№ 507
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503144 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д. № 5/21г. по описа на Окръжен
съд – Кюстендил срещу решението от 19.08.2021г., с което е уважен частично иска на П. Ж.
К. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като му е присъдено такова
от 35 000 лева, ведно със законната лихва от 17.06.2021г. и разноски по делото.
Въззивникът Прокуратурата на РБ иска отмяна на решението в частта, с която искът
е уважен за разликата над 4000 лева, като твърди необоснованост и нарушение на чл. 52
ЗЗД. Настоява, че единствените понесени вреди от ищеца са обичайните такива, а при
определяне на обезщетението за тях съдът не взел предвид възраженията на ответника, че не
е дал публичност на воденото преследване; че за периода 2015г.-2020г. наказателното
производство е ръководено не от Прокуратурата , а от друг решаващ орган – съда; че е
недоказано надлежно влошаване на здравословното състояние на ищеца; че е неправилно
приетото, че разводът на ищеца е вследствие на наказателното преследване.
Въззиваемият П. Ж. К. не е депозирал отговор на жалбата. В хода на въззивното
производство е починал и е заместен от наследниците му по закон и негови низходящи – Ж.
П. К., А. П. К. и П.П. К.. В съдебно заседание оспорват жалбата, без да сочат конкретни
възражения.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно. Формираните
в отговор на оплакванията на жалбоподателя съображения на въззивния съд са следните:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
1
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.). Отговорността е обективна и за възникването й
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ са необходими две предпоставки: повдигане на
обвинение за извършване на престъпление и 2) влизане в сила на оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение. В случая и двете предпоставки са налице. По делото е установено,
че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 202,
ал.2 вр. с чл.201 вр. с чл.20, ал.2 НК. По така повдигнатото обвинение ищецът е привлечен
като обвиняем с постановление от 23.09.2014г. Така образуваното срещу ищеца наказателно
производство е приключило с влязла в сила на 17.06.2020г. оправдателна присъда.
Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни
преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство,
тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение,
уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване, влошаване на
здравословно състояние без болестни прояви.
Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в
последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които
са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между
тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото
действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните
такива, но разпитаният по делото свидетел Р. И. ги потвърждава.
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението
налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от
друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.
В случая наказателното производство е приключило за общо 6 години, от които близо
пет в съдебната фаза; спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение; обвинението не е
за тежко престъпление, а участието на ищеца в процесуалните действия ( предимно явяване
в съдебни заседания) е било интензивно.
Незаконното обвинение е имало негативно отражение върху личността и начина на
живот на ищеца, без да е довело до проявление на вреди, извън обичайните. Заявените от
ищеца такива са от прекратяване на брака му и от невъзможност за повишаване на
професионалната квалификация и професионално развитие. Те не са доказани, при тежест
на ищеца. За вторите въобще не са събрани доказателства, а събраните такива за първите не
установяват, че разводът на ищеца е в резултат от незаконното обвинение. Напротив, видно
от представения по делото препис от бракоразводно решение, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака на ищеца е настъпило в резултат от наложената от поведението на
съпругата по чисто финансови причини фактическа раздяла между съпрузите.
При съпоставяне на изброените фактори превес имат обуславящите по – нисък
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тези, определящи по –висок размер, са
единствено неразумният срок на наказателното преследване ( в съдебната фаза същото е
продължило близо пет години, като на два пъти делото, което не се отличава с фактическа и
правна сложност, е гледано от първа инстанция, пред която са провеждани множество
открити съдебни заседания; както и при второто второинстанционно разглеждане на делото
от ОС Хасково) и интензивното явяване на ищеца в открити съдебни заседания. В
обобщение на така приетото настоящата инстанция намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди такъв от 8 000 лева.
При определянето му съдът не отчита факта, че ищецът е бил осъждан ( вж. справката
за съдимост на лист 32 от делото на ОС Кюстендил), тъй като необсъждането на същия от
2
първата инстанция не е изтъкнато като оплакване по въззивната жалба на ответника.
Медийното отражение на процеса не е било предмет на спора пред първата инстанция
и не е обсъдено на плоскостта на чл. 52 ЗЗД в атакуваното решение, поради което
оплакването, че липсата на това обстоятелство не била съобразена, е несъстоятелно.
Болестни прояви ищецът не е заявил като вреди и съответно не ги е доказвал, поради
което е несъстоятелен и довода на въззивника за недоказаност на причинно – следствената
връзка на подобни вреди с наказателното преследване.
Изтъкнатото от въззивника обстоятелство, че след 2015г. наказателното преследване е
било в съдебна фаза няма никакво отношение към основателността на иска или към размера
на дължимото обезщетение. По предявения иск ответникът е процесуален субституент на
Държавата, а отговорността е на Държавата и тя е за всички понесени вреди, възникнали при
основанието на чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, което безспорно е налице в случая.
Воден от изложеното, като намира за неоснователни оплаквания на въззивника за
необоснованост и частично основателни тези за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
въззивният съд следва да постанови решение, с което отмени обжалваното за разликата над
8000 лева до 35 000 лева и отхвърли иска за тази разлика, и потвърди решението в
обжалваната част, с която искът е уважен за разликата над 4000 лева до 8000 лева.
При този изход на спора присъдените на ищеца от първата инстанция разноски следва
да бъдат редуцирани до 134,22 лева, а на въззиваемия Ж.К. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата на
ответника или 116, 13 лева.
В частта,с която искът е уважен до размер от 4000 лева първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд – Кюстендил от 19.08.2021г. по гр.д. № 5/21г.
в частта, с която е уважен иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 8000 лева до
35 000 лева, както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над 134, 22 лева до
587, 22 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на първоначалния ищец П. Ж. К. ЕГН **********, заместен по
реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Ж. П. К., А. П. К. и П.П. К., съдебен адрес
адв. П.М., гр.Елхово,ул. Търновска № 7, срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление, по което е оправдан с влязла в сила на 17.06.2020г. присъда по нодх
134/2019г. ОС- Хасково, за разликата над 8000 лева до 35 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд – Кюстендил от 19.08.2021г. по гр.д.
№ 5/21г. в останалата обжалвана част, с която искът е уважен за разликата над 4000 лева до
8000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да плати на Ж. П. К., съдебен адрес адв.
П.М., гр.Елхово, ул. Търновска № 7, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 116, 13 лева за
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4