Определение по гр. дело №1935/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20181720101935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№5444

гр. Перник, 31.10.2018 г.

 

Пернишкият районен съд, ІІ – ри граждански състав, тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                   Районен съдия: Адриан Янев

 

като разгледа гр. д. № 01935 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на “Чез електро България ” АД срещу ЕТ „Елис – 91 – Ив – Иванка Стойчевска“, с ЕИК *********, с която се иска да бъде признато, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 979,89 лева – главница за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 31.08.2016 г. до 19.09.2017 г., както и сумата от 96,86 лева – лихва за забава за периода от 19.10.2016 г. до 02.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

            Съдът намира исковите претенции за недопустими по следните съображения:

Чез електро България” АД е подало срещу ЕТ „Елис – 91 – Ив – Иванка Стойчевска“ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, касаещо горепосочените вземания. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07895 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

Изпратено е съобщение до длъжника за издадената заповед за изпълнение. Връчителят е посетил четири пъти адреса на управление на длъжника, но същият не е намерен. Впоследствие на 12.01.2018 г. е залепено уведомление на адреса на едноличния търговец - длъжник.

Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 от ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПКсила от 31.10.2017 г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1) издадена заповед за изпълнение; 2) подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл.414 от ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3) спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай са дадени указания за предявяване на иск, след като едноличният търговец е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК.

В настоящия случай не е налице процесуалната предпоставка по чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК за предявяване на иск - връчване при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Тази разпоредба се отнася само за физическите лица длъжници, а при залепване на уведомление на търговец и юридическо лице и с изтичане на срока за подаване на възражение, без да бъде подадено такова, заповедта влиза в сила.

В настоящия случай длъжникът в заповедното производство е едноличен търговец, като на неговия адрес управление е залепено на 12.01.2018 г. уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. чл. 50, ал. 4 ГПК. Това налага извод, че заповедта за изпълнение е връчена на 26.01.208 г., при което същата е влезнала в сила на 09.02.2018 г., тъй като не е депозирано възражение по чл. 414 ГПК. Щом заповедта за изпълнение е влезнала в сила, то не е налице визираната абсолютна процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 от ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че такива не са налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за заплащане на държавна такса, която сума следва да му се присъди. В полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатски хонорар, тъй като не са представени доказателства за неговото заплащане, както и не е представен договор за правна помощ.

С оглед горното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 01935 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

            ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 07895 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

            ОСЪЖДА ЕТ „Елис – 91 – Ив – Иванка Стойчевска, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ж. к. „Рудничар“, ул. „10 - та“, № 8А ДА ЗАПЛАТИ на “Чез електро България ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 19, бл. БенчМарк Бизнес Център сумата от 25 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: