р е ш е н и е
N ...................
гр.Плевен,
06.12.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІV състав,
гражданска колегия в публично заседание на
дванадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц.като разгледа докладваното от съдията томова гражданско дело N 4216 по описа за 2018
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание 265, ал.1, предл.второ от ЗЗД и насрещен иск с правно основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба от Б.Т.В.
с ЕГН **********,*** против Т.М.Ц. ***, в която се твърди, че ищеца притежавал недвижим имот,
представляващ търговски обект – магазин ***находящ се в ***. Твърди, че през
пролетта на 2017г. решил да направи ремонт на покрива на описания обект с цел
подобряване общото му състояние и хидроизолация. Потърсил за изпълнител
ответника. Постигнали съгласие той да извърши ремонта на покрива на обекта
сграда-магазин ***, състоящ се в извършване на ремонтно-изолационни работи на
покрива, чрез полагане на изолационен слой от т.нар. „течна гума“. Излага се,
че преди започване на работа ответника уверил ищеца, че полагането на този тип
изолация имало 10 години гаранция. Твърди се, че ищецът заплатил на ответника
по негово искане сума в размер на 1400лв, за която той обяснил, че била
необходима за закупуване на материалите за възложените строително-ремонтни
работи. Ответникът не предоставил отчетни разходо-оправдателни документи за
закупените и вложени на обекта материали. Твърди се още, че ищецът заплатил на
ответника след започване на ремонта сума в размер на 1500лв. за труд, съгласно
уговореното между тях. Сочи се, че възложената работа била извършена през
м.март 2017г. Излага се също, че известно време след приключване на ремонта,
ищецът установил течове по
отремонтирания покрив – при валежи от дъжд, на три места от покрива прокапала
вода. При извършен от него оглед установил напукване на положения изолационен
слой. Незабавно уведомил лично ответника по телефон. Твърди се, че след
обаждането той дошъл на обекта, видял състоянието на отремонтирания от него
покрив и обещал, че ще поправи некачествените работи, но не изпълнил обещанието
си. Твърди се, че след края на зимата на 2018г. ищецът констатирал, че
положения на покрива изолационен слой бил напукан на множество места, като
повече от 50% от площта на покрива бил отмит и отнесен. Твърди се, че ищецът
поканил многократно ответника да поправи констатираните недостатъци на
изпълнените СМР, но той не се отзовал. Изпратил му и изрична писмена
покана-уведомление с искане да извърши поправка или да му върне част от
платените суми за възнаграждение и материали, но той не сторил и това. Като следствие
от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2200лв., представляваща
стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнената
работа и недостатъци на извършените
ремонтно-изолационни работи. Претендира се и законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът Б.Т.В. е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че през пролетта на
2017г. сключили с ищеца устен договор за ремонт на покрива на сградата,
представляваща магазин в ***. Твърди, че преди ремонта и договаряне начина и
технологията за извършването му, лично и в присъствието на ищеца посетил
обекта, при което констатирал, че сградата била едноетажна, покрита с етернитови
***кости върху дървена конструкция. Излага, че част от ***костите, поради
дългогодишната им употреба имали пукнатини на места. Твърди, че се договорили
да бъдат подменени с доставени други такива от възложителя, а изпълнителя да
извърши ремонта физически, за което да му се заплати само за труд. Твърди също,
че уговорили възнаграждение в размер на 1050лв., платимо след извършване на
ремонта и приемане на работата. Сочи, че ремонта бил извършен за 4-5 дни, като
за целта изпълнителя наел още четири човека, запознал ги с условията и поел
ангажимент да поделят възнаграждението след получаването му. Твърди се, че при ремонта били отстранени около
10 листа от ***костите, като били заменени с предоставени такива от
възложителя. Излага се, че стъпката на заменените не съвпадала и за да се
получи застъпване се наложило пренареждане на редовете. Излага се също, че
преди да се нанесе покритието от течен каучук, покрива бил почистен от чужди
тела и измит с водоструйка. Сочи се, че още при тези дейности изпълнителя направил бележка към възложителя, че ***костите
били твърде стари и се рушали от напора на водата, като му предложил да заменят
***костите с ламаринени, но той заявил, че му било скъпо и че каучука, който бил доставил щял да ги
заздрави. Твърди се още, че за покритието възложителя доставил 10 кофи с
каучук, всяка от по 20 кг. Покривът бил около 500 кв.м., но ремонт бил извършен
на около 300 кв.м., определени от възложителя. На другата част бил извършен
ремонт само частично на пукнатините, отново по изричната воля на възложителя.
Твърди се, че освен ремонта, възложителя поискал да бъдат извършени и други
строителни работи в самата сграда – изкъртена била около 40 кв.м. стена;
зазидана и измазана такава стена от 40кв.м.; иззидана била баня и тоалетна,
почистени помещенията. Това се включвало в цената, която трябвало да бъде
платена. Твърди се също, че след приключването на работата възложителя отложил
плащането си към изпълнителя под предлог, че се появили течове. Това наложило
изпълнителя да отиде отново на обекта. С един от работилите при ремонта – Х.Ц.,
огледали покрива и установили, че след приключването на ремонта някой се бил
качвал на него, при което били счупени няколко платна. Изпълнителят се съгласил
да подмени и тези платна, но да му бъдел заплатен труда за ремонта, което
възложителят не сторил.
При изложените в писмения отговор обстоятелства, ответникът
е предявил насрещен иск за заплащане на сумата от 1050лв., представляваща
възнаграждение за извършената работа по процесния договор за ремонт.
Ответникът по насрещния иск Б.В. е депозирал писмен
отговор, с който го оспорва. Твърди, че изпълнителя предложил начина и
технологията за ремонт на покрива – чрез полагане на хидроизолация под формата
на течен каучук, т.к бил работил вече с такъв материал при подобен ремонт на
друг покрив. При тези обстоятелства възложителя се съгласил с предложението.
Твърди, че съгласно предварителната уговорка между тях заплатил на
изпълнителя сумата от 1400лв. за закупуване на материали за ремонта, т.к Т.Ц.
бил изчислил, с оглед разходната норма, че за възложения ремонт щели да бъдат
необходими 28 бр.кофи с този материал на цена от 50 лв. всяка. Твърди също, че
заплатил и сумата от 1050лв. като възнаграждение за извършената работа веднага
след приключване на ремонта, но ответника не му издал фактура, обяснявайки
първоначално, че щял да издаде такава по-късно, а впоследствие заявил, че бил
приключил с фактурите за годината. Затова ищецът подал сигнал до данъчните
органи чрез ***, за което получил отговор с ***от 07.06.2018г. Твърди още, че
бил заплатил на изпълнителя и следните суми : 425лв. за зидария на стена;
110лв. за почистване и 85лв. за направа на бетонен пояс на иззиданата стена,
което станало по уговорка между тях, касаеща тези възложени конкретни работи.
В о.с.з. на 09.10.2018г. ищецът е уточнил, че дейностите,
които следва да бъдат извършени за отстраняване недостатъците на извършените
СМР на покрива му включват премахване на некачествено положената изолация върху
площта от 250-300кв.м., каквато е площта, върху която е била положена
изолацията; измИ.е на тази площ и полагане на нов хидроизолация с качествена
течна гума. Стойността на тези дейности според ищеца възлиза на 2200лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Между страните не е налице спор, че
през пролетта на 2017г. между ищеца Б.В. и ответника Т.Ц. било постигнато устно
съгласие последния да извърши ремонт на покрива на търговски обект – магазин ***,
***. Не е налице спор и относно размера
на уговореното възнаграждение за труд за този ремонт – 1050лв. Безспорно е, че
правоотношението се е развило между тези лица, като ирелевантно за спора е дали
ответника бил строителен предприемач и по какъв начин принципно организирал
дейността си. От значение е какви са били елементите на договора, за които се
спори, както и доколко страните са изпълнили поетите задължения по това
правоотношение.
За изясняване на спорните обстоятелства са събрани писмени
и гласни доказателства и е изслушано заключението на вещо лице.
Видно е от представения препис на уведомление-покана,
изходящо от ищеца и адресирано до ответника, че по съображенията, изложени и в
исковата молба, ищецът претендирал
връщане на сумата от 1400лв., която била заплатена за закупуване на материали,
както и на сумата от 800лв., представляваща част от заплатената цена за труд за
изпълнение на строителните работи, поради некачественото им изпълнение. Не се спори и видно от приложеното известие
за доставяне, че горното изявление е
било връчено на адресата на 11.05.2018г.
От представения препис на писмо, изходящо от ***с ***от
07.06.2018г. е видно, че ищецът е подавал сигнал за извършени от ответника
нарушения на данъчното и осигурително законодателство, като елементите от
състава на тези нарушения не стават ясни.
В о.с.з. на 09.10.2018г. е проведен разпит на допуснатите
по искане на страните свидетели – Л.С.Д.и И.М.П., сочени от ищеца и Х.В.Ц. и Ц.Й.М.,
сочени от ответника.
Свидетелят И.М.П. твърди в показанията си, че живее в имот,
съседен на магазина на ищеца, в който бил правен ремонта на покрива. Познавал и
двете страни по спора. Знаел, че ответника се занимавал със строителни
дейности, най-вече с такива по покриви, като имал бригада, с която вършел тази
работа. Сочи, че по молба на ответника Т.Ц. предоставил възможност да се ползва
ток от дома му за включване на пароструйка, необходима за измИ.е на покрива. Видял,
че на обекта работели ответника с двама други работници, единият от които
свидетелят Х.В.. Видял също, че мазали с някаква тъмна течност. Твърди, че не
бил чувал да е имало проблем с плащането на извършената работа по покрива на
имота на ищеца. Сочи, че последния възлагал и на него дребни ремонтни работи,
за които плащал веднага. Твърди още, че лятото след ремонта ищеца му казал, че
течал покрива и поискал стълба, за да се качи на него. Св.Д. излага, че той
също се качил на покрива, но времето било сухо и не се виждало да има проблем.
Излага също, че вътре в помещенията видял теч по преградна стена, когато валял
дъжд.
Свидетелят Х.В. Ц. сочи, че също познавал двете страни по
спора. Твърди, че знаел, че ответника се занимавал с ремонт на покриви, като
имал и бригада за това. Твърди още, че разбрал, че бил правил и ремонт на
покрива на магазин ***собственост на ищеца. Излага, че не знаел за конкретните
уговорки между страните, но не бил чувал от ответника да не му е заплащано за
извършеното.
Свидетелят Х.В.Ц. твърди, че участвал в ремонта на покрива
на магазина на ищеца в ***. Сочи, че в началото почистили някакво помещение, в
което изграждали преградни стени, външна стена. След това започнали ремонт
върху покривната конструкция. Твърди, че тези дейности били извършвани с ищеца
и свидетеля Ц.М., като имало и още двама работници, които помагали. Твърди
също, че в началото ответника направил оглед, при който установил, че
конструкцията била стара, имало поставени етернитови платна, които били на
доста години и някои от тях били спукани. Сочи, че ответника предложил да бъде
направен покрива с ламарина, но ищеца не приел този начин на ремонт и били
докарани баки с течен каучук. Пояснява, че когато отишъл на обекта този
материал вече бил там и не знаел кой го бил докарал. Излага, че по искане на
ищеца заменили спуканите етернитови платна с други – стари, които взели от
стопанска сграда в имот на ищеца. След това измили платната с водоструйка и нанесли материала – първо грундирали с
разреден с определено количество вода материал, а след това нанесли
неколкократно наразреден материал. Сочи, че ищеца не присъствал на обекта по
време на ремонтните работи, както и когато ги завършили, а ответника му се
обадил по телефон, когато всичко било приключено. Твърди, че около 10 дни след това
ищеца се обадил на ответника, казвайки за проблем с теч. Твърди още, че
непосредствено след това отишъл с ответника да проверят какъв е проблема и
установили, че на покрива имало счупени етернитови платна, като причината
според тях била, че се е качвал човек върху тях. Видели, че вътре по стената в
ъгъла имало влага и след като проверили покрива над тази част видели счупените
там етернитови платна. Сочи, че ответника казал на ищеца какво били
констатирали и той потвърдил, че се бил качвал, за да постави плочи на отворите
на комините, за да не влиза вода през тях. Св.Ц. твърди също, че впоследствие
ответника му бил казал, че ищеца не бил платил, като си сочел за причина, че
ремонта не бил извършен както трябва.
Свидетелят Ц.М. твърди в показанията си, че участвал в
ремонтните работи на покрива на имота на ищеца и по-конкретно в миенето на
покрива с водоструйка и полагането на гумата. Твърди също, че когато отишъл на
обекта, гумата била донесена вече там. Твърди, че имал уговорка с ответника да
му плати за работата, но не му било платено, като Т. бил казал, че собственика,
който възложил ремонта не бил платил.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установяват
следните обстоятелства: процесната сграда е със застроена площ при покрива 380
кв.м., а в западната част, където са били извършвани ремонтните работи –
160кв.м. Върху първоначално съществуващия ***ък бетонов покрив допълнително имало
изградена едноскатна дървена конструкция с покритие от вълнообразни етернитови ***кости.
Констатирано е било от вещото лице при огледа на 27.10.2018г., че намазания
слой върху ***костите бил почти заличен от атмосферните въздействия; нямало
видими нарушения в целостта на покривните етернитови ***кости; върху таванските
***кости имало следи и петна от преминала вода през покривната плоча, което
според експерта навеждало на извода, че извършения ремонт не бил ефективен и не
допринесъл за прекратяване на течовете от покрива. Във връзка с технологията за
ремонт на покрива „течна гума“, експертът е пояснил теоретично, че течният
каучук е ново поколение хидроизолация – износоустойчив, водоустойчив,
парапропусклив и с дълъг експлоатационен срок; полага се с валяк, четка или
специален разпръсквач върху суха и добре почистена повърхност; следва да се
нанасят няколко слоя, като се спазва
следния технологичен ред: грундиране – основния материал се разрежда с вода в
съотношение 70/30% и с помощта на валяк или твърда четка се нанася равномерно
по обработваната повърхност; първия слой се нанася върху добре изсъхналия грунд
и докато е още мокър върху него се залепва омрежващо платно; нанасят се още два
слоя, като последния е запечатващ. Вещото лице е посочило, че от вида на
покрива към момента на огледа може да се направи извод, че стандартната
технология за извършване на този тип изолация не е била спазена. Посочило е
също, че поради неспазване на технологията, намазването (каквото и да е било
то) е силно повредено, изветряло, износено от атмосферните въздействия и
практически липсващо. Според експерта, не е възможно единствено от огледа да се
установи точно какъв материал е бил използван за изолацията на покрива. Посочено е от вещото лице, че съгласно
разходните норми и състоянието на покрива в момента, необходимото за ремонта
количество изолационен материал е било 80 до 160 кг. в случай на еднослойно
изпълнение с минимална гаранция от 5 години, а при трислойно изпълнение по
предписанието на производителя – 240-320литра. Вещото лице е дало заключение,
че поправката на некачествено изпълнените ремонтно-изолационни работи по
покрива налага полагането на нова изолация от течен каучук, и ако това бъде
сторено по предписана от производителя технология, разходите биха били в размер
на 3000лв., от които 1500лв. за материали и 1500лв. за труд.
Съдът възприема изцяло обсъденото заключение по съдебно-техническата
експертиза, като изготвено от експерт, разполагащ с необходимите специални
знания и след оглед на процесния имот, и от друга страна – при липса на
основания за съмнения в обективността на вещото лице.
Съдът констатира противоречие между показанията на
свидетеля Х.Ц. и експертното заключение, в частта, в която свидетеля твърди, че
след ремонта имало спукани етернитови платна по покрива под положения течен
каучук, а вещото лице посочва, че не са налице видими нарушения в целостта на
покривните етернитови ***кости. При това противоречие, съдът кредитира
експертното заключение по посочените
вече съображения за изготвянето му от лице със специални знания, гарантиращи
компетентно изследване на релевантните обстоятелства и от друга страна при
липса на основания за съмнение в обективността му. По отношение на св. Хр.Ц. на
първо място са налице основания за съмнение в обективността му, доколкото е
участвал в извършването на ремонта на покрива и на следващо – не може да се
приеме наличие на компетентност равна на тази на експерта, позволяваща правилна
преценка на възприетите обстоятелства при извършения от него оглед по повод
оплакване за теч от възложителя. Констатираното
противоречие се обсъжда, т.к. касае обстоятелства, които съдът намира за важни,
доколкото нарушените етернитови ***кости биха могли да бъдат причина за
констатирания след ремонта теч в помещенията.
При констатираното противоречие в показанията на
свидетелите И. П. и Ц.М. относно обстоятелството дали последния е участвал в
ремонтните работи по процесния договор, съдът възприема показанията на св.Ц.М.,
т.к. св.П. не е наблюдавал непрекъснато извършваните дейности и не може да се
приеме, че единствено видените от него лица са участвали в тях. В същото време,
съдът намира за несъществено обстоятелство дали св.М. е участвал в ремонта,
т.к. от показанията му не се установяват съществени спорни факти.
При установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
По
иска на Б.Т.В. против Т.М.Ц. с правно основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.
Между страните
не е налице спор, че отношенията
между тях са се развили по сключен устен договор за ремонт на покрив на имот на
ищеца, представляващ търговски обект в *** – магазин ***
Не е
спорно също така, че основната част от ремонтните дейности е следвало да се
състои в полагане на течен каучук като хидроизолационен материал върху част от
покривната конструкция, покриваща магазинните помещения.
Съдът приема, въз основа на
показанията на всички свидетели, а и при липсата на спор между страните, че ответника
е изпълнил действията по полагане на течен каучук върху покрива, както и е
заменил част от етернитови платна върху конструкцията с други такива,
предоставени от възложителя и използвани преди това за покрИ.е на друга сграда.
Съдът приема също така, че изпълнителя
е ползвал осигурен от него течен каучук за ремонтните дейности. Съгласно
разпоредбата на чл.259 от ЗЗД ако не
е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои
средства. В случая не се
установи уговорка, предвиждаща осигуряване на необходимия такъв материал от
възложителя. Тежестта за това лежеше върху изпълнителя, твърдящ подобна
уговорка. Ангажираните от него свидетели не установиха факти, касаещи
конкретните уговорки, а твърдят единствено, че са видели материала каучук на
обекта, като не знаят кой го е доставил.
Установи се от гласните
доказателства, а и не е налице спор между страните, че скоро след приключване
на ремонтните дейности възложителя е уведомил изпълнителя за появил се теч от
покрива – около десетина дни по-късно, според показанията на св.Х.Ц.. При това
следва да се приеме, че възложителя е изпълнил задължението си по чл.264, ал.2,
изр.второ от ЗЗД.
Установи се от заключението по
съдебно-техническата експертиза, че в помещенията на търговския обект, чийто
покрив е бил ремонтиран от ответника са налице петна, показващи проникване на
вода и след ремонта. Установи се също така, че положеното при този ремонт
покритие е силно повредено, изветряло, износено от атмосферните въздействия и
практически липсващо. Стана ясно още от
заключението, че течния каучук като хидроизолационен материал е износоустойчив,
водоустойчив, парапропусклив и има дълъг експлоатационен срок. С оглед на това,
състоянието към момента на ремонтирания покрив обосновава извод, че в случая не
е била спазена стандартната технология за извършване на този вид изолация. А изпълнителят
е дължал изработка с качество, отговарящо на съответните технологични правила
за работа с подобен материал. При така установеното от експертното заключение,
съдът приема, че изпълнената от ответника работа страда от твърдените от
възложителя недостатъци.
Това обосновава
упражняване правото му по чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД да иска заплащане на
разходите за отстраняването на недостатъците. Доколкото в случая се касае за
строителни работи, това право се погасява с пет годишен срок по смисъла на
чл.265, ал.3 от ЗЗД.
Съдът
счита, че разходите за отстраняване недостатъците следва да се приемат в
посочения от вещото лице размер от 3000лв. Възложителят е претендирал 2200лв. и
претенцията му се явява изцяло основателна и доказана.
С оглед
горното, съдът приема, че предявеният от Б.Т.В. иск с правно основание чл.265,
ал.1, предл.второ от ЗЗД следва да бъде уважен, респективно осъден ответника Т.М.Ц.
да заплати на ищеца сумата от 2200лв., представляваща разходи, необходими за
поправката на недостатъци на изпълнената работа при извършен през пролетта на
2017г. ремонт на покрив на търговски обект – магазин ***, ведно с
претендираната законна лихва.
По иска на Б.Т.В. против Т.М.Ц. с
правно основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.
Ищецът
по този иск претендира заплащане на сумата от 1050лв., представляваща
възнаграждение за извършената от него работа по процесния договор.
Установи
се по делото, с оглед липсата на спор между страните, че уговореното възнаграждение
по договорното правоотношение е било в размер на 1050лв.
Това
задължение е лежало върху възложителя и ответник по насрещния иск. В тежест на
същия е и доказване факта на плащане.
Съдът
счита, че от събраните в настоящото производство доказателства не може да се
приеме за установено, че такова плащане е било извършено.
Показанията
на свидетелите Любомир Д. и И. П., че не
са чували изпълнителя Т.Ц. да се оплаква, че не му било платено, както и факта,
че до завеждане на настоящото производство не били заявявани подобни претенции
не са достатъчни за формиране на извод за извършено плащане. Такова не може да
се приеме за установено и от приложеното писмо от ***, доказващо единствено, че
е имало сигнал от Б.В. за извършени от Т.Ц. нарушения на данъчното и
осигурително законодателство и то повече от година след твърдяната дата на
плащане на възнаграждението.
За доказване изпълнението на
парично задължение длъжникът може да поиска от кредитора разписка по чл.77,
ал.1 от ЗЗД и съответно длъжникът може да откаже плащане, ако кредиторът не му
издава такава. По делото такава разписка, която не е задължително да е
фактура, не е представена.
С оглед устния характер на
съглашението и стойността му, допустими са и гласни доказателства за
установяване на плащането, но такива също не бяха ангажирани.
Следва
да се има предвид, че недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД. Упражнените в случая права не рефлектират
върху възнаграждението по договора, т.к. не е претендирано намаляването му, а е
търсено заплащане на разходи за отстраняване на недостатъци.
Предвид изложеното, съдът счита,
че предявеният насрещен иск също се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен, респективно осъден ответника по него Б.В. да заплати на
ищеца Т.Ц. сумата от 1050лв., представляваща възнаграждение по процесния
договор за изработка.
Съдът констатира, че по насрещния
иск не е била внесена от ищеца по него в пълен размер дължимата държавна такса
– внесена е такава в размер на 25лв. при дължима в размер на 50лв., поради
което и на основание чл.77 от ГПК с настоящото решение ищеца по насрещния иск
следва да бъде осъден да заплати по сметка на *** държавна такса в размер на
25лв.
По
въпроса за разноските: С оглед изхода на спора по предявеният от ищеца Б.В.
иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника по този иск следва да бъде
осъден да му заплати направените от него разноски за държавна такса в размер на
88лв., за вещо лице (изслушано във връзка с обстоятелствата по този иск) в
размер на 240лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. (съдът
приема, че това адвокатско възнаграждение е било уговорено и заплатено за
първоначално заведения иск, с оглед съвпадане на датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие и датата на подаване на първоначалната искова
молба, поради което заплащането му от ответника зависи изцяло от изхода на
спора по този иск). Или общо дължимите от ответника по първоначалния иск
разноски се изчисляват на 728лв.
С оглед0
изхода на спора по предявеният насрещен иск от Т.Ц. против Б.В., ответникът по
този иск също дължи заплащане на направените във връзка с него разноски. Такива
са изцяло заплатените за държавна такса в размер на 25лв., както и част от
заплатените за адвокатско възнаграждение. Сключеният от ищеца по насрещния иск
договор за правна защита и съдействие е непосредствено преди датата на първото
съдебно заседание, поради което уговореното по него адвокатско възнаграждение
следва да се приеме за защита, както по предявеният насрещен иск, така и по
първоначално заведения иск – в сключения договор между адвокат и клиент е
посочен единствено номера на делото без да е налице разграничаване на плащането
във връзка със защитата по отделните искове. Съдът счита, че следва да се
приеме, че в общо посоченото възнаграждение е включено равно по размер
възнаграждение, касаещо правната помощ по всеки иск или по 342лв. (половината
от 684лв.). Ето защо, съдът счита, че ответника по насрещния иск следва да
заплати на ищеца по него разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 342лв. или общо 367лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на основание чл.265, ал.1,
предл.второ от ЗЗД, Т.М.Ц. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Т.В. с ЕГН **********,***, сумата от 2200лв., представляваща разходи,
необходими за поправката на недостатъци на изпълнената работа при извършен през
пролетта на 2017г. ремонт на покрив на търговски обект – магазин ***, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.06.2018г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 728лв., представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, Б.Т.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.М.Ц. с ЕГН **********,***, сумата от 1050лв., представляваща възнаграждение
по Договор от 2017г. за ремонт на покрив на търговски обект – магазин ***, както и да заплати сумата от 367лв.,
представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :