Решение по дело №592/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2535
Дата: 21 декември 2018 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20181100900592
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № …

гр. София, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 592 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на "Р.г." АД, със седалище гр. Б.и адрес на управление: Р.С., гр. Б.- С.Г., ул. „*******, надлежно регистрирано в Агенция „Стопански регистри" под № 07033982, представлявано от А.С.- управител, предявена срещу „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Б.- управител и „О.П." ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес па управление:***, представлявано от А.И.Б.– управител, за обявяване на извършен апорт от „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД в капитала на „О.П." ЕООД, вписан на 07.05.2015 г. в търговския регистър, с предмет недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 13 (тринадесет), находящ се в жилищна сграда в град София, община Столична, район „Витоша", ул. „*******, на трети етаж, вход 2, с площ от 197,98 квадратни метра, в т. ч. и терасите, състоящ се от дневна с трапезария, кухненски бокс, три спални, антрета, две бани, тоалетна, две тераси, с идентификатор 68134.1938.603.1.20, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1938.603, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), заедно с 4,603 % идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите се към апартамента 4,60 % идеални части от правото на собственост върху мястото - поземлен имот, с идентификатор 68134.1938.603, за относително недействителен по отношение на ищеца.

 Ищецът твърди, че е кредитор на ответника „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД въз основа на рамково споразумение за доставка на електроенергия от 20.11.2007 г., като в производството по търг. дело № 1169/2012 г. на СГС, VІ-5 състав било признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на решение на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара от 14.07.2011 г., постановено по дело № 16463/GZ, с което „О.Е.Т.” ООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на „Р.г.” АД, Р.С., Белград, ул. „*******, сумата от 1376596 евро, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4.943 %, считано от 17.09.2010 г. до извършване на окончателното плащане, сумата от 114088.50 евро, лихва върху остатъка до 1450000 евро, считано от 13.02.2009 г. до 16.09.2010 г., сумата от 66250 щатски долара, представляващи 75 % от разноските по арбитражното производство, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4 %, считано от датата на постановяване на решението на Международния арбитражен съд до извършване на окончателното плащане, както и сумата от 141 529.73 британски лири, сумата от 1 336.50 евро и сумата от 4 884.05 швейцарски франка, за разходи, ведно с годишна лихва от 4 %, считано от датата на решението на Международния арбитражен съд до окончателното плащане. Със същото решение „О.Е.Т.” ООД било осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 178 358.42 лева разноски. 

След възникване на вземането на ищеца, ответникът „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, с оглед избягване удовлетворяването на кредитора, учредило „О.П." ЕООД, ЕИК *******, като апортирало в капитала му правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 13, оценено да възлиза на сумата 676300 лева.

Извършеният апорт представлявал увреждащо кредитора действие, тъй като длъжникът се разпоредил с ликвидни имуществени права в полза на трето лице при наличие на изискуемо парично вземане към ищеца, което не погасявал и при липса на друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, като апортът бил извършен при знание за увреждането. Поради липсата на договаряне при апорта, в качеството му на едностранен учредителен акт не било необходимо да се изследва знание за увреждането от страна на преобретателя „О.П." ЕООД. При тези твърдения предявява конститутивен иск за обявяване на вписания на 07.05.2015 г. в ТР апорт на недвижим имот, в капитала на новоучреденото „О.П." ЕООД, за относително недействителен по отношение на „Р.г.” АД, Р.С., в качеството му на неудовлетворен кредитор.

Ответниците „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД и „О.П." ЕООД са подали отговори на исковата молба с идентично съдържание, в които оспорват предявените искове с довод, че извършеният апорт представлявал възмездна сделка, в резултат на която имуществото на извършилото я лице не се намалявало, тъй като срещу разпореждането с имота съдружникът (едноличен собственик на капитала) придобивал в своя собственост дялове от капитала на „О.П." ЕООД. С тези дялове от капитала ответникът „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД се разпоредило в полза на трето лице – „Ес Ер Сюприйм Резидънс“ ЕООД на 09.08.2016 г. срещу цена в размер на 676300 лева, поради което кредиторът му „Р.г.” АД, Р.С. не бил увреден, защото паричните средства били най-ликвидният актив на едно предприятие и върху тях най-лесно било възможно провеждането на изпълнение. От друга страна „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД разполагало с достатъчно имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, а именно притежавало активи на стойност над 17064000 лева. Затова предявените искове не следвало да бъдат уважени. Апортът бил извършен много преди да влезе в сила решението за допускане изпълнението на арбитражното решение на територията на Република България, а това изключвало да е налице знание и намерение за увреждане на кредитора при извършването на апорта.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и оспорва направените от ответниците фактически твърдения и възражения. Увреждане на кредитора било всякога налице когато недвижим имот излиза от патримониума на длъжника, тъй като така обективно се затруднява удовлетворяването на кредитора. Последващата разпоредителна сделка с дяловете от капитала на „О.П." ЕООД нямала отношение към предявените искове. Наличието на друго притежавано от длъжника имущество извън разпореденото не означавало, че предявените пасивно субективно съединени искове са неоснователни поради липса на увреждане. Показателно за това било развитието на изпълнителното производство, в рамките на което кредиторът не бил удовлетворен. 

Ответникът „О.П." ЕООД е подало допълнителен отговор, в който поддържа изложените възражения срещу иска. Основно счита, че придобитата парична сума срещу разпоредените дружествени дялове е съставлявала ликвиден актив, върху който да се проведе изпълнението, поради което и кредиторът никак не бил затруднен/увреден от непаричната вноска.

Ответникът „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД не е депозирало отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят и с определение от 09.11.2018 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им е отделен фактът, че на 07.05.2015 г. „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД учредило „О.П." ЕООД, като срещу дяловете от капитала му извършило непарична вноска с предмет правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в жилищна сграда в град София, община Столична, район „Витоша", ул. „*******, на 03 етаж, вход 2, с площ от 197,98  квадратни метра, в т. ч. и терасите, състоящ се от дневна с трапезария, кухненски бокс, три спални, антрета, две бани, тоалетна, две тераси, с идентификатор 68134.1938.603.1.20.

Видно от решение № 97/11.07.2017 г. по търг. дело № 1649/2016 г. на ВКС, е отменено решение № 394 от 01.03.2016 г. по в. гр. д.№4148/13 г. на Софийски апелативен съд и вместо него е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на решение от 14.07.2011 г., постановено по дело № 16463/GZ на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара, с което е постановено „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, ЕИК *******, със седалище *** да заплати на "Р.г." АД, със седалище гр. Б.сумата 1376596 евро, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4,943 %, считано от 17.09.2010 г. до извършване на окончателното плащане; сумата 114088,50 евро, представляваща лихва върху остатъка до 1450000 евро, считано от 13.02.2009 г. до 16.09.2010 г.; сумата 66250 щатски долара, представляващи 75 % от разноските по арбитражното производство, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4 %, считано от датата на постановяването на решението на Международния арбитражен съд до извършването на окончателното плащане; сумите 141529,73 британски лири, 1336,50 евро и 4884,05 швейцарски франка за разходи, ведно с годишна лихва от 4 %, считано от датата на постановяването на решението на Международния арбитражен съд до извършването на окончателното плащане, както и сумата 310 547,93 лева - разноски за производството пред всички инстанции.

По реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, се установява, че ответникът „О.П." ЕООД, ЕИК *******, е дружество учредено с вписване № 20150507105143 с регистриран капитал от 676300 лева, формиран от непарична вноска, извършена от „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, с предмет право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 13. Едноличният собственик на капитала прехвърлил в полза на трето лице притежаваните дружествени дялове от капитала на „О.П." ЕООД срещу цена, съответна на пазарната оценка на апортираното право на собственост.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими.

Относно конститутивните искове с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. 

Следователно, основателността на предявните пасивно субективно съединени конститутивни искове, се обуславя от възникнало между "Р.г." АД, със седалище гр. Б.и „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД предхождащо извършване на процесната сделка (апорт) правоотношение, което да придава на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е носител на неудовлетворено право на вземане, сключването на сделка, с която длъжникът се е разпоредил със свои секвестируеми права в полза на новоучредено търговско дружество, при знание у представляващия „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, че правната сфера на кредитора ще бъде неблагоприятно засегната от правните последици на апорта.

Исковете са основателни.

Във формираната по реда на чл. 290 ГПК уеднаквена съдебна практика, обективирана в решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, като и цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко пък следва да е установено с влязло в сила съдебно решение.

Правоотношението, от което произтичат вземанията на кредитора, не става предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществува това правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането му не е отречено с влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл. 135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес, като длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношението, което легитимира ищеца като кредитор. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на провеждането му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение и кредиторът ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните права, предмет на оспорените действия. Ако такива права не съществуват постановеното съдебно решение по конститутивния иск няма да засегне правната сфера на страните по оспорената сделка, тъй като дефинитивно последната е действителна и поражда целените със сключването й правни последици.

В приложение на посочената практика, следва да се приеме, че "Р.г." АД, със седалище гр. Б.не следва да установява, чрез провеждане на пълно и главно доказнване, че е носител на изискуеми вземания от „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, въпреки че с влязло в сила решение е признато и допуснато на територията на страната изпълнението на решение на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара от 14.07.2011 г., с което в полза на ищеца са присъдени парични вземания, което означава, че кредиторовото качество на ищеца е установено със сила на пресъдено нещо и този въпрос не подлежи на преразглеждане.

Следователно, ищецът е кредитор на първия ответник за парични вземания, които са възникнали преди осъщественото на 07.05.2015 г. внасяне като непарична вноска в капитала на търговско дружество на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 13, което се твърди да е увреждащо.

В решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. 3484/2014 г. на II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставлямащо задължителна практика за съдилищата е подробно разяснен въпроса за характера на учредителния апорт в светлината на предявен отменителен иск. Решението изследва апорта в акционерно дружество, но постановките му са изцяло приложими и към учредителния апорт в ЕООД, което също е капиталово търговско дружество. По тази причина, дадените с решението разяснения следва да бъдат възпроизведени в цялост, с адаптирането им към настоящата хипотеза.

Действията, които могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори, сключени между длъжника и трето лице (възмездни и безвъзмездни), едностранни правни сделки, други правни действия, например плащане. Апортът или непаричната вноска в дружество с ограничена отговорност представлява правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно-прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество, имотът излиза от патримониума на длъжника („ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД) и става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава дялове от капитала на учреденото ООД/ЕООД. При апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество би се затруднило удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобива дружествен дял в новоучредено търговско дружество, стойността на който зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, представляващо динамична величина, и принудителното изпълнение спрямо който дружествен дял е по-трудно осъществимо (провеждане на производство по чл. 517 ГПК и ликвидация). Задължителна предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице.

Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва учредителен апорт при учредяване на търговско дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като новото дружество още не е учредено, не е започнало да осъществява търговска дейност, в резултат на което не може да се извърши преценка на каква стойност би могъл да бъде дружествения дял, ако не изпълни задължението си към кредитора, предвид и динамиката в икономическото състояние на всяко търговско дружество. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е възмездно, например при едностранен възмезден договор или двустранен възмезден договор. При едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради което само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните правни сделки (договори) двете страни правят волеизявления, поради което следва да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили договорите с длъжника и са придобили права. Ако договорът е безвъзмезден, достатъчно е знание на длъжника, тъй като другата страна не е престирала насрещно. Ако договорът е възмезден, необходимо е съконтрахентът на длъжника също да знае, че договорът уврежда кредитора. При многостранните правни сделки, респективно сделките - решения са налице волеизявления на няколко лица, но не с противоположни интереси и целта им не е да породят насрещни права и задължения. При тези сделки волеизявленията на лицата са еднотипни и са насочени към обща цел, постигане на определен правен резултат, например учредяване на търговско дружество, като всяка страна поема права и задължения към търговското дружество, но не към останалите страни.

Апортът (непаричната вноска) в ООД представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в търговското дружество. В този смисъл апортът е акт на разпореждане и когато се извършва преди дружеството да е учредено, е необходимо да се завърши фактическият състав на учредяването, съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ, тъй като не може да бъде извършено прехвърляне или учредяване на право, ако липсва правен субект – приобретател. Апортирането на недвижим имот в търговско дружество, което е в процес на учредяване, представлява сложен фактически състав с няколко елемента. В теорията при внасянето на непаричната вноска се разграничават две фази: извършване и изпълнение. Извършването на апорта се състои в поемане на задължение на вносителя (бъдещия съдружник) да престира определена непарична вноска в имуществото на дружеството, а изпълнението на апорта представлява изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, респективно друго право – обект на апорта, и предаване на непаричната вноска във владение на дружеството. Волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на имота при учредителния апорт се обективира в два акта – в дружествения договор и съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа, съгласно чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ТЗ. Когато учредителният апорт се извършва чрез вземане на решение за учредяване на ООД, той има характер на сделка–решение. Волеизявленията на учредителите на ООД, включително волеизявлението на учредителя, който участва с апортна вноска в учредяваното ООД, не са насрещни. Те не са насочени към създаването на взаимни правоотношения между учредителите (бъдещите съдружници) с насрещни права и задължения, а са еднопосочни – към постигане на определен правен резултат, а именно създаването на нов правен субект – съответното търговско дружество. В този смисъл волеизявленията на учредителите – съдружници, обективирани в дружествения договор нямат престационен характер помежду си и останалите учредители не придобиват насрещни права и не поемат насрещни задължения срещу апорта, извършен от друг учредител. Апортът има възмезден характер, тъй като при него има разместване в имуществената сфера на вносителя – срещу апортната вноска вносителят придобива дялове (при ООД) или акции (при АД). При учредителния апорт обаче при вземане на решението за учредяване на ООД, в което някой съдружник прави непарична вноска, дружество все още не е възникнало, а изразеното от учредителите – съдружници съгласие не представлява договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тъй като съдружниците не са насрещни страни и между тях не се създават насрещни права и задължения. Знание на съдружниците по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не е необходимо да се изследва при учредителен апорт, тъй като насочването на изпълнението срещу апортираното имущество се търпи от новоучреденото търговско дружество, но не и от неговите съдружници. Учредителният апорт е сделка на разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента на нейното извършване, и за настъпване на неговото действие не е необходимо съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване, респективно на неговия бъдещ представител. Съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ при учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството. Действията на учредителите при извършване на непаричната вноска не се извършват от името на дружеството, а от лично име с еднопосочна цел – учредяване на дружеството, поради което не попадат в хипотезата на чл. 69, ал. 1, изр. 1 ТЗ, нито по отношение на тях могат да се приложат разпоредбите на чл. 69, ал. 1, изр. 2 и 3 ТЗ. Изразеното от учредителите съгласие в дружествения договор относно учредяване на дружество с определен капитал, разпределен в дялове, вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, и останалите взети решения от учредителите обвързват ООД от момента на неговото възникване, от който момент същото придобива правото върху апортната вноска (чл. 73, ал. 4 ТЗ), а ако има сделки, сключени от учредителите от името на учредяваното дружество до деня на вписването, правата и задълженията по тази сделка преминават по право върху дружеството също от момента на възникването му (чл. 69, ал. 2 ТЗ).

Предвид изложеното се налага изводът, че при предявен иск за обявяване за недействителен спрямо кредитора на изпълнен учредителен апорт, не е необходимо установяване на знание за увреждане на кредитора нито от страна на дружеството в процес на учредяване, нито от останалите учредители, с изключение на учредителя, който извършва апорта.

В случая, съдружникът, извършил апорта е съзнавал, че с разпореждането в полза на бъдещото дружество създава затруднение за кредитора "Р.г." АД, със седалище гр. Б.да проведе принудително изпълнение върху апортираното имущество и възраженията на ответниците за обратното са неоснователни.

Според решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Предназначението на отменителния иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие, което в отношенията между ответниците е изцяло валидно. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него – така изрично решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

В настоящия спор, увреждащите действия имат за предмет разпореждане с вещно право от имуществото на длъжника „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД в полза на ответника „О.П." ЕООД, ЕИК *******, което има за обект недвижим имот (апартамент № 13). В посоченото по-горе решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, е прието, че доколкото увреждане е налице при осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на длъжника се намалява, но ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ длъжникът получава насрещна престация – в случая дружествен дял. Стойността на този дял може да е по-висока от пазарната стойност на апортираното право, но независимо от това, изпълнението върху дружествен дял изисква провеждане на нарочна процедура – предявяване на иск по чл. 517 ГПК и последваща ликвидация на дружеството, което обективно предполага по-продължителен период от време, затова трансформирането на вещно право в дружествен дял винаги затруднява удовлетворяването на кредитора, независимо какъв е размера на този дружествен дял. Затова и в задължителната практика на ВКС се приема, че възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на стойността на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага длъжникът да разполага с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от него, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника или разликата между пазарната стойност на правото на собственост и получения срещу него дружествен дял и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.

По тези съображения следва да се приеме, че извършеният апорт на недвижим имот в капитала на „О.П." ЕООД, ЕИК ******* има увреждащ характер. В подкрепа на този извод е и последващото разпореждане с придобития дружествен дял срещу парична престация, която именно защото е най-бързо ликвидния актив затруднява удовлетворяването  на кредитора, включително в производството доказателства с получената сума да е извършено погасително плащане към кредитора не са ангажирани.   

Наличието на знание за увреждането у представляващия приобретателя по сделката - „О.П." ЕООД, както вече се изясни, не е необходимо и изследването на този елемент от състава е безпредметно.

С оглед изложеното, всички елементи от фактическия състав, обуславящ основателност на предявените искове са налице и същите следва да бъдат уважени.

При този изход на спора, право на присъждане на разноските за производството, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, се поражда за ищеца, който претендира такива в размер на общо 2494 лева – внесена държавна такса, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответниците по спора.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на "Р.г." АД, със седалище гр. Б.и адрес на управление: Р.С., гр. Б.- С.Г., ул. „*******, надлежно регистрирано в Агенция „Стопански регистри" под № 07033982, представлявано от А.С.- управител, извършения от „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Б.- управител, с вписване № 20150507105143 по партидата на „О.П." ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес па управление:***, представлявано от А.И.Б.– управител, учредителен апорт на правото на собственост с обект недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 13 (тринадесет), находящ се в жилищна сграда в град София, община Столична, район „Витоша", ул. „*******, с идентификатор 68134.1938.603.1.20, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1938.603, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), заедно с 4,603 % идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите се към апартамента 4,60 % идеални части от правото на собственост върху мястото.

ОСЪЖДА „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Б.– управител и „О.П." ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес па управление:***, представлявано от А.И.Б.– управител, да заплатят на "Р.г." АД, със седалище гр. Б.и адрес на управление: Р.С., гр. Б.- С.Г., ул. „*******, надлежно регистрирано в Агенция „Стопански регистри" под № 07033982, представлявано от А.С.- управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2494 (две хиляди четиристотин деветдесет и четири) лева – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                         

                                                                                    

СЪДИЯ: