№ 161
гр. С., 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231800600528 по описа за 2023 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НЧХД № 147/021г. по описа на РС К..
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия
С. В. С. - роден на ............... год. в гр. С., живущ в гр. К., ул. „О.” № .,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2021 год. около
10.00 часа, вследствие на възникнало ПТП е причинил лека телесна повреда
на В. А. М., ЕГН **********, изразяваща се в травматичен оток,
кръвонасядане и повърхностни отслоени разкъсно – контузни рани по
външната повърхност на дясната подбедрица и в областта на дясната глезенна
става, кръвонасядане и повърхностна отслоена разкъсно – контузна рана по
гръбната повърхност на лявата ръка, изразяващи се във временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, поради което и на основание
чл 130 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща
се в двете задължителни пробационни мерки, както следва:.
- „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 / шест /
месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред Съдия при
1
Районен съд – К.: пробационен служител при Областна пробационна служба –
гр. К., два пъти седмично.
- „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
6 / шест / месеца, която на основание чл. 42б ал. 2 от НК да се изпълни чрез
явяване и подписване пред пробационен служител при Областна пробационна
служба – гр. К..
Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД съдът е уважил
частично предявения граждански иск за непозволено увреждане, като е
осъдил подсъдимия С. В. С., ЕГН ********** да заплати на В. А. М., ЕГН
********** обезщетение по предявения граждански иск за причинените от
престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000.00 / две хиляди /
лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска в останалата част до размера на 7000 лева, като
неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимия С. С. са възложени направените по делото от
частния тъжител В. М. съдебни и деловодни разноски.
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия С. С. и от защитника
му – адв. Х. Х., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в
нарушение на процесуалния и материалния закон, необоснована, постановена
при допуснати съществени процесуални нарушения.
Липсва кореспонденция на възприетите фактически изводи на съда, с
доказателствата по делото. С жалбата се отправя упрек към заключението на
назначената СМЕ. Защитата възразява, че изводите на вещото лице, че се
касае за разстройство на здравето, временно опасно за живота не са
обосновани в достатъчна степен от данните по делото и медицинските
документи, от експертното заключение не се установява пряка причинна
връзка с увреждане, настъпило при транспортния инцидент и проведеното
болнично оперативно лечение на пострадалата едва 15 дни след инцидента, не
е даден отговор на въпроса на какво се дължи настъпилото усложнение, не е
изследван въпроса за качеството, адекватността и професионаллното
осъществяване- с оглед на най-добрите медицински практики, при
обработване на първоначалната рана, определена в удостоверението от СМ с
дата 10. 02.2021г. като „кървяща рана на подбедрицата“, не е изследвано
общото здравословно състояние на частната тъжителка В. М., наличието на
2
заболявания, които биха усложнили първоначалната травма и биха довели до
гноен процес с оток, наложил проведеното спрямо нея оперативно лечение, не
е изяснен медико-биологичния вид и признак на първоначалното увреждане,
настъпило след транспортния инцидент.
В допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от
жалбата адв. Х. конкретизира своите оплаквания, които по същество се
свеждат до неправилно приложение на материалния закон, тъй като липсва
съставомерно деяние, от гледна точка на изискуемите по закон признаци от
обективна и субективна страна, а с.т. допуснати съществени процесуални
нарушения, осуетяващи правото на подсъдимия да узнае за какво
престъпление е осъден с присъдата.
В жалбите и на подсъдимия и на защитника се съдържа искане за
отмяна на атакуваната присъда и за постановяване от въззивната инстанция
на нова такава, по силата на която да бъде признат за невиновен и оправдан
подсъдимия, т.к. се касае за деяние, несъставомерно като криминализирано
такова по НК. Алтернативно- в случай, че въззивният съдебен състав приеме,
че е извършено престъпление, попадащо в обхвата на нормата по чл.78а НК –
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание- глоба, в съответствие с посочената разпоредба.
Да се отхвърли изцяло гражданския иск.
В съдебно заседание по същество на делото, от името на подсъдимия
защитникът поддържа заявените с жалбата оплаквания, подробните доводи и
аргументи, които ги обосновават. Искането е за отмяна на атакуваната
порочна присъда от РС К. и за постановяване на нова присъда от въззивната
инстанция, по силата на която подсъдимия да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото против него обвинение. Да се отхвърли
гражданския иск изцяло.
Подсъдимият заявява, че изцяло се присъединява към доводите на
защитата си.
Поверениците на частния тъжител- В. М., адв. Ц. З. и адв. Т. З. заемат
становище да бъде потвърдена присъдата като правилна, законосъобразна и
обоснована.
Частния тъжител В. А. М. не се явява пред въззивната инстанция и не
заема становище по жалбата.
3
Подсъдимият С. В. С. в последната си дума моли да бъде отменена
присъдата на РС К. и да бъде оправдан.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата и след като на
осн. чл.314,ал.1 НПК осъществи по собствена инициатива самостоятелен
служебен контрол по отношение на присъдата на РС К., в съответствие с
приложимия закон прие за установено следното:
Въпросът за процесуалната годност да постановения съдебен акт е
приоритетен и предварителен по отношение на проверката от
контролиращата инстанция за неговата законосъобразност, правилност и
обоснованост. С други думи, въззивната инстанция проверява дали е
правилно приложен материалния закон и дали е осъществена адекватна и
законосъобразна преценка на доказателствата при формиране на
фактическите изводи, едва когато констатира, че контролирания съдебен акт
не страда от процесуално нарушение, обуславящ неговата отмяна. Волята на
съда, относно преценката на доказателствата, фактическите и правните
изводи, следва да бъде ясно и недвусмислено изложена в съдебните мотиви,
по начин не пораждащ съмнение, колебания, двузначно или противоречиво
тълкуване. Постановеният съдебен акт следва да е дал точен отговор на
повдигнатото обвинение /независимо дали последното е повдигнато с
обвинителен акт или с частна тъжба/. Произнасянето по нещо различно,
напущането на рамките на обвинението, така както е заявено от страната
която го е повдигнала, винаги съставлява съществено нарушение, обуславящо
отмяна на постановения съдебен акт. От друга страна- противоречивите и
взаимно изключващи се твърдения по тълкуването на доказателствата, по
фактите, които се приемат и по прилагането на материалния закон в
съдебните мотиви, съставляват абсолютна процесуална пречка да се узнае,
изследва и контролира волята на решаващия съд и детерминантно обуславят
отмяната на постановения съдебен акт, поради липса на мотиви- съществено
нарушение на процесуалните правила. Същото в еднаква степен препятства,
проверката от страна на въззивната инстанция по отношение на
контролирания съдебен акт, както и осуетява правото на защита на
подсъдимия да узнае действителната воля на съда и да се защити, като
противопостави доводи и аргументи на неясни фактически и правни изводи,
обосноваващи постановената присъда. Константната съдебна практика е на
мнение, че липсата на яснота в съществени за присъдата части се приравнява
4
на цялостна липса на мотиви- пречка да бъде узната, проверена и оспорена
волята на съда.
В зависимост от изложените по- горе виждания, трайно и
последователно застъпени в процесуалния закон и в практиката по
приложението му, при внимателен прочит на контролираната присъда се
налага констатацията за допуснато съществено процесуално нарушение,
обуславящо безалтернативно нейната отмяна. Съществуват основания да
бъдат споделени оплакванията на защитата, че постановената присъда страда
от липса на мотиви. В повече от това и преди това, видно от диспозитива на
постановената присъда, същата е процесуално недопустима поради:
Противоречие между словесното и текстово изразяване на престъпното
деяние, за което е постановена осъдителната присъда по отношение на
подсъдимия С.
Невъзможност да се установи дали подсъдимият е признат за виновен за
престъпление по транспорта- причиняване на телесна повреда по
непредпазливост при управление на МПС или се касае за умишлено
причинена телесна повреда по чл.130, ал.1 НК
Така, както е формулиран диспозитива на присъдата не описва и посочва
съставомерно деяние, което е инкриминирано като престъпление по НК.
Тези съществени пороци са намерили своето задълбочаване и
своеобразна еманация в съдебните мотиви, в които съдът до известна степен е
изложил фактическа обстановка, кореспондираща с неправомерни действия
на подс. С. С. като водач при управление на МПС, но в друга част на
мотивите е прието, че същият е причинил на тъжителката умишлено лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. Умишлено причиняване на лека
телесна повреда, вследствие допуснато нарушение на правилата на движение
е несъставомерно по действащия НК. Несъставомерно е с.т. и причиняването
на лека телесна повреда по непредпазливост. В мотивите на съдебния акт
отсъства посочване и конкретизиране на вида и на степента на телесна
повреда, изначално причинена на пострадалата- по този въпрос са изложени
противоречиви и взаимно изключващи се твърдения от съда. От
обвинението, повдигнато с частна тъжба както и от присъдата на РС- К.,
липсва обосноваване на неправомерно поведение против правилата, свързани
със сигурността по транспорта –посредством посочване на правилото /
5
правилата по ЗДП, които да са вменени да са нарушени от страна на подс.
С. като водач на МПС. Липсват съображения , обосноваващи извода на съда
за умишлено причинена телесна повреда. Липсва посочване и обосноваване
на причинната връзка между –човешко действие- деяние – било умишлено и
ли непредпазливо от страна на подсъдимия и резултат- първоначално
причиненото увреждане. Още по-малко- за причинността към ексцес-
усложнение, спрямо първоначалното увреждане, под формата на проявено
около 20 дни по- късно от инкриминираната дата влошаване здравето на
пострадалата. Мотивите на съда не съдържат еднозначен отговор за
причината на въпросната инфекция, довела до болнично лечение – какво е
било качеството и адекватността на оказаната медицинска помощ при
първоначалната обработка на повърхностна рана, дали настъпилата 20 дни
по-късно инфекция не се дължи на вторично замърсяване, на болестен –
вирусен, бактериален или гъбичен замърсител на рана или на болестен процес
–общо състояние на здравето- наличие на общо соматично тежко заболяване –
напр. диабет, което причинява или улеснява появата на рани и инфекциозни
процеси.
Всичко изложено по-горе обосновава извода за постановена порочна-
процесуално недопустима присъда, което обуславя еднозначно, като
единствено правилно и законосъобразно действие от страна на
контролиращата инстанция – нейната отмяна и връщане да бъдат отстранени
констатираните процесуални нарушения, при постановяване на същата.
В случай, че новият състав на съда, разглеждащ делото, констатира, че
се касае за изначална неяснота и противоречивост на обвинението,
повдигнато с частната тъжба, или ако по начина, по който същото е
формулирано описва деяние което е несъставомерно по НК, следва да даде
указания до частния тъжител за отстраняване на недостатъците на тъжбата по
чл.24,ал.5, т.2 НПК- за формулиране на ясно и конкретно обвинение, в
кореспонденция с правото на привлеченото към отговорност лице да узнае в
„пълнота и подробности“ фактите, спрямо които ще се защитава.
Предвид изложените съображения и на осн. чл. 334, т.1, вр. чл. 335, ал.2
НПК съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № . / 12.06.2023г., постановена по НЧХД №147
по описа на РС К. за 2021г. и ВРЪЩА делото на РС К. за разглеждане от
нов състав, за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7