Решение
гр. София, 19.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в
публично заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11603 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „Л.к.С.л.” ЕАД твърди, че
на 26.04.2007 г. сключил с ответника Ц.Б.И. Л.ов договор № 3646, по силата на
който дружеството предоставило за ползване л.а. „Пежо 407”, рег. № *******, със
срок на договора от 48 месеца, при заплащане на лизингови вноски до 5.04.2011
г. при конкретен погасителен план. През м. декември 2008 г. постъпило последно
плащане на част от лизинговата вноска за месеца и ответникът преустановил
плащане. На 21.05.2010 г. ищецът връчил на ответника нотариална покана, с която
го уведомил, че счита договора за развален и го поканил да върне вещта, както и
да заплати дължимите вноски, на обща стойност от 23 281, 24 евро, включващи
също и неустойки за забава и разваляне на договори, както и разноски за
ползване на вещта. Ищецът сочи, че договорът е развален от 22.05.2010 г. (от
когато ответникът е извършил и престъпление „обсебване”, за което има влязла в
сила присъда). Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 29 850
лв. (ведно със законната лихва от исковата молба), която съставлява левовата
равностойност на лизинговата вещ, подлежаща на връщане, съгласно чл. 345 ТЗ вр.
чл. 233 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът Ц.Б.И., чрез особения
си представител адв. Г., оспорва иска. Сочи се, че вещта (респ. нейната
равностойност) не може да бъде върната, тъй като не е известно къде е тя и
поради това, че И. изтърпява наказание лишаване от свобода. Сочи, че на ищеца
вече са заплащани лизингови вноски, както и че претенцията следва да бъде
отнесена към застраховател.Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представен лизингов
договор № 3646/26.04.2007 г., с който ищецът „Л.к.С.Л.“ ЕАД и ответника Ц.Б.И.
са се споразумели дружеството-лизингодател да предостави за ползване на И. един
брой нов автомобил, описан подробно в спецификация – Приложение № 1, а именно
„Пежо 407“, рег. № *******, като собствеността върху превозното средство остава
за лизингодателя – Раздел І, т. 1.1., т. 2, раздел ІІ, т. 1. В Раздел ІV, т. 1
е уговорена Л.цена в размер на 24 781, 25 евро, с първоначална вноска от
4448, 27 евро и месечна вноска от 423, 61 евро, дължими в периода 5.05.2007 г.
– 5.04.2011 г. по изготвен погасителен план. В т. 3 е посочено, че останалата сума
от 20 332, 98 евро се състои от 17 793, 07 евро - финансирана сума, и
2539, 91 евро – лихва. Според Раздел V срокът на договора е 48 месеца. В Раздел
ІХ, т. 1 е предвидено, че при неплащане на лизингова вноска или друго дължимо
плащане, повече от тридесет дни, лизингодателя има право да развали договора
без да даде срок, а съгласно Раздел ХІ, т. 1, б. „ж“, лизингополучателя е
длъжен да предаде автомобила незабавно на лизингодателя.
С Присъда от 15.11.2011 г., на
СРС, 4 с-в, НОХД 7055/11 г., влязла в сила на 1.12.2011 г., ответникът Ц.Б.И. е
осъден за престъпление „обсебване“ по чл. 206, ал. 3 НК, тъй като на 22.05.2010
г., противозаконно присвоил чужда движими вещ – л.а. Пежо 407, рег. № *******,
на стойност 29 850 лв.
Няма спор и от страна на
ответника е признат факта (вкл. и в писмената защита), че от страна на
лизингодателя е връчена покана за разваляне на договора, като е поддържано, че
лизинговата вещ не може да бъде върната, тъй като местонахождението й е
неизвестно.
От приетата по делото САТЕ е
видно, че действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на
извършване на престъплението – 22.05.2010 г. е 25 413 лв.
При така очертаната фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Няма спор, че между страните по
спора по силата на договор е възникнало лизингово правоотношение, според което
процесният автомобил е предоставен на ответника от дружеството-ищец за ползване
срещу заплащане на вноски. Ответникът, чиято е тежестта за доказване, не е установил,
че след м. декември 2008 г. е продължил плащанията на лизинговите вноски и е
признал факта, че е бил уведомен от ищеца, че договорът ще се счита за развален
и че следва да върне лизинговата вещ. Ответникът не е ангажирал доказателства,
че автомобилът е предаден – напротив, поддържана е тезата, че местонахождението
на същия е неизвестно. Няма данни от страна на ответника да е платена
стойността на лизинговата вещ.
Предвид изложеното следва да се
приеме (макар да няма ангажирани доказателства от ищеца – напр. нотариална покана, но с оглед признаването на
фактите от ответника), че лизинговия договор е валидно развален едностранно от
лизингодателя, като това му изявление е достигнало до ответника. Съгласно чл.
345, ал. 1 ТЗ и по силата на самия договор, след преустановяване на неговото
действие лизинговата вещ подлежи на връщане. Когато вещта не може да бъде
реално върната, тъй като не е налична, за лизингодателя е налице възможност да
претендира нейната равностойност. (Така например в решение № 60 от 25.03.2010
г. по гр. д. № 394/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК). Събраните по делото доказателства установяват, че към 22.05.2010 г.
стойността на лизинговата вещ е възлизала на 25 413 лв. Ето защо тази сума
следва да бъде присъдена на ищеца, като искът за пълния размер от 29 850
лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход на спора на ищеца
се следват разноски в размер на 2145 лв.
Воден от изложените по-горе
доводи съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Б.И., ЕГН **********,
да заплати на „Л. к.С.л.“ ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 233 ЗЗД сумата от 25 413 лв. и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 2145 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 29 850 лв.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: