№ 3
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000342 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на “МБилдинг“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, представлявано по
пълномощие от адв. Д.Д. от ВАК, срещу решение № 260077/31.03.2021г.,
постановено по т. д. № 1676/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника отменителен иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД срещу М. ИЛ. ИВ., СН. КР. ИВ. и Община
Варна, за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на
увреждащата го сделка, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот №34, том 2, рег. №5292, дело № 219 от 19.10.2017г. на
Нотариус, с рег.№382 на НК, по силата на която С. Д. С. е продал на М. ИЛ.
ИВ. недвижим имот с идентификатор №10135.1506.484.1.28, представляващ
жилище /апартамент/ № 14, находящ се в сграда с идентификатор
№10135.1506.484.1, в ПИ с идентификатор №10135.1506.484, с адрес: гр.
Варна, ул. „Марица“ № 6, вх. „Б“, ет. 3, със застроена площ от 55.90 кв. м.,
състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор, две тераси,
заедно с избено помещение № 16, с полезна площ от 10 кв. м., като и 3.7534%
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
1
поземления имот.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли
за отмяна в обжалваната част и уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Всички
инвокирани оплаквания и съображения са свързани с извода на окръжния съд
за недоказаност на доказателствения факт - знанието за увреждането у
ответниците приобретатели по оспорената сделка като елемент от
фактическия състав на отменителния иск.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемите – физически лица М. ИЛ. ИВ. и СН. КР. ИВ.,
представлявани от адв. Д. Й. от ВАК, представят отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Община Варна, която също е с процесуалното качество на въззиваема
страна, не представя отговор. В проведените две открити съдебни заседания
процесуалният й представител ю. к. Св. Ц. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно, законосъобразно и обосновано. С твърдения, че
Общината е формално конституирана като ответник в процеса и с
постановеното решение не засяга нейни права и интереси, се иска извършване
на преценка от въззивния съд за наличие на процесуална легитимация, респ.
за законосъобразността на привличането й като ответник по спора.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази
следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на “МБилдинг“
ЕООД – гр. Варна, с която е предявен отменителен иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, срещу против М. ИЛ. ИВ., СН. КР. ИВ. и Община Варна.
Ищецът твърди, че е кредитор на С. Д. С. / починал на 22.03.2018г./, с
парични вземания в размер на 60 0000 лв. и 80 000 лв. по запис на заповед,
издаден 08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г. и по запис на заповед, издаден
на 12.02.2017г., с падеж на 05.10.2017г. Процесната сделката, с която С. Д. С.
е продал на М. ИЛ. ИВ., собствения си недвижим имот- апартамент в гр.
Варна, ул. „Марица“ № 6, вх. „Б“, ет. 3, е осъществена, след като вземанията
2
на ищеца по записите на заповед са били възникнали, т.е. че към момента на
прехвърляне на имота, дружеството вече е било кредитор на С. С.; последният
е знаел за задълженията си към ищеца, като въпреки отправените му покани
за плащане, не е платил, а се е разпоредил със собствеността върху процесния
имот. Според ищеца сделката е извършена с цел увредата му като кредитор,
респ. с цел продавачът да се постави в невъзможност да изпълни евентуално
осъдително решение. Знанието за увреждане у преобретателите на имота се
обосновава с косвен факт - ниската продажна цена, на която е осъществена
сделката.
Ответниците М. ИЛ. ИВ. и СН. КР. ИВ. оспорват заявеното от ищеца
качество на кредитор на С. Д. С., увреждащия характер на сделката по
съображения, че към датата на сделката продавачът е разполагал с друго
имущество на значителна стойност, както и субективните елементи от
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за знание за увреждане у продавача и
купувача. Твърди се, че за придобитото право на собственост е платена по –
ниска цена от данъчната оценка, тъй като имотът е бил в много лошо
състояние, имал е остра нужда от основен ремонт и почистване, които са
извършени непосредствено след сделката.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част, с което искът по чл. 135, ал.
1 ЗЗД е отхвърлен. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и
липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на
иска за обявяване на относителна недействителност ищецът не би могъл да
насочат принудително изпълнение върху имота, предмет на оспорената
сделка.
По възражението на Община Варна, че не е надлежен ответник в
процеса, а това е Държавата, чрез Министъра на финансите, съдът съобрази
следното:
Няма спор в съдебната практика, включително и съгласно мотивите и
разрешенията на ТР № 5/2013г. и ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, че искът
3
по чл.135 ЗЗД е облигационен и уважаването му не отменя вещно-
прехвърлителното действие на увреждащата кредитора сделка. Последицата
от прогласяване недействителността на същата е възможността на кредитора
да се удовлетвори от прехвърленото имущество, а приобретателят, макар и да
продължава да е собственик, е длъжен да търпи това. Т. е.
недействителността намира проявление само в отношенията между кредитора
и длъжника / все едно, че имотът, предмет на процесната сделка, е част от
имуществото на длъжника/ и между кредитора и лицето, с което длъжникът е
договарял /задължение на това лице да търпи принудителното изпълнение
върху имота му/. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗН когато всички
наследници се откажат от наследството, каквато хипотеза е налице в случая,
наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и незастроените имоти,
предназначени за жилищно строителство, които стават собственост на
общината, на чиято територия се намират.
В конкретни казус, в който не е налице хипотезата на чл. 227 ГПК / тъй
като длъжникът – продавач е починал преди завеждане на делото/, при
отчитане предмета на оспорената сделка / жилищен имот в гр. Варна/ във
връзка със спецификата и характера на отношенията между длъжник и
кредитор при евентуалното уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, посочени по -
горе, настоящият съдебен състав намира, че именно Община Варна е
процесуално легитимирана да участва в процеса. Правните последици от
уважаването на иска не са насочени към възникване на задължения за
ответника, конституиран като задължителен другар в процеса, вместо
починалия преди завеждането на делото длъжник на ищеца. Ако за Община
Варна има формално основание за участие в спора по иск с правно основание
чл. 135 ЗЗД, доколкото жилищният имот, предмет на оспорената продажба,
който е от кръга на активите по чл. 11 ЗН, се намира на нейна територия, то за
конституиране на Държавата, чрез Министъра на финансите, като общ
правоприемник на физическо лице, срещу което ищецът не е предявил иск по
чл. 135 ЗЗД поради липса на правосубектност при подаване на исковата
молба, няма основание.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен приет за разглеждане
инцидентен отрицателен установителен иск, предявен от ответниците –
4
физически лица, за отричане качеството на ищеца “Мбилдинг“ ЕООД на
кредитор на С. Д. С. по запис на заповед за сумата 60 000лв., издаден на
08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г. и по запис на заповед за сумата
80 000лв., издаден на 12.02.2017г. с настъпил падеж на 05.10.2017г.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, относима към
останалите елементи от законоустановения фактически състав по предявения
иск е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от
съвкупната преценка на събраните доказателства, обсъдени по правилата на
ГПК. Установено е по безспорен начин, че по силата на нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот №34, том 2, рег.№5292, дело №219 от 2017г. на
Варненски нотариус, с рег.№ 382 на НК, на 19.10.2017г. С. Д. С., действащ
чрез пълномощникът си Д. Д. П., е продал на М. ИЛ. ИВ., собствения си
наследствен недвижим имот, с идентификатор №10135.1506.484.1.28,
представляващ жилище /апартамент/ №14, находящ се в сграда с
идентификатор № 10135.1506.484.1, в ПИ с идентификатор №10135.1506.484,
с адрес: гр. Варна, ул. „Марица“ № 6, вх. „Б“, ет. 3, със застроена площ от
55.90кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор,
две тераси, заедно с избено помещение №16, с полезна площ от 10кв.м., като
и 3.7534% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, за сумата от 35000лв. Към датата на сключване на договора
купувачът М. ИЛ. ИВ. е бил в граждански брак със СН. КР. ИВ., при което
имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла
на чл. 21 от СК.
Видно от съдържанието на нот. акт и приложеното по делото
удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, към момента на процесната
продажба, данъчната оценка на отчуждавания имот е в размер на 72 667лв.
На 22.03.2018г., около пет месеца след сделката, продавачът С. Д. С. е
починал. По изп. дело №433/2018г. по описа на ЧСИ с рег. №895 от КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителни листи по издадени заповеди за
изпълнение, за принудително изпълнение на задълженията на издателя на
записите на заповед, Община Варна е конституирана в изпълнителното
производство в качеството й на правоприемник на длъжника С. Д. С. по
силата на чл. 11 от ЗН, и е уведомявана в това качество за предприетите
изпълнителни действия, чрез насочването на опис на недвижим имот,
5
собственост на първоначалния длъжник и за проведена публична продан на
същия имот.
От показанията на свидетеля Павлин Стоянов Кателиев, посочен от
ответниците И.и, се установява, че при закупуване на апартамента през месец
септември-октомври на 2018г., същият се е намирал в окаяно състояние,
изглеждал така, сякаш е свърталище на бездомни, навсякъде имало боклуци,
почти нямало врати, а санитарното помещение не било точно санитарно, тъй
като апартамента бил ползван като тоалетна навсякъде. Още след
закупуването на имота Мартин започнал ремонтни дейности, които били
изключително нужни, като се започне с изхвърляне на всякакви боклуци,
отпадъци, т. е. с всичко в апартамента, и след това с възстановяването му за
нормален начин за живот, изразяващо се в изкъртване на стари плочки,
съответно поставяне на нови в банята и в другите помещения, поставяне на
ламиниран паркет и т. н. Според свидетеля, до момента, в който се разбрало,
че има претенции към имота поради задължения на продавача, съпругата не
знаела за покупката на имота, но след образуването на делото, тя разбрала и
имали семейни неприятности по този повод. Доколкото показанията се
базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира
несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и
останалите събрани доказателства / в това число - показанията на посочения
от насрещната страна свидетел относно състоянието на имота/, няма
основание тези показанията да не се кредитират.
Във въззивната жалба е поискано събиране на гласни доказателства в
настоящото производство – разпит на свидетеля Д. Д. П., което е уважено от
настоящия състав, тъй като от приложената към жалбата епикриза от УМБАЛ
„ Света Марина“ ЕАД – гр. Варна, се установяват обективни пречки за
явяване на свидетеля пред първоинстанционния съд / П. е би хоспитализиран
с COVID 19 на 04.02.2021г. - денят, в който е следвало, по разпореждане на
съда, да бъде принудително доведен за разпит от РД – „Охрана“ - Варна/.
При разпита на свидетеля – пълномощник на продавача по процесната
сделка, осъществен след принудителното му довеждане пред въззивния съд в
открито съдебно заседание на 07.12.2021г., същият не съобщава за
непосредствено възприето от него поведение или изявления на купувача М.И.
или на неговата съпруга, което да е в пряка или косвена връзка с подлежащия
6
на доказване факт относно тяхното знание за паричните задължения на
продавача към трети лица. Според свидетеля купувачът М. ИЛ. ИВ. не е
знаел, че С. Д. С. дължи пари на някого, И. е познавал С. само като клиент в
магазина му в с. Житница; преди С. и свидетелят да отидат при И. в магазина
му в с. Житница, и да му предложат да закупи наследствения апартамент на
С. в гр. Варна, имотът не е предлаган на други лица. Установява се също от
показанията, че след като купувача е разбрал по повод на делото, че
собствеността му е застрашена заради някакви дългове на продавача, е
отишъл да иска обяснения от продавача и пълномощника му.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съставът на
въззивния съд намира, че е безспорно установена в процеса активната
материалноправна легитимация на ищеца по предявения отменителен иск,
като необходима обективна предпоставка за неговата основателност.
Съществуването и изискуемостта на паричните задължения на ищеца към
продавача по оспорената сделка - С. Д. С., са установени със стабилизирани
заповеди за изпълнение, а предприетото от ответниците – приобретатели
инцидентното оспорване на кредиторовото качество на ищеца към датата на
предявяване на иска, с твърдения за новонастъпили факти след издаване на
изпълнителните титули / цедиране на вземанията по изпълнителните листи на
трето лице/, е неуспешно, като първоинстанционното решение не е обжалвано
в частта по отрицателния установителен иск, приет за разглеждане по реда на
чл. 212 ГПК.
Вторият обективен елемент от фактическия състав, необходим за
уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно увреждащ характер на оспорения
правен акт, също е налице.
Съгласно установената константна практика на ВКС, формирана с
решение № 320 от 15.11.2013г. по гр. д. № 1379/2012г., IV г. о. и решение №
48 от 21.02.2014г. по гр. д. № 4321/2013г., IV г. о., и други, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато
се извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността
на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, засягащ
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое
7
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворение на кредитора, в това число опрощаване на дълг, обезпечение
на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и пр. ( в същия смисъл решение №
407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/2014г., IV г. о. ВКС; решение № 639 от
06.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г., IV г. о. ВКС). Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на
кредиторовото вземане – решение № 264 от 18.12.2013г. по гр. д. №
915/2012г., IV г. о. ВКС. Дадените задължителни разрешения от ВКС по
приложение на закона са директно приложими към разглеждания правен спор
и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
Процесната продажба на жилищен имот е осъществена след
задължаването на издателя по ценните книги и след падежа на задълженията
за плащане и по двата записа на заповед. От това еднозначно се извлича извод
за знание на длъжника – издател за съществуването на паричните
задължения, за които самият той е поел безусловно и неотменимо задължение
за плащане на посочените в менителничните ефекти падежи – съответно на
08.10.2015г. и на 05.10.2017г.
За преценката относно наличието на увреждане по смисъла на чл. 135
ЗЗД, пазарната цена на останалото имущество на продавача към датата на
увреждащата сделка е неотносима, респ. без значение за бъдещото
принудително изпълнение е какви имуществени права е притежавал
длъжникът С. Д. С. към минал момент.
Знание за увреждащ характер на оспорения правен акт, респ. за това, че
длъжникът намалява имуществото си или го обременява, въпреки
задълженията си към кредитори, се изисква в случая и от купувача М. ИЛ.
ИВ., тъй като предмет на иска е двустранна сделка и същата има възмезден
характер – по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД –
„знание за увреждането“ у ответника приобретател по атакувания с иска по
чл. 135 ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор има субективен
характер, а ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази
8
материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки
доказателства за обстоятелството дали ответникът приобретател по
възмездния вещнопрехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца.
Успешно главно пълно доказване може да се проведе с верига от косвени
доказателства, които, преценени в съвкупност помежду им и/или с други
подобни индициращи обстоятелства, установени по делото, биха могли да
създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и страните по
сделката са осъзнавали увреждането на ищеца кредитор при сключването на
процесния договор, предмет на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Предприетото от ищеца доказване със свидетелски показания на
знание у приобретателя по атакувания възмезден вещнопрехвърлителен
договор за задълженията на продавача към дружеството – ищец, е неуспешно,
тъй като свидетелят Д. Д. П. – пълномощник на продавача по оспорената
сделка, разпитан от въззивния съд, отрича обстоятелствата, чието доказване
ищецът цели с това доказателствено средство. Същевременно, по
единственото косвено фактическо обстоятелство, релевирани ог ищеца във
връзка с твърдението за „знание за увреждането“ у ответниците
приобретатели по атакувания възмезден вещнопрехвърлителен договор с иска
по чл. 135 ЗЗД, е по – ниската продажна цена, в сравнение с данъчната
оценка, ответниците – приобретатели са предприели насрещно доказване чрез
свидетелски показания, за фактическото състояние на имота към момента на
сделката като основание за по – ниската продажна цена.
При преценката на ангажираните от ищеца, включително и в тази
инстанция, доказателства в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение,
въззивният съд намира, че е неуспешно доказването на основния за
настоящото производство доказателствен факт за знание у ответниците
приобретатели за увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2
ЗЗД. Предявеният отменителен иск за обявяване на процесната сделка за
недействителна по отношение на ищеца, е недоказан по основание и подлежи
на отхвърляне.
Въпреки че във въззивното производство са събрани и обсъждани нови
доказателства, те не разколебават правилността на извода на
първоинстанционния съд за недоказаност на субективния елемент от
фактическия състав на чл. 135 ЗЗД за знание за увреждане у приобретателя по
9
оспорената сделка. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да
се потвърди в обжалваната част.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане за присъждане на съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемите, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени разноски от
въззиваемия М. ИЛ. ИВ., въззивникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 3 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
На основание чл.78 ал. 8 ГПК във вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на Община Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на
300лв., дължимо от въззивника „МБилдинг“ ЕООД.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077/31.03.2021г., постановено по т. д.
№ 1676/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „МБилдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ №22, представлявано от
управителя М. В. Н., да заплати на М. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. П.,
Община Девня, Област Варна, сумата 3 000лева /три хиляди лева/,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „МБилдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, представлявано от
управителя М. В. Н., да заплати на Община Варна сумата 300 /триста/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанции, на
основание чл.78 ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11