ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1751
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501729 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от АД“Гърбев“, ЕИК
*********, чрез адв.Д.Б., ПАК, против определение №6010/02.06.2022г. по гр.дело
№16209/21г на ПРС, 9 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение
на постановеното по делото Решение в частта за присъдените му разноски по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
присъди адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно.
От въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт ЕАД чрез юрк.Д. Н.а е подаден
отговор, с който се оспорва частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е
подадена на 6.06.2022г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено
на 6.06.2022 г., поради което ЧЖ е подадена в 7-дневния срок и е допустима, а
разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:
С решение от 24.04.2022г. ПРС е уважил предявените от ищеца ОСИ с пр.осн.
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за сумата 126,47 лв.-недължимо платена възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит и сумата 1044,16 лв.-недължимо платена
неустойка.
В мотивите към обжалваното определение по чл.248 ГПК е прието, че съобразно
с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за АД „Гърбев“ , с който ищецът има
сключен договор за безплатна правна защита, в размер от 374,32лв.с ДДС-с оглед
материалния интерес като сбор от уважените искове.
1
Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че не е приложимо
разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004 г./НМРАВ/ и че при определяне на
възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗАдв.; че съгласно чл.2,ал.5 НМРАВ за проц.
представителство по гр.д. възрагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Счита, че е без значение, че
исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение.Иска присъждане на
още 345,68 лв. Цит.съд.практика на ВКС-о.№151/06.04.2022 по ч.т.д.№526/22 г. на
ВКС, 2 ТО и др.
В отговора на ЧЖ са изложени доводите, че чл.2,ал.5 от НМРАВ следва да се
тълкува корективно във вр. с чл.7 от същата наредба, тъй като определянето на АВ за
всеки от предявените искове по чл.2,ал.5 от наредба би било основателно ако единият
иск е оценяем, а другият – неоценяем; че размерът на присъдения хонорар е съобразен
с фактическата и правна сложност на делото и размера на претенциите.
По направените доводи ПОС намира следното:
В мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1649/2017 г., I т.о., ТК, /постановено след приемане на чл.2,ал.5 от НМРАВ №1/2004г.-
ДВ,бр.84/2016г., което е записано, че е съобразено с ред. На НМРАВ към 10.03.2017г/
се казва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определя не от материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а от
аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о.,
определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора
от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се приема, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки
предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и
основание искове, но не и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от
едно и също правоотношение и са с едно и също основание- дължими суми по договор
за заем. ПОС намира, че цит. от ищеца съд.практика от една страна е неотносима към
настоящия казус, т.к. касае казуси, при които са предявели алтернативно или
евентуално съединени искове, какъвто не е настоящия случай, а от друга страна – няма
задължителен характер.
В този смисъл ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на АД“Гърбев“, ЕИК *********, чрез
адв.Д.Б., ПАК, против №6010/02.06.2022г. по гр.дело №16209/21г на ПРС, 9 гр.с., с
което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
Решение в частта за присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3