№ 492
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. АНГ. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
против Наказателно постановление № 21-1030-007556/06.08.2021 г., издадено
от М.В.М. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в
размер на 50 (петдесет) лева и административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за 1 (един) месец за нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци.
Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Моли се
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. К.Б., с пълномощно по
делото. Повереникът поддържа жалбата, като пледира жалбоподателят да не е
извършил вмененото му във вина деяния. Взема становище Й. навреме да е
уведомил контролните органи за настъпилото произшествие, а между
участвалите в ПТП водачи да е имало съгласие относно свързаните с него
обстоятелства, тъй като другият водач да е признавал, че е ударил отзад
автомобила на жалбоподателя. Поддържа още в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) да липсва констатация за наличие на
разногласия между участниците в произшествието. Претендират се разноски.
Жалбоподателят в хода на съдебните прения се съгласява със становището на
1
своя повереник.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 52225/15.09.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са
категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д. АНГ. Й., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 17.08.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 24.08.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на
жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди
изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 14.07.2021 г. около 20:05 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Д. АНГ.
Й. управлявал лек автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № ***, като се движил по
бул. „Санкт Петербург“, откъдето направил ляв завой и продължил
движението си по бул. „Менделеев“. Жалбоподателят заел крайната лява
пътна лента, като преди следващото кръстовище намалил скоростта си на
движение по съображения за безопасност. В този момент автомобилът, който
Й. управлявал, бил ударен в задната си броня от лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № *** управляван от свид. Н. Г. Анг.. В резултат от удара между
двата автомобила настъпили единствено материални щети. Тъй като по-рано,
на предходното кръстовище, двамата водачи си били разменили подаване на
звукови сигнали и обидни думи, то след удара жалбоподателят и свид. А. не
излезли от автомобилите си, като продължили движението си по бул.
„Менделеев“ в посока град Асеновград. Пръв се движил автомобилът на свид.
А., а жалбоподателят решил да го последва. Автомобилът „Фолксваген Голф“
с рег. № *** изминал малко разстояние, като спрял на следващото
кръстовище, на намиращия се там паркинг. Жалбоподателят видял това и
също спрял на същия паркинг. Й. се обадил на ЕЕН: 112, като разказал за
случилото се и обяснил къде се намират двата автомобила, поискал
2
съдействие от контролните органи. Жалбоподателят отправил две обаждания,
второто от които в 20:06 часа. И Й., и А. останали на паркинга до идването на
автопатрул от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, който
пристигнал след около двадесет и пет минути. През това време
жалбоподателят и свид. А. разговаряли за случилото се, като между двамата
нямало спор, че е настъпил удар между управляваните от тях автомобили, но
всеки от тях не бил съгласен с твърденията на другия за обстоятелствата по
първоначално възникналия спор между тях, още преди момента на
произшествието.
Около 20:30 часа на паркинга на магазин „Хоуммакс“ в град Пловдив,
където се намирали жалбоподателят Й. и свид. А., пристигнал свид. Ст. Г. Т. –
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Свидетелят разговарял с двамата водачи и установил, че щетите били
минимални, поради което им предложил доброволно да уредят отношенията
си чрез съставянето на двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Жалбоподателят Й. не бил съгласен.
Тогава на място свид. Т. съставил акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 789053 за напускане на настъпилото местопроизшествие
против жалбоподателя Й., в негово присъствие и в присъствието на свид. А..
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Ст. Г. Т.. От тях се установяват
мястото, на което е настъпило пътнотранспортното произшествие, мястото, на
което свидетелят е установил двамата водачи при пристигането си по
подадения сигнал, както и какви са били техните версии за случилото се.
Свидетелят изяснява, че въз основа на беседите с двамата водачи е установил,
че произшествието е настъпило на бул. „Мендеелев“ след извършването на
маневра завиване наляво от бул. „Санкт Петербург“ в град Пловдив. Посочва
и че двамата водачи са се намирали на паркинг, находящ се на бул.
„Менделеев“ № 2, като и двамата са присъствали към момента на пристигане
на автопатрула от сектор „Пътна полиция“. Установява се още от показанията
на свид. Т., че между водачите не е имало разногласия за това, че е настъпил
удар между двата автомобила, който е в задната част на управляваното от
жалбоподателя МПС, но е липсвало съгласие за причините, довели до
настъпването на произшествието, и за предхождащите го действия на двамата
като водачи на пътни превозни средства. Свидетелят сочи, че е предложил на
водачите доброволно да уредят отношенията си със съставянето на
3
двустранен констативен протокол, за което не е било постигнато съгласие.
Показанията на свид. Т. се ценят като добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел и се ползват с доверие от съда.
По делото в качеството на свидетел е разпитан и другият участник в
пътнотранспортното произшествие Н. Г. Анг.. От показанията му по
несъмнен начин се установява фактът на настъпилия удар между двете
превозни средства, който е в задната част на автомобила, управляван от
жалбоподателя, и в предната част на този, управляван от свид. А..
Показанията на А. са източник на доказателствена информация и за събитията
непосредствено след момента на ПТП и до пристигането на служителите от
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. Свидетелят сочи, че и двата автомобила
са продължили движението си след удара, след което се установява, че са
спрели на паркинг към магазин „Хоуммакс“, на което място са останали до
идването на полицейския патрул. Тези обстоятелства съдът приема за
несъмнено доказани при съвместния анализ както на показанията на свид. А.,
така и на обясненията на жалбоподателя Й., които са годно доказателствено
средство в процеса. Действително между обясненията на жалбоподателя и
показанията на А. се констатират и противоречия в частта за какво са
говорили след спирането си на паркинга, имало ли е отправяне на обиди,
както и за събитията, непосредствено преди настъпването на процесния удар
между двата автомобила. Тези противоречия обаче касаят все странични,
ирелевантни за правилното приложение на материалния закон обстоятелства.
Това е така, тъй като предметът на настоящото производство не включва
установяване чия е вината за настъпилото ПТП, като достатъчно е
доказването по несъмнен начин на факта на самото пътнотранспортно
произшествие. Какви и от кого са били изречените обидни думи също няма
съществено значение за делото.
От протокол за ПТП с рег. № 437 от 14.07.2021 г. се установяват
автомобилите, участвали в настъпилото ПТП, самоличността на техните
водачи, както и претърпените материални щети. В тази връзка за автомобила,
движещ се отзад, се установява да представлява лек автомобил с марка и
модел „Фолксваген Голф“ с рег. № *** а негов водач е свид. Н. Г. Анг..
Изяснява се, че този автомобил е претърпял вреди в предната броня. Досежно
другото превозно средство се установява, че то представлява лек автомобил
„БМВ 328 И“ с рег. № ***, негов водач е жалбоподателят Й., а претърпените
щети са в задната броня.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д. АНГ. Й. се изяснява,
че същият притежава издадено СУМПС с № *********, но има налични 0
контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
4
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Посочената
разпоредба регламентира материалноправното задължение за водач на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при
което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
водачите, без да напускат местопроизшествието, трябва да уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените
им указания. По делото по несъмнен начин е доказано, че жалбоподателят Й.
към датата на деянието – 14.07.2021 г., е имал едновременно качествата на
водач на пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП и на участник в пътнотранспортно произшествие
съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, като за него се установява, че е управлявал
лекия автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № ***, който е единият от двата
автомобила, между които е настъпило произшествието. В тази връзка съдът
приема за доказан от обективна страна и фактът на настъпило
пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Последното в случая представлява ударът между автомобилите, управлявани
от жалбоподателя Й. и от свид. А., като по делото се установява, че
съприкосновението между двата автомобила се е осъществило в задната
броня на МПС „БМВ 328 И“ с рег. № ***, управлявано от Й., и в предната
броня на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № *** управляван от свид. А.. В
резултат от това пътнотранспортно произшествие не се установява да са
настъпили вреди, по-тежки от имуществени щети.
За да е налице хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП обаче в
обективната действителност следва да се е осъществил и още един факт, а
именно между участниците в произшествието да липсва съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Едва тогава за водачите възникват и
съответните задължения. Обстоятелството на налично или отсъстващо
съгласие между водачите е съставомерен признак, поради което доказването
на неговото проявление не следва да се подценява. В тази връзка дори и при
настъпили в обективната действителност всички факти съгласно предходния
абзац, ако между участниците в ПТП има съгласие, то по аргумент от чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП за тях не възниква задължение да уведомяват
службата за контрол на МВР, нито има забрана да напускат
местопроизшествието, след като попълнят двустранен констативен протокол.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
непосредствено след настъпилото ПТП другият участник не е останал на
точното място на произшествието, а е продължил движението си. Между
двамата водачи не са обсъдени въпросите за обстоятелствата по ПТП, за да се
5
прецени има или не съгласие и следва ли да се уведомяват органите на МВР.
Действително неоставането на мястото на произшествието от единия водач по
правило предполага невъзможност за обсъждане между участниците на
обстоятелствата по ПТП и евентуалното постигане на съгласие. Фактите по
делото обаче разкриват допълнително обстоятелство, което е от важно
значение за изясняването на обективната истина и на мотивацията в
последвалото поведение на участниците в произшествието. В случая се
установява, че макар другият участник в ПТП – свид. А., да не е спрял и
останал, а да е продължил движението си, то същият е спрял скоро след това
и на близко разстояние спрямо мястото на произшествието. Установява се, че
свид. А. е направил обратен завой и е паркирал автомобила си на паркинг,
попадащ на същия булевард. Жалбоподателят е възприел това обстоятелство
и също е придвижил своя автомобил до мястото, където вече се е намирал
другият участник. Следователно към този момент все още е било възможно
постигането на съгласие между участниците в ПТП, в който случай
необходимост от уведомяване на службата за контрол към МВР въобще не би
възникнала. Налага се извод, че към момента на преместването на автомобила
от страна на жалбоподателя от обективна страна не е било настъпило
изискването да липсва съгласие между участниците в ПТП, а едва при това
условие възниква и забраната за напускане на местопроизшествието. Изцяло
в този смисъл са и показанията на свид. Т., който изяснява, че след
пристигането си на мястото, където са се намирали двамата водачи, ги е
поканил доброволно да уредят взаимоотношенията си, като съставят
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Това
ясно показва, че независимо от факта на изместването на автомобилите,
принципно постигането на съгласие и уреждането на отношенията по реда на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП е било все още възможно. В тази връзка
съдът приема, че като се е опитал да потърси контакт с другия водач, за да
установи дали могат да постигнат съгласие по обстоятелствата на
пътнотранспортното произшествие, жалбоподателят не е извършил
административно нарушение.
На следващо място преследваната цел с правилото за поведение по
чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е да се обезпечи възможността за реалното
извършване на проверка, когато от участниците в ПТП е потърсено
съдействие от службата за контрол към МВР, както и да се изключи
бягството от мястото на деянието или друго неправомерно поведение,
осуетяващо изпълнението на задълженията на контролните органи. В случая
съдът приема, че фактите по делото категорично оборват извод за наличие на
такъв вид поведение у жалбоподателя Й.. Той не само че не е осуетил
проверката от служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив,
но всъщност сам я е инициирал, като е подал сигнал на ЕЕН: 112 за
настъпилото произшествие. И двете обаждания на жалбоподателя Й. са
приобщени към доказателствената съвкупност по делото, представени на
технически носител от РЦ 112 – Кърджали при Дирекция „Национална
6
система 112“, който от своя страна е приет като веществено доказателство.
Освен, че е подал сигнала до службата за контрол на МВР, жалбоподателят е
посочил участниците в произшествието, като индивидуализирани са и двете
превозни средства с марка, модел, регистрационен номер и цвят на всеки от
автомобилите, а така също именно Й. е посочил конкретното място, на което
са се намирали и двамата участници. Установява се от показанията на свид.
Т., че същият не е бил възпрепятстван при извършване на проверката,
осъществен е оглед и на двата автомобила, в резултат на което
актосъставителят е успял да възпроизведе събитията от произшествието и да
вземе становище за вината на другия водач – свид. А.. Установява се още и че
при пристигането на свид. Т. на указаното място – паркинг на магазин
„Хоуммакс“, находящ се на бул. „Менделеев“ № 2 в град Пловдив, което е
станало около половин час след подаването на сигналите /същите са от 20:04
ч. и от 20:06 ч./ и двамата участници са били все още на това място, като са
изчаквали пристигането на контролните органи. При така установените факти
относно поведението на жалбоподателя съдът намира, че той по никакъв
начин не е препятствал или затруднил извършването на проверката, а точно
обратното – своевременната му реакция да отиде на близкия паркинг при
другия водач е направило възможно по-късното осъществяване на тази
проверка, тъй като след като са се събрали на едно място, двамата водачи са
останали да изчакат пристигането на служителите на сектор „Пътна полиция“.
Настоящият състав счита, че в противен случай съвсем реална е била
опасността да настъпят по-неблагоприятни последици, тъй като другият
участник е можело да не остане на мястото до идването на контролните
органи, което да налага последващото му издирване.
Нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е резултатно, тъй като
за да бъде довършено, то изисква настъпването на определен резултат от
обективна страна – местопроизшествието да бъде напуснато. Преценката кога
това условие е изпълнено е конкретна във всеки отделен случай. Така съдът
приема, че фактът, че в настоящия случай непосредствено след деянието
двата автомобила са преместени от платното за движение на близко
разстояние – на паркинг, където и двамата водачи са изчакали пристигането
на контролните органи, не се квалифицира като напускане на
местопроизшествието. Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние
не представлява нарушаване на забрана за преместване на превозните
средства след ПТП, такава формулировка в разпоредбата липсва. Вместо
това, както се посочи, забраната е за напускане на местопроизшествието. Не
следва всяко едно привеждане в движение след момента на произшествието
на автомобил, участвал в ПТП, автоматично да се приравнява на напускане на
мястото на ПТП. Напускането изисква от обективна страна безвъзвратно
отдалечаване от местопроизшествието, при което се разкъсва връзката
между настъпилото ПТП и мястото, където фактически се намира участникът
по него, когато пристигнат контролните органи. Това изискване категорично
не е спазено в процесния случай, тъй като се установява, че жалбоподателят
7
заедно с другия участник са изчаквали в непосредствена близост, на паркинг,
т.е. място, което по предназначението си служи за временно спиране на
превозни средства. Това, съчетано с факта, че те са стояли на паркинга с цел
да изчакат пристигането на контролните органи, мотивира съда да приеме, че
в своята съвкупност установеното поведение не се квалифицира от правна
страна като напускане на местопроизшествието.
По правило от субективна страна напускането се осъществява умишлено
и представлява целенасочено поведение. Фактите по делото разкриват, че
жалбоподателят, превеждайки автомобила си в движение след настъпилото
ПТП, не е имал намерение да се укрива или да избяга, а е искал да настигне и
спре другия участник в произшествието. Тази му цел се доказва от
конкретното му поведение, тъй като след постигането на посочената цел, Й. е
уведомил контролните органи, останал е на място и е изпълнявал техните
указания.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че основателно се
възразява от жалбоподателя за липса на описание на факта дали между
участниците в ПТП е имало съгласие относно обстоятелствата по
настъпилото произшествие или не. Съдът намира, че този пропуск при
описанието на обективната страна на деянието е наличен не само в АУАН, но
и в обстоятелствената част на наказателното постановление. За пръв път се
появява при правните изводи на наказващия орган. Същевременно
непълнотата засяга обстоятелство, с което се описва признак от състава на
нарушението. От конкретно направеното описание не става ясно защо
жалбоподателят да е имал задължение да не напуска местопроизшествието,
както и защо деянието му е квалифицирано именно като нарушение по чл.123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Признаците от състава на нарушението е следвало
да бъдат описани в пълнота, а не да се извличат по тълкувателен път.
С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. Действително приложената санкционна норма на чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда налагането на тези по вид административни
наказания и то при условията на кумулативност. От приложената по
преписката справка за нарушител/водач за жалбоподателя Й. обаче се
установява същият да има налични 0 контролни точки, както и 39 отнети
точки от влезли в сила НП. От тези факти следва, че спрямо Й. е осъществена
хипотезата по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В тази връзка
макар наказанието лишаване от право да управлява МПС да е кумулативно
предвидено, то административнонаказващият орган е следвало да съобрази,
че деецът може да бъде лишен от упражняването само на такова по вид право,
което вече е придобил. Следователно неправоспособният водач не може да
бъде лишен от право, което не притежава - така Решение № 446 от 12.03.2020
8
г. по к.а.н.д. № 202/2020 г. на Административен съд – Варна; Решение № 999
от 31.07.2020 г. по к.а.н.д. № 907/2020 г. на Административен съд – Бургас;
Решение № 1617 от 14.03.2014 г. по к.а.н.д. № 935/2014 г. на
Административен съд – София. Това означава, че наказателното
постановление в частта му, с която е наложено и наказание лишаване от
право да се управлява МПС, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По гореизложените съображения съдът намира, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление неправилно е приложен
материалният закон, като извършеното от жалбоподателя Й. деяние не
представлява административно нарушение. Дори да се приеме тезата, че със
самия факт на преместването на автомобила има извършено напускане на
местопроизшествието, то предвид, че участниците са сигнализирали на
контролните органи на МВР, останали са на посоченото място до
пристигането на полицейските служители, съдействали са им, като
извършването на проверката не е осуетено или по какъвто и да е начин
затруднено, както и че преместването в пространството е на близко
разстояние до мястото на самия удар, то обществената опасност се явява явно
незначителна и не оправдава реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
стореното.
Вещественото доказателство, представляващо компактдиск, приложен по
делото и съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни
картони на приетите повиквания, следва да се унищожи като вещ без
стойност след влизането на съдебното решение в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
разноски възниква единствено за жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в представения в откритото съдебно
заседание договор за правна защита и съдействие е удостоверено
адвокатското възнаграждение да е заплатено изцяло в брой.
По делото е направено възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Размерът на възнаграждението надвишава осем пъти
имуществения интерес по делото, който се определя от наказанието глоба,
наложено в минималния му размер от 50 лева. Делото е разгледано в едно
съдебно заседание. Адвокатската защита в случая се е изразила единствено в
процесуално представителство в откритото заседание, но не и в изготвяне на
жалбата, запознаване с материалите по делото или други действия, доколкото
пълномощното е от дата, съвпадаща с датата на съдебното заседание, в което
делото е разгледано. По тези съображения съдът намира, че претендираното
от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което
9
следва да бъде присъден по-нисък размер на разноските в тази част, а именно
сумата от 300 лева, която се явява справедлива и е определена в съответствие
с чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 от ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-007556/06.08.2021 г.,
издадено от М.В.М. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Д. АНГ. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата са
наложени административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 (един) месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за
движението по пътищата.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – компакдиск, приложен
по делото, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане на
съдебното решение в сила.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Д. АНГ. Й., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
10
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11