Решение по дело №244/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на И. К. Й. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], подадена чрез адв. А. Х. – АК-Варна срещу Ревизионен акт № Р-03000822001279-091-001 от 04.08.2023 г., издаден от С. А. П. и П. Г. М., потвърден с Решение № 48 от 24.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП, с който е определен данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 14 603, 33 лв. за периода от 2017 – 2020 г., вкл. и лихва за забава общо в размер на 5 369,02 лева.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения РА поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва се наличието на предпоставките за приложението на особения ред на чл. 122 от ДОПК. Възразява се срещу изводите на ревизиращия орган за наличие на укрити приходи или доходи, както и обстоятелството, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период поради превишение на извършените разходи и придобито имущество в сравнение с декларираните доходи от лицето. Твърди се, че доходите на ревизираното лице са свързани с няколко източника: доходи от хазарт през годините от „Еврофутбол" ООД; от други организатори на хазартни игри; пари от продажба на завещани около килограм златни накити от роднина; пари от фирмената сметка на представляваното от починал роднина дружество „Елтранс-50" ЕООД в размер над 350 000 лв. Протестира се срещу приетото от органите по приходите, че доходите на жалбоподателя са с неустановен източник. Сочи се, че в хода на ревизията ревизираното лице е представило документи, удостоверяващи реализирани от него приходи. Релевира се, че получените доходи не представляват облагаем доход и не налагат подаване на декларация. В тази насока се оспорва заключението на ревизиращия орган, като се визира неправилно приложението на служебното начало в ревизионното производство. Жалбоподателят възразява, като твърди неосъществяване на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 122 от ДОПК, уреждат презумпция за подлежащ на облагане доход. Инвокира се невярно възприети и възпроизведени факти от обективната действителност доколкото липсва основание за облагане. Като обобщение се релевира отсъствие на явно и съществено превишение между приходите и разходите и се навежда липсва на основание за определянето на данъчната основа по особения ред.

Заявява се, че началното салдо на паричните средства в брой, към 01.01.2017 г., както и крайните салда по години са произволно определени в ревизионния акт и грешни, като противоречащи на обичайната житейска логика. Твърди се, че органът по приходите е приложил закона неправилно, което е довело до неправилно определяне на данъчната основа. Жалбоподателят желае към данъчната основа да се включат и доходите, които е получавал от споменатите източници, като се коригират началните и крайните салда.

По тези съображения се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт.

Ответникът по делото – директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите в оспорения ревизионен акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, включително и в съответствие с изискванията на чл. 160 от ДОПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Варна, при наличие на правен интерес, при неизгодно за нея решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

След извършена служебна проверка се констатира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, имащи за последица неговата нищожност.

Спазена е законоустановената форма, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК, и оспорения РА съдържа всички задължителни реквизити.

От фактическа страна, от доказателствата, събрани по делото, се установява следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000822001279-020-001 /17.03.2022, изменена със Заповеди № Р- 03000822001279-020-002 / 20.05.2022, Р-03000822001279-020-003 /17.06.2022, Р-03000822001279-020- 004/16.08.2022, Р-03000822001279-020-005 /18.11.2022, Р-03000822001279-020-006 / 20.03.2023 е възложена ревизия на жалбоподателя от екип от ревизори за установяване на задълженията му по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г.

В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-03000822001279-092-001/03.07.2023 г., срещу който са подадени възражения от ревизираното лице. В регламентирания срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният PA, с който са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017-2020 г. общо в размер на 14 603,33 лв., ведно със съответните лихви за забава общо в размер на 5 369,02 лв.

Срещу ревизионния акт е подадена жалба до директора на дирекция “ОДОП” – Варна, който с Решение № 48 от 24.04.2024 г. изцяло потвръждава атакувания ревизионен акт.

В хода на ревизионното производство е установено, че И. К. Й. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, който за ревизираният период обитава наследствена къща в гр. Добрич, [улица], а считано от 17.04.2019 г. - апартамент в гр. Варна [улица], ет. 1, ап. 1. Същият има сключен граждански брак от 06.06.2018 г. Няма деца. Съпругата му О. Й. има 3 деца от предишни бракове. Ревизираното лице има участие, управител е, едноличен собственик на капитала и/ или съдружник в следните юридически лица: ЕООД „Хоризонт Метал“, едноличен собственик на капитала и управител от 27.02.2018 г. до 01.09.2018 г.; ЕООД „Радост Метал“- едноличен собственик на капитала и управител от 08.05.2018 г. до 24.02.2021 г.; ЕООД"Олга Корект 70" - едноличен собственик на капитала и управител от 01.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; ЕООД „Елтранс 50" - едноличен собственик на капитала и управител от 07.12.2016 г. до 22.08.2017 г.; ЕООД" Елком 62" - едноличен собственик на капитала и управител от 11.12.2015 г. до 28.04.2018 г.; ЕООД „Бушмилс 62" - едноличен собственик на капитала и управител от 13.07.2016 г. до 23.02.2018 г.

Същевременно той е упълномощено лице за опериране с банкови сметки на петнадесет юридическите лица.

И. К. Й. е лице, което не е регистрирано по реда на ЗДДС.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство е направен анализ и са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, изразяващи се в несъответствие на декларираните по години приходи и/или получени доходи според представените документи на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице, съответно направени разходи, за периода на 2017 г. – 2020 г.

Установено е от органите по приходите превишение на стойността на имуществото и извършените разходи спрямо размера на получените доходи по години, не е установен и източника на доходи.

Констатирано е, че И. К. Й. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г., в които са декларирани само доходи от ВК “Н." /наем и дивидент/

При извършена проверка в информационния масив на НАП и въз основа на предоставени документи от ревизираното лице е установено, че като физическо лице ревизираното лице притежава недвижимо имущество, придобито по наследство - земя и сграда в гр. Добрич, като през ревизирания период закупува апартамент, находящ се в гр. Варна, [улица], ет. 1, an. 1, както и МПС на лизинг. През ревизирания период няма продадено движимо и недвижимо имущество; не са реализира доходи от трудови и извънтрудови правоотношения; не са реализира доходи от дейност като едноличен търговец, от упражняване на свободна професия и занаятчийска дейност, от извършване на услуги с личен труд.

В хода на ревизионното производство са изискани документи и получени отговори от банкови и др. финансови институции, доставчици на платежни услуги, застрахователни дружества, спедиторски фирми, телекомуникационни дружества, ВиК Варна и Добрич, Община Варна и Добрич, доставчици на ел. енергия, ОД на МВР Варна и Добрич, Силистра, Районен съд Добрич, както и от трети лица.

Ревизиращият екип е отразил в Табличен вид, по години получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице, като по този начин е направено съпоставяне на имущественото му състояние. В резултат на сравнението е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за ревизирания период.

При анализ на банковите сметки на И. Й. са установени внесени от лицето парични средства, по периоди както следва: през 2018 г. в размер на 1050.00 лв.; през 2019 г. в размер на 75 875.85 лв.; през 2020 г. в размер на 10 698.27 лв. На връчените искания за представяне на документи с цел установяване на произхода на сумите и техния характер, от страна на И. Й. не са представени доказателства и/или писмени обяснения.

Изложеното обусловило извода на органите по приходите, че процесните парични средства са недекларирани доходи, което налага приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно: т. 2 - данни за укрити приходи или доходи; т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Въз основа на установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03000822001279-113- 001/15.05.2023 г., с което ревизираното лице е информирано, че данъчната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 2017 г. до 2020 г., ще се определи по реда на 122-124 от ДОПК и отново са изискани документи и писмени обяснения, както и декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. От страна на ревизираното лице не е взето становище, както и не са представени декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Във връзка с изискването на разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са извършили анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства, подробно описан в РД.

И. Й. е декларирал, че към началото на ревизирания период 01.01.2017 г. е разполагал по наследство, от брат си Й. К. Й., починал на 27.11.2016 г. златни бижута и парични средства в размер на 450 000.00 лв., както и с парична сума в размер на 50 000.00 лв. от фирмена сметка на брат му към Сибанк АД. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства за произхода на процесните парични средства, дата на получаване, от коя банкова сметка са изтеглени и кога, къде са съхранявани.

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на „Елтранс 50“ ЕООД с оглед на обстоятелството, че наследодателят Й. К. Й. е бил едноличен собственик и управител на дружеството. От търговеца не са представени изискани първични счетоводни документи и счетоводни регистри въпреки връченото ИПДПОЗЛ. Установено е, че дружеството има разкрити банкови сметки в „Сибанк“ АД. Чрез решение на съда за разкриване на банкова тайна са получени извлечения за движението по банковите сметки на дружеството. Констатирано е, че за периода от 28.11.2016 г. до 31.12.2016 г. И. Й., в качеството си на пълномощник е теглил парични средства от банковите сметки, но предвид, че от страна на дружеството не са представени изискани счетоводни регистри, е заключено, че не може да се установи дали същите са използвани за дейността на предприятието или са останали на разположение на физическото лице.

В хода на ревизионното производство е прието, че И. Й. е получил единствено сума в размер на 314.72 лв.

По този начин органите по приходите са признали, че към началото на ревизирания период 01.01.2017 г., И. Й. е разполагал с парични средства в брой в размер на 5 000.00 лв., както и че към края на всяка от ревизираните години, лицето е разполагало с парични средства в брой в размер на 5 000.00 лв.

От събраните извлечения от банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми по същите в началото и в края на ревизирания период, които са намерили отражение при извършената съпоставка. Между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларирани и/или получени доходи по години, в приходната част са намерили отражение следните суми:

- доход от наем на земеделска земя в размер на 747.35 лв. за 2017 г., 613.33 лв. за 2019 г. и 396.73 за 2020 г.;

- изплатен дивидент в размер на 39.30 лв. през 2017, 684.35 лв. през 2018 г. и 25.63 лв. през 2019 г.;

- внесени от И. Й. суми по банковите му сметки в размер на 1136.00 лв. през 2018 г., 75 875.86 лв. през 2019 г. и 10 698.27 лв. през 2020 г. ;

- получен заем от кредитна институция в размер на 77 700.00 лв. през 2019 г.;

- доход от продажба на земеделска земя, придобита по наследство в размер на 127.14 лв. за 2019 г.

По отношение на направените от лицето разходи, органите по приходи са съобразили: ½ ид.ч. от разходите за издръжка и живот на домакинство, след приспадане на установени разходи за ел. енергия, вода и горива, жилищно обзавеждане и поддръжка на дома, транспорт, съобщения, свободно време, културен отдих и образование, данъци и социални осигуровки в размер на 2 440.00 лв. за 2017 г., 2 696.00 лв. за 2018 г., 3 085.00 лв. за 2019 г. и 3 075.00 лв. за 2020 г.; установен размер на направени разходи за ел. енергия, вода телекомуникационни услуги: за 2017 г. - 449.92 лв., за 2018 г. - 132.09 лв., за 2019 г. - 1501.97 лв. и за 2020г. – 3 409.97 лв.; разходи за местни данъци и такси: за 2017 г. - 273.71 лв., за 2019 г. – 3 508.77 лв., за 2020 г. - 77.15 лв.; установени разходи за застраховки: за 2017 г. - 19.60 лв., за 2018 г. – 3 039.25 лв., за 2019 г. – 2 913.36 лв. и за 2020 г. – 2 576.76 лв.; разходи за лечение в размер на 796.00 лв. за 2017 г.; разходи за осигурителни вноски: за 2017 г. – 2 421.99 лв., за 2018 г. - 1097.16 лв. и за 2019 г. - 1166.56 лв.; разходи за банкови такси: за 2017 г. - 20.85 лв., за 2018 г. - 29.80 лв., за 2019 г. - 80.49 лв. и за 2020 г. - 106.96 лв.; установени разходи по издадени на лицето фактури от регистрирани по ЗДДС лица: за 2017 г. - 263.86 лв., за 2018 г. - 261.48 лв., за 2019 г. - 1717.68 лв. и за 2020 г. - 1530.00 лв.; направени разходи за пътувания в чужбина: за 2017 г. - 501.00 лв. и за 2018 г. - 1393.80 лв.; разходи за придобиване на МПС и за поддръжка и ремонт: за 2018 г. – 21 597.58 лв., за 2019 г. – 8 330.87 лв. и за 2020 г. – 2 827.08 лв.; направени разходи за покупки на стоки и услуги по банков път: за 2018 г. – 7 558.83 лв., за 2019 г. - 1123.65 лв. и за 2020 г. - 39.00 лв.; направени разходи /преводи/ чрез доставчици на платежни услуги в размер на 1312.45 лв. през 2018 г.; разходи за покупка на недвижим имот в размер на 134 952.27 лв. за 2019 г.; установени разходи за обслужване на банкови кредити и лихви в размер на 8 623.53 лв. за 2019 г. и в размер на 10 526.66 лв. за 2020 г.

В резултат на извършеното сравнение на имущественото състояние, разходите и доходите на жалбоподателя с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2017 г. в размер на 6 665.08 лв., за 2018 г. – 38141,25 лв., за 2019 г. – 13 309.02 лв. и за 2020 г. - 1343.73 лв. Признати за недекларирани доходи са внесените от лицето по банкова сметка парични средства, по периоди както следва: през 2018 г. - 1050.00 лв.; през 2019 г. – 75 875.85 лв.; през 2020 г. – 10 698.27 лв.

На основание чл. 122 ал. 4 от ДОПК, органите по приходи са определили основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за съответните данъчни периоди, както следва:

За 2017 г. е формирана данъчна основа за облагане с данък, представляваща установеното несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи, в размер на 6 665.08 лв.

За 2018 г. е формирана годишна данъчна основа по 122, ал. 2 от ДОПК, общо в размер на 38 141.25 лв., в т. ч.: установено несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 37 091.25 лв. и внесени от И. Й. парични средства по банковите му сметки в размер на 1050.00 лв.

За 2019 г. е формирана годишна данъчна основа по 122 ал. 2 от ДОПК, общо в размер на 89 184.87 лв., в т. ч.: установено несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 13 309.02 лв. и внесени от И. Й. парични средства по банковите му сметки в размер на 75 875.85 лв.

За 2020 г. е формирана годишна данъчна основа по 122 ал. 2 от ДОПК, общо в размер на 12 042.00 лв., в т. ч.: установено несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 1343.73 лв. и внесени от И. Й. парични средства по банковите му сметки в размер на 10 698.27 лв.

Върху така определената данъчна основа по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 10% и са установили дължим данък върху дохода, както следва: за 2017 г. - 666.51 лв., за 2018 г. – 3 814.13 лв., за 2019 г. – 8 918.49 лв. и за 2020 г. - 1204.20 лв., както и лихви за забава.

Срещу издадения РА в срок е подадена жалба от ревизираното лице.

Директорът на ОДОП Варна при ЦУ на НАП след анализ на доказателствата в преписката, мотивите, изложени в акта и доклада на приходните органи, както и доводите на жалбоподателя, от фактическа и правна страна се установява, че оспореният акт е законосъобразен и го потвърждава.

Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - а именно, че са налице данни за укрити приходи или доходи и по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съгласно презумпцията на чл. 123, ал. 1 от ДОПК е установеното превишение на разходите над получените доходи, разполагаеми парични средства, представлява подлежащ на облагане доход. Несъответствието между имущественото състояние и получените доходи безспорно е коментирано, че води до извод за наличие на укрити доходи, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Отделно е установено, че И. Й. е внасял парични средства по банковите си сметки, за които не са представени доказателства за произхода им. В тази насока е възприет извода на ревизиращият екип относно наличието на данни за укрити приходи или доходи, които е следвало да бъдат декларирани с декларация за съответния период. Счетено е, че всички доказателства, събрани в хода на ревизията, доказват наличието на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

По отношение на възражението на жалбоподателя относно размера на началното салдо към 01.01 на проверяваните години е аргументирано, че не са представени доказателства, поради което е признато за неоснователно.

По отношение на изтеглените от жалбоподателя наследствени парични средства от банкова сметка в „Сибанк“ АД е прието, че не са представени доказателства, те да са останали в притежание на физическото лице, а не са използвани за дейността на дружеството. В тази насока яснота не внася извършената в хода на ревизионното производство насрещна проверка на „Елтранс 50" ЕООД, където не са представени хронологични счетоводни регистри на сметки, отчитащи каса и банка, от които да се установи движението на паричните средства с които е оперирало предприятието.

В хода на административното обжалване е установено, че на „Елтранс 50“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с PA № Р-03000819006561-091-001 /12.10.2020 г. с обхват определяне на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2017 г. В хода на ревизионното производство е установено, че „Елтранс 50“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., но е извършвало дейност, като не са декларирани приходи от продажби в големи размери - 4 973 672.48 лв., което е признато за индиция, че изтеглените от банковите сметки парични средства са използвани за дейността на дружеството.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства е стигнато до извод, че единствените парични средства получени от жалбоподателя, след смъртта на брат му са в размер на 314.72 лв.

По отношение на представените фишове за изплатени печалби, като ценни книги на приносител е възприето, че не може да се приеме, че жалбоподателят е реализирал печалби от хазартни игри в посочения в тях размер, т.к. тази форма на плащане има информационен характер за размера на изплатената сума, но не идентифицира приносителя, предвид което представените фишове не са кредитирани.

Като обобщение, в РА е прието, че при ревизията не са установени приходи/доходи, които да съответстват на размера на превишението. Представените от страна на лицето доказателства, обосноваващи факта на значително превишение на разходите спрямо доходите, не са приети като годни доказателства, установяващи вид, характер и източник на паричните средства, послужили за заплащането им. Изложени са мотиви, че сумите, изразходвани от лицето, превишаващи получените доходи, са с неустановен произход и представляват облагаем доход за РЛ, който не е деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

При тези аргументи е намерено, че законосъобразността на така определените данъчни основи за ревизираните периоди не е оборена от ревизираното лице чрез посочване на други обстоятелства и доказателства, поради което обжалваният РА е потвърден относно определените данъчни основи за други доходи и определените върху тях задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 666.51 лв., ведно със законните лихви в размер на 362.46 лв., за 2018 г. в размер на 3 814.13 лв., ведно със законната лихва в размер на 1688.51 лв., за 2019 г. в размер на 8 918.49 лв., ведно със законната лихва в размер на 3 031.50 лв. и за 2020 г. в размер на 1240.20 лв., ведно със законната лихва в размер на 286.55 лв.

В хода на производството пред съда жалбоподателят преповтаря възраженията си от жалбата, подадена по административен ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предмет на обжалване в настоящото производство е РА относно установените с него задължения по ЗДДФЛ за 2017-2020 г.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи.

РА е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и основните принципи на данъчното производство – обективност, служебно начало, добросъвестност и право на защита, посочени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е уведомен от органите по приходите, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискани са документи и писмени обяснения от ревизираното лице, които са приобщени по съответния ред. Извършен е анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите за лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизираният субект е упражнил надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване.

Въз основа на установените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили правилно материалният закон.

Настоящата ревизия е проведена по особения ред на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК.

При извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В тежест на органите по приходите е да установят по правилата на пълното главно доказване наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да пристъпят към облагане по аналогия за процесните 2017-2020 г., органите по приходите са приели, че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.

За да се приложат разпоредбите на ал. 1 на чл. 122 от ДОПК е необходимо да са налице данни за укрити приходи или доходи, когато на органа по приходите преди или по време на извършване на данъчна ревизия са станали достояние достатъчно сведения от естество, от които да се направи само въз основа на тях обосновано предположение, налагащо извод за наличие на укрит приход или доход на ревизирания субект.

Наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК се подкрепя от извършения в РД и РА анализ на декларираните и/или получените приходи с имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи за ревизирания период. При констатираното несъответствие между тях и липсата на подадена декларация по ЗДДФЛ обосновано е прието, че ревизията следва да се проведе по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като фактическите констатации в РА се ползват с презумптивната доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

Когато данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при условията на ал. 1 от същия член е установено несъответствие на декларираните/получените приходи, доходи, спрямо имущественото и финансовото състояние (превишение с неустановен произход), съгласно чл. 123 от ДОПК се смята до доказване на противното, че е налице печалба или доход, подлежащ на облагане с данъци, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК явно съществено превишават размера на декларираните получени средства. Т.е. законодателят е въвел презумпция, че съществува източник на доход, откъдето произтича това превишение, която е приложима единствено и само в производството по облагане по аналог.

В случая е констатирано превишение с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, като преценката за това е направена съобразно установените при ревизията данни и обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Въз основа на събраните по административната преписка доказателства ревизиращият екип е извършил анализ на всички получени доходи и всички направени разходи от жалбоподателя, движения и наличности по банкови сметки, имуществено състояние, получени и предоставени заеми и др. Направена е съпоставка между средствата, с които лицето е разполагало, и извършените разходи за ревизирания период, в т.ч. разходи за мобилни услуги, покупки на стоки, внесени в брой суми по банкови сметки, покупка на недвижимо имущество, разходи за платени данъци и осигуровки, разходи за вода, електроенергия, разходи за финансирания на дружества и др. При извършената съпоставка ревизиращият екип се е позовал на получени отговори от трети лица и други контролни органи във връзка с връчени ИПДПОТЛ.

При така извършената съпоставка правилно органите по приходите са установили, че е налице несъответствие между разполагаемите парични средства и получените приходи/доходи и направените разходи за процесния период в размер на на 6 665.08 лв. за 2017 г., 38141,25 лв. за 2018 г., 89 184,87 лв. за 2019 г. и 12 042 лв. за 2020 г.

Правилно и законосъобразно при проследяване на паричните потоци за ревизирания период не са отчетени печалбите от залагания на „Еврофутбол“ в размер на 18 212,65 лв., получени от хазартен оператор „Делта турс 2002“ и изплатени за периода м. януари – месец декември 2015 г., т.к. касаят време - две години преди ревизираният период, и житейски оправдано е да се приеме, че те са изразходвани до периода, включен в проверката на ревизионния екип, включително и за заплащане на следващи залози за участие. В този смисъл показанията на свидетеля С. Д. С. не следва да се кредитират за периода, отнасящ се за времето преди проверката, а по отношение на 2018-2020 г. съдът намира, че следва да ги цени, като се съобрази, че възприятията касаят сведения, отдалечени във времето, при перманентност в действията на ревизираното лице, свързани със следващи залози за участие. Като последица правилно сумите не са взети под внимание в мотивите на оспорените актове.

Приложеният договор за продажба на злато от 27.12.2018 г. между И. К. Й. и С. Г. П., по силата на който първият продава на втория златни бижута с общо тегло 1 714,36 кг., 14 карата, проба 585, за сумата в размер на 108 004,06 лв., предадена в брой съгласно разписка за получена сума от същата дата - л. 54 от делото, като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила, както и предвид несъответствието с разпоредбата в Закона за ограничаване на плащанията в брой за суми до 10 000 лв., следва да се обсъжда наред с другите доказателства по делото. Към документите по делото не е приложена декларация по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ за облагане за данък върху наследство или друг документ, от който по категоричен начин да е обективирано съществуването на сочените движими вещи. Гласните доказателства, предоставени от свидетеля С. Г. П. – купувач по договора за продажба на злато, не следва да се ценят съобразно нормата на чл. 158 от ДОПК във връзка с чл. 57, ал. 2 от с.к.

С оглед на изложеното следва да се направи извод, че органите по приходите законосъобразно и правилно не са приели възраженията на ревизираното лице в изложения по-горе смисъл.

По отношение на твърдението на жалбоподателя за изтегляне на сумата в размер на 350 000 лева от фирмената сметка в Сибанк АД на ЕООД „Елтранс-50“, представлявано от неговия брат, след неговата смърт през м. ноември 2016 г., които лицето твърди, че не са използвани за нужди на дружеството, а за негови лични нужди и съответно следва да бъдат включени в приходната част при съпоставката на органите по приходите, следва да се вземе под внимание, че по делото липсват събрани доказателства относно изразходването на паричните средства за нужди на жалбоподателя, който факт, като изгоден за ревизираното лице е в негова тежест на доказване. След като оспорващият не е провел пълно доказване на този правнорелевантен факт, настоящият състав на съда следва да остави без уважение като недоказано разгледаното възражение и приеме за правилни изводите на органите по приходите, че тези суми не следва да се третират като приходи при ревизията на физическото лице.

С оглед изложените мотиви следва да се приеме, че по категоричен и безсъмнен начин са установени от органите по приходите фактите и обстоятелствата, които обуславят упражняване на правомощието за определяне на данъчната основна за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и да се начисли следващия се от това данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Изводите са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни заключения са съответни на материалния закон. Жалбоподателят не опровергава с годни доказателства верността на фактическите констатации в ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно е прието съществуването на недостиг на парични средства в размер на 146 033,20 лв., които съставляват доход с неустановен произход. Извършената съпоставка на получените от ревизираното лице постъпления, направени разходи и парични средства в началото и в края на ревизирания период сочи безспорно на значително превишение на разходваното над полученото на годишна база. Констатираното несъответствие между разходи и приходи законосъобразно е подведено под хипотезата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Правилно и в съответствие с относимите за лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращите органи са формирали данъчна основа от превишението, върху която законосъобразно са начислили дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 14 603,33 лв. и лихви за забава в общ размер на 5 369,02 лв.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалвания ревизионен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1300 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните възнаграждения за адвокатска работа и правната и фактическа сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. К. Й. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], подадена чрез адв. А. Х. – АК-Варна срещу Ревизионен акт № Р-03000822001279-091-001 от 04.08.2023 г., издаден от С. А. П. и П. Г. М., потвърден с Решение № 48 от 24.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП, с който е определен данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 666.51 лв., ведно със законната лихва в размер на 362.46 лв., за 2018 г. в размер на 3 814.13 лв., ведно със законната лихва в размер на 1688.51 лв., за 2019 г. в размер на 8 918.49 лв., ведно със законната лихва в размер на 3 031.50 лв. и за 2020 г. в размер на 1240.20 лв., ведно със законната лихва в размер на 286.55 лв..

ОСЪЖДА И. К. Й. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица] да заплати на НАП сумата в размер на 1300 лв.(хиляда и триста лева),представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.