Панчо се грижеше за него, това съм го чувала и от Венелин,  и съм го виждала да го придружава. След дарението Н. идвал при Човаковски и казвал, че няма пари за хляб, че са му ги откраднали, загубил ги или посочвал някаква друга причина, след което Ч. разпореждал на свидетелката да му даде каквато Н. сума посочи. Според свидетелката Ч.  е дал през този период на Н. общо около 6500,00 лв. Поддържа, че през последните месеци Н. бил много парализиран. Последно идвал през месец декември и след това свидетелката разбрала, че е болен и е на легло. Чула, че Цветана Пешлеевска се грижела за Н.. Няма разписки, че парите са дадени на Н., тъй като Ч. му ги давал от личните си средства, а не от служебните. През месец септември 2016г. ищеца П.Н. дошъл да търси рента и тогава му съобщили, че приживе Венелин Н. си е дарил земята и може да вземе рента само върху тази земя, която и е дала - половината. Не знае дали след като Венелин Н. е спрял да ходи при тях дали Ч. е ходил при Венелин Н. да го види и да му дава средства.

 

От правна страна:

Производството е образувано въз основа искова молба с петитум: на основание чл. 227, ал. 1, б. „в", във вр. с ал. 3, изр. второ от ЗЗД да бъде изцяло отменен Нотариален акт № 156, том 4, per. № 3736, дело № 714 от 13.08.2014 г. на Нотариус № 407 Геновева Христова, с район на действие PC - Бяла Слатина, по силата на който е извършено дарение в полза на ответника, алтернативно - на основание чл. 76 от ЗН, PC да обяви относителна недействителност на извършеното дарение по цитирания нотариален акт до размера на запазената част на всеки от ищците. Също така се оспорва „направеното дарение", т.к. така е нарушена запазената част, определена в чл. 29 от ЗН, която запазена част следва да се възстанови - алтернативно е направено искане да се намалят дарствените разпореждания „по двата нотариалния акт", до размера на запазените части на ищците.

Предявяването на тези искове при условията на алтернативност е в противоречие с процесуалните правила.

При алтернативно съединяване на искове ищецът претендира да бъде удовлетворен един негов правно защитен интерес, за постигането на който резултат ищецът предявява няколко иска, с които се стреми да постигне и съответно - иска от съда този резултат. За допустимостта на алтернативното съединяване на първо място е необходимо всеки от исковете да е ясно очертан в петитума на исковата молба по отношение на искането, както и по отношение на обстоятелствата, на които се основава всяка отделна претенция. Искова молба не отговаря на тези предпоставки, тъй като нито отделните искове са ясно формулирани, нито пък са посочени конкретните обстоятелствата, с които ищците обосновават всяка от претенциите си, като в процеса ищците също не са направили уточнения по отношение на общо четирите петитума, както и в насока обстоятелствата, на които се основава всеки един от исковете. Алтернативно предявени искове са допустими, ако са достатъчно ясно и точно посочени от ищеца с оглед на характеризиращите белези на иска - страни; предмет (спорни материални права); петитум (искане). За допустимостта на алтернативните искове е необходимо с петитума на всеки един от исковете ищците да претендират постановяването на един и същ правен резултат. В случая, доколкото се претендира връщане на процесиите имоти, за да е налице алтернативност на предявените искове, ищците следва да претендират тези права в пълния им обем по всички предявени искове. При алтернативното съединяване на искове петитумът на всеки от алтернативно предявените искове следва да е идентичен с останалите. Така алтернативно съединяване е допустимо само когато се съединят искове по отношение на различни притезания, насочени към един и същи обект, респективно - иска се от съда постигането на един и същ правен резултат. Анализът на алтернативно заявените претенции показва, че макар по тях да се претендира връщане на процесиите имоти, то искането не е по отношение на пълния обем права, а само за части от имотите. Следователно в случая не е налице алтернативно предявяване, както по отношение на втория спрямо първия иск, така и по отношение на четвъртия спрямо третия иск, като същевременно и максимално неясна е и подчинеността на третата и четвъртата искова спрямо първата и втората. Като се има предвид начинът на заявяване на втората, третата и четвъртата искови претенции, то ищците нямат правен интерес от предявяването на тези искове именно по този начин, което същевременно е в противоречие с процесуалните правила. Така поради безспорната недопустимост относно начина на предявяване на втория, третия и четвъртия иск, то съдът следва да ги отхвърли.

Безспорно е по делото, че ищците са наследници по закон на Венелин Петров Н.. Ответникът е сключил с наследодателят на ищците договор за дарение на процесиите имоти, на които е бил собственик и съответно като преобретател по него е придобил валидно правото на собственост върху процесиите имоти - разпоредителната сделка е произвела вещнопрехвърлително действие и легитимират ответника Ч. като собственик към момента на предявяване на иска. Същевременно, в качеството си на добросъвестен владелец, ответникът, чието владение върху имотите е продължило необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 5 години от сключването на нотариалния акт, то той е придобил правото на собственост върху процесиите имоти и на това основание.

Относно така предявения иск на основание чл. 227, ал. 1, б. „в", във вр. с ал. 3, изр. второ от ЗЗД за отмяна на Нотариален акт № 156, том 4, per. № 3736, дело № 714 от 13.08.2014 г. на Нотариус № 407, по силата на който е извършено дарение в полза на ответника. Този иск е погасен по давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 3, изр. „първо“ от ЗЗД, той може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя, респ. на наследниците му, са станали известни основанията за отменяване на дарението. Видно е от приложената по делото Разписка от 27.09.2016 г. за получена от ищците рента за тяхна наследствена земя, различна от процесиите имоти и показанията на свидетелката Аговска, че във връзка с получаване на рентата за тази земя и на посочената дата, Аговска изрично е уведомила ищците, че процесиите земеделски земи са прехвърлени на ответника, поради което те нямат основание да получат рента за тях. Така преклузивният срок за предявяване на този иск е бил изтекъл още на 28.09.2017 г., т.е. преди повече от 2 години от предявяването му. Освен недопустим като предявен след изтичането на срока, този иск е неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. От показанията на свидетелите Аговска и Митковски и от обясненията на ответника, безспорно се установява, че ответникът, изпълнявайки едно свое морално задължение, е предоставял такава издръжка на дарителя си Венелин Н.. П делото се установява както периода на предоставяне на издръжката - от момента на дарението до смъртта на дарителя Н., така и общия размер на предоставената на дарителя издръжка - около 6500 лв. Установен и начинът, по който ответника е предоставял издръжката на Н. - ответникът е оставял суми на свидетелката Аговска, която ги е предавала или лично на дарителя, или свидетеля Митковски, който ги е предавал на дарителя.

Относно така предявения алтернативно иск с правно основание по чл. 76 от ЗН, , с който се иска да се обяви относителна недействителност на дарението до размера на запазената част на всеки от ищците, безспорно претенцията е недопустимо предявена, тъй като актът на разпореждане следва да е осъществен от сънаследник. Тази хипотеза е неприложима в настоящиия случай поради обстоятелството, че дарителят Н. не е сънаследник с ищците по делото, а техен наследодател, и те са негови наследници по закон, и това им качество изключва възможността ищците да са сънаследници на собствения си наследодател. Също така приложението на чл. 76 от ЗН изисква наследствените предмети, с които се е разпоредил сънаследникът, да не са се паднали в дял при делбата, на този разпоредил се с тях сънаследник, тоест - следваща необходима предпоставка в случая е да е проведено надлежно делбено производство (доброволна или съдебна делба), следствие на което да е осъществена и последната предпоставка – имотите, които са били предмет на разпореждане от съответния сънаследник, да не са се паднали в дял именно на този сънаследник. Нито една част от фактическия състав на чл. 76 от ЗН не е установена в настоящето производство, поради което, освен недопустим, този иск е и неоснователен и недоказан.

