Р Е Ш Е Н И Е
№
1105/09.04.2020г.гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2066/2019г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
по делото е по предявени искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79 ЗЗД
Ищец „Теленор България” ЕАД чрез
адв.Ш. иска да се признае за установено по отношение на Ж. Д. Н., че последната
дължи следните суми: 14,80 лева – главница, която представлява неплатена
абонаметна такса за отчетен период 05.11.2016г. – 04.12.2016г. по договор за
мобилни услуги от 18.10.2014г.; 3.59 лева – главница, която представлява
абонаметна такса за периода от 05.11.2016г. до 04.12.2016г. по допълнително
споразумение от 25.11.2015г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****;
619,08 лева – главница, която представлява сбор от дължими лизингови вноски за
периода от 05.11.2016г. – 04.02.2017г. по договор за лизинг от 26.11.2015г. за
устройство ****; 31,04 лева – главница, представляваща неплатена абонаметна
такса и използвана услуга за периода от 05.11.2016г. до 04.12.2016г. по
допълнително споразумение от 26.11.2015г към договор за мобилни услуги за
предпочетен номер *****; 645,27 лева – главница, която представлява сбор от
лизингови вноски за периода от 05.10.2016г. – 04.02.2017г. по договор за лизинг
от 27.11.2015г. за устройство ****;
30,89
лева – главница, която представлява абонаментна такса за периода от 05.11.2016г.
до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги от 08.01.2016г. за предпочетен
номер ****; 623,85 лева – главница, която представлява дължими лизингови вноски
за периода от 05.10.2016г. до 04.02.2017г. по договор за лизинг от 08.01.2016г.
за устройство ****; 31.88 лева
– главница, която представлява неплатена абонаментна такса за периода от
05.11.2016г. – 04.12.2016г. по допълнително споразумение от 26.08.2016г. към
договор за мобилни услуги ****; 1 104.33 лева – главница, която
представлява сбор от дължими лизингови вноски за периода от 05.11.2016г. до
04.02.2017г. по договор за лизинг от 26.08.2016г. за устройство **** ведно
със законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2018г. до окончателното изплащане на
вземанията за които е била издадена заповед № ****. по ч.гр.д.№18204/2018г. по
описа на РС – Пловдив, както и разноските по делото в размер на сумата от 62,09
лева за държавна такса и 406,40 лева – адвокатско възнаграждение.
Ищецът посочва, че вземанията, чието
установяване се иска са по сключени договори и допълнителни споразумения по
които не са платени търсените суми за които са издадени фактури от 05.1.2016г.,
05.12.2016г. 05.01.2017г., и от 05.02.2017г.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник Ж.Д.Н. чрез адв. Н.Х. –
особен представител назначен по реда на чл. 47 ГПК оспорва предявените искове
по основание и размер.Заявява, че сумите не са дължими тъй като лизинговите
вноски не са станали предсрочно изискуеми с оглед на обстоятелството, че ищецът
не е уведомил затова ответника. Освен това посочва, че чл. 12 от ОУ към
договорите е нищожна и не обвързва потребителя поради противоречието й с чл.
147 ЗЗП, тъй като в случая била налице неяснота, която би довела до заблуда на
потребителя и невъзможност да защити интересите си поради едностранния й
характер.Ето защо се иска отхвърлянето на исковете като неоснователни и
недоказани.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно в съвкупност намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Делото е образувано в изпълнение
указанията на заповедния съд до заявителя -
ищец по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, който в едномесечен срок от
уведомяването си затова че заповед № *****. по ч.гр.д.№18204/2018г. по описа на
РС – Пловдив е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК е предявил
настоящите искове за установяване вземанията си за които е била издадена
заповедта..
Следователно, предявените искове са
допустими като подадени от надлежна страна в законоустановения срок.
Видно от представените по делото
договори за мобилни услуги от 05.03.2012г., 27.12.2013г., 25.11.2015г.,
25.01.2013г., 18.10.2014г., 26.08.2016г. 04.03.2014г., 26.11.2015г.
08.01.2016г. се установява, че ответник Ж.Д.Н. е била абонат на
телекомуникационната компания, предоставен й е бил достъп до мобилната мрежа на
ищеца и съответното е ползвала услугите по всички договори със съответните
абонаментни планове за които са били издадени и съответните фактури за дължими
абонаментни такси. Всяко от вземанията по договорите за мобилни услуги е с
настъпил падеж, индивидуализирано е и касае реално потребление от страна на
ответника, което не е заплатено, респ. касае неплатена абонаметна такса за
съответен отчетен период през който няма данни ищецът да не е осигурявал на
ответника достъп до мобилната си мрежа. Договорите за мобилни услуги са
прекратени поради това, че месечените вноски за дължимия абонамент не са
платени.
Не може да се сподели възражението
на ответника затова, че договорите не са сключени от ответника, респ. няма
данни по делото за нерегламентирано ползване на личните данни на ответника,
което пък да е довело до съставянето на неистински договори.
Следоватено, ищецът доказва при
условията на главно и пълно установяване основанието и размерът на вземанията
си по договорите за мобилни услуги.
Относно вземанията, които произтичат
от сключените договори за лизинг на мобилни апарати.
Ищецът
представя писмени договори за лизинг от дати 26.11.2015г., 26.08.2016г.
27.11.2015г., 08.01.2016г. по които е предоставил за ползване мобилни апарати *****
Установено
е че тези договори за лизинг са прекратени и вземанията по тях са с настъпила
предсрочна изискуемост като съгласно чл. 12, ал.2 от договорите за лизинг
предсрочната изискуемост на лизинговите вземания настъпва с прекратяването на
договорите за мобилни услуги, респ. със забава в плащането на месечните вноски
за абонаментните такси по договорите за мобилни услуги, като последното
обстоятелство е безспорно доказано. Следователно, при всички положения
вземанията по лизинговите договори са с настъпила предсрочна изискуемост независимо
на кое основание и независимо дали длъжникът е бил уведомен затова и се явяват
дължими към момента на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Не
се споделя възражението на ответника затова, че чл. 12 от ОУ към договорите е
нищожна и не обвързва потребителя поради противоречието й с чл. 147 ЗЗП. Не се
установява такова несъответствие, тъй като клаузата ясно и недвусмислено урежда
правата на лизингодателя, което не поставя в неравноправно положение ответника.
Ето и защо не се констатира нищожност на тази клауза.
Предвид
на гореизложеното следва да се уважат предявените искове и на основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в
заповедното производство и настоящата инстанция в размер на сумата от 1663,72
лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.Д.Н. с ЕГН ********** с
адрес: *** дължи в полза на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост № 4, Бизнес-парк София, сграда №
6 следните суми: 14,80
лева – главница, която представлява неплатена абонаметна такса за отчетен
период 05.11.2016г. – 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги от
18.10.2014г.; 3.59 лева – главница, която представлява абонаметна такса за
периода от 05.11.2016г. до 04.12.2016г. по допълнително споразумение от
25.11.2015г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****; 619,08
лева – главница, която представлява сбор от дължими лизингови вноски за периода
от 05.11.2016г. – 04.02.2017г. по договор за лизинг от 26.11.2015г. за
устройство *****; 31,04 лева – главница, представляваща неплатена абонаметна
такса и използвана услуга за периода от 05.11.2016г. до 04.12.2016г. по
допълнително споразумение от 26.11.2015г към договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +****; 645,27 лева – главница, която представлява сбор от
лизингови вноски за периода от 05.10.2016г. – 04.02.2017г. по договор за лизинг
от 27.11.2015г. за устройство ***** 30,89
лева – главница, която представлява абонаментна такса за периода от
05.11.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги от 08.01.2016г. за
предпочетен номер + *****; 623,85 лева – главница, която представлява дължими
лизингови вноски за периода от 05.10.2016г. до 04.02.2017г. по договор за
лизинг от 08.01.2016г. за устройство *****; 31.88 лева –
главница, която представлява неплатена абонаментна такса за периода от
05.11.2016г. – 04.12.2016г. по допълнително споразумение от 26.08.2016г. към
договор за мобилни услуги +******; 1 104.33 лева – главница, която
представлява сбор от дължими лизингови вноски за периода от 05.11.2016г. до
04.02.2017г. по договор за лизинг от 26.08.2016г. за устройство **** ведно със
законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2018г. до окончателното изплащане на
вземанията за които е била издадена заповед № *****. по ч.гр.д.№18204/2018г. по
описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА Ж.Д.Н. с ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Теленор България” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост № 4,
Бизнес-парк София, сграда № 6 СУМАТА от 1 663,72 лева, която представляват
разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.