РЕШЕНИЕ
№ 236
31.03.2023 г. гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Ивелина Въжарска..…...……….................................… в присъствието на
прокурора Е.С. ............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело (К) № 1212 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н.М.С. и С.М. ***, подадена чрез адв. В.З., срещу Решение №260023 от 19.10.2022г., постановено от Районен съд - Х. по адм. д. №6 по описа на съда за 2021г.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и било необосновано – касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Сочи се, че процесният имот 77195.729.403 /стар идентификатор 86/, собственост на жалбоподателките по наследство, не попадал в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в ПНИ и възстановяването му на наследниците на П. Г. Б.на основание §4к от ПЗРЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби и водело до нищожност на обжалваната заповед, в частта за процесния имот. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждали строго регламентирана процедура със сложен фактически състав за осъществяване на земеделската реституция, която в настоящия случай било толкова съществено нарушено, че налагало извода за нищожност на обжалваната заповед в частта за процесния имот, а не само до нейната законосъобразност, както неправилно приел Районният съд. Осъществяването на законовата цел, регламентирана в чл.10 ЗСПЗЗ, започвало с издаване от Поземлената комисия на решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при условията на §4-4л и я възстановява за земеделски земи, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като в него се описвали размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Това решение намирало приложение в помощния план, който съгласно чл.28 ал.1 от ППЗСПЗЗ следвало да съдържа данни, както относно предоставените за ползване имоти по силата на актовете по §4, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, въз основа на който план се изработвал ПНИ. Изводът от казаното бил, че решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ бил задължителна законова предпоставка за включване на процесния имот в Помощния план и в Плана на новообразуваните имоти за м. „И.“. Липсата на валидно решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ водела до нищожност на обжалвания административен акт в частта на процесния имот поради материална незаконосъобразност, тъй като напълно липсвали материалноправните предпоставки за издаване на крайния акт за възстановяване на собствеността със Заповед на Кмета на Общината по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представения по делото „дубликат“ от Решение №36-51 от 01.04.1998г., издадено от Поземлена комисия Х., доказвало категорично, че оригиналът на това решение бил без положени подписи от членовете на комисията, без надлежен печат, което налагало извода, че това решение е нищожно, т.е. липсвало решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, защото не бил издаден валиден документ за законово осъществяване на земеделската реституция. Съдът не обсъдил заключението на вещото лице, с което допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожност на обжалваната заповед на Областния управител в частта ѝ, касаеща процесния имот. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна - Областен управител на Област Х., в постъпил по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Х. намира касационната жалба за неоснователна.
Заинтересованата страна Л.Д.Б., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Х. е образувано по подадена от Н.М.С. и С.М.К. жалба против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Х., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „О.“, ж.р. „И.“, ж.р. „К.-*“ и местност „Х.-.“ в землището на град Х., община Х., приети от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за поземлен имот с идентификатор 77195.729.403.
За оспорената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Х., издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „О.“, ж.р. „И.“, ж.р. „К.-*“ и местност „Х.-.“ в землището на град Х., община Х., приети от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния имот ПИ с идентификатор 77195.729.403 по КК и КР на гр. Х., същата е влязла в сила.
От представената по делото преписка от ответната страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „И.“ гр. Х., ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - „За индивидуално застрояване“, процесният новообразуван имот 77195.729.403 с площ от 1443 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. - №86, с име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – ПП – П. Г. Б., н-ци на С. С.. В регистъра се сочи акт за собственост към датата на приемане на ПП – НА 78/17.11.75г., а относно данни от решението по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот се сочи № по заявление 50261, име на стария собственик – П. Г. Б., Решение на ПК/ОСЗ № и дата 36-51 от 01.04.98г., пореден № на имот от решението на ПК/ОСЗ - 1,2,3 № по помощен план - 8 и площ по помощен план в кв. м. 13016.
С оспореното Решение № 260023 от 19.10.2022г., постановено по адм. дело № 6 по описа на Районен съд, гр.Х. за 2021г., се отхвърля жалбата на Н.М.С. и С.М.К. против Заповед №ДС-28-1 от 11.06.2019г. на Областен управител на Област Х., в частта ѝ, касаеща ПИ с идентификатор 77195.729.403 по КК на гр. Х., с площ 1443 кв. м. и са осъдени Н.М.С. и С.М.К. да заплатят на Л. Д.Б. сумата от 1000 лева, представляваща направени разноски по делото.
В мотивите на Районен съд - Х. енаправен анализ и са обсъдени формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че заповедта, в атакуваната ѝ част, не е нищожна. Съдът е изложил и съображения, че твърденията на жалбоподателите, че притежават правото на собственост върху процесния имот, както и съобразно оспорването на това обстоятелство от страна на заинтересованата страна, сочат на наличието на спор за материално право, а такъв е недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, като подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за жалбоподателите да я оспорят като нищожна. Въпреки възраженията, че имотът с идентификатор 77195.729.403 не е бил одържавяван, то няма спор и че същият е предмет на оспорената заповед.
Съгласно
чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото
на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на §
4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите,
съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на
техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна
част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен
и в цифров вид. Видно е от така цитираната разпоредба, че планът на новообразуваните имоти, освен, че
съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид) съдържа и регистър на
собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на
обжалване във всичките му части, вкл. в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като
правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица.Това качество имат както
ползвателите на земи въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
възстановените собственици /респ. техните наследници/, така и всяко трето лице,
чийто права и интереси се засягат от одобрения план .
В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. Наличието на основанията, визирани в чл.146 от АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка, дали порокът, от който страда съответния акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателите не доказват обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до неговата нищожност. В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по пар.4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ. Видно от експертното заключение и писмените доказателства представени от ответниците по касация, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, и в частност в имот 77195.729.403 по КК на град Х., отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях и в регистъра към него. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателите относно посочените в ПНИ собственици на имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.143 ал.4 от АПК, на заинтересованата страна по делото се дължат разноски. Същите следва да бъдат определени в размер на 500 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л.32).
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260023 от 19.10.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм. д. №6 по описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА Н.М.С. ЕГН ********** с адрес: *** и С.М.К. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят на Л. Д.Б. ЕГН ********** с адрес: ***, сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.