Решение по дело №2512/2023 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба от Д. И. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, против заповед № 5/31.10.2023 г., издадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна /РИОСВ – Варна/, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Д. И. Н., на длъжност „младши експерт“, с първи младши ранг, в отдел „Атмосферен въздух, води и комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“ към дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Варна, считано от 01.11.2023 година.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че предложената на Н. от органа по назначаване работа като „домакин“ не е подходяща и не отговаря на предписанията на ТЕЛК по експертното решение, тъй като не е държавна служба по смисъла на ЗДСл, а се заема по трудово правоотношение. Аргументира се, че директорът на РИОСВ – Варна не е компетентен самостоятелно да преценява нито дали държавният служител е трудоустроено лице, нито здравните противопоказания за заеманата длъжност, нито дали друга длъжност е подходяща за заемане от този служител. Твърди се, че заповедта е мотивирана със становища на некомпетентни органи – дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и „СТМ-ЛТМ“ ООД [населено място], без да е представено предписание от компетентния здравен орган издал експертното решение – ТЕЛК. Счита се, че не е спазен регламентираният в чл. 85, ал. 1 от ЗДСл 10-дневен срок за трудоустрояване от издаване на предписанието от здравните органи. Изтъква се, че не е изпълнено изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване /НТ/ да бъде създадена комисия по трудоустрояването, която да определя ежегодно подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена трудоспособност. Аргументира се, че в нарушение на чл. 3, ал. 1 от НТ не е поискано предписание от компетентния здравен орган предвид възникналия между органа по назначаването и подлежащия на трудоустрояване държавен служител спор относно подходящата работа за трудоустрояване. Навеждат се доводи, че в случая се цели единствено непозволено едностранно изменение на служебното правоотношение по ЗДСл в трудово правоотношение по Кодекса на труда, което е недопустимо и не съответства на целта на закона. С тези доводи се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В депозирани чрез представител по пълномощие молба и писмена защита с.д. 2253/15.02.2024 г. жалбата се поддържа изцяло.

Ответникът – Директорът на РИОСВ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна, тъй като нямало подходяща работа и свободна щатна длъжност съгласно предписанието на здравните органи. Обстойни доводи за законосъобразност на административния акт са изложени в депозирана по делото писмена защита с.д. 2407/19.02.2024 год.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните по делото не се спори, че Д. И. Н. работи по служебно правоотношение в РИОСВ – Варна, като съгласно заповед № 1897/01.12.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна /л. 62/, считано от 01.12.2022 г. тя заема длъжността „младши експерт“ с първи младши ранг в отдел „Атмосферен въздух, води и комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“ към дирекция „Контрол на околната среда“.

Съгласно болничен лист № Е20231609938 от 13.06.2023 г., издаден от „И. В.– АИППИМП“ ЕООД д-р И. В. /л. 48/, Д. И. Н. е в отпуск по болест с продължителност от 30 дни – за периода от 14.06.2023 г. до 13.07.2023 г., поради трудоустрояване – общо заболяване.

С експертно решение /ЕР/ № 00687 от зас. № 134 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна /л. 31/ и ЕР № 93201 от зас. № 186 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна /л. 26-29/, на Д. И. Н. е определена 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ, дата на инв. 28.09.2023 г., поради общо заболяване – захарен диабет тип 2 със затлъстяване, ДПНП на долни крайници, увреждания на лумбо-сакралните коренчета, увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия, съст. след травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел през м.08.2023 г., двустранна гонартроза, двустранна коксартроза. В т. 14 от ЕР № 00687 от зас. № 134 от 28.09.2023 г. са установени противопоказни условия на труд – тежък физически труд , статично и динамично натоварване на долни крайници. Изложени са мотиви, че съобразено със заболяванията на пациентката и посочените в т. 14 противопоказни условия на труд и производствената характеристика, лицето не може да изпълнява заеманата от него длъжност в пълен обем на задълженията си, като подлежи на трудоустрояване на същата длъжност, ако е възможно или на друга длъжност без посочените противопоказни условия на труд.

Във връзка с двете ЕР, директорът на РИОСВ – Варна с писмо изх. № 93-00-9852/А15/12.10.2023 г. /л. 24/ е поискал от управителя на „СТМ – ЛТМ“ ООД [населено място] становище може ли служителката Д. И. Н. да изпълнява същата или друга длъжност в РИОСВ – Варна.

Съгласно заключението на „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ /„СТМ – ЛТМ“/ ООД, [населено място] /л. 19/ , лицето Д. И. Н. не може да изпълнява заеманата от нея длъжност „младши експерт“ в РИОСВ – Варна, като следва да й се предложи място за трудоустроени лица на същата длъжност или на друга, като се спазят противопоказните условия на труд – да не извършва тежък физически труд , да не извършва дейности при които се натоварват статично и динамично долни крайници.

Във връзка със заключението на „СТМ – ЛТМ“ ООД, [населено място], директорът на РИОСВ – Варна с писмо изх. № 93-00-9852/А16/12.10.2023 г. /л. 22/ е поискал от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна становище предвид дадените с ЕР предписания дали може служителката Д. И. Н. да изпълнява настоящата длъжност.

Отговорът на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е обективиран в писмо вх. № 93-00-9852/А17/19.10.2023 г. /л. 20/, като по същество то представлява цитиране на прани норми от ЗДСл, КТ и НТ с изричното отбелязване, че предоставеното мнение няма задължителен характер.

Съгласно протокол № 4 от заседание на групата по условия на труд при РИОСВ – Варна, проведено на 20.10.2023 г. /л. 18/, след обсъждане на ЕР на ТЕЛК и становищата на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и на „СТМ – ЛТМ“ ООД [населено място], е взето решение да се направи предложение до Д. И. Н. за заемане на друга длъжност съгласно предписанията на здравните органи, а именно : изпълнител-домакин „Административна сграда“, както и да се направи запитване до компетентния орган относно това отговаря ли предложената нова длъжност на служителя на дадените предписания в решенията на ТЕЛК.

С предложение за заемане на длъжност във връзка с предписанието издадено от здравните органи изх. № 93-00-9852/А19/20.10.2023 г. /л. 16/ , на основание чл. 85 от ЗДСл във връзка с предписанията в ЕР на ТЕЛК и становищата на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и на „СТМ – ЛТМ“ ООД, [населено място] , на Д. И. Н. е предложено заемане на длъжността изпълнител-домакин „Административна сграда“, което не е прието от служителката. Отказът на Н. да приеме предложената й нова длъжност е обоснован с това, че същата не съответства на заеманата от нея длъжност по ценз и образование, както и съобразно насоките на експертната комисия на ТЕЛК и здравословното й състояние. Като причини за отказа са изтъкнати също така трансформирането на служебното правоотношение в трудово и изтичането на срока за преместване на друга подходяща държавна служба.

С писмо изх. № 93-00-9852/А20/20.10.2023 г. /л. 13/ , директорът на РИОСВ – Варна е поискал становище от Директора на РЗИ – Варна отговаря ли предложената на Д. И. Н. нова длъжност в РИОСВ – Варна изпълнител-домакин „Административна сграда“ на дадените предписания в ЕР на ТЕЛК.

На 31.10.2023 г. , директорът на РИОСВ – Варна е издал оспорената в настоящото производство заповед № 5/31.10.2023 г. /л. 1/, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Д. И. Н. на длъжност „младши експерт“ с първи младши ран в отдел „Атмосферен въздух, води и комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“ към дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Варна, считано от 01.11.2023 година. Административният акт е мотивиран с ЕР № 00687 от зас. № 134 от 28.09.2023 год. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна , ЕР № 93201 от зас. № 186 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна , предписание за трудоустрояване от дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и заключение на „СТМ-ЛТМ“ ООД, [населено място]. От административния орган е прието, че здравното състояние на Д. Н. не позволява изпълнение на заеманата длъжност в пълен обем на всички задължения в дирекциите от специализираната администрация на РИОСВ – Варна, които осъществяват предимно контролни функции, което е свързано с проверки на обекти, предполагащо динамично движение. Посочено е също така, че на основание чл. 85 от ЗДСл е отправено предложение за заемане на длъжност подходяща за изпълнение съобразно противопоказните условия на труд посочени в т. 14 от ЕР № 00687 от зас. № 134 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК , което не е прието от служителката.

Съгласно ЕР № 00815 от зас. № 160 от 03.11.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна /л. 7/, предложената на Д. И. Н. нова длъжност в РИОСВ – Варна изпълнител-домакин „Административна сграда“, като трудоустрояване при облекчени условия на труд е подходяща за трудоустрояване на лицето и напълно съответства на предписанието на ТЕЛК и вписаните противопоказни условия на труд в т. 14 на ЕР № 00687/28.09.2023 год. и ЕР № 93201/28.09.2023 г., с които е определена 50 % ТНР.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличие на интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следното :

Оспореният по съдебен ред индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл – директора на РИОСВ – Варна, който е орган по назначаването по отношение на жалбоподателката – аргумент от чл. 4, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Регионалните инспекции по околната среда и водите. Спазена е предписаната в закона /чл. 108, ал. 1 от ЗДСл/ писмена форма, която съответства на задължителното съдържание за посочване на правното основание за издаването й – чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и придобития ранг на държавна служба – първи младши, като е посочено, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за безплатното и униформено облекло лицето следва да възстанови левовата равностойност за неизносеното работно облекло в размер на 41,66 лева.

Същевременно, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

По силата на чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване.

Преместването на държавен служител поради трудоустрояване е регламентирано в нормата на чл. 85 от ЗДСл, съгласно ал. 1 и 2 от която, при трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия, като предписанието на здравните органи за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването.

Редът и условията за трудоустрояване на работници и служители, в т.ч. и на държавни служители по ЗДСл, са уредени в НТ приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., като съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от този подзаконов нормативен акт, предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от изрично посочени здравни органи между които е и ТЕЛК, която трудоустроява лица на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа.

Законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл изисква кумулативното наличие на три предпоставки : трудоустроен поради намалена работоспособност държавен служител, който не може да изпълнява заеманата от него държавна служба поради предписани от компетентен здравен орган противопоказни условия на труд ; наличие на подходяща друга държавна служба ; отказ на трудоустроения държавен служител да заеме предложената му подходяща служба.

Установяването на първите две предпоставки – невъзможността трудоустроен служител да изпълнява държавната служба която заема и наличието на друга подходяща служба която да отговаря на неговото здравно състояние е от компетентността на съответния здравен орган – в случая ТЕЛК /аргумент от чл. 1, ал. 1, 3, и 6 от НТ/. Съгласно ЕР № 00687 от зас. № 134 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна, жалбоподателката не може да изпълнява заеманата от нея длъжност в пълен обем на задълженията си, поради което следва да се трудоустрои на същата длъжност ако е възможно, или на друга длъжност без посочените противопоказни условия на труд – тежък физически труд, статично и динамично натоварване на долни крайници. В случая, здравният орган е констатирал единствено наличието на пречка за изпълнение на заеманата от Н. длъжност в пълен обем на правомощията, но без да е извършена преценка относно възможността за трудоустрояване на служителката на същата длъжност. Такава преценка е извършена от органа по назначаването, който в мотивите към оспорената заповед е приел, че здравното състояние на Д. Н. не позволява изпълнението в пълен обем на задълженията на длъжност в специализираната администрация на РИОСВ – Варна, осъществяваща контролни функции, свързани с проверки на обекти, както и че е налице друга подходяща длъжност, която служителката отказва да заеме. Органът по назначаването не е компетентен самостоятелно да определя нито здравните противопоказания за заеманата от трудоустроения държавен служител длъжност, нито дали друга длъжност е подходяща или не за заемане от същия. Компетентността по всички тези въпроси е изрична и е предоставена на експертните лекарски комисии. Това следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НТ, съгласно която териториалната експертна лекарска комисия /Националната експертна лекарска комисия/ трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа. Според чл. 1, ал. 6 от НТ , за всички освидетелствани и преосвидетелствани лица, които работят и на които ТЕЛК /НЕЛК/ е установила трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се изпраща експертно решение до работодателя, до лицата, до териториалното поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/ и до Националния център за здравна информация.

Относно наличието на друга подходяща държавна служба в РИОСВ – Варна, от органа по назначаване не е спазен регламентираният в НТ ред за определяне на такава. На основание чл. 2, ал. 1 и 2 от НТ, във всяко предприятие се създава комисия по трудоустрояване в състав : председател – ръководителят на предприятието и членове – представителите на работниците и служителите, органът по безопасност и здраве при работа и лекарят от службата по трудова медицина, която обслужва предприятието, която определя ежегодно, но не по-късно от края на януари подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 от Кодекса на труда. Списъкът на местата се съхранява в предприятието. Преписи от него се изпращат на службата по трудова медицина и при поискване – на здравния орган, който осъществява трудоустрояването. В настоящия случай, органът по назначаването не се позовава на такива определени работни места и длъжности за трудоустрояване. По делото не са налице данни за изпълнение на задължението за създаване на комисия по трудоустрояване, както и за определяне на подходящи работни места и длъжности за трудоустроени поради намалена работоспособност лица, поради което не е спазена задължителната процедура при трудоустрояване, разписана в Наредбата за трудоустрояване. Предложението до Н. за заемане на длъжност изпълнител-домакин „Административна сграда“ в РИОСВ – Варна е направено в противоречие с процесуалните правила, като същата е определена за подходяща от органа по назначаването, който не притежава такива правомощия - само здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване /в случая ТЕЛК/, следва да посочи конкретна длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване, подходяща за заемане от трудоустроения държавен служител.

Налага се извод, че в нарушение на правилата по чл. 1, ал. 4 и ал. 6 от НТ, органът по назначаването без да има нужната компетентност е извършил преценка на противопоказанията за условията на длъжността, както и на подходящата за заемане от жалбоподателката друга длъжност.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от НТ, при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване, въпросът се решава от здравния орган издал предписанието за трудоустрояване. Здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно – чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване. По делото са налице данни за отправено запитване до здравния орган във връзка с чл. 3, ал. 2 от НТ, поради възникналия между страните спор за това дали предложената за заемане друга длъжност е подходяща или не, но не и такива за постановено от този орган решение преди постановяването на обжалвания административен акт – ЕР № 00815 от 160/3.11.2023 г. на ТЕЛК е постановено след датата на издаване на обжалваната заповед и поради осъщественото от Н. негово обжалване пред НЕЛК не е влязло в сила съм същата дата, т.е. ответникът е издал заповед № 5/31.10.2023 г. преди спорът да бъде решен по реда на чл.3 от Наредбата. От друга страна, не са налице по делото данни на ТЕЛК да е представен и утвърден списък на работните места и длъжности за трудоустрояване, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от НТ, за да може здравният орган да посочи коя длъжност е подходяща за заемане при определените противопоказания. Следователно, при издаване на оспорената заповед директорът на РИОСВ – Варна е нарушил разпоредбите на чл. 1, ал. 1, 3 и 6 и чл. 3, ал. 2 от НТ, като не е взел предвид , че към датата на прекратяване на служебното правоотношение липсва решение на компетентната ТЕЛК по всички обуславящи въпроси за прекратяването на служебното правоотношение, поради здравни противопоказания на условията на труд и липсата на друга подходяща за заемане длъжност.

Липсата на произнасяне от компетентния здравен орган – ТЕЛК, относно наличието на друга подходяща държавна служба в РИОСВ – Варна не може да бъде преодоляна от издаденото на 03.11.2023 г. ЕР № 00815 от зас. № 160 на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна, съгласно което предложената на Д. И. Н. нова длъжност : изпълнител-домакин „Административна сграда“ в РИОСВ – Варна е подходяща за трудоустрояване на лицето и напълно съответства на предписанието на ТЕЛК и вписаните противопоказни условия на труд. Както вече бе посочено, това експертно решение е издадено 4 дни след постановяването на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, като освен това срещу него е подадена жалба от Д. Н. до НЕЛК /л. 44-50 от делото/, поради което същото не е влязло в сила. Издаването на процесната заповед преди окончателното разрешаване от компетентния здравен орган на въпроса относно наличието на подходяща работа за трудоустрояване на подлежащия на трудоустрояване държавен служител, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Освен всичко гореизложено, предложената на жалбоподателката друга длъжност, а именно изпълнител-домакин „Административна сграда“ не представлява държавна служба по смисъла на ЗДСл, тъй като същата се заема по трудово, а не по служебно правоотношение, което обстоятелство не се оспорва от ответния административен орган видно от изричното изявление на процесуалния му представител, направено в проведеното на 16.01.2024 година открито съдебно заседание. Поради това съдът счита, че не е спазено изискването на императивната материалноправна норма на чл. 85, ал. 1 от ЗДСл, при трудоустрояване преместването на държавния служител да е на друга подходяща държавна служба.

С оглед горното не е налице втората кумулативна предпоставка за възникването на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – предлагане на трудоустроения служител да заеме подходяща друга държавна служба.

Представените от ответната страна по делото доказателства – заповеди и длъжностно разписание /л. 61-67 от делото/ за изпълнение от страна на органа по назначаването на задължението по чл. 9а от ЗДСл за определяне на длъжност за заемане по служебно правоотношение от хора с трайни увреждания, както и доказателства за наличието в РИОСВ – Варна на група по условия на труд /л. 55-56 от адм. преписка/, са без значение за повдигнатия пред настоящата съдебна инстанция правен спор, отнасящ се до законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение с трудоустроен държавен служител, а не с лице с трайни увреждания. Между тези две понятия са налице същностни различия. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ „хора с трайни увреждания“ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Терминът трудоустроен държавен служител не е легално определен, но от разпоредбите на Наредбата за трудоустрояване и на ЗДСл може да се изведе извод, че това е лице с намалена работоспособност, чието здравно състояние не позволява изпълнението на заеманата от него държавна служба в пълен обем, поради което възниква необходимостта от неговото трудоустрояване на същата или на друга подходяща държавна служба. Оттук следва, че понятието „хора с трайни увреждания“ е по-широко по обхват от понятието „трудоустроен държавен служител“ и обхваща всяко лице, което има някое от посочените в § 1, т. 2 от ДР на ЗХУ увреждания на здравето и по отношение на което е установен по надлежния ред съответен процент на увреждане или трайно намалена работоспособност. В чл. 9а от ЗДСл е въведено изискване органът по назначаването да определя определен брой длъжности за заемане от хора с трайни увреждания, чието заемане се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания /вж. чл. 9а, ал. 2 от ЗДСл/, т.е. лицата притежават това качество още към момента на назначаването им на държавна служба. За разлика от хората с трайни увреждания, необходимостта от трудоустрояване на държавен служител възниква вследствие на намалена работоспособност на лице, изпълняващо държавна служба, настъпила след възникване на служебното му правоотношение. Към момента на назначаването си трудоустроеният държавен служител е бил в състояние да изпълнява в пълен обем правомощията на службата която заема, но поради възникнала впоследствие намалена работоспособност това вече е невъзможно, поради което се налага трудоустрояването му на същата или на друга подходяща държавна служба. Предвид посочените различия между двете понятия, неоснователно е позоваването от страна на административния орган на доказателства за определянето на длъжност за заемане по служебно правоотношение от хора с трайни увреждания на основание чл. 9а от Закона за държавния служител.

Доколкото компетентният орган за здравословното състояние и противопоказанията за заемане на конкретна длъжност, както и за определянето на друга подходяща държавна служба е ТЕЛК, то ирелевантни са данните съдържащи се в наличните по преписката становища на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и на „СТМ-ЛТМ“ ООД, [населено място], на които неправилно се позовава органът по назначаването в мотивите си към обжалвания индивидуален административен акт.

Заповедта е постановена и в противоречие с целта на закона, която в случая е прекратяване на служебното правоотношение с трудоустроен държавен служител единствено при наличие на регламентираните в закона кумулативни предпоставки за това, една от които е наличието на друга подходяща служба, която да отговаря на неговото здравно състояние. Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Н. – чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, изрично предвижда, че отказът на държавния служител следва да е по отношение на предложена му подходяща длъжност, каквато в случая не е установена, тъй като спорът за това не е бил разрешен към датата на издаване на обжалваната заповед от компетентния здравен орган.

По тези съображения издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателакта с РИОСВ – Варна е незаконосъобразна, като са налице посочените в чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК основания за нейната отмяна.

Независимо от благоприятния за жалбоподателката изход на делото , разноски в полза на същата не следва да се присъждат, предвид липсата на доказателства за извършването на такива.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед № 5/31.10.2023 г., издадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Д. И. Н., на длъжност „младши експерт“, с първи младши ранг, в отдел „Атмосферен въздух, води и комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“ към Дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Варна, считано от 01.11.2023 година.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.