Разпореждане по дело №790/2020 на Районен съд - Карлово

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

гр. Карлово, 30.12.2020 год.

 

          Днес, тридесети декември две хиляди и двадесета година, Анна Донкова- Кутрова - съдия - докладчик по НАХД 790/2020 год. по описа на КРС, ІI н.с., като се запознах с материалите по НАХД № 790/2020 год. по описа на КРС, както и с основанията по чл. 248 ал. 1 НПК и чл. 376 ал. 1 от НПК намирам, че делото подлежи на разглеждане от КРС, но са налице основания за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на РП - Карлово.

          Материалите по сл. дело № 279/2019г. по описа на отдел Следствен при Окръжна прокуратура Пловдив са били внесени за разглеждане в КРС с постановление на РП Карлово, с което се прави предложение до съда за освобождаването на Е.А.П. *** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. б  пр. 2-ро вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото, поради което същото следва да отговоря на изискванията за обвинителен акт. В настоящия случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не отговаря на изискванията за годен да обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемото лице процесуален документ, доколкото неговото съдържание не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 375 от НПК. Глава ХХVIII от НПК предвижда и изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а делото се връща на прокурора (чл. 377 ал. 1 от НПК), когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.

Постановлението на прокурора очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова в своята мотивна част то следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Прецизно предявените обстоятелства определят, от една страна, предмета на доказване, а от друга - дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора факти. Правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни признаци на деянието, противоречие в самата дистозитивна част, както и когато е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитивната, тъй като постановлението е единство между тези си части и само в своето единство може да постави началото на съдебното производство.

В конкретния случай  в мотивната част на постановлението относно механизма на извършване на деянието прокурорът е посочил, че при управление на МПС обвиняемият отклонил вниманието си от управлението на МПС, за да огледа находяща се до пътя постройка, като в този момент пострадалата на 74 г., предприела пресичане от северната част на платното за движение, като не се движила бързо, предвид напредналата си възраст.  Била в южната лента, когато настъпил удар с управлявания от обвиняемия автомобил, при което й били причинени съставомерни увреждания. Посочено е, че П. е нарушил чл. 116 от ЗДвП, като не се е съобразил с пресичащата пешеходка, поради отклонение на вниманието му по време на шофиране и не е спрял, за да не настъпи удар. Прокурорът  е посочил и че обвиняемият е изгубил контрол върху управлявания автомобил, тъй като е отклонил вниманието си от пътната обстановка, че скоростта на движение не е била съобразена със същата, както и че  водачът не е изпълнил задължението си по ЗДвП, да следи непрекъснато пътната обстановка. При тези твърдения в мотивната част поведението му в диспозитива е обвързано с нарушение правилото на чл. 116 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Посочената разпоредба въвежда засилена защита по отношение на определена категория пешеходци - деца, хора с увреждания, слепи, глухи и престарели, но в останалата си част, спрямо другите пешеходци - само общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на същите. От изложението в описателната част не става ясно поставя ли прокурора пострадалата в една от посочените групи, в частност към престарелите хора, предвид, че е посочил, че е в напреднала възраст 74 год., от друга страна обаче не е посочил тази й възраст намерила ли е външно изражение в стойката, поведението, начина на предвижване, освен, че не е било бързо, и др. подобни, не е отразено и водачът забелязал ли е или пък бил ли е длъжен да забележи такива външни проявления на пешеходката и това, че е „престаряла“, с което да съобрази поведението си като водач на МПС. Посоченото нарушава правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото му обвинение и да реализира адекватна защита. Същото е допълнително затруднено и от твърденията, че  при управление на превозното средство е отклонил вниманието си, не е спрял, за да не настъпи удар, както и че скоростта му на движение в конкретната пътна ситуация е била несъобразена, които обаче съответстват на различни от задължението по чл. 116 от ЗДвП правила за движение по пътищата, които макар да се твърдят да са нарушени в описателната част, не са намерили израз в диспозитивната част на постановлението.  Посоченото не изпълнява условието за мотивираност на постановлението на прокурора по смисъла на чл. 375  от НПК, от друга лишава обвиняемия от възможността да разбере за какво точно нарушено правило за поведение се обвинява, а оттам и да реализира адекватна защита по твърдените факти.

          С оглед на всичко изложено, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

По изложените мотиви и на основание чл. 377 ал.1 вр. чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 790/2020 г. по описа на РС Карлово.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Карлово за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно мотивната част на разпореждането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протест с частна жалба или протест в 7-мо дневен срок, считано от датата на съобщаването му по реда на Глава XXII-ра от НПК пред Окръжен съд- гр. Пловдив.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: