ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
Габрово, 13.03.2025 г.
Административният съд - Габрово - II състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА |
като разгледа докладваното от съдията Емилия Кирова-Тодорова административно дело № 66/2025 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-590 от 13.03.2025 г., подадена от СД «Стил-Мод-Мечта-Й. и сие», Дряново, ЕИК: *********, против разпореждане за премахване на преместваем обект, обективирано в Писмо изх. № 58-00-93 от 04.03.2025 г. на кмета на Община Дряново.
Жалбата е депозирана директно в съда, с оглед на което със съдържанието й не е запознат авторът на административния акт и административната преписка не е представена в цялост.
Същата е нередовна поради невнесена изцяло държавна такса от 50.00 лв., дължима от търговските дружества, каквото се явява жалбоподателят. Внесена е половината от така дължимата такса – 50.00 лв., поради което същата следва да се остави без движение, но за процесуална икономия съдът намира, че може да даде указания за отстраняване на порока на жалбоподателя и срок за това, като същевременно конституира страни и насрочи делото за разглеждане в о.с.з.
С атакувания ИАА се разпорежда премахване на павилион № 8, съгласно Схема № 8 от 11.12.2017 г. в срок до 31.03.2025 г., като след изтичането на този срок, при липсата на доброволно изпълнение се предвижда същият да се премахне принудително за сметка на адресата на акта. Съдът намира, че в случая се касае за индивидуален административен акт, с който пряко се засягат интересите на жалбоподателя и който подлежи на обжалване по реда на ЗУТ.
В жалбата се изтъква като аргумент това, че ИАА е издаден в противоречие с нормата на чл. 59 от АПК, в разрез с правилата за форма на същия, т.к. премахването на преместваеми обекти става въз основа заповед, издадена на основание ЗУТ, а процесният акт няма белезите на такава. Павилионът е поставен още през 2004 г. въз основа одобрена схема и издадено разрешение, като е налице заварено положение. Не са налице основания за предвиденото премахване, не е конкретизирано в какво точно се изразява нарушението на закона, мотивирало това разпореждане. Налице са стабилни административни актове, уреждащи статута на павилиона.
В акта е отразено, че срокът за поставяне на обекта е изтекъл в края на 2020 г., но жалбоподателят е приложил и схема от 2021 г., на която обектът също е отразени е посочено, че се допуска поставяне на преместваем обект № 8, поради което ответната страна следва да докаже, че последното разрешително е изтекло на 31.12.2020 г. с оглед направеното оспорване и пралагането на доказателство, че това не е така.
Направено е Особено искане за спиране предварителното изпълнение на акта и като мотиви са изтъкнати следните обстоятелства: премахването на павилиона ще причини значителни трудно поправими вреди на жалбоподателя. СД - жалбоподател е семейна фирма и това премахване ще окаже негативно влияние върху дейността й, т.к. е основен доход на съдружниците. Един от съдружниците е инвалид, за което се представя решение на ТЕЛК и доходът от търговската дейност, реализирана в процесния обект е много важен за нея, като тя разчита на него.
За да се произнесе по особеното искане съдът взе предвид, че съгл. чл. 56 от ЗУТ преместваени обекти в имоти могат да се поставят при посочените в разпоредбата условия. Според чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ тези обекти подлежат на премахване при наличие на някое от изчерпателно изброените основания, като от съдържанието на оспорения ИАА става ясно, че се има предвид изтичане на срока, за който е разрешено поставянето и ползването на обекта – т.6. Според ал. 2 обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Доказателства за спазването на тази разпоредба следва да се изискат от ответната страна. Съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта, която се връчва на собственика му по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1.
Нормата на чл. 217, т. 11 от ЗУТ регламентира, че жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а, ал. 3, каквато се явява процесната по своето съдържание, а съгласно ал. 2 съдът може да постанови спирането. Предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона, следователно жалбоподателят е този, който следва да мотивира необходимостта от спиране и да докаже наличието на тази необходимост. В специалния ЗУТ не са разписани предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението, поради което са приложими разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК. Предвид законовата презумция за наличие на основанията по чл. 60 от АПК за предварително изпълнение при издаване на актовете по чл. 217, ал. 1 ЗУТ, спирането е допустимо при установяване от оспорващия на засегнат интерес, противопоставим на защитения държавен или обществен интерес, който законодателят е дефинирал като възможност за настъпване на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение. В случая не са налице основания да се допусне, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, би била причинена предполагаема вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК или изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след евентуалното му стабилизиране.
В случая е безспорно, че при евентуална основателност на жалбата вредите биха били съизмерими на стойността на премахнатия обект, средствата по премахване и впоследствие - по възстановяване на обекта. Наред с тези вреди адресатът на заповедта ще понесе от предварителното изпълнение и вреди във вид на пропуснати ползи от нереализиран търговски оборот, което обосновава наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. За горната преценка е без значение съществуването на специален ред за репариране на вредите при отмяна на административния акт. Твърди се, че за настоящата година вместо наем се заплаща такса паркинг, т.к. обектът се намира на територията на такъв и е представен фискален бон за заплащането на такава такса от м. февруари, 2025 година. В този смисъл, съдът следва да допусне спиране на предварителното изпълнение като гаранция срещу евентуално искане за обезщетяване по предвидения в АПК исков ред.
Допълнително в подкрепа на изложеното следва да се посочи, че с оглед продължителността на функционирането на павилиона – над 20 години, е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, след като такава не е настъпила през целия изминал продължителен период. В случая не са налице основания да се допусне също, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му. След като функционирането на обекта през продължителния период от време, съотв. от 2004 г., когато е разрешено ползването му, до м. март 2025 г., когато е издаден процесният акт, не е накърнило обществения интерес, като няма данни по преписката, нито твърдения в тази насока. Оправдано е да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт /и то в едноинстанционно съдебно производство – чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ/ не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана.
В този смисъл, напр., Определение № 238 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 64/2025 г., II о.; Определение № 1183 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 750/2025 г., II о.
Воден от изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 217, във вр. с чл. 215, във вр. с чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, Административен съд- Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страни в производството:
1.Жалбоподател: СД «Стил – Мод – Мечта – Й. и сие», Дряново, ЕИК: *********, с адрес за призоваване: [населено място], [жк], [адрес].
Призовка да се изпрати и на адрес: [населено място], [улица], адв. Р. И.. Последният да се уведоми и по телефон за датата и часа на съдебното заседание.
2.Ответник: Кмет на Община Дряново, с адрес за призоваване: [населено място], [улица]. Страната да се уведоми и по телефон за датата и часа на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.03.2025 г. от 14.30 часа, за когато на страните да се изпратят призовки и да бъдатг уведомени и по телефон.
СПИРА предварителното изпълнение на процесния административен акт до решаване на въпроса по същество с влязъл в сила съдебен акт.
В тази част настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен административен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя, че същият следва в 7-дневен срок от уведомяването да внесе по сметката на Административен съд Габрово допълнително дължима държавна такса от 25.00 лв. и в същия срок да приложи по делото оригинален платежен документ. При неизпълнение на указанието в посочения срок жалбата ще се остави без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя да посочи, дали има издадено разрешение за поставяне/ държане на обекта за периода след 31.12.2020 г. и ако такова е налице то да го приложи по делото.
На ответната страна ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от жалбата.
ЗАДЪЛЖАВА ОТВЕТНИКА да приложи по делото в 3-дневен срок от уведомяването: Преписката по издаване на акт, вкл. доказателства за правомощията на органа и лицето, подписало същия, да издава актове от типа на процесния; Наредба за преместваемите обекти на територията на Община Дряново, цитирана в акта; Констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 в същата Община, както и доказателства за връчването му на собствениците на обекта, с доказателства за предоставена им възможност да направят възражения в тридневен срок от връчването му; Разрешения за поставяне на преместваемия обект, вкл. последното издадено такова; Акт за собственост на имота, в който е поставен процесният обект; Доказателства за начина и датата на връчване на акта на адресата му.
Определението не подлежи на обжалване с изключение на изрично посочената по-горе част, с която се уважава искането за спиране на предварителното му изпълнение, съгласно дадените по-горе изрични указания в тази насока.
Препис от същото да се изпрати на страните в едно с призовките.
Съдия: | |