Решение по дело №673/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1053
Дата: 10 юли 2025 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20254430100673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Плевен, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430100673 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Х. П. М. с ЕГН: **********
с постоянен адрес: ***, притежаващ л.к. № ********** издадена на ***г., чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, ***, с адрес на упражняване на
дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, email:***. против
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., с правно основание чл.26
ЗЗД, вр. чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран със следното искане: да приеме, че са налице пороци,
обуславящи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит №*****, сключен между Х. П. М. с ЕГН: ********** и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., предвиждаща заплащане
на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните: Безспорно е, че
страните се намират в облигационни отношения по силата на сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит № *****, съгласно който договор е
приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 300 лева. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на
49.85%. Между страните е уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „***" в полза на Дружеството ответник. При
сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в
съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като
усвоил сумата от 300 лв., Х. П. М. с ЕГН: ********** установил, че освен
1
заемната сума от 300лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство -
услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на
88.86лв. Клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит
е нищожна поради следните причини: дължимите вноски по договора за
поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ,
че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а
не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява
всъщност. Договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсва съгласие. Х. П. М. не е подписвал
договор за поръчителство, както и такъв не му е бил представян.
Процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на
евентуалния договор за допълнителна услуга. Договорът е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като
не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.85%,
но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо, договорът е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място, посочен е
грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като
разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните
причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за
кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително
възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не
отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски
стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна,
като се оспорва искът. В отговора се посочва следното: Твърдението, че
поръчителството от *** (***) е задължително условие за сключване на
кредитен договор, е неоснователно. Кредитополучателят може да избере свой
2
поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум
България, потребителят сам избира обезпечението. Следователно,
сключването на договор за гаранция не е задължително. Също така, исковете
за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй
като не са насочени против правилната страна — *** а не „Фератум България“
ЕООД. *** е самостоятелно юридическо лице, банкова институция,
лицензирана в ***, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт и е вписана под №*** в
нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на
Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на
настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо
по отношение на *** и така няма да настъпи промяна в патримониума на
ищеца. Ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността,
съответно унищожаването на Договора за гаранция ппротин ненадлежна
страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими. Ищецът сам е избрал *** (***) като
поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за
дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна
информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора
за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и
документи от ***, включително Договор за гаранция. След като е бил
информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение
относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е
бил информиран за последствията от своя избор, включително
за сумите, дължими на ***, ако избере нея за поръчител. Твърденията за
нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва
избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ
и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и
дължимите суми към ***, които ищецът е приел доброволно. Относно
твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за гаранция е
възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГГТР, тъй
като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е
неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила
необходимата информация за ГГТР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства , приема за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът, в определения от съда срок, не е дал писмен отговор, не
е оспорил представените писмени доказателства с исковата молба, не е
представил писмени доказателства и не е направил искания. Съдът, след
като взе предвид горното и направеното искане от пълномощника на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Настоящият съдебен състав констатира, че на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание. Съдът счита, че предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
3
представените доказателства, поради което са налице и предпоставките на чл.
239, ал. 1 от ГПК.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата претенция
е основателна и следва да бъде уважена изцяло. При този изход на делото,
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски
кредит №*****, сключен между Х. П. М. с ЕГН: ********** и ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.В.В. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от И.В.В. и Д.В.Н., да заплати на Х. П. М. с ЕГН: **********, *****,
направените разноски по делото в размер на 50 лв. за държавна такса и 2200
лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.



Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4