Относно иска за възстановяване на запазена част по чл. 29 от ЗН. За да бъде доказан този иск, който се обосновава с безвъзмездното разпореждане от наследодателя, извършено чрез договор за дарение, то изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част следва да се извърши при спазване поредността на действията, посочени в чл. 31 от ЗН. Така, за да се определи размерът на наследствената маса, е следвало да се остойностят всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството - 23.02.2016г. След това е следвало да бъдат извадени задълженията на наследодателя, за да се определи чистия актив, след което да се прибави стойността на извършеното дарение. От така получената цифрова стойност, която именно представлява наследствената маса, се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и чл. 29 от ЗН, съобразно броя на наследниците със запазена част. Следва преценка дали наследниците със запазена част могат да получат от останалия в наследството чист актив, без дарението, имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената им части. Едва след извършването на тази стъпка може да се прецени дали това имущество е на по-малка стойност и ако това е така, да се изведе, че са накърнени запазените части, които подлежат на възстановяване. Възстановяването може да се извърши както в натура, по правилата на чл. 32 до чл. 35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездното разпореждане, така и чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 от ЗН. Преценка за последното могат да направят единствено ищците. В тази насока е налице пасивно процесуално поведение на ищците. Съдът е указал на ищците, че следва да установят имущественото състояние на наследодателя им Венелин Петров Н.. Видно от представените по делото доказателства от ищцовата страна, тези указанията на не са изпълнени. Не се представиха доказателства относно притежаваното от наследодателя на ищците движимо имущество към момента на откриване на наследството и неговия паричен еквивалент, за притежавани от него парични влогове, за притежаваните от наследодателя и наследодателите му  земеделски имоти. Не се доказа обема и стойността на наследствената маса по правилата на чл. 31 от ЗН. По делото не се установи наследствената маса, оставена от наследодателя Н., поради което не може да бъде обективно установен размерът на запазената и разполагаемата част в това наследството. Поради това искът по чл. 29 от ЗН е неоснователен и недоказан.

Алтернативно на претенцията по чл. 29 от ЗН, с който е поискано възстановяване на запазени части, е поискано да се намалят дарствените разпореждания до размера на запазените части на ищците, предвид начина на формулиране на петитума, тази претенция следва да бъде разгледана като част от претенцията по чл. 29 от ЗН.

По разноските:

Съобразно изхода на спора ищците ще следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца направените разноски по делото в размер на  560,00 лева съобразно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.

С оглед гореизложеното съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения от М.Т.Н. с ЕГН **********, Т.В.Н. с ЕГН ********** и П.В.Н. с ЕГН **********,***, против Л.Н.Ч. с ЕГН ********** *** иск за отмяна на Н.А. № 156, т.ІV, рег.№ 3736, н.д.№ 714/13.08.2014г. на нотариус Г.Х.за дарение в полза на Л.Н.Ч..

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения от М.Т.Н. с ЕГН **********, Т.В.Н. с ЕГН ********** и П.В.Н. с ЕГН **********,***, против Л.Н.Ч. с ЕГН ********** *** иск на основание чл.76 ЗН съдът да обяви относителната недействителност на извършеното от общият им наследодател Венелин Петров Н., с ЕГН **********, починал на 23.02.2016г. дарение, извършено с Н.А. № 156, т.ІV, рег.№ 3736, н.д.№ 714/13.08.2014г. по описа на нотариус Г.Х.с район на действие РС-Б.С.в полза на ответника Л.Н.Ч. с ЕГН ********** до размера на запазената част на всеки един от ищците.

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения М.Т.Н. с ЕГН **********, Т.В.Н. с ЕГН ********** и П.В.Н. с ЕГН **********,***, иск, с който се оспорва дарението извършеното от общият им наследодател Венелин Петров Н., с ЕГН **********, починал на 23.02.2016г. обективирано в Н.А. № 156, т.ІV, рег.№ 3736, н.д.№ 714/13.08.2014г. по описа на нотариус Г.Х.с район на действие РС-Б.С.в полза на ответника Л.Н.Ч. с ЕГН **********, с което са накърнени запазените им части от наследството и се иска да бъдат възстановени запазените части на М.Т.Н. с ЕГН **********, Т.В.Н. с ЕГН ********** и П.В.Н. с ЕГН ********** от останалото от покойния им наследодател наследство, както и искането да бъдат намалени извършените с този договор за дарение до размера на запазените им части.

 

ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН **********, Т.В.Н. с ЕГН ********** и П.В.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Л.Н.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 560,00 лева сторени разноски по делото.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           Районен съдия:

 

                                                                                    (Ивайло Йорданов)