№ 209
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ив.ичка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Д. К. Д.
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100601065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 141/30.06.2022 год., постановена по НОХД № 2024/2021 г. по описа на
Районен съд-Варна-36 състав, НО, е признал подсъдимия Кр. Т. Т., ЕГН:**********, за
невиновен в това, че на 17.01.2018 год.,като непълнолетен ,но след като е разбирал
свойството на постъпките си и е можел да ги ръководи , в съучастие като съизвършител с
М. Р. З. и Ал. Б. Т. да е направил опит да отнеме чужда движима вещ-парична сума в
размер на 182,00 лева от владението на свид.Ст. Ст. Яп.,собственост на „Яп.-Ив. Яп.“ ЕТ, с
намерение противозаконно да я присвои, като за това да е употребил сила и Д.ието
останало недовършено по независещи от дееца причини,поради което и на основание
чл.304 НПК,го е оправдал да е извършил престъпление по
чл.198,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК
Признал е и подсъдимият М. Р. З., ЕГН:********** за невиновен в това на 17.01.2018 год.
в гр.Варна,като непълнолетен,но след като е разбирал свойството на постъпките си и е
можел да ги ръководи,в съучастие като съизвършител с Кр. Т. Т. и Ал. Б. Т.,да е направил
опит да отнеме чужда движима вещ-парична сума в размер на 182,00 лева от владението на
свид. Ст. Ст. Яп.,собственост на „Яп.-Ив. Яп.“ЕТ,с намерение противозаконно да я
присвои,като за това да е употребил сила и Д.ието останало недовършено по независещи
от дееца причини,поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал да е извършил
престъпление по чл.198,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски
са оставени в тежест на държавата.
Против присъдата, в законоустановения срок е депозиран протест от прокурор при ВРП и
мотиви към него. В същите се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е бил извършен
1
неправилен анализ на доказателствата. Критикува се подхода на съда да не кредитира с
доверие показанията на група свидетели, а именно свид.Т. и свид.С. Д./спрямо когото
производството е било прекратено/. Излагат се съображения и за неправилна оценка на
показанията на св. Т.,който се е признал за виновен в хода на ДП,но съдът не е допуснал
четене на негови показания. Искано е от съда, да бъде постановена нова присъда, с която да
се измени или отмени акта на ВРС и да се наложат наказанията поискани от държавното
обвинение и за двамата подсъдими Т. и З..
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на ВОП не поддържа
въззивния протест на ВРП.Като подробно не изложи мотивите си . Тоест на тази основа се
желае присъдата на първостепенния съд да бъде потвърдена.
Процесуалният представител на подсъдимия М. З., в лицето на адв. О. С.-ВАК и на подс.Кр.
Т.-адв.К. Д.-ВАК, намират присъдата на ВРС за правилна и законосъобразна, поради което
молят за нейното потвърждаване. Пледира се за кредитиране обясненията на двамата
подсъдими, депозирани в хода на съдебно следствие пред ВРС, в които същите са посочили,
че не са участвали в грабежа и не знаят нищо за случилото се. Позовават се и на разпита на
пострадалата пред ВРС, при който същата е заявила, че не може да разпознае категорично
извършителя на Д.ието. Заявява, че доколкото по делото няма други свидетели и при
положение, че пострадалата не може да разпознае дееца, присъдата на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В правото си на последна дума, подс.З. и подс.Т., заявяват, че желаят справедливост.
Окръжен съд-Варна, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че
фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за
корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата
си изгради същата представа за нея, която е следната:
Подсъдимият Кр. Т.,роден на 13.03.2001 год. в гр.Варна,неженен,,живущ в
гр.Варна,осъждан към настоящия момент,с основно образование,ученик и подс. М. Р. З.,е
роден на 14.06.2002 год. в гр.Варна,с основно образование,ученик,неженен,осъждан към
настоящият момент.Подсъдимите М. З. ,К. Т. и свидетелите С. Д. и Ал. Т. се
познавали,като свид.Д. живеел в кв.Виница в гр.Варна.Свид. Ст. Яп.,живеела със
семейството си на ул.“Св.Св.Константин и Елена“ в гр.Варна,кв.Виница и на същото място
стопанисвала магазин за хранителни стоки,като тя изпълнявала функциите на продавач в
хранителния магазин,а съпругът й свид.Ив. Яп./на 84 години/,често прекарвал времето си в
магазина.На 17.01.2018 год.,около 18,00 часа било вече тъмно,в магазина нахлули три лица
от мъжки пол,сред които и свид.Ал. Т..В касата нямало налични средства, а парична сума в
размер от 80,00 лв. се намирала след преградата в дясната част след това чекмедже ,като не
се виждала на пръв поглед. Сумата от 182,00 лева свид.Ст. Яп. била прибрала в дамската си
чанта,която държала на друго място в магазина. Едно от лицата се насочило към
свид.Яп.,преминало зад щанда,хванало я с двете си ръце за дрехите в областта на гърдите и
я блъснало,вследствие на което тя паднала на пода по очи,след което отворило чекмеджето-
каса,разпиляло намираща се там документи,но не намерило пари. В този момент свид.Т. се
намирал зад свид.Яп. и го държал за раменете,като стояло от вътрешната страна до
входната врата.В този момент свид.Т. се отделил от свид.Яп.,прескочил щанда и
прескачайки го счупил намиращият се отгоре кантар.Когато видял ,че съпругата му е
съборена на земята свид.Яп.,станал от стола и се запътил да й помогне,но в този момент
другото лице,което стояло до входната врата се приближило до възрастния мъж,като му
нанесло удар с юмрук в лявото око,при което свидетелят паднал на земята.Въпреки ,чене
намерили пари в магазина,тримата излезли тичайки. На 17.01.2018 год. впоследствие и по
категоричен начин било установено,че подс.К. Т. бил заедно със семейството си/с баща си
2
свид.Т. В. Т. и майка си в с. Казашко,обл.Варна-по повод кръщене,като тримата тръгнали за
селото след 17,30 часа,когато свид.Т. Т. приключил с работата си, а К. бил приключил
училище. За всичко случило се свид.Ст. и Ив. Яп.и подали сигнал в Пето РУ при ОД МВР-
Варна,като на същата дата започнало ДП. С постановления от 03.08.2018 год. в качество на
обвиняеми за извършено престъпление по
чл.198,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК били привлечени лицата М. Р.
З. и Ал. Б. Т. а с постановления от 07.08.2018 г. и съответно от 14.08.2018 год. в качеството
на обвиняеми за извършено престъпление по
чл.198,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК били привлечени лицата С. П.
Д. и К. Т. Т..
С постановление от 21.08.2019 год. наказателното производство е било частично
прекратено по отношение на едно от привлечените лица, а именно С. П. Д. поради липса
на каквито и да е доказателства за участието му в престъпната деятелност.С определение по
НОХД № 228/2019 год. на ВРС е било отказано одобряване на споразумение за решаване
на наказателното производство сключено между ВРП и подс.М. Р. З.,като такова е било
одобрено по НОХД № 5124/2019 год. по описа на ВРС по отношение на Ал. Б. Т. за
извършено от него престъпление по чл.198,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3
от НК,като му е определено за изтърпяване наказание за срок от четири месеца,което на
основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от една година. На фазата на
ДП са били разпознавания на живо от свидетелите Г. Яп./на 03.05.2018 г./,Ст. Ст. Яп./на
03.05.2018 год./ и на Ив. Хр. Яп.,като на същите са били представени за разпознаване
лицата М. Р. З., Ал. Б. Т.,С. П. Д. и К. Т. Т.,като нито един от свидетелите не е посочил
,което и да е от изброените лица да е участвало в инкриминираните Д.ия или да е било
видяно преди това в магазина в кв.“Виница“.
При анализа на доказателствата районният съд е имал последователен и единен подход,
който се споделя и от въззивната инстанция.
Изложената фактическа обстановка е била установено по един категоричен начин от –
гласни доказателства-показания на свид.Ст. Яп.,Г. Яп./приобщени по реда на
чл.281,ал.4,вр.ал.1 от НПК/,Р. Г. АП.,Ст. Г. Д., Юр. В. В.,Т. В. Т. и Ян. Т. К.. Условно
показанията на разпитаните по делото свидетели са били разделени от ВРС на две групи-
очевидци на събитията-свид.Ст. Яп.,Ив. Яп./които не са били приобщени поради това ,че е
починал в хода на съдебното производство/, както и на свид.Ал. Т.,признат за виновен,като
един от извършителите на инкриминираното Д.ие и на свид.С. Д. и втора група
свидетели,възприели факти и обстоятелства преди и след извършване на Д.ието ,с част от
които съдът си е послужил косвено при формиране на своите фактически изводи-свид.Г.
Яп., свид.Ян. К., Юр. В.,свид.Р. Ап., Ст. Д. и Т. В. Т..От показанията на свид.Ст. Яп. не е
могъл да направи категоричен правен извод относно лицата посещавали магазина й,тъй
като същата е заявила,,че не е в съСт.ие да ги разпознае и само че са влизали дни преди
това. Освен това свидетелката е посочила,че сумата от 182,00 лева е държала в чекмеджето
,но не била открита от лицата. А реално в магазина под кантара имало чекмеджета,където
имало пари около 80,00 лева,които не били забелязани от лицата влезли в магазина и дори
проверени от служителите от Пето РПУ,при извършване на техните действия.
Показанията на свид.Ал. Т.,който се е признал за виновен в извършване на опит за грабеж в
магазина в условията на съучастие с други лица,разпитан в съдебно заседание е посочил,че
е ходил в магазина с М. , С., и с К., но с фамилия Ант..Като е заявил категорично ,че
подс.К. Т. не е участвал в тези събития,като за самите събития подробности не се сеща,като
си спомня само ,че отвън пред магазина е чакал С. .Доколкото същият е разпитван на
досъдебното производство в две процесуални качества-като обвиняем и като
свидетел,първоинстанционния съд правилно е приел,че не може да се довери единствено на
неговите показания ,за да постанови осъдителния си акт спрямо подс.М. З.,доколкото
съществува разпоредбата на чл.279,ал.4 от НПК,принципно неговите показания могат да
бъдат прочетени само като обвиняем.Доколкото в съдебно заседание свид.Т. е посочил ,че
подс.З. е бил в магазина,като не е могъл да си спомни да е взел участие в тези
3
действия,поради което и показанията му не са установили по категоричен начин
авторството на Д.ието,на който и да е от двамата подсъдими,нещо повече даже са
разколебали тези на подс.Т.,като са потвърдили показанията на свид. Т. Т., Ян. К. и С. Д., че
друго лице с име Кр. Ант. е било в магазина по време на инкриминираните събития.
Относно показанията на свид. С. Д.,също са били кредитирани частично от съдът ,доколкото
Д. също е имал качество на подсъдим за същото Д.ие /спрямо когото производството е било
прекратено/ важат също правилата за оговора,тоест осъдителната присъда да почива само
на неговите обяснения и на тези на свид.Т..
Доколкото показанията на свид.Р. Ап. и Ст. Г. Д.-съседи на къщата/намираща се на
отсрещния тротоар/ на свид.Яп.,първоинстанционния съд правилно ги е кредитирал
изцяло,като обаче правилно не се е ползвал от тях при формиране на своите изводи от
фактическа страна,тъй като същите не носят информативна стойност по същество на
предмета на доказване, а единствено показват,че в деня на тези събития там имало две
млади момчета,които са питали , за да си хванат такси.Относно показанията на свид.Ян. К.
и свид.Т. Т.-баща на подс.К. Т. ,правилно ВРС след като е подходил към тях с нужната
критичност и след като е възприел същите поради близките родствени отношения,са били
кредитирани. От показанията на свид.Т. Т. е прието ,че на 17.01.2018 год. подс.К. Т. бил
заедно със семейството си,като тримата тръгнали за с.Казашко в часовете около,17,30
часа,когато свид.Т. Т. приключил с работата си, а Кр. бил приключил с училище и
спортните си активности.От показанията на свид. Куманов,е било установено ,че той лично
е бил уведомен от лице с име Кр. Ант. ,а не с фамилия Т.,да е участвал в опита за грабеж,но
впоследствие е заминал за чужбина и понастоящем се намира там,поради което и съдът не е
могъл да го издири.
С подобна безпротиворечивост, убедителност и неизменност не се характеризират, обаче,
показанията на св. Яп. по такива съществени за доказване авторството на подс.К. Т. и М. З.,
в извършване на инкриминираното престъпление, въпроси като възприела ли е пострадалата
лицата на нападателите си и забелязала ли е у тях някакви характерни признаци, по които би
могла да ги разпознае.
За да бъде доказано авторството на подс.К. Т. и М. З. е необходимо безусловно да бъде
изяснено, че именно те са използвали принудата и е отнели процесните пари от владението
на пострадалата, т. е. необходимо е да има категорични и недвусмислени доказателства за
идентифицирането им като извършители.
В обобщение, следва да се приеме, че след съвкупната оценка на информацията, съдържаща
се в показанията на свидетеля Т., дадени в множество проведени разпити, както в хода на
досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд, тези показания не могат да
бъдат годна доказателствена основа за формиране на несъмнен извод относно авторството
на Д.ието, за което двамата подсъдими К. Т. и М. З. са предадени на съд.След изключване
от доказателствената съвкупност на показанията на св. Т. и след обсъждане показанията на
св. Ст. Яп., следва да се приеме, че не са налице никакви други доказателства по делото,
които да свързват подсъдимите с извършения грабеж. Не се установяват безспорно никакви
действия на двамата подсъдими,да са били свързани с престъплението. По делото не е
несъмнено доказано, че подсъдимите са отнели по насилствен начин инкриминираните
вещи, прекъсвайки владението на св. Яп., с намерение противозаконно да ги присвоят.
С оглед на естеството и качеството на обвинителните доказателства е без съществено
правно значение дали и какви обяснения дава подсъдимите, защото съгласно чл. 103, ал. 2 и,
ал. 3 НПК обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, нито е допустимо да се правят
изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или
не е доказал възраженията си. Същевременно за пълнота на доказателствения анализ
въззивният съд на свой ред след първостепенния обсъди критично обясненията на
подсъдимите, като отчете, че те освен важно доказателствено средство са и средство за
защита, необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на
изтъкнатите правила за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 -, ал. 3 НПК, за да бъдат
приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а
4
да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на
собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат
обективно невъзможна версия. В настоящия случай, въззивният съд също както ВРС
намира, че няма основания да не даде вяра на обясненията на подсъдимите, че не са
извършили инкриминираното Д.ие, тъй като същият ден е подс.К. Т. е бил на кръщене
заедно със семейството си. От друга страна, събраните доказателства не могат да установят
обвинението по категоричния начин, който се изисква за осъждане съгласно чл. 303, ал. 2
НПК.
При така установената фактическа обстановка районният съд законосъобразно и в
съответствие с изискванията на чл. 304 НПК е оправдал правилно двамата подсъдими К. Т. и
М. З. по обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
При липсата на доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да свържат
личността на подсъдимите с инкриминираното престъпление, обвинителната теза е напълно
недоказана и логичния и законосъобразен изход от наказателното производство е
оправдаването на двамата подсъдими. С оглед всички изложени съображения въззивният
съд напълно споделя крайния правен извод на районния съд, че са налице предпоставките на
чл. 304 НПК за признаването на двамата подсъдими за невиновни по повдигнатото му
обвинение.При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати
процесуални нарушения в наказателното производство, поради което като втора инстанция
по установяване на фактите прие, че са налице предпоставките за потвърждаване на
първоинстанционната присъда в нейната цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжен съд-Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 141 от 30.06.2022 г. по НОХД № 20213110202024/2021 г. по
описа на Районен съд-Варна, НО, 36 - ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5