Решение по дело №61/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			24.02.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	15.02.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		61		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ПО-02-95/03.12.2020 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, с което на Община Сапарева баня, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г., на основание чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за извършено административно нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

Жалбоподателят, законният му представител и процесуалният му представител не се явяват. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М.изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 18.05.2020 г. била извършена проверка, обход и оглед от служителите на БД ,,ЗБР“ – свидетелите К.Г. и С.К., на място  на коритото на р. Горица, приток на р. Джерман, ляв приток на р. Струма, в землището на с. Овчарци, общ. Сапарева баня по постъпил сигнал за замърсяване на р. Горица на „зелен телефон“ на РИОСВ-Перник. Проверката била осъществена в присъствието на зам. кмета на община Сапарева баня – С.К. упълномощен съгласно Заповед № РД-08-651/18.11.2020 г., на кмета К.Г. и граждани. При обхода било установено, че в реката на място с географски координати N42 градуса 16’ 26.3’’ и E 23 градуса12’,55.5’’ са заустени отпадъчни, битово-фекални води от канализацията на с. Овчарци, общ. Сапарева баня, чрез тръба без пречистване директно в реката. След справка било установено, че за констатираното заустване във водоприемника р. Горица  няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗВ. За установеното при проверката бил съставен КП – 01-381/18.05.2020 г.

Съобразно констатациите от проверката и направените справки свидетелят Г. след изпратена покана съдържаща дата и час, на 13.07.2020 г. съставил в отсъствие на представител на Община Сапарева баня и в присъствието на двама свидетели – служители на БД „ЗБР“ с имена - Ралица Кукова и Николай Стоянов представения по делото АУАН № КД-04-76/13.07.2020 г. Препис от акта бил връчен редовно, на 14.07.2020 г., срещу подпис лично на кмета на Община Сапарева баня Калин Г. Гелев, който го подписал без възражения.

Въз основа на АУАН е издадено на 03.12.2020 г. и обжалваното НП № ПО-02-95/03.12.2020 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, с което на Община Сапарева баня, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г., на основание чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за извършено административно нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от показанията на разпитаните по делото актосъставител – К.Г. и свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта С.К., които поддържат изцяло отразените в него и останалите документи констатации. Двамата разказват подробно за предприетите от тях служебни действия по проверката на място и последващата справка за издадени разрешителни по реда на чл. 46, ал.1, т. 3, б.“б“  от ЗВ. Няма данни за техни предходни взаимоотношения с Община Сапарева баня, които да индикират някаква предубеденост или заинтересованост.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с приложените по административно-наказателната преписка писмени доказателства и представените в хода на делото документи, прочетени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви и достоверно установяват относими към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП.

Не е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани пълно и ясно в АУАН, посочена е правилно нарушената законова разпоредба изискваща издаване на разрешително - чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. По идентичен начин е описано нарушението и в НП. В него е изписана нарушената правна норма, както и санкционната такава – чл. 200, ал.1, т. 2 ЗВ. На нарушителя е наложено съответстващото по вид и размер наказание, а именно имуществена санкция, тъй като се касае за юридическо лице. Налице е яснота и относно датата и мястото на извършване на нарушението, конкретизирано в акта и в НП.

При така изяснената и безспорно установена фактическа обстановка, подкрепена от събраните гласни и писмени доказателства, съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на административно наказателното производство, което да обуславя незаконосъобразност на издаденото НП. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както АУАН, така и НП са издадени от лица, разполагащи с изрично делегирана от закона и представените по делото заповеди материална компетентност за това.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които за да бъде редовен акта за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на юридическото лице не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ предвижда изчерпателно изключенията, при които се допуска водоползване без надлежно издадено разрешително за това, като въвежда изискване за издаване на разрешително във всички останали случаи.  Изключения като тези, визирани в цитираната норма, в настоящия казус не са налице. В тази връзка в чл. 46, ал.1, т. 3, б. „б“ ЗВ е уредено изрично следното: „ Разрешително за ползване на воден обект се издава за: т. 3: заустване на отпадъчни води в повърхностни води за: буква „б“: експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания“  На свой ред санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ гласи, че с глоба, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице /община, както е в случая/, което ползва водни обекти, /в случая р. Горица/ водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание /т.е. разрешително/ или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Видно от цитирания законов текст, релевантните факти, обуславящи приложимостта му са: обективно установеното заустване в р. Горица, приток на р. Джерман, ляв приток на р. Струма, в землището на с. Овчарци, Община Сапарева баня. В ЗВ няма дефиниция за отпадъчни води. Такава се съдържа в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоребди (ДР) на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредба № 2/08.06.2011 г. - "отпадъчни води" са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания). В тази насока виж. Решение № 308 от 21.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 285 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

 Следователно, заустването на отпадъчните води е в река, която представлява "воден обект" по смисъла на дефиницията по §1, т. 34 от ДР на ЗВ и е осъществено при липса на основание за това, т.е. без предварително надлежно издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. Такова е издадено на Община Сапарева баня едва по-късно на 13.11.2020 г., с № 43110196/13.11.2020 г. от БД „ЗБР“ въз основа на заявление подадено от общината на 14.07.2020 г., т.е. на датата на връчване на процесния АУАН. В този смисъл виж допълнително и Решение № 227 от 05.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 212 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 64 от 26.03.2015 г. по н. д. № 42 / 2015 г. на Административен съд - Кюстендил.

Деянието е доказано откъм обективни елементи на фактическия му състав. Негов извършител е санкционираната община. Правилно е определен субекта на отговорността, а индивидуализацията на наказанието е извършена в съответствие със закона в минимален размер от 2 000,00 лева и не подлежи на ревизия, респ. редукция. В този смисъл виж. Решение № 220 от 29.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 311 от 22.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със Закона за водите се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми и в съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, съобразно специфичния характер на извършеното деяние, то не може да се определи като маловажно. Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили някакви вредни последици. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че не е налице ,,маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

На следващо място неоснователни са и останалите възражения изложени в жалбата. Жалбоподателят оспорва спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, предвид дадените на общината две предписания от РИОСВ-Перник за стартиране на процедура за издаване на разрешение за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Доводите са неоснователни, тъй като предписанията дадени по-рано от РИОСВ-Перник не са относими към административнонаказателната дейност на друг административнонаказващ орган, в случая Басейнова дирекция „ЗБР“. Наред с това съставомерното деяние е установено при извършена на 18.05.2020 год. проверка на процесната река. АУАН е съставен на 13.07.2020 г., а НП е издадено на 03.12.2020 г., т.е. в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Видно от материалите в административнонаказателната преписка и конкретно от констативен протокол № КД-01-381/18.05.2020 год., при проверката на 18.05.2020 г. от компетентните длъжностни лица при ответната БД „ЗБР“, е констатирано описаното в АУАН и в НП деяние, изразяващо се в това, че отпадъчни води от канализацията на село Овчарци, общ. Сапарева баня са заустени и се отвеждат в повърхностен воден обект - река Горица, на горепосоченото с географски координати място, без Община Сапарева баня да разполага с необходимото за това основание, а именно Разрешение за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни в повърхностни води, издадено съгласно изискванията на чл. 46 ал.1 т. 3 б."б" от Закона за водите. Данните по делото, вкл. в показанията на разпитаните свидетели, за това, че санкционираната община е започнала да ползва неправомерно водния обект в предходен по-ранен момент, характеризират деянието като продължено административно нарушение. Доколкото обаче е безспорно, че към момента на проверката деянието не е било преустановено, обосновано и правилно административнонаказващият орган е посочил за време на извършване на нарушението датата на проверката. Предвид изложеното сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени. Неспазването на дадените от друг административен орган предписания би представлявало друго самостоятелно административно нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 31 от Закона за водите, т.е. различно от санкционираното. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 405 от 24.11.2014 г. по н. д. № 339 / 2014 г. на Административен съд – Кюстендил.

 

По разноските:

С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена от процесуалния представител на АНО, на основание чл.63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./,във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът осъжда Община Сапарева баня, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г., да заплати в полза на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, представлявана от директора М.- юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв., тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност и беше разгледано в едно съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание член 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-95/03.12.2020 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, с което на Община Сапарева баня, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г., на основание чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за извършено административно нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Община Сапарева баня, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г., да заплати в полза на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, представлявана от директора М.- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: