Определение по дело №25/2022 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20227090700025
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 161

гр. Габрово, 18.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в закрито разпоредително заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря ………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 25 по описа за 2022 година  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано въз основа на подадена жалба с вх. № *17.02.2022г. по описа на Административен съд Габрово на Г.Т.С. ***, с която е поискано от съда да обяви за нищожно Удостоверение за търпимост изх. №ОБА */17.06.2019г. на Гл. архитект на община Дряново по молба на Р.Х.С. *** е обявен за търпим на осн. §16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ строеж, представляващ Едноетажна сграда- гараж със застроена площ от 55кв.м., която сграда е нанесена на КК и КР с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, за която е отреден УПИ II от кв. 122 по регулационния план на гр. *, с административен адрес гр. *, ул. „*“№*.

          Според жалбоподателя така издаденото Удостоверение за търпимост е нищожно поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби, както и с целта на закона, като твърди, че за него бил налице материален интерес, тъй като процесната сграда била придобита без ид. части от земята под нея и без правото на строеж. Собственик на земята, ПИ***, върху която била построена сградата, предмет на удостоверението за търпимост бил жалбоподателя Г.С..

          Като прецени приложените по делото писмени доказателства и изложените доводи в жалбата, настоящия съдебен състав на АС Габрово намира същата за процесуално недопустима.

В случая не е налице правен интерес за жалбоподателя от оспорване на процесното Удостоверение за търпимост. Предвид твърденията на жалбоподателя и наличните в преписката доказателства, последния е собственик на ПИ с идентификатор ***, а оспорва Удостоверение за търпимост на сграда ***, построена в ПИ с посочен по- горе идентификатор, собственост на жалбоподателя Г.С.. Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, т. 3 от АПК като документ от значение за признаване на права. То се издава в административно производство, което се развива само между лицето, което е поискало издаването му и административния орган и не засяга права и законни интереси на трети лица, какъвто в случая се явява жалбоподателят. Позитивните волеизявления по  § 16 или § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ удостоверяват факти с правно значение в полза на лицето, поискало издаването им с цел извършване на сделки или предпазване на подобен строеж от нареждане за събарянето му. Дали един строеж е търпим или не, не се отразява по никакъв начин в правна сфера на трети лица несобственици. Удостоверението, че един строеж е търпим има правно значение единствено като условие за сключване на сделка за прехвърлянето му. Извън нотариалното производство, то не поражда, нито удостоверява права и задължения, включително и законността на строежа. Само отказа да бъде издадено такова удостоверение подлежи на оспорване, но само от лицето което е направило такова искане. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които акта нарушава техни права или законни интереси. В случая се има предвид онези права и интереси които са законно признати, които са отразени в правна норма. Такава норма за трети лица да атакуват издадено удостоверение за търпимост на чужд строеж, та дори и в съсобствен или собствен имот не съществува, което и води до липса на правен интерес за тях. Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка и то от категорията на абсолютните за допустимост на оспорването на един индивидуален административен акт независимо дали се атакува неговата законосъобразност или нищожност.

Производството по делото е недопустимо, поради което следва да се прекрати, а жалбата - да се остави без разглеждане. С позитивните волеизявления по § 16 от ПР на ЗУТ не се засягат права или законни интереси, а се удостоверяват факти от правно значение в полза за искащия издаването и то за строго определени цели - извършване на сделка или предпазване на подобен строеж от предписание за събарянето му. С подобни удостоверения, които отговарят положително на искащия, какъвто е настоящият случай, не могат да се засегнат права или интереси, тъй като същите са реализирани. Следва да се има предвид, че възникналото правоотношение е между административния орган и искащия издаване на удостоверение и то само за реализация права на последния. Поради това, би се стигнало до нарушаване на права и законни интереси, единствено в случай, че се откаже издаване на удостоверение по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като това би довело до невъзможност за осъществяване правата на искащия.

Ето защо, издаването на удостоверение или волеизявлението за отказ по § 16 от ПР на ЗУТ по никакъв начин не засяга права или законни интереси на трети лица. Налице ли е търпимост или не на даден строеж не влияе по никакъв начин в правната сфера на третото лице - в частност на оспорващия. Ако последният създава пречки на жалбоподателя С. относно ползването на собствения му имот, то е налице исковият ред за защита с претенцията по чл. 109 от ЗС. Не се споделят в жалбата релевантни доводи, от които да се изведе правният интерес на жалбоподателя. Обстоятелствената част на жалбата по-скоро води на извод за защита законността и обществения интерес въобще. Такава процесуална възможност обаче типичните страни в процеса нямат, поради което не могат активно да се легитимират на подобно основание. Следва да се отбележи, че видът на документа, който е оспорен, не предполага наличие на законен, личен и пряк интерес от атакуването му, възникнал в полза на Г.С.. С удостоверението не се засяга гарантирана от закона изгода в негова полза, нито същото поражда неблагоприятни последици в правната му сфера или създава възможност за настъпване на такива. Дори и актът да се отмени - не би настъпил никакъв резултат по отношение на С., за разлика от собственика на търпимия строеж.

Поради това, съобразно критерия на чл. 147, ал. 1 от АПК, интерес от оспорване възниква в случай като процесния само при отказ да се издаде търсеното удостоверение и то в полза на поискалия издаването му, не и за други лица.

Следва да се посочи, че удостоверението в режима на действие на отменения ЗАОФЮЛ е имало статут на адм. услуга. Към настоящия момент очевидно волеизявлението, обективирано в удостоверението по § 16 от ПР на ЗУТ, е обхванато от действието на § 8 от ПР на АПК и попада в легалното определение по § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. Поради това, същото има характера на констативен административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК (констатира се факт с правно значение - че строежът е търпим), като от подобни волеизявления зависи осъществяването на други права. АПК е нормативен акт, уреждащ отраслови за правото отношения и съществено разширяващ определението за административен акт, поради което според състава на съда следва се прилага и за непредвидените в чл. 214 от ЗУТ хипотези, каквато е тази по § 16 от ПР на ЗУТ. В тази насока не е и предвидено оповестяване или съобщаване на издадено вече Удостоверение за търпимост на трети лица. В подкрепа на това твърдение е и факта обсъден по- горе, че не се засягат пряко техни права или законни интереси.

Доколкото в жалбата съществуват индиции за оспорване и на съдържанието на акта по § 16 от ПР на ЗУТ, то в тази насока пък е изцяло приложим само административен контрол, предвид изричното правило на чл. 81, ал. 2 от АПК.

Поради изложените по-горе съображения и липсата на интерес от оспорването, жалбата не може да образува валидно съдебно- административно производство, което води до единствения процесуален резултат - оставянето й без разглеждане и прекратяване на делото.

          При така установените факти и въз основа на изложените по- горе съображения, настоящият съдебен състав на ГАС намира, че жалбата на Г.С. срещу Удостоверение за търпимост изх. №ОБА */17.06.2019г. на Гл. архитект на община Дряново следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

          Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 130, ал. 4 от АПК съдът

 

           О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №*/17.02.2022г. по описа на Административен съд Габрово на Г.Т.С. ***, с която е поискано от съда да обяви за нищожно Удостоверение за търпимост изх. №ОБА */17.06.2019г. на Гл. архитект на община Дряново, като процесуално недопустима.

          ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело № 25 по описа на Административен съд Габрово за 2022г.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от уведомяването, пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Габрово.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: