Решение по дело №761/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

07.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

08.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

761

по описа за

2019

година.

  

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000598 от 01.07.2019г., издадено от ВПД Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, в частта, с която на Х.Ш.Е. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят Х.Ш.Е. твърди в жалбата си, че на процесната дата и място не бил видял и възприел указание да спре автомобила. Затова моли да бъде прието, че не е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП умишлено и не следвало да носи отговорност. На следващо място, наложените му наказания били прекомерно завишени по размер, определени в предвидения от закона максимум. Наказващият орган не съобразил разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН при определяне на санкциите. Жалбоподателят бил млад човек, безработен, нямал доходи и имущество, нямал противообществени прояви. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Алтернативно настоява за изменението му, като наложените наказания бъдат намалени до законоустановения минимум.   

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и настоява за отмяна на атакуваното постановление. Излага съображения, че проверката била извършена неправомерно от органите на полицията, които в случая нямали такова право да проверяват. Отделно от това, възможно било жалбоподателят да не е видял спиращите го полицейски органи, тъй като нямало добра видимост. На същия не била подадена стоп-палка, служителите не били застанали на пътя, а се изравнили с него и с ръка се опитали да го спрат. Ако все пак съдът приеме, че имало извършено нарушение, защитникът моли наказанието да бъде намалено. Жалбоподателят бил млад човек, без никакво имущество, нямал други сериозни нарушения по ЗДвП и наказващия орган трябвало да съобрази това. 

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 20.06.2019г. свидетелите Д.И. и С.С. били на работа като  полицаи в РУ-Кърджали и осъществявали контрол с патрулен автомобил в микрорайон на полицейското управление в гр.Кърджали. Малко след 05.00 часа те получили сигнал от колегите си, че автомобил „Опел Астра“ не спрял на подаден сигнал и се движел в посока към кв.„Веселчани“. По същото време свидетелите И. и С. *** към кръстовището с ул.„Първи май“ в гр.Кърджали, при което забелязали въпросния автомобил да се движи с висока скорост в посока завод „Орфей“. Те тръгнали след него, като пуснали и светлинен и звуков сигнал. На ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, полицейските служители настигнали и се изравнили с преследваното МПС „Опел Астра“ рег.№ К 4612 ВС, което се управлявало от жалбоподателя Х.Ш.Е.. Тогава свидетелят И. с ръка подал на жалбоподателя ясен сигнал за спиране и му посочвал да отбие вдясно. Въпреки подадения от контролния орган сигнал, водачът не спрял, а изпреварил полицейския автомобил и продължил с висока скорост да се движи по пътя. Полицейските служители продължили многократно да подават сигнали за спиране на жалбоподателя, но той не реагирал. Успели да го накарат да спре едва на път I-5, при км.348, близо до разклона за с.Глухар, където го задържали. След установяване самоличността на водача, на същия била извършена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело положителен резултат над 1.2 на хиляда. По този повод на 20.06.2019г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушения по чл.103, чл.137а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Въз основа на същия акт, на 01.07.2019г. е издадено процесното наказателно постановление, с което Х.Ш.Е. бил санкциониран за извършени нарушения по чл.103, чл.137а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. 

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Т., Д.И. и С.С., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи се; от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 20.06.2019г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; справки за собственост и регистрация на МПС;  Писмо от 05.08.2019г. на Началник на РУ-Кърджали; Декларация на Х.Ш.Е.; Справка по лице на Служба по вписвания от 26.08.2019г.; Писмо от 02.10.2019г. на Началник на РУ-Кърджали;  Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според настоящата инстанция жалбоподателят следва да носи отговорност за вмененото му административно нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място той е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ К 4612 ВС, като при подаден от контролния орган с ръка ясен сигнал за спиране, не се подчинил и не спрял. На жалбоподателя бил подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно чрез подаване на сигнал с ръка от полицейски орган. Цитираната норма гласи, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че водача Х.Е. е възприел подаденият му сигнал, но въпреки това не се подчинил, което наложило да бъде гонен и принудително спрян чак до разклона за с.Глухар. Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ извършеното деяние да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН - и лишаването от правоуправление и глобата са определени в максималния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая преди инкриминираната дата Х.Е. е бил наказан само веднъж за нарушение на ЗДвП и това е видно от приложената по делото справка за нарушител. Ето защо, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление досежно размера на наложените наказания „лишаване от право да управлява МПС” и „глоба“, които следва да бъдат намалени до минимума.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не почиват на събраните по делото доказателства твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата и място не бил видял указание да спре автомобила си. Тази версия се разколебава напълно от показанията на свидетелите очевидци И. и С., които са категорични, че сигнала е бил възприет от жалбоподателя. Показателно е било и поведението на водача Е., който след подадения сигнал е увеличил скоростта на управлявания автомобил и се опитал да избяга от полицейските органи. Ето защо, не може да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение. Неоснователно е и оплакването за неправомерно извършена проверка от органите на полицията. Всеки полицейски служител при осъществяване на служебните си правомощия има право да извършва проверки на автомобили на основание чл.82, ал.2, т.1 вр. чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР, когато има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред. По делото се събраха доказателства, че полицейските служители са имали сигнал за нарушение от водача на МПС и за тях е имало достатъчно основание да го проверят. Впоследствие е констатирано обстоятелството, че той е управлявал след употреба на алкохол, като е измерена концентрация над 1.2 на хиляда. Затова настоящата инстанция намира, че полицейските органи са били длъжни в случая да извършат проверка на жалбоподателя, а той е следвало да спре при подадения сигнал и да им съдейства.     

Наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания за извършени нарушения по 137а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, не е оспорено. Затова и настоящата инстанция не коментира неговата законосъобразност. 

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-000598 от 01.07.2019г., издадено от ВПД Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, в частта, с която на Х.Ш.Е. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 200 лв. на 50 лв. и срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца на 1 месец.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                                                       Районен съдия: