Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на осми
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 7 217/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.74 ал.2 от ЗС за сумата от
26 000 лв., заявен като частичен, при пълен заявен размер от 200 000
лв.
В исковата молба на „Р.” ООД се твърди, че ответницата е собственик на ап. ***, находящ се в гр. София, кв. „*************състоящ
се от четири стаи, кухня, баня, мокро помещение, предверие, коридори и три
балкона, с обща РЗП от 129, 25 кв.м. Твърди се, че ищцовото дружество е бил
добросъвестен владелец на този имот и като такъв е извършил подобрения в него
на значителна стойност, описани в исковата молба.
При тези твърдения е заявен иск за заплащане на сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, вследствие на извършените от него подобрения, заявен като
частичен за сумата от 26 000 лв., при пълен заявен размер от 200 000
лв. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответницата М.П.В., редовно уведомена, оспорва заявения иск в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни
възражения срещу ищцовата претенция. Претендира разноски.
Ищецът не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал. 3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор от 22.10.1991 г., сключен между ЖСК
„Български художник”, като възложител, и СФ „МБ”, като изпълнител. Видно от
съдържанието на същия, предмет на договора е извършване на СМР, включително
въвеждане в експлоатация с акт образец 16 на обект – ЖСК „Български художник”,
кв. „Красно село – Плавателен канал”, кв. 133-А, състояща се от 10 броя
отделни, но свързани със стълбищни клетки жилищни блокове, подземни гаражи – 98
гаражни места, обществена сграда – зала и съпътстващи общото строителство
инженерни подобекти.
Представен по делото е протокол от 14.05.1991 г. на ОС на член
кооператорите на ЖСК „Български художник”. Видно от същия, с решение 4 по т.5
от дневния ред /стр. 31/ същите са приели като член кооператор М.П.В., на която
е разпределено жилище – ап. ***.
Представен по делото е констативен протокол рег. № АГ-94-3244/06.12.2007 г.
на СО – район „Триадица” по чл. 181 ал.2 от ЗУТ за завършеност на строеж,
находящ се в гр. София, ж.к. „****Делчев”, в УПИ I, кв. 133д, м. „Красно село – Плавателен канал”, от който се установява, че
сградата е изградена в груб строеж по смисъла на §5 т.46 от ДР на ЗУТ от
началото на 1994 г.
По делото е представен нотариален акт за собственост на жилище, построено
от ЖСК „Български художник“ № 134, том II, рег. № 8669/2011 г. на нотариус рег. № 053 – В.М., с район на действие –
СРС, от който се установява, че М.П.В. е призната за собственик на ап.***,
находящ се в гр. София, кв. „*************състоящ се от четири стаи, кухня,
баня, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, с обща РЗП от 129, 25
кв.м.
По делото е представено и решение 1434/03.08.2012 г. на АС – София, по
гр.д. 1177/2012 г., от което се установява, че са отхвърлени исковете на „Р.“
ООД срещу ЖСК „Български художник“ и Г.Г.К.за установяване право на собственост
и предаване на владението на ап. ***, находящ се в гр. София, кв. „*************ет.1.
При
така установените обстоятелства, настоящият
съдебен състав
прави следните правни
изводи:
Правилото на нормата на чл. 72
ал.1 от ЗС предоставя право на добросъвестния владелец да претендира за
извършените от него подобрения сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта, вследствие на тях. Дефинитивната норма на чл. 70 ал.1 от ЗС установява,
че едно лице е добросъвестен владелец, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е опорочена. В нормата на чл. 74 ал.2 от ЗС
законодателно са предоставени същите права и на недобросъвестния владелец в
случаите, когато собственикът на имота е знаел, че в същия се правят подобрения
и не се е противопоставил. В настоящото производство, видно от представените
писмени доказателства, ищецът е бил владелец на имота на основание сключен с
трето за спора лице предварителен договор за покупко-продажба, в който е
инкорпориран и договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Константната
и непротиворечива съдебна практика е, че владелецът на основание предварителен
договор е недобросъвестен такъв. За да са налице предпоставките на чл. 74 ал.2
от ЗС при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца следва да се
установи фактът на знание от страна на собственика на имота досежно
извършваните в него подобрения респ. липсата на противопоставяне от негова страна.
Не са ангажирани доказателства
по делото, че ответникът по делото е знаел за извършените подобрения в имота,
поради което само на това основание искът подлежи на отхвърляне.
По делото няма данни и ищецът
да е бил владелец на имотите през целия период, в който се твърди, че са
извършени подобренията – 1992 -2010 г. Вън от фактическите твърдения, заявени в
нарочна молба от 11.07.2018 г. /стр. 41/, доказателства в тяхна подкрепа не са
ангажирани.
Страните по делото не спорят,
че към 19.05.1994 г. сградата /блокът/ е бил изграден на етап „груб строеж”, а
това обстоятелство се установява и от представения констативен протокол по чл.
181 ал.1 от ЗУТ. Ответницата се легитимира като собственик на процесния имот
въз основа на нотариален акт от 2011 г. Самите подобрения се твърди да са
извършени в предходен период /до 2010 г./, поради което искът е неоснователен и
поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника. Това е така,
защото разпоредбите на чл. 72 – 74 от ЗС регулират правоотношенията, породени
от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от
владелеца на вещта /решение 569/27.07.2010 г. по гр. д. 693/2009 г. на Първо ГО
на ВКС/. Правото да се търси обезщетение за сторените подобрения има
облигационен характер /т.6 от ППВС 6/1974 г., решение 122/02.07.2015 г. на ВКС,
Първо ГО, по гр.д. 291/2015 г./, поради което с прехвърляне на вещното право на
собственост от един правен субект към друг не преминава облигационното
задължение на праводателя към приобретателя, изразяващо се в заплащане на
сторените, до датата на прехвърляне на собствеността, в имота му подобрения от
трето лице. Иначе казано, за да се определи легитимираният да отговаря за
заплащане на сторени подобрения следва да се има предвид, че релевантният затова
момент е моментът на извършване на тези подобрения, тъй като при последващо
прехвърляне преобретателят заплаща цената им и същият не е реализирал
неоснователно обогатяване за сметка на подобрителя / решение 283/30.06.2010 г.
по дело 1173/2009 г. на ВКС, Второ ГО, решение 79/05.02.2009 г. по гр.д.
5723/07 г., Трето ГО на ВКС, решение 1162/18.11.2008 г по гр. д. 4998/07 г. на
Второ ГО на ВКС и др./.
Следва да се има предвид и
обстоятелството, че вън от представените по делото три платежни нареждания и
две фактури, издадени 1992 – 1993 г. ищецът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, установяващи факта на самото извършване на претендираните подобрения.
Не без значение за крайния
изход на спора по делото е и фактът, че „подобренията” по смисъла на закона
означават нововъведения в един имот, при който с оглед вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на неговата стойност. С оглед разясненията, дадени в т. 8 от ППВС
6/74 г. ако същите могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота
нямат характер на подобрения и не подлежат на обезщетяване. Значителна част от
претендираните от ищеца „подобрения” съставляват движими вещи, които могат да
се отделят без особени затруднения от имота – климатици, шкафове, радиатори, мивки,
бойлер, огледало, дървени врати, полюлеи, СОТ система и т.н.
По тези изложени съображения
настоящият съдебен състав намира заявените от ищеца искове за неоснователни и
недоказани.
При този изход на спора и с оглед изричната
претенция на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на същия следва да бъде присъдена сумата от 1300 лв. –
разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 81/ и доказателствата за
реалното заплащане на сумата.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове на „Р.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.П.В.,
ЕГН **********,*** – адв. М. с правно основание чл. 74 ал.2 от ЗС за заплащане
на сумата от 26 000 лв. - увеличената стойност на имот – ап. ***, находящ
се в гр. София, ж.к. „************, вх. К, вследствие на извършените в него от него
подобрения като неоснователен, частична претенция, при пълен, заявен размер от 200 000
лв.
ОСЪЖДА „Р.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на М.П.В., ЕГН **********,*** – адв. М. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата
от 1 300 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок, считано от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: