Определение по дело №612/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20207060700612
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379

Велико Търново, 29.10.2020 г.

Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 612/2020г.  по описа на съда. При това, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.158, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 256, ал.1 от АПК.

Образувано е по Искова молба/ИМ/, подадена от И.С.Р. ***. Искът е насочен срещу директора на ОДМВР В.Търново, а за правно основание е посочено чл.256, ал.2 от АПК.

Ищецът твърди, че на 06.08.2020г. му бил връчен електронен фиш/ЕФ/ серия К № 3484419, издаден от ОДМВР В. Търново за извършено на 20.03.2020г. нарушение за скорост със собствения му лек автомобил – Тойота Авенсис с ***. Наложена му била глоба в размер на 600,00лв. Подал възражение срещу ЕФ, а на 25.08.2020г. получил отказ да бъде анулиран. На 04.09.2020г. по банков път платил 70% от сумата на глобата по ЕФ, а именно: 420,00лв., което смята за достатъчно да погаси задължението му, съгласно чл.189, ал.9 от ЗДвП.

При последваща проверка в Портала за административни услуги на МВР установил, че не е отразено погасяването на задължението по същия ЕФ. Във връзка с това на 17.09.2020г. подал искане до директора на ОДМВР В. Търново да бъде отразено заплащането на глобата в електронната база данни на МВР, като приложил копие на платежното нареждане. На 30.09.2020г. получил отказ на това си искане с мотиви, че ЕФ не е обжалван по реда на чл.189, ал.8 от ЗДВП и е влязъл в сила, поради което дължи заплащане на още 180,00лв.

            Като твърди, че е задължение на органите на МВР да отразят погасяването на задълженията по ЕФ в базата данни на същото ведомство, ищецът предявява настоящия иск по чл.256, ал.2 от АПК. Сочи наличието на правен интерес, свързан с опасността да му бъдат наложени ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, основаващи се на информация за непогасено задължение по ЕФ. Иска съдът да осъди административния орган да  отрази погасяването на задължението за заплащане на глобата, наложена с ЕФ серия К № 3484419, издаден от ОДМВР В. Търново в електронната система на МВР.

С Определение № 347/05.10.2020г., произнесено по настоящото дело съдът остави без уважение молбата на ищеца за допускане на предварително обезпечение на предявения иск като бъде забранено на органите на МВР да налагат ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, основаващи се на информация за непогасено задължение по ЕФ серия К № 3484419, издаден от ОДМВР В. Търново.

Междувременно по делото постъпи изисканата от съда административна преписка. От приложените писмени доказателства и разпечатка на хартия на данни от АИС на МВР се установяват следните факти:

1.      Процесният ЕФ серия К № 3484419, издаден от ОДМВР В. Търново, е връчен на 06.08.2020г. и като необжалван е влязъл в сила на 21.08.2020г.

2.      На 04.09.2020г. по банков път ищецът платил 70% от сумата на глобата по ЕФ, а именно: 420,00лв.

3.      В АИС на МВР – не е отразено плащането на тези 420лв., макар информация за това да е представена от лицето и налична в ИС на МВР. ЕФ е предаден към НАП по електронен път за изпълнение на 06.10.2020г.

4.      На 17.09.2020г. Р. подал искане до директора на ОДМВР В. Търново/вх. № 127500-16991/ да бъде отразено заплащането на глобата в електронната база данни на МВР като приложил копие на платежното нареждане.

5.      Отрицателен по съдържание отговор на това искане е даден с Писмо с рег. № 366000-24919/25.09.2020г. на ОДМВР В.Търново. Същото е връчено на Р. на 30.09.2020г.

6.      Жалбата пред съда срещу неизвършване на фактически действия, поискани от посочения АО е  депозирана на 01.10.2020г. по пощата.

В дадения срок становище е ангажирал ответникът по иска. ПП на последния счита, че ИМ е просрочена, т.к. е подадена след 14-дневния срок по чл.256, ал.2 от АПК. Алтернативно настоява, че ИМ е неоснователна, т.к. при глобата с ЕФ става въпрос за налагане на наказание, а нормативната уредба не предвижда частично изпълнение на наложените наказания. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът като взе предвид установените факти от правна страна прие следното:

Производството по предявения иск се явява недопустимо, но на основание различно от изтъкнатото от ответника. Противно на възражението на последния, ИМ се явява подаден в 14 –дневния срок по чл.256, ал.2 от АПК, т.к. началото на същия е 17.09.2020г., а ИМ е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо 01.10.2020г.

Налице е обаче, друг аргумент за недопустимост на иска по чл.256, ал.2 от АПК. Категорично в случая отразяването на извършеното плащане в АИС е фактическо действие. Но в позитивния правен ред у нас  е предвиден друг ред за защита срещу фактически действия, които представляват част от производството по принудително изпълнение на публични вземания.

Към този момент по делото са налице доказателства за предприето принудително изпълнение за паричното задължение за наложеното административно наказание глоба. ЕФ е връчен на 06.08.2020г. и на 21.08.2020г. като необжалван е влязъл в сила. Частичното заплащане на сумата по глобата е извършено на 04.09.2020г., т.е. след като ЕФ е влязъл в сила. Този факт не се оспорва от ответника, нито това, че отразяване в АИС на МВР на това частично плащане няма. След изтичане на 3-дневния срок по чл.74 от ЗАНН/за доброволно изпълнение/ същият ЕФ подлежи на принудително изпълнение. Видно е, че влезлият в сила ЕФ е предаден на НАП на 06.10.2020г. за принудително изпълнение. Безспорно е и това, че в Портала за електронни административни услуги на сайта на МВР данни за погасяване на задължението по ЕФ не са отразени.

 Видно е от твърденията в ИМ и заявения петитум, че ищецът оспорва на практика наличието на дълга/за разликата до 180 лв./ със съображения, че е погасен и то въз основа на обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителното основание/в случая процесния ЕФ/. Искането му към съда е на практика такова за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на дълга. Предвид заявените твърдения и направените искания съдът приема, че адекватният ред за защитата на ищеца е  защита срещу фактическите действия на публичния изпълнител в рамките на принудителното изпълнение, чрез жалби по реда на ДОПК. В случая защитата по АПК, чрез отрицателен установителен иск е недопустима, доколкото наложената глоба е публично държавно вземане и е предвиден специален ред за защита. Съгласно чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, събирането й след изтичане на срока за доброволно изпълнение е от публичен изпълнител в НАП.

Следва да се отбележи, че отразяването на извършеното плащане в АИС на МВР – „Управление на фишове и плащания по тях“ е фактическо действие, действително дължимо от МВР, но след разрешаване на посочените по-горе  спорни въпроси – за размера на дълга и неговото погасяване. Последващо фактическо действие, което за да бъде предприето изисква преценка по фактите и  правото от съответния АО в рамките на принудителното изпълнение. С други думи  целеното фактическо действие е обусловено от волеизявление, а не произтича пряко от закона. Поради това не може да бъде годен предмет на контрол от съда в производство по чл.256, ал.2 от АПК. Ищецът цели като резултат  отразяване на плащането в съответната база данни, основано но заключението на компетентния орган по изпълнението, че е настъпило погасяване на задължението чрез изпълнение. Очевидно е, че в случай като настоящия дължимото фактическо действие от АО/отразяване, отписване/ не следва пряко от законова норма, а от последващи факти и изявления. Това е още едно основание за недопустимост на настоящото производство.

По възражението на ПП на ответника, че не може да има частично изпълнение на наказание, съдът прие следното:

Нашето позитивно право познава института на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание. Същото се извършва с акт на съда в рамките на наказателния процес или с акт на президента. Тоест държавата може да се откаже да изпълни изцяло или отчасти  наложено наказание. Но в случая предвид спецификата на ЕФ тези норми на НК не са приложими, и не са пряко относими към спора. В случая по отношение на ЕФ законодателят е предвидил възможност за частично заплащане  на глобата, но го е ограничил във времето преди влизане в сила на ЕФ, съгласно чл.189, ал.9 от ЗДвП. Този вид насърчителна мярка за заплащането на глобите, наложени с ЕФ в намален размер, ако не се предприеме обжалване също е свързана със спорни въпроси/фактически и правни/, чието разрешаване в конкретния случай обуславя отразяването в съответния регистър на погасяване на задължението или напротив.

Предвид изложеното съдът прие предявената искова молба за недопустима. Следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 159, т.1 от АПК, съдът в посочения състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, Исковата молба на И.С.Р. с правно основание чл.256, ал.2 от АПК, предявена  срещу директора на ОДМВР В. Търново, за да бъде осъден да  отрази погасяването на задължението за заплащане на глобата, наложена с ЕФ серия К № 3484419, издаден от ОДМВР В. Търново в електронната система на МВР.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 612/2020г. на АСВТ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: