Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 64
гр. Перник, 24.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд Перник - Гражданска колегия, в публично заседание на 22.01.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело
№ 00834 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1667 от 28.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 982 по описа на РС гр. Перник за 2019 г., първоинстанционният съд е
признал за установено по отношение на по отношение на Т.С.Д. ***, че дължи на „Топлофикация
– Перник“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата от 350.39 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран
имот находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 64.66 лева, за периода от
10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.10.2018 г. до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 525.59 лева, главница за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.00
лева, за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., всеки от исковете е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същото решение предвид изхода на делото Т.С.Д. е осъден
да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата от общо 406.66 лева – разноски в
исковото и заповедно производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба
с
вх. № 6320/27.02.2019 г., подадена от особения
представител на Т.С.Д. – адв. Г.Т. ***, с която същото се оспорва.
В жалбата се оспорват по същество основанието и основателността на предявените
искове. В тази насока се навеждат подробни съображения, че при постановяване на
атакуваното решение районният съд не се е съобразил със задължителната съдебна
практика, а освен това е нарушил и материалния закон.
На следващо място се излагат
доводи, че претендираните суми са неправилно изчислени. Възразява се срещу
обстоятелството, че се начисляват суми по прогнозни показатели, както и за
сградна инсталация и общи части. Твърди, че в дължимата сума за топлинна
енергия (главница) са включени суми за „вноска за дялово разпределение“, като от страна на ищеца не се
сочи и доказа нормативно или договорно основание да се начисляват същите.
Твърди, че
сумите за „вноска за дялово разпределение“ не са заявени като самостоятелен
иск, съответно не са предмет и на заповедното производство същите не следва да
се присъждат, съответно първоинстанционният съд се е произнесъл по различен от
въведения предмет на спора.
Оспорват се и заключенията по изготвените и приети по
делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза. Твърди, че ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че е доставял топлинна енергия през
сочения от него период от време в процесния имот и в твърдените количества.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да
бъде разгледана по същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е
образувано по повод на искова молба до Районен съд Перник, подадена от „Топлофикация-Перник“
АД. Със същата е предявен установителен иск съгласно чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Т.С.Д. дължи на дружеството сумата от 525.59 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност
за топлофициран имот находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 97 лева, за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и изплащане.
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за
посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 4993 от 10.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 6884 по описа на РС Перник за 2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК. С Разпореждане от 04.01.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса, тъй като заявлението е връчено
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобщението е връчено на 11.01.2018 г., като в указания срок на 11.02.2018 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
В исковата
молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД между
ищеца и ответника е налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна
енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието
си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от
тях и следва да се счита за абонат на топлопреносното дружество. Уточнява се,
че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение
не е необходимо сключването на индивидуален договор. Твърди се, че през
процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да
доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил исковете по
основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: извлечение от сметка за абонат С.К.С., общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в
гр. Перник, Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 27.08.1990 г. и Декларация с вх. № 14953 от 22.04.2019
г. по чл. 14 ЗМДТ.
В хода на делото пред първостепенния съд са извършени
и приети две експертизи – съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и съдебно
техническа експертиза (СТЕ), които са оспорени от ответника. От заключението на
СИЕ се
установява размерът на дължимите суми за потребената топлинна енергия в
посочения от ищеца имот в процесните периоди – съответно за главница и за
обезщетение за забава.
От СТЕ става ясно, че услугата дялово
разпределение е въведена от момента на подписването на договор № 116 от
13.11.2000 г. между фирмата за дялово разпределение (ФДР) и сградата в режим на
етажна собственост (СЕС), в която е имотът на жалбоподателя. Видно е също, че
между топлофикационното дружество и ФДР има договор, уреждащ взаимоотношенията
между двете дружества. По отношение на годността на измервателните уреди вещото
лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за
търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.
Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от
направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са
коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с
изравнителните сметки за съответните периоди. На последно място от заключението
е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Към гр.д. № 982 по описа на РС Перник за 2018 г. е
приложено ч.гр.д. № 6884/2017 г. по описа на същия съд.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на
страните първоинстанционният съд е приел за установено, че доколкото топлоснабденото
жилище е било придобито по време на брака на ответника, като след смъртта на
съпругата е станал собственик на 4/6
идеални части за същото. Приел е
също, че през процесния период фирмата за дялово разпределение редовно е
отчитала показанията на съответните топломери в сградата, където се намира
имотът. След като е изследвал приложимата нормативна уредба ПРС е стигнал до
извода, че между ищеца и ответника е налице валидно облигационно отношение
спрямо което се прилагат приетите от топлопреносното дружество и одобрени от
държавен орган общи условия. В тази
връзка е посочил, че съгласно тези общи условия ответникът като собственик на
топлоснабден имот има качеството на абонат и следва да заплаща потребената
топлинна енергия, отчетена и изчислена в съответствие с приложимата правна
уредба. На следващо място въз основа на извършената съдебно икономическа
експертиза първостепенният съд е приел, че сумите претендирани от ищеца за
процесния период, са изчислени правилно и законосъобразно, но не са били
заплатени в срок от ответника. По тези съображения и като е отчел установеното
обстоятелството, че ответникът е собственик на 4/6 от топлоснабдения имот първостепенният
съд е приел за установено, че Т.Д. дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от 350.39
лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за
топлофициран имот, индивидуализиран в исковата молба, за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
64.66 лева, за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 09.10.2018 г. до окончателното и изплащане, като за разликата
до пълния предявен размер от 525.59 лева, главница за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
97.00 лева, за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., всеки от исковете е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от
съдия от РС-гр. Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата
компетентност, поради което същото е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС
Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно
спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло
изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение
въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
Изложеното в жалбата, че сумите за „вноска за дялово разпределение“ не са заявени
като самостоятелен иск е неоснователно. Елементите и съответно отделните суми, от които е формирано общото
вземане за топлинна енергия (за отопление на имот и на общите части, отдадена
от сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване), включително и цената за
услугата дялово разпределение, видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в
родовото понятие „топлинна енергия“. И при подаване на заявлението по реда на
чл. 410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените по-горе
компоненти.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от
изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор
за услугата „дялово разпределение“. От
експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани
правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са
били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи, че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда –
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Оплакванията в жалбата за недоказаност на реално
отчитане на доставената ТЕ се опровергават от съдебно-техническа експертиза
пред първата инстанция, която настоящият състав на съда кредитира изцяло като
изготвена от експерт, притежаващ необходимите професионални знания и
квалификация. Данните от писмените доказателства и изисканите допълнително от
вещото лице документи са проверени от експертизата, която потвърждава, че
количеството ТЕ от абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване – общ топломер; взети са предвид и
технологичните разходи от топлоотдаването на съоръженията в абонатната станция
за процесния период, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и са отразени във фактурите и изравнителните сметки.
Вещото лице е установило, че за процесния период количеството ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е изчислено съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1.
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и е разпределено на база
пълен отопляемия обем на имота. През процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ, като потреблението на количеството топла вода, поради неосигуряване на достъп до имота от страна на ответника/жалбоподател,
е начислено служебно на база един потребител с дневен разход от 140 литра. Отбелязано е още, че от
предоставения регистрационен лист от ФДР, от изравнителните сметки и отчетни
карти е видно, че в имота липсват монтирани радиатори с индивидуално разпределително устройство и за
тези помещения не е начисляван разход на топлинна енергия за отопление. Отоплителното тяло в банята е щранг – лира, като за него разходът за ТЕ е определян по изчислителен път, тъй като е свързан
към сградната инсталация, която е проектирана да отдава топлоенергия, както
всяко друго отоплително тяло, но е без индивидуален разпределител поради
техническа невъзможност за монтиране на такъв и отдава непрекъснато
топлоенергия по време на отоплителните периоди. Общата сума, която се дължи за
имота, включваща суми за отопление, вноска за дялово разпределение, след
приспадане на изравнителни сметки и корекции е в съответствие с действащите за
процесния период цени на топлоенергията. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че
по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния
имот реално е доставена
топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателя, че не
се доказва количеството на доставената ТЕ е неоснователно.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, като са изчислени от районния
съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното
производство.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство,
като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
При подаване
на въззивната жалба не са давани указания на въззиваемия за внасяне на
съответната сума за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Г.Т. ***.
С оглед това в полза на особения
представител следва да бъде
определено и присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство, което с оглед фактическата и правната сложност на делото и
извършените процесуални действия от особения представител, съдът определя в
размер на минималното възнаграждение от 300 лв., съгласно
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. Същото следва да му бъде заплатено от въззивамия – ищец в пълен
размер, тъй като дължимостта и размерът на възнаграждението на особения представител
не е обусловено от изхода на спора, включително и пред въззивната инстанция -
арг. 47, ал. 6 и чл. 76 .
На осн. чл.
78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество дължи в полза на съда и държавна такса по
въззивната жалба в минималния размер от 25 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1667
от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 982 по описа на Районен съд Перник за
2019 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“, да заплати на адв. Г.Т. ***, сл. адрес: ***, сумата 300 лева –
възнаграждение за особен представител по въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С.Д.,
с ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“, да заплати по сметка на ОС
Перник, сумата 25 лева – държавна такса за въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.