№ 273
гр. Кюстендил, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20241500500403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8562/16.07.2024 г. от В. Г. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 42, чрез процесуалния му
представител адв. Д. М. против решение № 707/09.07.2024 г., постановено по гр. дело №
2493/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта в която първоинстанционният
съд е допуснал извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:
урегулиран поземлен имот VII-87 (седми, отреден за имот планоснимачен номер
осемдесет и седми) в квартал 6 (шести) по регулационния план на с. Четирци, одобрен
със Заповед № 113/14.09.1988 г., целият с площ: 825 (осемстотин двадесет и пет) кв.м.,
при граници на имота: УПИ VI-87, улица с ос. т. 51, УПИ VIII-84, УПИ V-86, всички в
квартал 6 по плана на с. Четирци, община Невестино, ведно с изградените в този имот
жилищна сграда на един етаж с площ от 60 кв. м., второстепенна сграда на един етаж с
площ от 15 кв.м. и второстепенна постройка на един етаж с площ от 100 кв. м. и
урегулиран поземлен имот VI-87 (шести, отреден за имот планоснимачен номер
осемдесет и седми) в квартал 6 (шести) по регулационния план на с. Четирци, одобрен
със Заповед № 113/14.09.1988 г., целият с площ: 860 (осемстотин и шестдесет) кв. м.,
при граници на имота: улица с ос. т. 47-48, улица с ос. т. 48-50, улица с ос. т. 50-40,
УПИ V1I-87, УПИ V-86, всички в квартал 6 по плана на с. Четирци, община Невестино
като е постановил делбата да се допусне при следните права: за П. Д. Г., ЕГН:
********** - ½ ид. ч.; за В. Г. А., ЕГН: ********** – ¼ ид. ч. и за С. Г. Н., ЕГН: **********
– ¼ ид. ч.
Във въззивната жалба се излагат аргументи за неправилност на решението в
обжалваната част поради необоснованост и постановяването му в нарушение на
материалния закон. Поддържа се, че горепосочените имоти представляват изключителна
1
собственост на въззивника, който ги е придобил на основание давностно владение
продължило повече от 20 години, поради което неправилно съдът е допуснал извършването
на съдебна делба по отношение на тях. Твърди се, че първоначално имотите са владяни от
общия наследодател на страните А.М., който е живял там със своята съпруга Р., сина си Г.
(баща на въззивника) и своята снаха. След смъртта на бабата и дядото на въззивника (А. и
Р.), в имота са продължили да живеят неговите родители като същите са обработвали и
дворните места, а след като и те починали, въззивникът В. А. бил този, които продължил да
владее имотите. Застъпва се, че оттогава въззивникът единствен е упражнявал фактическа
власт върху спорните имоти като е обективирал пред останалите наследници - П. Г. и С. Н.,
ясното си намерение да ги владее изцяло за себе си. Изтъква се, че съгласно Закона за
собствеността се предполага, че владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго, поради което достатъчно е да бъде доказано упражняването на фактическа
власт върху веща, като намерението за своене се предполага. По изложените съображения се
отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част като
вместо него бъде постановено друго, с което искът за делба по отношение на
горепосочените имоти бъде отхвърлен. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е депозирал въззиваемият П.
Д. Г., с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че решението на
първоинстанционния съд в атакуваната част е правилно, доколкото е постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Допълва, че същото се основава на
анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е и
обосновано. Застъпва, че възражението за придобиване по давност на процесните
урегулирани поземлени имоти ведно с построените в УПИ VII-87 сгради е неоснователно.
Акцентира, че в молбата, по която е образувано нотариално дело № 273 от 2023 г. на
нотариус Е.П., се съдържало изявление на въззивника, че и тримата наследници – страни в
настоящия процес, са собственици на горепосочените имоти, което по своя характер
представлявало извънсъдебно признание на неизгоден за А. факт. Допълва, че изявлението
доказвало, че въззивникът нямал намерение за своене на имотите, поради което не било
възможно същите да са придобити на основание давностно владение. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен
съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представеното по делото удостоверение за
наследници, издадено от с. Четирци, Община Невестино, че А. К.М. е починал на 04.03.1994
г. в с. Четирци, като е оставил за свои наследници по закон: 1/ Р. Г. М. – съпруга, починала на
28.09.1998 г.; 2/ Г. А. К. – син, починал на 17.08.2009 г. и оставил за свои наследници по
закон В.Е. К.а – съпруга, починала на 30.08.2021 г., В. Г. А. – син и С. Г. Н. – дъщеря; както и
3/ П. Д. Г. – внук, по заместване на майка си и дъщеря на А.М. - Е. А.а Г., починала на
31.10.1976 г. Живи към настоящия момент са страните в делбеното производство – внуци на
А.М., а именно В. Г. А., С. Г. Н. и П. Д. Г..
С нотариален акт за собственост № 86, том II, рег. № 1748, дело № 273 от 2023 г. от
09.06.2023 г. на нотариус Е.П., с район на действие РС – Кюстендил на основание
представени от В. Г. А., С. Г. Н. и П. Д. Г. документи, същите лица са признати за
собственици по наследство от починалия си общ наследодател А. К.М. на следните
недвижими имоти:
урегулиран поземлен имот VI-87 в квартал 6 (шести) по плана на с. Четирци, Община
2
Невестино, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988 г. на кмета на Община Невестино,
целият с площ от 860 (осемстотин и шестдесет) кв. м. празно и застроено място, при
граници и съседи: от три страни улици, УПИ VII-87, УПИ V-86, ведно с построения в
същия имот гараж на един етаж с площ от 20 (двадесет) кв. м. и
урегулиран поземлен имот VII-87 в квартал 6 (шести) по плана на с. Четирци, Община
Невестино, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988 г. на кмета на Община Невестино,
целият с площ от 825 (осемстотин двадесет и пет) кв.м. празно и застроено място, при
граници и съседи: улица, УПИ VIII-84, УПИ V-86 и УПИ VI-87, ведно с построените в
същия имот жилищна сграда на един етаж, с площ от 60 (шестдесет) кв. м.,
второстепенна постройка на един етаж с площ от 15 (петнадесет) кв.м. и
второстепенна постройка на един етаж с площ от 100 (сто)кв. м.
при права за собствениците: ½ идеални части общо за В. Г. А., С. Г. Н. и ½ идеални
части за П. Д. Г..
Нотариалното производство е инициирано по писмена молба на лицата, участващи
като страни по настоящото дело, в която се съдържа изявление, че и тримата са собственици
на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател А. К.М. на
горепосочените урегулирани поземлени имоти и построените в тях сгради.
Ангажирани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля К.П., чиито показания
съдът кредитира, тъй като са логични, непротиворечиви и пресъздават лични впечатления за
факти и обстоятелства. Свидетелят посочва, че със страните по делото са съседи в с.
Четирци. В имота състоящ се съгласно описанието дадено от свидетеля от дворно място,
стара къща, плевня и гараж, последният е виждал единствено въззивникът В. А.. Сочи, че
първоначално в имота са живели А. (М.) и съпругата му, а след тях там останали да живеят
родителите на В. А. и С. Н., които обитавали имота до смъртта си. Понастоящем свидетелят
вижда въззивникът да идва събота и неделя да обработва имота. П. Г. е идвал на гости в
къщата, но не е обработвал имота.
От показанията на свидетеля А.Т., които съдът кредитира като логични и
непротиворечиви, се установява, че свидетелят познава страните по делото. Процесните
имоти се намират в съседство с такъв, собственост на свидетеля. В къщата до смъртта си са
живеели бабата и дядото на страните, последвани от родителите на В. (и С.). В. А. живее в
гр. Кюстендил, но ходи в с. Четирци да поддържа имота. С. Н. също идва в имота и го
поддържа. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, с която се заявява, че
В. А. и П. Г. нямат роднинска връзка, респективно, че П. Г. не е роднина на А.М., тъй като
противоречат на събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля и в частта им, с която се твърди, че П. Г. не е посещавал имота,
тъй като самият свидетел допуска обратното, което означава, че той няма категорични
впечатления за този факт.
По делото е разпитан и Ю. Г., чийто показания съдът преценява в светлината на чл. 172
ГПК, доколкото същият е син на въззиваемия П. Г.. Съдът кредитира като логични
показанията на свидетеля, които пресъздават негови лични впечатления и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Установява се, че от едната страна имотът
(поземленият) граничи с асфалтов, а от другата - с черен път. Свидетелят сочи, че това, което
визуално се възприема като един имот (двор), всъщност са два, като в единия е построена
къщата, а останалата част е затревена. В къщата едно време са живели прабабата и
прадядото на свидетеля – Р. и А., а след това родителите на въззивника – Г. и В.. Още докато
майка му е била жива, В. А. се е грижил за къщата и двора. Бащата на свидетеля също ходил
в имота, но последният се стопанисвал от В..
Останалите доказателства по делото не установяват относими към предмета на
въззивната проверка обстоятелства, поради което съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Спорен между страните е въпросът представляват ли урегулираните поземлени имоти,
3
ведно с построените в тях сгради, изключителна собственост на въззивника А., като
неговото твърдение е, че ги е придобил на основание давностно владение.
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост
или друго вещно право върху чужд имот чрез фактическо упражняване на съдържанието на
съответното право в продължение на определен от закона период от време. Фактическият
състав на придобивната давност се състои от два елемента - непрекъснато владение и
установен от закона срок. Според разпоредбата на чл. 68 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Упражняването на фактическа власт (обективният елемент на владението) трябва да е
установено трайно и по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него
въздействия спрямо вещта. Това, което различава владението от държането, а именно
субективният елемент, се изразява в намерението вещта да се държи като своя. В чл. 69 ЗС е
установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Същата се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Когато собствеността върху един имот е прехвърлена на две или повече лица
и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но държи вещта като
обща, той е държател на чуждите идеални части. Тъй като се предполага, че владението
продължава на основанието, на което е придобито, такъв съсобственик, ако се позовава на
придобивна давност по отношение на чуждите идеални части, следва да докаже, че е
променил намерението си и е започнал да владее чуждите идеални части за себе си, а също и
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици промяната
в намерението си към такова за своене. (в този смисъл тълкувателно решение № 1/06.08.2012
г., ОСГК на ВКС).
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпР. дали той владее изключително за себе си целия имот и от
кога. В конкретния случай се установява, че първоначално процесните имоти са били
собственост на наследодателя на страните А.М., който ги е обитавал и стопанисвал заедно
със своята съпруга Р.. Съвместно с тях и впоследствие сами, до смъртта си в същите имоти
са живели родителите на В. А. и С. Н. – Г. и В. К.. Още докато майка му е била жива,
въззивникът А. се е грижил за къщата и двора. Съдът приема, че с така описаното от
свидетелите поведение въззивникът, който към онзи момент е бил носител на право на
собственост върху идеални части от имотите по силата на наследствено правоприемство от
баща си, не е демонстрирал намерение за своене на вещите предмет на делбата. За да се
придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота
- необходимо е промяната в намерението да намери външна изява чрез предприемане на
действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е
отблъснато. Грижата за къщата и двора не представлява поведение демонстриращо
отблъсване владението на останалите собственици. Към онзи момент там е живяла
необезпокоявана възрастната майка на въззивника, която също е била титуляр на право на
собственост върху идеални части от процесните имоти. От събраните доказателства се
установява, че имотите са били посещавани и от другите съделители - С. Н. и П. Г.. При така
описаната обстановка поведението на въззивника А. може да се тълкува като проява на
синовна грижа към възрастната му майка, а не като отблъсване на владението на останалите
съсобственици. Няма данни за промяна на поведението на А. и след смъртта на майка му.
Липсата на намерение за своене се доказва и от подадената писмена молба, с която е
инициирано нотариалното производство за издаване на нотариален акт за собственост № 86
от 09.06.2023 г. на нотариус Е.П., с който страните са признати за собственици по наследство
от починалия си общ наследодател А.М. на процесните имоти. В молбата, която е подписана
и от въззивника, се съдържа изявление, че всички лица, участващи като страни по делото, са
собственици на процесните урегулирани поземлени имоти и построените в тях сгради.
Доколкото документът обективира неизгоден за един от издателите му факт - признание на
въззивника, че право на собственост върху имотите притежават и останалите съделители, то
4
същият притежава материална доказателствена сила относно посочения факт и в съвкупност
с останалите доказателства по делото сочи, че въззивникът не е имал намерение за своене на
целите имоти и не е демонстрирал такова пред С. Н. и П. Г..
По изложените съображения съдът намира твърдението на въззивника, че е
изключителен собственик на процесните имоти, за неоснователно, а първоинстанционното
решение в обжалваната му част - за правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи, че
приема, че построеният в урегулиран поземлен имот VI-87 по регулационния план на с.
Четирци гараж на един етаж с площ от 20 кв. м. не е предмет на делбеното производство,
поради което първоинстанционният съд правилно не го е описал изрично в диспозитива на
обжалваното решение. Предметът на разглеждане и предметът на доказване в делбеното
производство се определят от изложените в исковата молба фактически твърдения и
петитум. В депозираната от П. Г. искова молба не са изложени фактически твърдения, че
УПИ VI-87 е застроен, какви са изградените постройки, съсобствени на страните по делото
ли са те, на какво конкретно правно основание е възникнала съсобствеността, каквито
изрични твърдения са налице по отношение на другия процесен урегулиран поземлен имот.
Във формулирания петитум не се съдържа искане за прекратяване на съсобствеността върху
сграда, находяща се в УПИ VI-87. Действително отправеното до съда искане подлежи на
тълкуване, но при липса на изложени фактически твърдения за наличие на самостоятелен
обект на право на собственост – гараж в УПИ VI-87, който е съсобствен на страните по
делото, и липса на изрично искане за допускане на същия до делба, не може да се приеме, че
въпросният самостоятелен обект е предмет на делбата. Гаражът не е включен в делбената
маса и по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК - с писмена молба от някой от останалите съделители,
подадена в срок до първото заседание по делото, а това е най-късният момент, в който вещ
може да бъде добавена и да стане предмет на делбата.
Постройките, които нямат самостоятелен характер и не представляват самостоятелен
обект на правото на собственост, а са подобрения, с оглед установеното в чл. 92 ЗС, че
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако
е установено друго, се делят винаги заедно с дворното място, независимо дали такова
изрично искане се съдържа в исковата молба. Когато урегулираният поземлен имот е
застроен със самостоятелни обекти на право на собственост, обаче, е необходимо да се
посочи, че се иска делба на същия заедно с построените в него самостоятелни обекти, за да
се приеме че и те са предмет на делбата. Построеният в УПИ VI-87 гараж е отделна масивна
постройка с оградни стени и покрив, която има собствено специфично предназначение, а
именно да се съхраняват в него транспортни средства. По изложените съображения той
представлява самостоятелен обект на право на собственост, а не принадлежност
обслужваща урегулирания поземлен имот, в който е построен. Следователно, за да се
приеме, че гаражът е предмет на делбата, е било необходимо изрично да бъде обективирано
искане за установяване наличието на съсобственост върху него и допускането му до делба.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде понесена
от въззивника. Въззиваемият Г. претендира разноски в размер на 3100 лв. – за адвокатско
възнаграждение, като представя и доказателства за реалното извършване на разхода (вносна
бележка, находяща се на л. 15 от делото).
Съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес.
Производството е особено и протича в две фази като с решението, с което се допуска делба,
се подготвя окончателната подялба на имуществото. Към този момент то няма парична
оценка - стойността му се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на
приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете (така тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Действително в хода на
първоинстанционното производство е изготвена съдебно-оценителна експертиза, касаеща
процесните имоти, но това не променя обстоятелството, че окончателната им парична
5
оценка следва да бъде определена при извършване на делбата. Следва да се отбележи също
така, че към настоящия момент няма влязло в сила решение по допускане на процесните
имоти до делба, следователно не са определени окончателно и дяловете на съделителите в
съсобствеността. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи като такова за защита и
съдействие по неоценяем иск.
Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на по-
ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото (чл. 78, ал. 5
ГПК). С оглед тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, дадено от СЕС
в неговото решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., съдът приема, че предвидените
в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а
могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на
адвокатското възнаграждение.
В настоящото въззивно производство не са събирани нови доказателства, делото е
приключило в едно съдебно заседание, а процесният казус не се характеризира с правна
сложност, доколкото по основния въпрос по делото, а именно приложима ли е презумпцията
на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от наследяване, съществува задължителна съдебна практика - тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г., ОСГК на ВКС. По изложените съображения съдът намира направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за частично
основателно като в полза на въззиваемия Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 707/09.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2493/2023
по описа на Районен съд – Кюстендил, с което първоинстанционният съд е допуснал
извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:
урегулиран поземлен имот VII-87 (седми, отреден за имот планоснимачен номер
осемдесет и седми) в квартал 6 (шести) по регулационния план на с. Четирци, одобрен
със Заповед № 113/14.09.1988 г., целият с площ: 825 (осемстотин двадесет и пет) кв.м.,
при граници на имота: УПИ VI-87, улица с ос. т. 51, УПИ VIII-84, УПИ V-86, всички в
квартал 6 по плана на с. Четирци, община Невестино, ведно с изградените в този имот
жилищна сграда на един етаж с площ от 60 кв. м., второстепенна сграда на един етаж с
площ от 15 кв.м. и второстепенна постройка на един етаж с площ от 100 кв. м. и
урегулиран поземлен имот VI-87 (шести, отреден за имот планоснимачен номер
осемдесет и седми) в квартал 6 (шести) по регулационния план на с. Четирци, одобрен
със Заповед № 113/14.09.1988 г., целият с площ: 860 (осемстотин и шестдесет) кв. м.,
при граници на имота: улица с ос. т. 47-48, улица с ос. т. 48-50, улица с ос. т. 50-40,
УПИ V1I-87, УПИ V-86, всички в квартал 6 по плана на с. Четирци, община Невестино
като е постановил делбата да се допусне при следните права: за П. Д. Г., ЕГН:
********** - ½ ид. ч.; за В. Г. А., ЕГН: ********** – ¼ ид. ч. и за С. Г. Н., ЕГН: **********
– ¼ ид. ч.“.
ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 42, да
заплати на П. Д. Г., ЕГН: ********** с адрес: с. Четирци, община Невестино, област
Кюстендил, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7