№ 14369
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110100214 по
описа за 2022 година
Предявени са три обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, - за признаване на установено, че ищцата Д. Р.
К. с ЕГН: ********** не дължи на ответника ..... , с ново фирма .... не дължи главница в
размер на 1815.98 лв. представляваща цена за електрическа енергия, доставена в обект,
находящ се в ... за периода от 18.02.2014г. до 15.06.2015г. ведно със законната лихва от
07.08.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 106.45лв. - лихва за
периода от 22.05.2014г. до 04.08.2015г. и сумата в рамзер на 98,45 лв. - разноски,
инкорпорирани в изпълнителен лист от 8.12.2015г., издаден по заповед заизпълнение по ч.
гр. д № 47333/2015г. СРС, послужили за образуване на ИД № ... на ЧСИ ....
Прави се възражение за настъпила погасителна давност след издаване на изпълнителния
лист, твърди да е приложим института на кратката тригодишна давност, доколкото се касае
за периодични плащания, същият срок бил изтекъл поради липса на извършени
изпълнителни действия, годни да прекъсват давностния срок.
Не е Постъпил отговор на исковата молба в изискуемия срок.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално
право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото
изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване
на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане
срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или
1
не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на
издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите преписи от изпълнителни дела се
установява, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 47333/2015г.
по опис ана СРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, както и че въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № ... на ЧСИ ....
Също така от съдържанието на приобщените изпълнителни дела се установява, че към
датата на образуване на настоящото производство не са налице погасени чрез изпълнение,
плащане или прихващане вземания по издадения изпълнителен лист.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира следното.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, процесните вземания са установени с
влязла в сила на 18.12.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата
петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и Решение № 60282
от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2
1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о., ГК
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело ИД № ... на ЧСИ ... се
установява, че същото е образувано по молба от 11.11.2016г., в която са посочени конкретни
изпълнителни действия в рамките на предвидените изпълнителни способи, поради което с
тази молба е прекъснат давностния срок, като същият с оглед гореизложеното е до
11.11.2021г. Освен горното, на 16.01.2017г. е наложен запор на върху вземания на длъжника
в банки: ... и .., което действие на ЧСИ е безспорно от категорията действия, годни да
прекъснат давностния срок, поради кеото от тази датата започва да тече нов давностен срок,
който е до 16.01.2022г.
На 26.10.2018г. е постъпила молба от взискателя, с която се иска налагането на запори на
трудови вземания и вземания от банки, което действие е в рамките на законоустановения
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е от категорията годни да прекъснат изпълнителната
давност действия, последвало от постановление за извършване на опис на движими вещи от
14.11.2018г., насрочен за 21.12.2018г., поради което давностният срок се счита прекъснат от
14.11.2018г. и подновен с нов до 14.11.2023г.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК /18.12.2015г. / до датата на подаване на настоящата искова
молба - 05.01.2022г. - не е налице период от пет последователни години, в който давността
да не е била прекъсвана на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Мотивиран от гореизложеното, съдът счита, че за периода от 18.12.2015г. до датата на
подаване на настоящата искова молба - 05.01.2022г. - не е изтекла петгодишната давност за
процесните вземания. Това е така, защото давността е била прекъсвана многократно с
подадени от взискателя молби, описани по - горе и с извършените от ЧСИ действия, като
давността се счита прекъсната от момента на подаване на молбата, доколкото способът
действително е бил приложен.
За пълнота на мотивите следва да се изложи, че независимо от прекратяването на
изпълнителното дело по силата на закона поради перемпция на изпълнението, което съдът
счита да се е случило на 14.11.2020г. ( тъй като между последното действие, извършено на
14.11.2018г. - предприет опис на движими вещи до 02.12.2020г. следващото предприето
действие, от категорията на годните да прекъснат давностния срок - с разпореждане от
02.12.2020г. с което се налага запор в ЦКБ АД, по ИД преди това са извършени действия от
категорията, годни да прекъснат давностния срок наматериалното правоотношени и да
започне да тече нов - с предприет опис на движими вещи с разпоеждане на ЧСИ от
14.11.2018г. , предхождащ от по - ранна молба на взискателя 26.10.2018г. - то давностния
срок е прексъснат и подновен поне до най- рано 26.10.2023г., което отново прави подадената
искова молба преждаевременно подадена.
С оглед на гореизложеното, погасителната давност за процесните вземания не е изтекла,
поради което предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да
3
бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, която следва да му бъде присъдена. Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. К. с ЕГН: ********** искове срещу ответника ..... , с ново
фирма .... искове с искане да се признае за установено, че Д. Р. К. с ЕГН: ********** не
дължи на .... с ЕИК ... суми за главница в размер на 1815.98 лв. представляваща цена за
електрическа енергия, доставена в обект, находящ се в ... за периода от 18.02.2014г. до
15.06.2015г. ведно със законната лихва от 07.08.2015г. до окончателното заплащане на
сумата, както и сумата от 106.45лв. - лихва за периода от 22.05.2014г. до 04.08.2015г. и
сумата в рамзер на 98,45 лв. - разноски, инкорпорирани в изпълнителен лист от
18.12.2015г., издаден по заповед за изпълнение по ч. гр. д № 47333/2015г. СРС, послужили
за образуване на ИД № ... на ЧСИ ..., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Р. К. с ЕГН: ********** да заплати на .... с ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4