№ 138
гр. Монтана, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102481 по описа за 2024 година
Ищцата Д. П. К. твърди, че на 15.10.2018 г. сключила с ответника ****
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 672818. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на *** лв., с
уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,66%. В чл. 5 от договора
било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank в полза на ответника, без да е посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставеното обезпечение. Впоследствие ищцата
установила, че била начислена допълнителна такса за предоставеното
обезпечение в размер на 1000 лева. Счита, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
начисленото възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване
на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда
на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране
на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. В случай на отхвърляне
на предявения главен иск за прогласяване недействителността на договора,
предявява евентуален иск – за установяване нищожността на отделна негова
клауза. Счита, че нищожна между страните е клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща заплащането на възнаграждение за поръчителя. Сочи, че същата
е в противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и
1
ал. 4 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** оспорва ищцовите претенции.
Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за
гарант не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за
гаранция е сключен с друго юридическо лице – ***, поради което не следва да
бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно
посочвал избраната от ищцата опция за поръчител, без да е имала задължение
да избере именно *** (Малта). Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че е сключен договор за
потребителски кредит № 672818 от 14.10.2018 г. за сумата от *** лева.
о силата на чл. 5 от договора за кредит съконтрахентите са се
споразумели задълженията да бъдат обезпечени с поръчителство,
предоставено от "Фератум Банк". Кредитополучателят изрично е декларирал,
че е бил запознат с правото да посочи като поръчител друго физическо лице,
което да бъде одобрено от кредитодателя и да бъде отпуснат кредитът.
Представен е стандартен формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, при който е посочен ГПР в размер на 49,11% и при
лихва от 460 лева, и неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на
**** лева – чл. 4.3 от ОУ.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
2
предоставения кредит.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия
срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за
връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този
начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необхоД., за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
обезпечение поръчители, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
3
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C 714/22, с
поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 23
%, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на *** лева, а сумата
горепосоченото задължение е в размер на *** лева , което се равнява на над 70
% от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е 23%,
а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той.
Разходите, свързани със заплащането на възнаграждение по договора за
гаранция, сключен с "*** съгласно чл. 5 от договора, представлява разход,
който е пряко свързан с договора за кредит, сключен с ****. В този смисъл
възнаграждението за гаранта следва да се вземе предвид при определяне на
ГПР. Този извод се потвърждава и от най-новата практика на СЕС. В т. 92 от
Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 г. на СЕС е посочено, че "доколкото
сключването на договора за поръчителство е задължително за самото
получаване на кредита, свързаните с този договор разходи са част от "общите
разходи по кредита за потребителя" съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
4
изчисляването на ГПР".
Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не
съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе
постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за
паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11. т. 10 ЗПК -
В този смисъл Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС
– Монтана, Решение № 216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС –
Монтана, Определение № 445 от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС –
Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС –
Монтана.
С оглед на горното съдът намира за основателен главния иск, като не
следва да се произнася по евентуалния иск.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникъ следва да заплатина ищеца направените от него разходи по
водене на делото.Същите възлизат на *** лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение, 50 лева – държавна такса, 1,37 лева – банков превод, 15 лева
– куриерска услуга.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. П. К., ЕГН:
**********, срещу „**** ЕООД, с ЕИК: ***, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
5
нищожността на Договор за потребителски кредит № 672818 от 15.10.2018 г.,
на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 ЗПК.
ОСЪЖДА „**** ЕООД, с ЕИК: *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
на Д. П. К., ЕГН: **********, разноски в размер на *** лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6