№ 482
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200399 по описа за 2022 година
намeри, че не са налице основания за насрочване на делото в открито
заседание. При изготвяне на мотивираното постановление за освобождаване
от наказателна отговорност са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемото лице, основание
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора по силата на чл. 377, ал.1, предл 2 НПК.
Доколкото производството е по реда на глава 28 НПК, в което не се
провежда разпоредително заседание, преценката за допуснати на ДП
процесуални нарушения следва да се извърши в закрито заседание от съдията
докладчик при насрочване на делото.
От текста на прокурорското постановление е видно, че е повдигнато
обвинение за квалифициран състав на лека телесна повреда, причинена на
длъжностно лице по чл. 131, ал.1, т.1 НК.
Същевременно е трайно установено разбиране в доктрината и съдебната
практика, че съгласно легалната дефиниция дадена в т.1, на чл. 93 НК са
налице две основни групи длъжностни лица, всяка от които съдържа
съответните алтернативи:
-такива по б. „а“ изпълняващи с служба в държавно учреждение с
изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
-такива по б „б“, изпълняващи ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно
предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус,
1
частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Доколкото в случая именно квалифициращият признак
„длъжностно лице“ е този, който определя разглеждането на делото по
общия ред, а не като дело от частен характер, то с оглед:
-изискванията за съдържание на сезиращия съда документ, който
определя предмета на обвинението и предмета на доказване;
-гарантиране правото на защита на привлеченото към отговорност лице:
от текста на прокурорското постановление е следвало по един несъмнен
начин да може да се изведе волята на прокурора за коя от алтернативните
хипотези се повдига обвинение.
Този стандарт в случая, обаче не е достигнат и в най-минимална
степен:
-на първо място при цифровото повдигане на обвинението в
диспозитива на обвинителния акт липсва привръзка с някоя от хипотезите на
чл. 93, т.1 от НК;
-освен това в прокурорското постановление липсват и съображения коя
от алтернативните хипотези на чл. 93, т.1 НК е реализирана;
- по-важното обаче е, че в обстоятелствената част на прокурорското
постановление липсва изобщо липсва изложение на фактически
обстоятелства, които да позволят да се направи преценка реализира ли
заеманата от пострадалия длъжност някоя от алтернативните хипотези
на чл. 93, т.1 НК: служба в държавно учреждение, ръководна или работа
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в частно
юридическо лице или др.
По този начин остава изцяло неясна волята на прокурора по коя от
алтернативните хипотези на длъжностното лице е привлечен да отговаря
обвиняемия, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
На следващо място в прокурорското постановление липсва каквото и
да описание на конкретните правомощия, които е имал св. Б. в процесната
ситуация и по-конкретно имал ли е правомощия да осъществява
физически контакт с обвиняемия. Посоченото обстоятелство е от
съществено значение за преценката за съставомерност на деянието, предвид:
-текста на нормата на чл. 131, ал.1, т.1 НК от която е видно изискването,
за да е налице квалифициращия признак- деянието да е извършено при или по
2
повод изпълнение на функцията или службата;
-необходимостта от преценка на правомерността на действията на
охранителя, която от своя страна е пряко обвързана с извода за реакцията,
която е обществено оправдано да предприеме обвиняемия в конкретния
случай и евентуално приложение на някой от институтите водещи до
изключване на наказателната отговорност или до смекчена наказателна
отговорност.
Необходимостта от изложение на посочените съставомерни
обстоятелства в прокурорското постановление произтича:
-не само от изкисванията за съдържание на обвинителния акт, разкрити
в ТР № Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, които намират субсидиарно приложение и в производството
по глава 28 НПК;
-но и от правилото на чл. 377, ал.3 НПК според което съдът разглежда
делото в рамките на фактическите положения, установени в
прокурорското постановление, а при липса на надлежно изложение на
всички съставомерни факти, провеждането на съдебната фаза на процеса се
явява изначално опорочено. Така мотивиран
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 377, ал.1, предл 2 НПК съдебното
производство по делото.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура Пловдив за отстраняване
на съществените процесуални нарушения, констатирани в мотивната част.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от получаването му.
Препис от разпореждането да се връчи на обвиняемия, неговия
защитник и на РП-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3