Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 21.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №426/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр).
Административното дело е
образувано по жалба на И.Р.М., в качеството й на директор на ОУ „Христо Ботев”
с. Глогово, с адрес с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев”
№51, против Решение № 459/20.08.2019г. по Преписка №105/2017г. на четвърти
специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация
(КЗД).
В жалбата се твърди, че решението
е издадено в нарушение на производствените правила и материалния закон. Доводите
за това са, че е недопустимо да бъде пререшавано предходното влязло в сила
решение по признак „образование“, а КЗД е просрочила срока за проучване и
постановяване на акта си; неправилни са възприятията на комисията относно
нейната вина. Във връзка с последното се твърди, че не е доказано оспорващата
да е проявила дискриминация и КЗД е пристрастна към жалбоподателката, а
издаването на решението е обусловено единствено от налагането на глобата. Моли
се да се отмени решението.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира становище
по спора.
Ответникът в с.з. не се явява и
не се представлява. В писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт оспорва
жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна.
Заинтересованата страна, редовно
призована, в с.з. не се явява и не се представлява. В писмено възражение
ангажира становище за правилност на решението и неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство е второ
по ред, след като по жалба на З.С. през КЗД за осъществена спрямо нея
дискриминация от директорката на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово И.Р.М., комисията
се е произнесла с Решение № 436/18.12.2017г. по Преписка №105/2017г., с което е
оставила без уважение жалбата в частта за дискриминация по признак „образование”,
но е установила, че настоящата жалбоподателка в качеството й на директор на ОУ
„Христо Ботев” с. Глогово е осъществила дискриминация под формата на
„преследване” спрямо С. и е наложила на същата глоба в размер на 250 лв.
Решението в частта, с която е била уважена
жалбата, е било обжалвано от М. пред Административен съд Ловеч, който го е
отменил в оспорената част с Решение № 97/27.06.2018г. по адм. дело № 48/2018г.
и е върнал преписката на КЗД за ново произнасяне с указания да изиска от С.
писмено да прецизира твърденията си за проявена дискриминация под формата на
„преследване”, да изиска определени доказателства, след което да проведе
процедура по проучване по реда на чл.55-59 от ЗЗДискр и да се произнесе по
същество.
След получаване на преписката КЗД
е възобновила производството по преписката и я е разпределила за разглеждане от
четвърти специализиран постоянен състав, като е дала указания на страните.
Избраният състав на КЗД е избрал свой председател и в съответствие с указанията
на съда е стартирал проучване по чл.55 от КЗД, като е изискал от С. да уточни
писмено оплакванията си за осъществено спрямо нея „преследване“ по смисъла на
ЗЗДискр. Жалбоподателката е депозирала писмено уточнение (жалба), в която е изложила,
че е направила искане комисията да установи осъществено „преследване“ спрямо
нея на основание §1, т.3, б.“а“ във вр. с т.4 на §1 от ДР на ЗЗДискр, поради
незаконните действия на директора на училището, който е прекратил трудовото й
правоотношение със Заповед № 44 от 17.10.2017г. с правно основание чл.325,
ал.1, т.9 от КТ. Според С. именно по повод на нейната жалба и развилото се
производство пред КЗД, директорката на училището е прекратила незаконосъобразно
трудовото й правоотношение с цитираната заповед (отменена от съда), с което е
проявила дискриминация спрямо нея под формата на „преследване“ и я е третирала
по-неблагоприятно от останалите работещи на длъжността „хигиенист“.
Допълнително е изложила, че след влизане на решението на съда в сила
директорката е забавила възстановяването й на работа, тъй като нямало свободен
щат, и не й е изплатила полагащи се възнаграждения. Според нея
незаконосъобразната заповед за уволнение е по повод жалбата й пред КЗД и в
пряка причинна връзка с образуваното производство пред комисията, като е
поискала да бъде установено, че директорката е осъществила спрямо нея
дискриминация под формата на „преследване“ по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр във
вр. с §1, т.3, б.“а“ и т.4 на §1 от ДР на ЗЗДискр и на директорката да бъде
наложено административно наказание – глоба за извършеното нарушение. В
уточнението си е поискала комисията да установи и неравноправното й третиране
по критерия „увреждане“ спрямо останалите чистачки в училището при осигуряване
на еднакви условия на труд, и да наложи глоба на директорката.
След получаване на уточнението,
комисията е изпратила същото на М. за писмено становище, като я е уведомила за
възобновяването на производството и е дала указания за доказателствената
тежест. В отговор директорката е депозирала становище/насрещна жалба изх.№
014/18.01.2019г., в което е оспорила твърденията в жалбата за дискриминация по
признак „преследване”, като се е мотивирала с предписанието на СТМ и че
прекратяването на трудовото правоотношение е било необходимо за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. На следващо място е оспорила и
твърденията за неизплащане на обезщетения, за което е приложила доказателства.
На
26.02.2019г. комисията е изпратила на страните уведомления за запознаване със
събраните по преписката материали, а от докладчика по преписка № 105/2017г. е
бил изготвен доклад-заключение за установеното с мнение за насрочване на
заседание. На страните са били изпратени призовки за насроченото заседание,
като в отговор С. е депозирала молба с твърдения, че работодателят не й е
изплатил присъденото от РС Тетевен обезщетение, не й е начислил осигуровки и не
й е изплатил сума за работно облекло за разлика от останалите чистачки. От КЗД
е било изпратено писмо до Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч с молба за
проверка по оплакванията в молбата, като молбата е била изпратена и на М. за
становище. Последната е депозирала такова, в което е отхвърлила твърденията на С.
и е приложила доказателства. От ДИТ Ловеч е постъпило писмо, в което е
изложено, че след извършена проверка е било дадено задължително предписание на
работодателя да предостави на С. работно облекло за периода от 10.09.2018г. до
31.12.2018г., но други нарушения от компетенциите на ДИТ не са били установени.
На
11.04.2019г. в сградата на комисията се е провело открито заседание на КЗД по
преписка № 105/2017г., на което е обявила преписката за решаване. На
20.08.2019г. е било постановено и оспореното в настоящото производство решение
№ 459 от същата дата.
Към
настоящото дело са приложени приключилите адм.д. № 48/2018г. по описа на
Административен съд Ловеч, с което е отменено първото решение на КЗД в частта
за осъществена дискриминация по признак „преследване”, както и гр.д.
№1034/2017г. по описа на РС Тетевен и в.гр.д. № 145/2018г. по описа на ОС Ловеч.
По гр.д. №1034/2017г. на РС Тетевен е било признато за незаконно уволнението на
С. със Заповед № 44/17.10.2017г. на
Директора на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово с правно основание чл.325, ал.1, т.9
от КТ, работничката е била възстановена на работа и е било присъдено
обезщетение за времето, през което е била без работа. С решението на ОС Ловеч
по в.гр.д. № 145/2018г. е било потвърдено първоинстанционното решение на РС
Тетевен, като последното е влязло в сила на 11.06.2018г.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.68, ал.1 от ЗЗДискр
(оспореното решение е връчено на И. М. на 28.08.2019г., видно от известието
за доставяне, а жалбата е подадена чрез административния орган на 30.08.2019г.
по пощата, видно от пощенското клеймо на плика и получена при АО на
03.09.2019г., вх.№19-00-194), пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация –
адресат на разпоредените с акта последици. Решението е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.66 от ЗЗДискр, подлежи на оспорване по
съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При
преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в
оспорвания ИАА.
Процесното решение е издадено от
компетентния за това орган съгласно правомощията на комисията по чл.54 и сл. от
ЗЗДискр. Решението е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити
по чл.66 от ЗЗДискр, изложени са фактически и правни основания за издаването му,
посочен е адресат, в разпоредителната част са определени видът и размерът на
санкцията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване, решението
е подписано. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на
административния акт по чл.66 от ЗЗДискр във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.
Административното производство е
проведено при спазване на специалните правила в ЗЗДискр, като не се установяват
съществени нарушения, които да са основание за отмяна на акта. След получаване
на отменителното решение на АС Ловеч, производството по преписката е
възобновено, страните са уведомени за това, като им е дадена възможност да
изразят становище и да представят доказателства. Председателят на КЗД е
разпределил преписката на състав, който е избрал свой председател и докладчик
по преписката. Указанията на съда са изпълнени, проведено е проучване по чл.55
от ЗЗДискр със събиране на доказателства по отношение на твърдяното
„преследване”, становището на жалбоподателката е изпратено на ответните страни,
както и молбата й за допуснати нарушения при изплащане на възнагражденията и
присъденото й обезщетение, изискана е информация от ДИТ Ловеч във връзка с
последната молба. По доклад на избрания докладчик е насрочено открито заседание,
за което страните са уведомени, като им е дадена възможност да заявят становище
и да посочат доказателства, а решението е взето при изискуемото от закона
мнозинство.
Действително проучването е
продължило повече от предвидения в закона срок, но това безспорно е обусловено
от няколко обстоятелства – от жалбоподателката е изискано уточнение на жалбата,
това уточнение е съобщено на ответниците и им е дадена възможност за становище
и представяне на доказателства. След постъпване на становището на директората
на училището с приложените към него доказателствата, проучването е приключило и
на страните са изпратени уведомления за запознаване с преписката, както и е
изготвен доклад от определения докладчик. КЗД се е произнесла с решение след
срока по чл.63, ал.3 от ЗЗДискр, но неспазването му не е от категорията на
съществените процесуални нарушения, тъй като не влияе на съдържанието на
волеизявлението и не се отразява на крайния правен резултат. Изтичането на
сроковете по чл.59, ал.1 и чл.63, ал.3 от ЗЗДискр не преклудира задължението на
административния орган да се произнесе по отправеното до него искане, доколкото
сроковете по глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр „Производство пред
Комисията за защита от дискриминация” имат инструктивен характер, каквато е и
трайно установената практика на ВАС и административните съдилища. Правото на
защита на настоящия жалбоподател не е било ограничено, тъй като срокът за
обжалването на акта започва да тече не от датата на последното проведено
заседание пред КЗД, а от датата, на която същият е получил копие на решението. Поради
изложеното не са налице основания за отмяна на решението по смисъла на чл.168,
ал.1 във вр. с чл.146, т.3 от АПК.
Настоящият състав намира, че
оспореното решение в частта, с която е установена дискриминация и е наложена
глоба, е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Законът за защита от дискриминация забранява всички форми
на дискриминация, като в чл.5 посочва като форми на дискриминация и тормозът на
основа на признаците по чл.4, ал.1, сексуалният тормоз, подбуждането към
дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места. Фактическият състав на всяка от формите на
дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване
установява дискриминационното третиране.
В §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр е
дадена легална дефиниция на „Преследване”, като по относимата към казуса т.3,
преследване е и по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се
предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от
дискриминация. За да се приеме осъществена дискриминация под тази форма, е необходимо
да се установи неблагоприятно третиране на определено лице, което е извършено
съзнателно по повод на предприети от лицето действия за защита от
дискриминация, и причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и действията
по защита.
В случая съдът намира за правилни
изводите на административния орган, че като работодател и в качеството си на
директор на училището, М. е извършила дискриминация под формата на
„преследване” спрямо С. именно във връзка и като следствие на подадената от
последната жалба в КЗД.
Безспорно по делото се
установява, че със Заповед № 44/17.10.2017г. на Директора на ОУ „Христо Ботев”
с. Глогово с правно основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение със С.. Прекратяването е мотивирано с издаденото на лицето ЕР на
ТЕЛК, в което като противопоказни условия на труд е вписано „вдигане и
пренасяне на тежести, работа в запрашена среда, вреден микроклимат, токсични
вещества”, и със становището на Служба по трудова медицина „Милениум”, че
работата като „чистач” в ОУ „Хр. Ботев” с. Глогово е неподходяща за
здравословното състояние на З.С.. Именно тези два документа са сочени от М.
като основание за издаване на заповедта и в производствата по гр.д.
№1034/2017г. по описа на РС Тетевен и в.гр.д. № 145/2018г. по описа на ОС Ловеч.
Съдът обаче не ги е приел за основателни, за което е изложил съответни мотиви,
обявил е за незаконно уволнението и е възстановил на работа работничката.
Точно
същите основания за законосъобразност на уволнението и същите документи,
жалбоподателката сочи както в производството през КЗД, така и в производството
по настоящото адм. дело № 426/2019г. на АС Ловеч. Уволнението на тези основания
обаче вече е било прието за незаконосъобразно с влязло в сила решение на
българския съд, а самите основания – за неотносими, тъй като прекратяване на
ТПО по чл.325, ал.1, т.9 от КТ може да се извърши по здравни противопоказания
въз основа на заключение на ТЕЛК, но не и по становище на СТМ, а в процесното
ЕР на ТЕЛК такова заключение липсва. СТМ е помощен орган, който консултира и
подпомага работодателя за осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд (чл.25, ал.2 и чл.25а от ЗЗБУТ), но нейните становища не са задължителни и
отговорността и задълженията са единствено на работодателя при спазване на съответните
законови норми. В тази връзка не могат да бъдат кредитирани възраженията на
оспорващата, че е прекратила ТПО със С. не поради подадената от последната
жалба в КЗД, а по предписание на СТМ и противопоказанията за труд в решението
на ТЕЛК, за да осигури здравословни и безопасни условия на труд на лицето. За
последното е достатъчно да й бъдат осигурени облекчени условия на труд, но не и
да бъде уволнена.
От друга страна, жалбата на С. е
постъпила в КЗД на 25.04.2017г.; комисията за първи път е уведомила
директорката на ОУ „Хр. Ботев” с. Глогово за образуваното производство на
11.09.2017г.; последната е получила и уведомление за запознаване с преписката
на 13.10.2017г.; на 17.10.2017г. М. е издала заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Хронологичната последователност
на описаните събития и действия на засегнатите страни недвусмислено води до
извода, до който е стигнал и административният орган в оспореното решение – че
прекратяването на трудовото правоотношение със С. е предизвикано именно от
подаването на жалба в КЗД и е в пряка причинно-следствена връзка с предприетите
действия за защита пред комисията. Поради изложеното съдът приема, че са били
налице материалноправните предпоставки за издаване на оспореното решение –
установено по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело действия за
защита от дискриминация, а именно уволнение, признато за незаконосъобразно от
съда, което представлява „преследване” по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр.
Косвено доказателство в подкрепа
на горния извод е и съкращаването на длъжността „чистач” веднага след
уволнението на С., както и подаването на искане до Окръжен съд Ловеч за
тълкуване на решението по въззивното дело пред този съд с доводи, че няма свободен
щат и съответно лицето няма как да бъде възстановено на работа. Въпреки че
решението на РС Тетевен е влязло в сила на 11.06.2018г., самото възстановяване
на работа е станало чак на 10.09.2018г. – три месеца след това. Горните
действия на директорката на ОУ „Хр. Ботев” с. Глогово говорят не за спазване на
закона и на правилата за здравословни и безопасни условия на труд (както тя
неоснователно твърди), а по-скоро за личностен конфликт със С. и оттам за
нежелание да работи с нея поради подадените от последната жалби до КЗД, АДФИ и
ИА „Главна инспекция по труда”.
Оспореният административен акт е издаден
и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл.2 от ЗЗДискр, целта на закона е
да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона; равенство в третирането
и във възможностите за участие в обществения живот; ефективна защита срещу
дискриминацията. З.С. е упражнила правото си да сезира Комисията с цел
установяване на дискриминационно отношение спрямо нея след подаване на жалба в
КЗД и компетентният орган е предприел адекватни и съобразени със закона
действия, за да установи твърдяната от жалбоподателката дискриминация чрез
„преследване”. В този смисъл, оспореното решение е издадено в съответствие с
основните принципи, установени посредством целта на закона в чл.2 от ЗЗДискр.
По изложените мотиви съдът счита,
че решението в частта, с която спрямо жалбоподателка е установено, че в
качеството й на директор на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово е осъществила
дискриминация под формата на „преследване” спрямо С. и й е наложила глоба в
размер на 250 лв., е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с
материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което жалбата
срещу него следва да се отхвърли в тази част.
В останалата й част съдът намира
жалбата за недопустима, поради което следва да я остави без разглеждане.
Решението в частта, с която КЗД е приела за установено, че ОУ „Христо Ботев“ с.
Глогово и И.Р.М. в качеството й на директор на училището не са осъществили
дискриминация по признак „образование“ и не са извършили нарушение на чл.13,
ал.1 и чл.14, ал.1 от ЗЗДискр по отношение на жалбоподателката З.М.С., е с
позитивен за М. резултат и същата няма правен интерес да го обжалва в тази му
част – чл.159, т.4 от АПК. Поради горното всякакви доводи на оспорващата,
свързани с решението в позитивната за нея част, не следва да се обсъждат.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК и чл.159, т.4 от АПК,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И.Р.М., подадена
в качеството й на директор на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово, с адрес с. Глогово,
общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев” №51, против Решение № 459/20.08.2019г.
по Преписка №105/2017г. на четвърти специализиран постоянен заседателен състав
на КЗД в частта, с която е установено, че И.Р.М. в качеството й на директор на
ОУ „Христо Ботев” с. Глогово е осъществила дискриминация под формата на
„преследване” спрямо З.М.С. и й е наложена глоба в размер на 250 лв.
Оставя без разглеждане жалбата на
И.Р.М., в качеството й на директор на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово, с адрес с.
Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев” №51, против Решение № 459/20.08.2019г.
по Преписка №105/2017г. на четвърти специализиран постоянен заседателен състав
на КЗД в частта, с която е установено, че ОУ „Христо Ботев“ с. Глогово и И.Р.М.
в качеството й на директор на училището не са осъществили дискриминация по
признак „образование“ и не са извършили нарушение на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1
от ЗЗДискр по отношение на З.М.С., и прекратява производството по делото в тази
му част.
В прекратителната част решението
е с характер на определение и може да бъде обжалвано пред ВАС в седемдневен
срок от съобщаването му, а в останалата част решението може да бъде обжалвано
пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.