РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ….……………..
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Роси Михайлова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 1
021 по описа за 2020 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 251759 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 66 509/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 28 състав е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, че Н.А.Р., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 2 270,85 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр.София, ж.к.“*********, аб.№******за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2018 г. до окончателното
заплащане на задължението, както и на основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 536,24 лева – лихва за забава за периода от
16.07.2015 г. до 11.06.2018 г., като исковете по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 34,50 лева – цена на услуга „дялово разпределение“
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6,55 лева – обезщетение за забава на плащането на
задължението за дялово разпределение за времето от 16.07.2015 г. до 11.06.2018
г. са отхвърлени като неоснователни.
Със
същия акт Н.А.Р. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 476,90 лева – разноски за исковото производство, както и 56,14 лева –
разноски за държавна такса и 49,28 лева – разноски за процесуално
представителство по ч.гр.д.№ 43 436/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28
състав.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Н.А.Р. суми от по
6,49 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Нелбо“ ЕАД, гр.София.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени
претенциите на ищеца относно главницата за топлинна енергия и обезщетението за
забава е обжалвано от ответника
Н.А.Р.. В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е недопустимо,
поради това че съставът на СРС се е произнесъл и за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., за който производството по делото е прекратено по направено от
жалбоподателя възражение за невъзможност за пререшаване на вече решен спор за
този период по гр.д.№ 30906/2016 г. на СРС, 164 състав. Твърди се и че в тази
му част решението е и неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
в нарушение на чл.8 ГПК; че приемането на факта, е претендираните от ищеца суми
са именно цената на доставената и потребена от него топлинна енергия с
определение по делото, обезсмисля изцяло развитието на процеса и извършваните
процесуални действия по него. Изложени са доводи и че ищецът не е представил
копия от издадените от него фактури, съответно цената на потребеното количество
топлинна енергия – сумата, начислена в издадените от ищеца фактури за всеки от
месеците от процесния период, не е посочена и в изготвената по делото съдебна
експертиза. Счита за неправилен изводът на СРС, че ищцовото дружество е провело
пълно и главно доказване на всички релевантни за случая обстоятелства.
Моли да се отмени решението на СРС в обжалваната част и
да постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло
предявените от ищеца искове. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.” ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който същата е оспорена като неоснователна и е заявено искане същата да бъде
оставена без уважение. Наведени са съображения, че решението в обжалваната част
е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждането на разноски
по производството. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД, гр.София не е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД по реда на чл.415, ал.1 ГПК претенции
относно главницата за дялово разпределение и обезщетението за забавено плащане
на същата не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно,
но частично недопустимо в обжалваната част.
Безспорно е в теорията и константната
съдебна практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението,
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване,
както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на
отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. С влязло в
сила определение от 25.04.2019 г. СРС, ГО, 28 състав е прекратил производството
по гр.д.№ 66
509/2018 г. по описа на същия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. на основание чл.299, ал.2 ГПК, поради това че спорът за този
период е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№ 30 906/2016 г. по описа на СРС, 164 състав.
Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК спор разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, каквото изключение в случая не е налице.
С влизането в сила на
прекратителното определение претенциите, касаещи вземанията в тази им част, са
престанали да бъдат предмет на спора. Като е разгледал исковете за главницата
за цената на доставената топлинна енергия за времето от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в
размер на 1 881,84 лева и за обезщетението за забавено изпълнение на стойност 486,18 лева върху
тази главница, начислено за периода от 16.07.2015 г. до 11.06.2018 г., първоинстанционният
съд се е
произнесъл свръх петитум, поради което на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 251759,
постановено на 22.10.2019 г. по гр.д.№ 66 509/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28
състав следва да бъде обезсилено в посочената част като
недопустимо.
В останалата
обжалвана част – относно искът по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 389,05
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016
г. до м.04.2017 г. и искът по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 50,14 лева – лихва за забава върху тази главница, начислена за
периода от 15.06.2017 г. до 11.06.2018 г., решението е процесуално
допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с
оглед изложените в жалбата доводи.
Съдът
е сезиран при условията на обективно кумулативно съединяване с положи-телни
установителни искове искове
с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и
чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване със сила на
присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника Н.А.Р., ЕГН ********** главно
и акцесорно вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника
с подаденото възражение в срока по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен
интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в
т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС,
решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и мн.др./.
В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за битови нужди
съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото
е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В
производството безспорно е доказано, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот с представеното заверено
копие от договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 20.04.2004 г. /неоспорени в процеса/. Пред първоинстанционния съд ответникът е признал този факт, както и
обстоятелството, че като собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 92,
находящ се в гр.София, ж.к.„*********Н.А.Р. е бил в договорно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот, по силата на което ответникът
дължи заплащането на стойността на потребената топлинна енергия в исковия
период: м.05.2016 г. – м.04.2017 г.
вкл.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява,
че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спор за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди
в гр.София, одобрени с решение на КЕВР № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност
за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни пис-мени споразумения. В дадената хипотеза ответникът
по исковете не твърди и не установява да е упражнил това негово право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият ги е приел.
От представените документите от третото лице-помагач
„Нелбо“ ЕАД, касаещи отчета и разпределението на топлинната енергия в исковия
период за процесния недвижим имот, както и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена
от вещото лице П.Д., неоспорена в процеса,
която съдът кредитира като пълна, обективна и обоснована, е установено действителното
количество потребена топлинна енергия за БГВ и отдадена от сградната инсталация
и нейната стойност.
От неоспореното заключение на ССЕ
се констатира и че на 14.03.2018 г. /преди подаване на заявлението за издаване
на заповед по чл.410 ГПК на 02.07.2018 г./ са извършени частични плащания в общ
размер от 219,02 лева, с които са погасени задълженията по фактурите за периода
от м.06.2016 г. до м.10.2016 г. вкл., от които: 191,52 лева – главница и 27,50
лева – лихва. Други плащания, касаещи процесните задължения, не са установени
от вещото лице, нито са доказани от жалбоподателя с представените от него доказателства
за осъществените на 30.08.2018 г. преводи, с които са погасени задължения по
фактури за период след процесния.
От разглежданото доказателство и
дадените от вещото лице Д. пояснения по реда на чл.200, ал.2 ГПК се констатира след
плащането от 14.03.2018 г. е останала незаплатена стойността на доставената
топлинна енергия за м.05.2016 г. и за времето от м.11.2016 г. до м.04.2017 г. в
общ размер от 389,05 лева. До тази стойност и период предявеният иск по чл.415,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява доказан по основание и
размер, и подлежи на уважаване.
От неоспореното заключение на ССЕ
се установява и че лихва за забава върху тази главница е в размер на 50,14 лева,
като съгласно данните от същата в посочената сума, касаеща обезщетението по
чл.86, ал.1 ЗЗД не е включена лихва за погасените преди завеждане на иска главни
задължения за времето от м.06.2016 г. – м.10.2016 г. вкл.
В съответствие с клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на КЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 и ал.2, съотв. стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от
тези общи условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени
в срока по ал.2, какъвто е и настоящият случай относно непогасената част от
главното вземане. Задължението на ответника за заплащане на сумата за тази
доставена топлинна енергия по чл.32, ал.2 е с падеж: 14.06.2017 г. и от деня, следващ тази дата – 15.06.2017 г., потребителят
е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД до претендирания краен срок на това вземане – 11.06.2018 г. в изчисления от
ССЕ размер от 50,14 лева. За посочения период и стойност предявената претенция по чл.415,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД подлежи на уважаване като доказана по
основание и размер.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на решаващия състав
на СРС относно изхода от разглеждането на спора по отношение на иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която е уважена
претенцията за главницата за топлинна енергия само за период – за времето от м.06.2016
г. до м.10.2016 г. вкл. и вместо него да бъде постановено друго, с което в тази
част искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В останалата атакувана част решението е правилно и трябва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са наведените в
жалбата доводи във връзка с цената на доставената топлинна енергия. Както бе посочено
по-горе в решението размерът на последната е отразен както в приети пред СРС месечни
отчети и разпределение на топлинната енергия за процесния имот в исковия период,
изготвени от фирмата за дялово разпределение, неоспорени от въззивника, така и
в неоспореното заключение на изслушаната съдебна експертиза. Не отговаря на
обективната действителност твърдението на Н.Р., че в заключението липсват данни
за дължимите суми по издадените фактури за всеки от месеците от процесния
период. В експертизата и приложение № 1 към нея експертът подробно е описал
всяка една издадена фактура за исковия период, като е индивидуализирал същите като
номер, дата, предмет на стопанската операция, стойност на отделните пера и обща
стойност.
При приетия изход на делото
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която Н.А.Р. е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД разноски за държавна такса за заповедното производство за сумата над 8,73
лева и за процесуално представителство за сумата над 7,71 лева.
С оглед уважената част от жалбата
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя се дължат разноски за въззивното
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от
216,14 лева, както и на основание чл.78, ал.3 ГПК – допълнителни разноски за
исковото производство в размер на 367,65 лева и за заповедното производство в
размер на 367,65 лева.
Размерът на
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е определен при условията
на чл.78, ал.5 ГПК на 200,00 лева предвид своевременно наведеното
възражение за прекомерност от ищеца, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна
сложност на спора, която е минимална, обема на осъществената защита във
въззивното производство, касаещ подаване на въззивна жалба и бланкетна молба,
без процесуално представителство в открито съдебно заседание и събиране на
доказателства. Съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС
размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС не се прилагат.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна „Топлофи-кация София“ ЕАД следва да
се присъди сумата 15,65 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
251759 от 22.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 66 509/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав – в частта, в която е признато за установено, че Н.А.Р.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.415, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 1 881,84 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот на
адрес: гр.София, ж.к. “*********, аб.№******за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2018 г. до
окончателното й заплащане, и на основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 486,18 лева – лихва за забава за периода от 16.07.2015 г. до
11.06.2018 г. върху нея,
като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 251759 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 66
509/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав – в частта, в която е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, че Н.А.Р., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* цена на доставена
топлинна енергия за имот на адрес: гр.София, ж.к.“*********, аб.№******за
периода от м.06.2016 г. до м.10.2016 г. вкл., както и в частта, в която Н.А.Р.
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК разликата над
сумата от 8,73 лева до сумата 56,14 лева – разноски за държавна такса и
разликата над сумата от 7,71 лева до сумата 49,28 лева – разноски за
процесуално представителство по ч.гр.д.№ 43 436/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28
състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Н.А.Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.А.Р., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* цена на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.“*********,
аб.№******за периода от м.06.2016 г. до м.10.2016 г. вкл., за който е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 43 436/2018 г. по описа на СРС, 28 състав, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 251759
от 22.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 66 509/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав – в частта,
в която е
признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, че Н.А.Р., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
439,19 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ
се на адрес: гр.София, ж.к.“*********, аб.№******за периода: м.05.2016 г. и от
м.11.2016 г. до м.04.2017 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
02.07.2018 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която е признато за установено на
основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н.А.Р., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 50,14 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислена за периода от 15.06.2017 г. до 11.06.2018 г. върху стойността
на доставената топлинна енергия за м.05.2016 г. и от м.11.2016 г. до м.04.2017
г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** Б да ЗАПЛАТИ
на Н.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително
сумата 367,65 лева /триста шестдесет
и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски за исковото производство и сумата 367,65 лева /триста шестдесет и седем
лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски за заповедното производство, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 216,14 лева /двеста
и шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
с адрес: гр.София, ж.к.“*********, да ЗАПЛАТИ
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Б на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 15,65 лева /петнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца: „Нелбо” ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.