Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 129/11.7.2019г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №19/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по
чл.127а СК. Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето Н.Х.С., ЕГН **********.
Твърди, че живеят разделени, не са имали сключен граждански брак, като детето
живее при ищцата. Твърди още, че ответникът не се грижи за детето и не заплаща
издръжка за него. Сочи, че често пътува до Германия при роднини, където и баща
й работи, и желае и детето да пътува с нея. Моли съда за постановяване на
заместващо съгласие на бащата за малолетното дете да пътува извън пределите на
Република България до Република Германия целогодишно, за период от пет години.
Претендира и присъждане на направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
За контролиращата
страна Дирекция “СП” гр. Вълчи
дол, редовно призовани, в с. з. представител не се явява. Представен е социален
доклад вх.№3515 от 10.05.2019 г., в който се излага, че подаденият от майката
иск е напълно в интерес на детето.
В с. з. ищцата лично и чрез процесуален
представител поддържа предявения иск. Ангажира гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел.
Съдът след преценка на
представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното
удостоверение за
раждане от *** г. издадено въз
основа на акт №2250 от 18.11.2014 г., детето Н.Х.С. е родено на ***
г., като негови
родители са ищцата З. А. и ответника Х. С..
По делото са допуснати гласни
доказателства – показания на свид. Н.Д., които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. От показанията
на свидетелката се установява, че непосредствени грижи за отглеждането на
детето полага майката, че бащата не се интересува от детето, не осигурява
издръжка. Знае от ищцата, че тя желае да изведе детето в Германия, на гости при
родителите си, които живеят и работят в Германия, но не може, тъй като бащата
не е дал разрешение детето да пътува в чужбина.
Съдът въз основа на установеното от
фактическа страна прави следните правни изводи:
Няма спор между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че страните са родители на
детето Н.Х.С., ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл.127а,
ал.1 и ал.2
СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се
решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето. Видно е от
приобщените доказателства, че страните имат спор относно снабдяването на детето
Назлъ със съответните документи, както и че тези пътувания са в негов интерес и
не биха застрашили личността и правата на детето, поради което следва да й
бъдат издадени необходимите за това лични документи със съгласие само на
майката при положение, че бащата отказва. Интересите на детето налагат това
разрешение, което ще замести съгласието на бащата. Събрани са доказателства,
които определят майката като добър и отговорен родител и положителното
разрешаване на исковата претенция по чл.127а СК не е свързана с рискове, които
да се отразят негативно върху развитието и възпитанието на детето. Даването на
разрешение съответства и на гарантираното конституционно право на свободно
придвижване. Държавите, през чиято територията се разрешава пътуването, не представляват
рисков фактор с опасност за живота и здравето на детето Назлъ. Относно срока,
за който следва да бъде дадено заместващото съгласие на бащата, с оглед ниската
възраст на детето – 4 години, съдът намира, че е прекомерно да се разреши на
детето да пътува извън страната целогодишно за период от пет години. Съдът
намира, че заместващото съгласие следва да се даде за срок от три години. При бъдещо
отрицателно развитие на обстоятелствата, свързани с предоставяне на разрешение
за пътуване на детето извън Република България след изтичане на така
определения срок, няма пречка молителката да поиска ново разрешение по реда на
чл.127а СК.
Водим от гореизложеното, съдът :
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо
съгласие от бащата Х.З.С., ЕГН **********, за издаване на задграничен паспорт
на малолетното дете Н.Х.С., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител З.К.А., ЕГН **********, както и за осъществяване пътуване на детето извън
пределите на Република България в рамките на държавите – членки на Европейския
съюз, придружавано от своята майка или само със съгласието на своята майка З.К.А.,
ЕГН **********, за неограничен брой пъувания
целогодишно, за срок от три години.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: