О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. Габрово, 18.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в закрито разпоредително
заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ………… като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ Адм. дело № 25 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
подадена жалба с вх. № *17.02.2022г. по описа на Административен съд Габрово на
Г.Т.С. ***, с която е поискано от съда да обяви за нищожно Удостоверение за
търпимост изх. №ОБА */17.06.2019г. на Гл. архитект на община Дряново по молба
на Р.Х.С. *** е обявен за търпим на осн. §16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ строеж,
представляващ Едноетажна сграда- гараж със застроена площ от 55кв.м., която
сграда е нанесена на КК и КР с идентификатор ***, построена в поземлен имот с
идентификатор ***, за която е отреден УПИ II от кв. 122 по
регулационния план на гр. *, с административен адрес гр. *, ул. „*“№*.
Според
жалбоподателя така издаденото Удостоверение за търпимост е нищожно поради
съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с
материалноправните разпоредби, както и с целта на закона, като твърди, че за
него бил налице материален интерес, тъй като процесната сграда била придобита без
ид. части от земята под нея и без правото на строеж. Собственик на земята, ПИ***,
върху която била построена сградата, предмет на удостоверението за търпимост
бил жалбоподателя Г.С..
Като
прецени приложените по делото писмени доказателства и изложените доводи в
жалбата, настоящия съдебен състав на АС Габрово намира същата за процесуално
недопустима.
В случая не е налице правен интерес за
жалбоподателя от оспорване на процесното Удостоверение за търпимост. Предвид твърденията на жалбоподателя и наличните в
преписката доказателства, последния е собственик на ПИ с идентификатор ***,
а оспорва Удостоверение за търпимост на сграда ***, построена в ПИ с посочен по- горе идентификатор, собственост на жалбоподателя Г.С..
Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21, т. 3 от АПК като документ от
значение за признаване на права. То се издава в административно производство,
което се развива само между лицето, което е поискало издаването му и
административния орган и не засяга права и законни интереси на трети лица,
какъвто в случая се явява жалбоподателят. Позитивните волеизявления по § 16
или §
127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ
удостоверяват факти с правно значение в полза на лицето, поискало издаването им
с цел извършване на сделки или предпазване на подобен строеж от нареждане за
събарянето му. Дали един строеж е търпим или не, не се отразява по никакъв
начин в правна сфера на трети лица несобственици. Удостоверението, че един
строеж е търпим има правно значение единствено като условие за сключване на
сделка за прехвърлянето му. Извън нотариалното производство, то не поражда,
нито удостоверява права и задължения, включително и законността на строежа.
Само отказа да бъде издадено такова удостоверение подлежи на оспорване, но само
от лицето което е направило такова искане. Интерес от съдебно обжалване
притежават само онези лица, по отношение на които акта нарушава техни права или
законни интереси. В случая се има предвид онези права и интереси които са
законно признати, които са отразени в правна норма. Такава норма за трети лица
да атакуват издадено удостоверение за търпимост на чужд строеж, та дори и в
съсобствен или собствен имот не съществува, което и води до липса на правен
интерес за тях. Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка и то от
категорията на абсолютните за допустимост на оспорването на един индивидуален
административен акт независимо дали се атакува неговата законосъобразност или
нищожност.
Производството по делото е недопустимо, поради което
следва да се прекрати, а жалбата - да се остави без
разглеждане. С позитивните волеизявления по § 16 от ПР на ЗУТ не се засягат права или законни интереси, а се
удостоверяват факти от правно значение в полза за искащия издаването и то за
строго определени цели - извършване на сделка или предпазване на подобен строеж
от предписание за събарянето му. С подобни удостоверения, които отговарят
положително на искащия, какъвто е настоящият случай, не могат да се засегнат
права или интереси, тъй като същите са реализирани. Следва да се има предвид,
че възникналото правоотношение е между административния орган и искащия
издаване на удостоверение и то само за реализация права на последния. Поради
това, би се стигнало до нарушаване на права и законни интереси, единствено в
случай, че се откаже издаване на удостоверение по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като това би довело до невъзможност за
осъществяване правата на искащия.
Ето защо, издаването на удостоверение или
волеизявлението за отказ по § 16 от ПР на ЗУТ по никакъв начин не засяга права или законни интереси
на трети лица. Налице ли е търпимост или не на даден строеж не влияе по никакъв
начин в правната сфера на третото лице - в частност на оспорващия. Ако
последният създава пречки на жалбоподателя
С. относно ползването на собствения му имот,
то е налице исковият ред за защита с претенцията по чл. 109 от ЗС. Не
се споделят в жалбата релевантни доводи, от
които да се изведе правният интерес на
жалбоподателя. Обстоятелствената част на жалбата
по-скоро води на извод за защита законността и обществения интерес въобще.
Такава процесуална възможност обаче типичните страни в процеса нямат, поради
което не могат активно да се легитимират на подобно основание. Следва да се
отбележи, че видът на документа, който е оспорен, не предполага наличие на
законен, личен и пряк интерес от атакуването му, възникнал в полза на Г.С..
С удостоверението не се засяга гарантирана от закона изгода в негова полза,
нито същото поражда неблагоприятни последици в правната му сфера или създава
възможност за настъпване на такива. Дори и актът да се отмени - не би настъпил
никакъв резултат по отношение на С., за разлика от собственика на търпимия строеж.
Поради това, съобразно критерия на чл. 147, ал. 1 от АПК, интерес от оспорване възниква в случай като
процесния само при отказ да се издаде търсеното удостоверение и то в полза на
поискалия издаването му, не и за други лица.
Следва да се посочи, че удостоверението в режима на
действие на отменения ЗАОФЮЛ е имало статут на адм. услуга. Към настоящия момент очевидно
волеизявлението, обективирано в удостоверението по § 16 от ПР на ЗУТ, е обхванато от действието на § 8 от ПР на АПК и попада в легалното определение по § 1, т. 2, б. "а" от
ДР на Закона за администрацията.
Поради това, същото има характера на констативен административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 3
от АПК (констатира се факт с
правно значение - че строежът е търпим), като от подобни волеизявления зависи
осъществяването на други права. АПК е нормативен акт, уреждащ отраслови за
правото отношения и съществено разширяващ определението за административен акт,
поради което според състава на съда следва се прилага и за непредвидените в чл. 214 от ЗУТ хипотези, каквато е
тази по §
16 от ПР на ЗУТ. В тази насока не е и предвидено оповестяване или
съобщаване на издадено вече Удостоверение за търпимост на трети лица. В
подкрепа на това твърдение е и факта обсъден по- горе, че не се засягат пряко
техни права или законни интереси.
Доколкото в жалбата съществуват индиции за оспорване и
на съдържанието на акта по § 16 от ПР на ЗУТ, то в тази насока пък е изцяло приложим само
административен контрол, предвид изричното правило на чл. 81, ал. 2 от АПК.
Поради изложените по-горе съображения и липсата на интерес
от оспорването, жалбата не може да образува валидно съдебно- административно
производство, което води до единствения процесуален резултат - оставянето й без
разглеждане и прекратяване на делото.
При така установените факти и въз
основа на изложените по- горе съображения, настоящият съдебен състав на ГАС
намира, че жалбата на Г.С. срещу Удостоверение за търпимост изх. №ОБА */17.06.2019г.
на Гл. архитект на община Дряново следва да бъде оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.
159, т. 1 и чл. 130, ал. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №*/17.02.2022г.
по описа на Административен съд Габрово на Г.Т.С. ***, с която е поискано от
съда да обяви за нищожно Удостоверение за търпимост изх. №ОБА */17.06.2019г. на
Гл. архитект на община Дряново, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по Административно дело № 25 по описа на Административен съд
Габрово за 2022г.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в седемдневен срок от уведомяването, пред Върховен административен
съд на Република България, чрез Административен съд – Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: