Присъда по дело №685/2010 на Районен съд - Стара Загора

П Р И С Ъ Д А  N

град  Стара Загора

28.06. 2010 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

 

 

на Двадесет и Осми Юни две хиляди и десета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

Председател:      Росен Чиликов

 

Съдебни заседатели:С.Х.

                   Б.Д.

                                   

при секретаря Ц. Д. в присъствието на  прокурора Калчев като разгледа докладваното от председателя Чиликов наказателно дело ОБЩ характер № 685 по описа за 2010 година.

 

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

 

 

    ПРИЗНАВА ПОДС. С.П.Ж. РОДЕН НА *** *** ЗАГОРА, БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, НЕЖЕНЕН, ОСЪЖДАН, основно ОБРАЗОВАНИЕ, ЖИТЕЛ И ЖИВУЩ ***, ПОНАСТОЯЩЕМ В ЗАТВОРА ГРАД СТАРА ЗАГОРА, ЕГН – ********** ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ НА 22.10.2009 година в град Стара Загора е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „ Нокия”, модел „ 1208”, Сим карта на Глобул,дамски портфейл, лична карта, магнитна карта за достъп в Парк МОЛ, карта за градски транспорт, , дамска чанта от изкуствена кожа,джобно фенерче – на обща стойност 262 лева от владението на другиго – Р.И.П. – с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и го ОПРАВДАВ по обвинението по чл. 198, ал. 1 НК.

 

    ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - мобилен телефон „ Нокия”, модел „ 1208” – да бъде върнато на собственика Р.И.П..

 

      Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен Съд град Стара Загора.

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                             Съд. Заседатели :1.

                                                                         

 

 

                                                                                                               2.                   

      

 

 

 

                 М   О   Т   И   В   И

 

 

      Обвинението срещу ПОДС. С.П.Ж. е по чл. 198, ал. 1 НК за ТОВА, ЧЕ НА 22.10.2009 година в град Стара Загора е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „ Нокия”, модел „ 1208”, Сим карта на Глобул,дамски портфейл, лична карта, магнитна карта за достъп в Парк МОЛ, карта за градски транспорт, , дамска чанта от изкуствена кожа,джобно фенерче – на обща стойност 262 лева от владението на другиго – Р.И.П. – с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и го ОПРАВДАВ по обвинението по чл. 198, ал. 1 НК.

 

 

     Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.Защитникът му адвокат П. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

 

 

     Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимия.

 

      Граждански иск не е предявен.

     

 

      От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени, веществени, експертното заключение, обясненията на подсъдимия - преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :      

 

       ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

 

      

        На 22.10.2009 година св. Р.И.П. *** и слязла на автобусна спирка находяща се на бул. „ Цар Симеон Велики” в района на сладкарница „ Чайка” в град Стара Загора, където живеела.Тръгнала към жилищния блок. В това време зад нея се движило непознато лице, което я проследило до входа на жилищния блок.В момента, в който св. Р. П. пъхнала ключа на входната врата на входа за да отключи същото непознато лице  хванало дамската и чанта, която била на рамото и и започнало да я дърпа с цел да я отнеме.

       Пострадалата П. започнала да вика за помощ и да стиска дамската чанта, но с цел да сломи съпротивата непознатото лице и нанесло няколко удара с ръка в областта на главата и продължило да дърпа дамската чанта.В резултата на дърпането се скъсала едната дръжка на чантата и нападателят хванал чантата, ритнал св. П. и последната паднала на земята като чантата останала в ръцете му, след което той побягнал.

 

       В отнетата дамска чанта на пострадалата били следните вещи :мобилен телефон „ Нокия”, модел „ 1208”, Сим карта на Глобул,дамски портфейл, лична карта, магнитна карта за достъп в Парк МОЛ, карта за градски транспорт, джобно фенерче.  

 

         На следващият ден / 23.10.2009 година / в РУ на МВР град Стара Загора се явил св. М.К., който доброволно предал личната карта на св. П., която намерил пред домът си на ул. „ Л. Каравелов”.

 

        Няколко дни по-късно подс. С.Ж. *** мобилен телефон „ Нокия”, модел „ 1208”,който бил отнет от непознато лице от св. П. и го предложил за продажба на св. П.Д.. Той от своя страна предложил мобилния телефон на св. Т.Т., който заплатил сумата от 15 лева и междувременно сменил панела на мобилния телефон.

 

        В резултат на проведените оперативно издирвателни мероприятия полицейските органи установили, че моблиният телефон е във владение на св. Т., който след като разбрал че същият е предмент на престъпление доброволно го предал на 12.02.2010 година, а по-късно доброволно предал и панела на телефона.

 

         Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.П., П.Д., Т.Т., М.К., С.Б., Справка № И – 2998/1 от 31.05.2010 година на ПИБ клон Стара Загора, разпечатка на проведени разговори приложена към писмо № 1686/27.05.2010 г. на Мобилтел ЕАД, Справка с приложена разпечатка № 1841/29.05.2010 г. на „ Космо България Мобайл” ЕАД,  протокол за доброволно предаване от 23.10.2009 година., договор за мобилни услуги, разписка от 26.10.2009 година, Справка № 394/03.02.2010 година на „ Космо България Мобайл” ЕАД, протокол за доброволно предаване от 10.02.2010 г., Справка  № 375/03.02.2010 г. на „ Мобил тел „ ЕАД, Справка № 393 /03.02.2010 г. на „Виваком „, разписка от 01.03.2010 г., протокол за доброволно предаване от 01.03.2010 година,вещественото доказателство – мобилен телефон,  които кореспондират с обясненията на подсъдимия дадени в с.з.

 

.

 

 

        Видно от експертното заключение на оценъчната експертиза, което в с.з се поддържа от вещото лице Ц.Д.  стойността на предмета на престъплението към момента на деянието е 262 лева .

 

       

        Установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка съществено се различава от посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт, което налага анализ на доказателствения материал.

 

 

          От показанията на св. Р.П. / пострадала/, които се подкрепят и от показанията на св. С.Б. се установява описание на извършителя на престъплението – висок, с качулка, слаб, с гола глава.И двете са категорични, че подс. С. Жлязков не прилича на нападателя и не е той човекът който е отнел дамската чанта. Постраалата П. твърди, че е дала подробно опиание за нападателя на полицейските органи, при задържането в Полицейското управление на подс. Ж. е казала, че не това е извършителя, но въпреи това не е извършено разпознаване.

 

          Следователно показанията на св. Р.П. по същество представляват преки доказателствени средства, която е очевидец на престъплението и установяват преки доказателства – подс. Ж. не е извършил нападението спрямо нея, не е нанасял удари и не и е отнел дамската чанта с намиращите се в нея движими вещи.Те се подкрепят и от косвените доказателствени средства каквито са показанията на св. Стояннка Б..

 

         От показанията на св. Ива Петкова и св. Йордан Йорданов се установява, че на 22.10.2009 година между 19.00 часа и 21.00 часа те заедно с подс. с.ж. са били в домът на последния.

 

        Тези покзания се  подкрепят косвено и от писмените доказателства – разпечатка на проведени разговори приложена към писмо № 1686/27.05.2010 г. на Мобилтел ЕАД, Справка с приложена разпечатка № 1841/29.05.2010 г. на „ Космо България Мобайл” ЕАД – относно проведените разговори и изпратени съобщения между подс. Ж. и св. Петкова на 22.10.2009 г. около 21.00 часа.

 

 

         Следователно от тук следва, че с преки доказателствени средства / показанията на свидетелите Петкова и Йорданов /, подкрепени от косвмени доказателствени средства / писмените доказателства от двата мобилни оператора / се установяват преки доказателства / алиби за подсъдимия / – по време на извършване на престъплението / 22.10.2009 г. около 20.20 часа / подс. С.Ж. е бил в домът си с други лица.

 

 

        Изложеното до тук дава основание на съда да направи извода, че показанията на св. Р.П. и св. С.Б., които установяват, че подс. Ж. не е извършител на деянието и не е употребил спрямо нея сила и не е отнел дамската и чанта се намират в пълно съответствие и кореспондират с показанията на св. Ива Петкова и Йордан Йорданов, които установяват, че по време на извършването на деянието подс. С.Ж. е бил в домът си.

 

        Тези два основни факта / подс. Ж. не е издвършил нападението спрямо пострадалата и подс. Ж. по време на деянието е бил в домът си / се установяват от гласни и писмени доказателствени средства, които кореспондират по между си, намират се в пълно съответствие, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.

 

         Направеният до тук анализ на доказателствнения материал води до единствено възможният извод относно главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - извършено е престъплението Грабеж / чл. 198, ал. 1 НК/, но неговият автор не е подс. С.Ж..

 

          Единственото косвено доказателство, което подкрепя обстоятелствената част на обвинителния акт относно авторството на извършването на престъплението е факта, че чмаст от предмета на престъплението е бил във владение на подс. Ж..Същото се установява от различни доказателствени средства – показанията на свидетелите П.Д., Т.Т., Справка № 394/03.02.2010 година на „ Космо България Мобайл” ЕАД, Справка  № 375/03.02.2010 г. на „ Мобил тел „ ЕАД, Справка № 393 /03.02.2010 г. на „Виваком „, разписка от 01.03.2010 г., протокол за доброволно предаване от 01.03.2010 година, протокол за доброволно предаване от 10.02.2010 г., разписка.

 

         Макар и да са различни по вид посочените доказателствени средства всички те установяват едно единствено коксвено доказателство- че част от предмета на престъплението / мобилния телефон / е бил във владение на подсъдимия – от което косвено доказателство не следва единствено възможния извод относно авторството. И това е така тъй като обстоятелството, че предмета на престъплението е бил  във владение на подсъдимия не означава, че същият е извършитгел на деянието. Възможни са разнопосочни хипотези – да е придобит предмета на престъплението чрез сделка, да е придобит чрез намиране,да е придобит чрез престъпление и т.н.

 

         В конкретния казус на фона на посочените по-горе преки доказателства е изключено подс. Ж. да е придобил мобилния телефон предмет на престъплението чрез грабеж.

 

         Друго косвено доказателство в подкрепа на обвинението е обстоятелството, че подс. Жалязков е направил признание пред полицейски служител, че е нападнал жена и от там притежава мобилния телефон / Установява се от показанията на св.Д.Д. /. От това косвено доказателство също не следва едниствено възможния изводс относно авторството на престъплението.Нещо повече. Направеното извън процесуално изявление от подс. Ж. и обстоятелството, че мобилния телефон е бил в негово владение също не водят до доказване по несъмнен и безспорен начин относно авторството на процесното деяние.

 

         С показанията си св. И.Т. не установява факти относими към делото, поради което същите нито подкрепят нито поставят под съмнение тезата на обвинението или на защитата.

 

         Други доказателства в подкрепа на обвинението не се събраха.

 

         Пропуските на органите на досъдебното производство при събирането на доказателства са довели до грешен и неточен извод при повдигане на обвинението. Това нямаше да се случи, ако бяха анализирани показанията на пострадалата Р.П., ако беше извършено разпознаване по реда предвиден в чл. 169 и следващите от НПК и подс. Ж. да бъде съпоставен с други сходни лице за разпознаване/ чл. 171, ал. 2 НПК/, ако бяха изискани видеозаписите от охранителните камери пред офиса на ПИБ, край който е преминала постарадалата и извършителят на деянието.

 

          Тези пропуски обаче въпреки положените от съда усилия са неотстраними в хода на съдебното следствие – пострадалата е виждала в сградата на РУ „ Полиция” подсъдимият Ж., отново го е възприела визуално в съдебната зала, а срокът на съхрание на видеозаписът от камерите е изтекъл и същият е унищожен / Справка № - И – 2998/31.05.2010 г. на ПИБ /.

 

         Направеният анализ на доказателствения материал дава основание на съда да приеме, че в подкрепа на предложената от прокурора фактическа обстановка относно авторството на деянието са две косвени доказателства, които обаче не образуват едно хомогенно цяло от което да се направи безспорния извод, че подс. Ж. е извършител на престъплението грабеж, в ксоето е обвинен.

 

       Всички останали доказателства / преки и косвени /, установени с различни доказателствени средства / посочени по-горе /, които кореспондират из цяло по между си водят до едниствено възможният извод, че по време на извършването на престъплението подс. Ж. е бил в домът си / алиби/ и той не е извършител на престъплението, в което е обвинен.

 

      По изложените до тук съображения съдът възприема за безспорно доказана установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и изложена по-горе в мотивите.

 

     

      При така установената фактическа обстановка и въз основа на доказателствения материал съдът прави единствено възможния извод относно главния факт в процеса – има извършено престъпление грабеж, но негов автор не е подс. С.Ж..

 

 

 

 

          ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.       

 

 

       Грабежът е съставно престъпление и се състои от две части – отнемане на чужда вещ и употреба на физическа или психическа принуда.

 

       В конкретният казус са осъществени и двете части на престъплението грабеж по чл. 198, ал. 1 НК.

 

      Извършено е изпълнителното деяние отнемане – деецът е прекратил фактическата власт на пострадалата върху вещите предмет на престъплението / дамска чанта със съдържащите се в нея вещи/ и е установил своя трайна фактическа власт върху тях- имал е възможност да се разпорежда като със свои.

 

     За да осъществи изпълнителното деяние и да сломи съпротивата на пострадалата деецът е използувал физическа принуда – дърпал е чантата на пострадалата, нанасял е няколко удара, блъскал е пострадалата.

 

 

     Приетата от съда и установена в хода на съдебното следствие фактическа обстановка сочат, че подс. Ж. не е извършил нито една от тези две части на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК, поради което не може да се ангажира и наказателната му отговорност.

 

 

     Изложените до тук мотиви дават основание на съда да приеме, че подс. С.Ж. не е извършител на деяние, с което да е осъществил състава на престъплението Грабеж / чл. 198, ал. 1 НК /, поради което на основание чл. 304 НПК следва да бъде пришзнат за невиновен и оправдан.

 

 

      Въпреки дадената процесуална възможност на прокурора / преди приключване на съдебното следствие е дадена възможност за искания, но участващият в делото прокурор не прпави такива/ няма направено искане по чл. 287, ал. 1 НПК за изменение на обвинението, поради което съдът в това производство не може да обсъжда и да се произнася по обвинение / поради липса на такова /и да обсъжда друга правна квалификация при съществено изменена обстоятелствена част.Такава процесуална възможност би могла да съществува в друго наказателно производство , чиито факти не са обхванати от сила на пресъдено нещо.

 

 

      ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ

 

 

 

      На основание чл. 111, ал. 1 НПК вещественото доказателство – мобилен телефон „ Нокия”, модел „ 1208” – следва да бъде върнато на собственика – Р.П..

 

 

   Съгласно чл. 189, ал. 3 НПК / аргумент за противното / направените по делото разноски са за сметка на държавата и не следва да се присъждат в тежест на подсъдимия.

 

 

 

  Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