РЕШЕНИЕ
№ 1183
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20205330111449 по описа за 2020 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
.................... със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” №
250, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на М. М. К. ЕГН
................. с адрес: гр. П........, ул. „В...съществуването на вземането на сумата от 718,65 лева
за период от 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г., както и мораторна лихва върху главницата за
период от 31.08.2017 г. до 31.01.2020 г. в размер на 70,33 лева. Претендира законната лихва
върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира и направените в производството
разноски - съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
С исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла
на ЗРВКУ и за периода 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г., в качеството си на потребител на
водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П....., ул. „В..........
Твърди, че съгласно чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). М. М. К. бил
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирала в базата
данни на оператора като потребител с № ................. Твърди, че потреблението на вода във
водоснабдения имот на потребителя се отчита по показанията водомер № ..............Към
настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се
уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ.
1
като същите са общодостъпни на сайта на дружеството uww.vik.bu.
Твърди, че ответникът имал качеството на потребител съгласно разпоредбата на Наредба
№4 от 14.09.2004 г. и ОУ за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор гр. Пловдив
собственик на имота, представляващ къща с идентификатор № 56784.554.107.2. Твърди, че
имотът бил собственост на б.........на длъжника М.... М.......А....... като същия е починал и
ответника потребител в качеството си на собственик на имота, придобит по наследство.
ОТВЕТНИКЪТ М. М. К., адв. П.Н., с отговора на исковата молба оспорва предявения иск
по основание и размер.
Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на В и К за посочения обект като
собственик на същия, тъй като б... М..... А.... М..... имал още трима наследници.
Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като в представените карнети
липсвали надлежни отбелязвания за отчети, а записванията не отразявали действителната
консумация.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Пловдив, че длъжника не е открит на адреса.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № ............. по описа на ПРС, се установява, че към
момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума в размер на
718,65 лв., представляващи неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г., 70,33 лв., представляващи стойността
на законната лихва за забава за периода 31.08.2017 г. до 31.01.2020 г., заедно със законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 05.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението;
разноски в общ размер от 75,00 лв.
В предявеното исково производство ищеца е представил в заверени преписи Карнети за
периода м. юли 2016 г. до м. май 2020 г.
Представена е справка за неплатени задължения, от която се установява общ размер на
задължението за периода 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г. 788,98 лева от които 718,65 лева
главница и 70,33 лева лихва.
От представената справка за водомерите на абонат № ............................ с имена М. М. К., на
посочения адрес който се водоснабдява – гр. П.........ул. „В......, няма поставен водомер.
Представен е опис на фактурите издадени за задълженията на М. М. К..
Представена е Справка от НБД „Население“, съгласно която ответника е наследник на
собственика на имота М...... М..... А.....Никой от наследниците не се е явил в ищцовото
дружество, за да заяви на чие има се прехвърля партидата на имота. Партидата служебно е
прехвърлена на името на ответника М. М. К..
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора.
2
По делото е изготвена съдебно - техническа експертиза на вещото лице Н.П., се установява,
че в процесния имот няма измервателно устройство – водомер. За периода 17.07.2018 г. до
27.02.2020 г. липсват данни/записи/ в представените в заверени преписи карнети в имота да
е било монтирано измервателно устройство.
Установява се, че имотът е водоснабден чрез водопроводно отклонение от стоманени
поцинковани тръби от уличен водопровод „В....“ в северна посока към двора, в имота на
ответника.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.М., се установява, че за
процесния период и до датата на завеждане на исковата молба – ........ и до датата на
проверка на експертизата не са постъпили плащания от М. М. К.. Установява се, че размерът
на осчетоводените фактурирани задължения за процесния период 17.07.2018 г. до
27.02.2020 г. е 718,65 лева, а размерът на лихвата за забава е 70,33 лева.
Вещото лице е посочило, че за обект в гр. П....... ул. „В......., с абонатен № ................ по един
брой водомер № ............ задълженията са редовно осчетоводени по счетоводни сметки,
дневници и регистри за посочения период, а процесните фактури са надлежно отразени в
счетоводните документи, Справки – декларации по ЗДДС и приложенията към отчета и
баланса на „В и К“ ЕООД – Пловдив.
От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от правна страна
следното:
Видно от представените по делото доказателства не се доказа възражението на ответника за
това, че същия не е потребител на „В и К“ услуги.
Видно от приложените в заверени преписи карнети, на същия е доставена услуга, но поради
липса на монтирано годно измервателно устройство в имота, са били начислени количества
вода по тарифа, като съгласно ОУ за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10
куб.м. месечно.
Съдът приема, че методиката е правилно приложена. В случая служебно начислената
консумация се явява като компенсация за водопреносното предприятие за неотчетеното
количество услуги. Приемане на обратното би довело до неоснователното обогатяване на
потребителя за сметка на доставчика на услугата. Затова съдът преценява, че в качеството
му на потребител за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на
потребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени
съобразно предвидените компенсаторни механизми.
С оглед на горните изводи, искът за главница се явява доказан в своето основание.
Tова налага съдът да се произнесе по отношение на направеното възражение за погасителна
давност.
Съобразно разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС,
вземането на В и К оператора представлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, поради което и същото се погасява с изтичането на три годишна давност. В
случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 05.05.2020 г., поради което и към тази дата
не е изтекъл тригодишния давностен срок по отношение на процесните вземания, чиято
3
изискуемост е настъпила след дата 17.07.2017 г.
По делото са представени доказателства за сумите дължими по фактури за съответните
месеци в приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Представени
са доказателства за стойността на фактури за главница и лихви за период 17.07.2018 г. до
27.02.2020 г.
Ето защо съдът намира, че следва да присъди главница в общ размер на 718,65 лева за
периода 17.07.2018 г. до 27.02.2020 г. и мораторна лихва за забава в общ размер на 70,33
лева за периода 31.08.2017 г. до 31.01.2020 г.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „В и К" ЕООД е направил разноски в размер
на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив.
Общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца по исковото
производство е 835,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 360,00 лева за
възнаграждения на вещи лица, 300,00 лева за възнаграждение на особен представител и
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. К. ЕГН .................с адрес: гр. П .
....... ул. „В.........., чрез назначения му о... п..... П .... К................ че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ...................със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, има вземане спрямо нея в размер на 718,65
(седемстотин и осемнадесет лева и 65 ст.) лева главница за периода 17.07.2018 г. до
27.02.2020 г., 70,33(седемдесет лева и 33 ст.) лева мораторна лихва за забава за периода
31.08.2017 г. до 31.01.2020 г., законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.05.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. М. К. ЕГН .....................с адрес: гр. П.... ул. „В...... чрез назначения й о....п.....
П.....К.... да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
......................... със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” №
250, сумата от 75,00(седемдесет и пет)лева направени разноски в хода на ч. гр. дело № ........
ОСЪЖДА М. М. К. ЕГН .................с адрес: гр. П..... ул. „В.... чрез назначения й о...п...... П......
К.... да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ................ със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, сумата от
4
835,00(осемстотин тридесет и пет)лева направени разноски в хода на настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___ /п/ ____________________
5