към присъда по НОХД № 1778 по описа на Районен съд град Монтана за 2016 година, трети
наказателен състав.
Подсъдимият Г.М.Б. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че през
нощта на 19/ 20.11.2015г. в село Мърчево, обл.Монтана, ул.”Трета” № 83 от
недвижим имот при условията на опасен рецидив в съучастие, като извършител с
подсъдимия К.П.С., с ЕГН xxxxxxxxxx и с използване на моторно превозно средство
/неустановена марка и модел/ отнел от владението на С.И.К. движимите вещи -
моторен трион марка „Вики”, бензинов, клещи резачки обикновени и акумулаторна
батерия марка „Варта” на обща стойност 178,00лв. без съгласието на собственика
и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във
връзка с чл.195 ал.1 т.4, предл.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20,
ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Подсъдимият К.П.С. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че през нощта на
19/ 20.11.2015г. в село Мърчево, обл.Монтана, ул.”Трета” № 83 от недвижим имот
при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с подсъдимият Г.М.Б.,
с ЕГН xxxxxxxxxx и с използване на моторно превозно средство /неустановена
марка и модел/ отнел от владението на С.И.К. движимите вещи - моторен трион
марка „Вики”, бензинов, клещи резачки обикновени и акумулаторна батерия марка
„Варта” на обща стойност 178,00лв. без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с
чл.195 ал.1 т.4 пр.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.1 във
връзка с чл.29 ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Прокурорът в
съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е
доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание
на подсъдимият при спазване на изискванията на закона.
Подсъдимите Г.М.Б.
и К.П.С. се признават за виновни по повдигнатото им обвинение. Служебните
им защитници – адв.М.К. и адв. Б.Ц. молят съда да наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Производството се
разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по
делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице изпълнило съдебно – оценителната експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Г.М.Б. е с местоживеене xxx. Осъждан е неколкократно в периода от 15.11.2012
год. до 29.05.2015 год. за извършени престъпление - квалифицирани кражби и
управление без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за управление, като са му наложени
наказания лишаване от свобода, както следва: 1. По НОХД №347/ 2012 год. по
описа на PC Козлодуй за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.5 и т.8 от НК
на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено на
основание чл.66, ал. 1 от НК; 2. По
НОХД №404/2013 год. по описа на PC Козлодуй за извършено престъпление по
чл.195, ал.1,т.З и т.7 от НК на шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване не било отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК; 3. По НОХД №42/2014 год. по описа на PC
Козлодуй за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3, т.4 и т.7 от НК на осем
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване не било отложено на осн.чл.66,
ал.1 от НК. Той е изтърпял ефективни наказания лишаване от свобода на
15.04.2015г, поради което му бе повдигнато обвинение за извършване на
квалифицирана кражба при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.29,
ал.1, б.б от НК, тъй като от датата на изтърпяване на ефективното наказание до
датата на извършване на престъплението, предмет на настоящето производство, не
е изтекъл срок от 5 години.
Подсъдимият
К.П.С. е с местоживеене xxx. Осъждан е
в периода от 05.03.2001 год. до
28.07.2014 год. двадесет и четири пъти, от които: 1. По НОХД №128/2010 год. на
PC Козлодуй за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1,
т.4 и т.5 от НК на една година шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване не било отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК; 2. По НОХД №82/2012 год. на PC Козлодуй за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК
на една година шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване не било
отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК; 3. По НОХД №447/2013 год. на PC Козлодуй за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК
на една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване не било
отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК; 4. По
НОХД №42/2014 год. на PC Козлодуй за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във
връзка с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК на две години лишаване от свобода,
чието изтърпяване не било отложено на осн.чл.66, ал. 1 от НК; 5. По НОХД
№159/2014 год. на PC Бяла Слатина за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във
връзка с чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 от НК на две години и четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване не било отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК.
На 19.10.2015г. влязло в сила определение на Окръжен съд Враца, с което С.
xxx условно предсрочно, като му бил определен изпитателен срок в размер на 6
месеца.
Деянието, предмет на настоящето
наказателно производство е извършено от подсъдимия С. в изпитателния срок и
преди изтичане на срока по чл.30, ал.1 от НК.
Свидетелят С.И.К. xxx, в недвижим имот на
адрес ул.”Трета” № 83. Свидетелят Д.С.К. е негов син, който живее и работи в
гр.Монтана.
В
недвижимият имот на ул.”Трета” №83 има изграден гараж с долепена до него стая.
Вратата на гаража свидетеля К. затварял с резе, като нито тя, нито вратата на
долепената стая били заключвани. Свидетелят К. закупил през месец май 2015 год.
от св.К.А.К. xxx лек автомобил марка „АУДИ 80” с рег.№ М 30 10 АР. Автомобилът имал
монтирана акумулаторна батерия марка „Варта” с мощност от 68 или 64 Ah.
Автомобилът не бил пререгистриран от свидетеля К..
Подсъдимите Б. и С. познавали свидетеля Д.К.,
който посещавал пазара в село Бутан, като подсъдимия С. xxx.
На 19.11.2015г. свидетеля С.К. паркирал
автомобила „Ауди” в гаража си, като свалил от таблото контактния ключ. В стаята
до гаража държал моторен трион марка „Вики”, закупен, като нова същата есен от
гр.Монтана.
През нощта на същата дата двамата подсъдими
посетили село Мърчево, обл.Монтана с неустановен автомобил, управляван от подсъдимия
С.. Той спрял автомобила в близост до имота на свидетеля С.К. и двамата слезли
от него. Проникнали в гаража и взели от там акумулаторната батерия „Варта”,
моторния трион „Вики” и клещи тип резачки. Натоварили тези вещи на задната
седалка на автомобила и се прибрали в село Бутан, където живеят.
На досъдебното производство е назначена и
изпълнена съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо лице Л.Ц., от
заключението на която се установява, че общата стойност на вещите била 178.00
лв. към датата на отнемането.
Съдът изцяло кредитира експертното
заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от
страните по делото.
По доказателствата:
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а имено: свидетелските
показания на С.И.К., Д.С.К., К.А.К. и Б.Д.Б., както и заключението на вещо лице
Л.З., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази
насока са и самопризнанията дадени от подсъдимите Г.М.Б. и К.П.С..
При условията на
чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от всеки от подсъдимите и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът
приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело,
от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимите Г.М.Б. и К.П.С. са годен субект на престъплението, в което са обвинени, защото към
момента на деянието са пълнолетни и са били в състояние на вменяемост. Разбирали
са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките
си. Били са в ясно съзнание, адекватни и подредени.
От обективна страна
според становището на съда, действията на подсъдимите са
съставомерни за осъщественото от тях изпълнително деяние на престъплението по чл.196
ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.20 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.а и б от НК. Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че подсъдимите са извършили противоправното деяние,
като са отнели чужди движими вещи, без знанието и съгласието на собственика,
като това деяние са извършили в условията на опасен рецидив.
От субективна страна подсъдимите са
осъществили престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма
изхожда от установените факти по делото. Съзнавали са обществено опасните
последици и са търсели настъпването на техния резултат. Подсъдимите са бил съгласни
с общественоопасният характер на поведението си и са целели настъпването на
тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци
за осъществено от тях деяние от субективна страна.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимите е
доказано по несъмнен начин.
Предвид на горното съдът призна подсъдимия Г.М.Б.
за ВИНОВЕН в това, че през нощта на 19/ 20.11.2015г. в село Мърчево,
обл.Монтана, ул.”Трета” № 83 от недвижим имот при условията на опасен рецидив в
съучастие, като извършител с подсъдимия К.П.С., с ЕГН xxxxxxxxxx и с използване
на моторно превозно средство /неустановена марка и модел/ отнел от владението
на С.И.К. движимите вещи - моторен трион марка „Вики”, бензинов, клещи резачки
обикновени и акумулаторна батерия марка „Варта” на обща стойност 178,00лв. без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.4, пр.1 във връзка
с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Предвид на горното съдът призна подсъдимия К.П.С.
за ВИНОВЕН в това, че през нощта на 19/ 20.11.2015г. в село Мърчево,
обл.Монтана, ул.”Трета” № 83 от недвижим имот при условията на опасен рецидив,
в съучастие като извършител с подсъдимият Г.М.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx и с
използване на моторно превозно средство /неустановена марка и модел/ отнел от
владението на С.И.К. движимите вещи - моторен трион марка „Вики”, бензинов,
клещи резачки обикновени и акумулаторна батерия марка „Варта” на обща стойност
178,00лв. без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 пр.1 във
връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
Причина за извършване на престъплението са
неправилно отношение към чуждата собственост, стремеж за облагодетелстване по
лесен начин.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – ниска
стойност на отнетото, както и лошото материално състояние водещо го към тези
противоправни деяния. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид
обстоятелството, че деянието предмет на настоящето дело е престъпление с висока
степен на обществена опасност. Не случайно законодателят отчитайки характера и
степента на обществената опасност на деянието по чл.196 от НК е предвидил праг,
който да служи като ориентир – минимум три години лишаване от свобода. При така
изложените обстоятелства съдът определи на всеки един от подсъдимите наказание три години лишаване от свобода.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, която визира, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
/какъвто е настоящият случай/ съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. Съобразявайки горното и
намалявайки наказанието с една трета /една година/, съдът осъди всеки от
подсъдимите да изтърпи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на подсъдимите са налице законни
пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същите са с положителна съдимост.
Нещо повече, всеки от подсъдимите е изтърпявал наказание лишаване от свобода
ефективно. Предвид на това съдът постанови наложеното наказание на всеки от
подсъдимите да се изтърпи ефективно като на основание чл.61 т.2 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража определя “строг” режим
осъдения се настани в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗП визира, че „в
затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на
лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за
престъпления, извършени по непредпазливост”. В конкретният случай деянието, за
което е осъден подсъдимият не е от този тип.
Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗИНЗП „Рецидивистите и осъдените,
с изключение на тези по чл.59, ал. 1, се настаняват в затвори и затворнически
общежития от закрит тип”. Предвид на гореизложеното съдът счете, че в
конкретният случай намира приложение разпоредбата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС, която
визира, че „Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от
съда - строг режим - на осъдените, които се настаняват в затвор или в
затворнически общежития от закрит тип.
С така наложеното по вид и размер наказание
съдът, счита, че по отношение на двамата подсъдими ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тези
подсъдими и по отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото подсъдимите Г.М.Б. и К.П.С.
на основание чл.189 ал.3 от НПК да ЗАПЛАТЯТ направените по водене на делото
разноски в размер на 20.00 лева за всеки един от тях в полза на ОД на
МВР-Монтана, а по сметка на РС-Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: