М О
Т И В
И към Решение №
1759/16.10.2018г., постановено по АНД № 8330/2017г. по описа на Пловдивски
районен съд, IV н.
с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение
срещу С.Д.И. – роден на ***г***, живущ ***, ****, български гражданин, със
средно образование, пенсионер, женен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********
за това, че на 01.10.2015г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив е проявил жестокост към
гръбначно животно – женско куче, порода „Бигъл“, с име „А.“, собственост на
Е.Г.Р.от гр. София и С. ***, като му причинил противозаконно тежки увреждания,
изразяващи се в шоково състояние на животното с контузия на мозъка и трайни
увреждания, изразяващи се в счупен зъб /счупване до корена на горен десен кътен
зъб/ и психично-поведенчески промени в реакциите на животното – престъпление по
чл.325б ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
срещу обв. И. обвинение, като предлага същият да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Защитникът на обв. И. – адв. М.Г.
моли съда да признае подзащитния му за невинен, като го оправдае по
повдигнатото му обвинение.
Обв. И. не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обв. С.Д.И. е роден на ***г***,
живущ ***, ****, български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Свидетелите Б. и Р. притежавали
женско куче, порода „Бигъл“, на име „А.“, черно-кафяво на цвят. Това куче
двамата свидетели притежавали от м. май 2014г. Първоначално кучето живеело
заедно със своите стопани в гр. Б. – до м. май 2015г., след което свидетелите
заминали за Ш.. Тогава кучето било оставено на родителите на св. Р., които
живеели в гр. София. През м. септември 2015г. свидетелите Б. и Р. се прибрали в
гр. Хисаря, като с тях взели и кучето си. До този момент то било отглеждано
само в домашни условия. Въпреки че породата била ловна, кучето не било
обучавано да ловува. Същото не проявявало агресия към хора и животни.
На 01.10.2015г. свидетелите Б. и
Р. се намирали в дома на бабата на св. Б. – св. М.А. *** който правили ремонт.
Заедно с тях, за да им помагат при пренасянето на мебелите, които очаквали да
получат, били свидетелите Д. Д., Н.Т., П.А. и приятелката на последния. През
това време кучето било пуснато на двора на къщата. Около обяд, без да бъде
забелязано, кучето излязло извън двора през незатворената входна врата и
тръгнало по ул. „И.П.“ в посока към жилищен имот, находящ се на ул. „Л.Д.“ №
**, обитаван от обв. И.. Срещу посочения имот имало незастроен терен, частично
ограден с метална градинска мрежа.
Същевременно на улицата пред дома
на обвиняемия, както и из съседните имоти, свободно били пуснати да се
разхождат домашните му кокошки.
По същото това време по ул. „Л.Д.“
св. С.Х., заедно с двете си деца, управлявали велосипеди. Докато минавали по
улицата децата на св. Х. били подгонени от черно-кафяво на цвят куче. Тогава
свидетелят слязъл от колелото си и изгонил кучето, след което то подгонило
намиращите се на поляната кокошки на обв. И., при което те започнали да
хвърчат, скачат и бягат. Същата вечер св. Х. видял репортаж по телевизията, в
който било съобщено, че обвиняемият е ударил куче и след като го видял разбрал,
че това е същото куче, което през деня подгонило децата му, докато те
управлявали велосипеди.
Докато кучето гонило кокошките на
обвиняемия, той се намирал в двора на къщата си, когато в един момент чул
крясъците им и лаенето на неговото куче, което било на двора, вързано със
синджир. Чул и виковете на св. Н.М., която живеела в съседство и видяла кучето
да гони кокошките на нейния съсед, които през това време се намирали на
улицата. Обвиняемият видял, че процесното куче гони кокошките му, при което
излязъл от двора на къщата си, по пътя взел метална тръба, като освен това
пуснал и своето куче.
С металната тръба в ръце, обв. И.
подгонил кучето, което влязло в намиращия се в съседство незастроен терен,
частично ограден с метална градинска мрежа. Докато обвиняемият, последван от
своето собствено куче, гонел кучето на свидетелите Б. и Р., му нанесъл няколко
удара по тялото с тръбата, която носел. В момента, в който кучето спряло да
бяга, било ударено още няколко пъти с металната тръба от обвиняемия.
По същото това време по ул. „Л.Д.“
с управлявания от него автомобил, минавал св. С.Е., който се прибирал от
работа. Свидетелят видял обвиняемият да гони и да удря кучето, което
предизвикало неговата реакция и същият слязъл от автомобила си. В това време
обв. И. догонвал кучето и докато св. Е. успее да стигне до тях, му нанесъл още
няколко удара, след което кучето вече лежало безжизнено на земята. Свидетелят
попитал обвиняемия каква е причината за случващото се, а той му отговорил, че
кучето е негово и го е удрял, тъй като то му е гонело кокошките.
Междувременно, в момента, в който
свидетелите Б. и Р. разбрали, че кучето го няма, започнали да го търсят, като
тръгнали в противоположни посоки. Св. Б. ***. Когато наближил пресечката на ул.
„И.П.“ и ул. „Л.Д.“, св. Б. забелязал св. Е., който се карал с някого. Св. Б.
го попитал дали не е виждал кучето му. Тогава
станало ясно, че кучето, на което били нанесени удари от обв. И., е
всъщност кучето на св. Б.. Последният видял кучето си да лежи на земята и тъй
като същото било безжизнено в първоначалния момент си помислил, че е умряло.
Малко след това пристигнала и св. Р., която видяла кучето и разбрала за
случилото се. Когато обв. И. бил попитан защо е удрял кучето, последният не дал
логичен отговор. На място дошли и една част от приятелите на свидетелите Б. и
Р., които се намирали заедно с тях в къщата – свидетелите Д., Т. и А.. Те също
видели кучето и състоянието, в което то се намирало и разбрали, че обв. И. е
този, който му е причинил това.
За случилото се била сигнализирана
полицията, в резултат на което на място дошли двама полицейски служители –
свидетелите А.С. и Д.Г.. Пред тях обв. И. казал, че кучето на свидетелите Б. и
Р. е нападнало една от неговите кокошки, поради което той пуснал своето куче
след непознатото, за да го изгони, след което с помощта на метален прът се
опитал да разтърве двете животни, посягайки към чуждото куче, което обаче
избегнало удара.
В същото това време на пътя се
разхождали няколко от кокошките на обвиняемия, като наоколо нямало каквито и да
било следи от упражнявано по отношение на тях насилие – нито следи от кръв,
нито перушина. Наред с това и обвиняемият не могъл да покаже умъртвени от
кучето на свидетелите Б. и Р. кокошки. Единствените следи от кръв били по
тръбата, която обвиняемият държал и разбира се тази по удряното от него куче.
Свидетелите Б. и А., с автомобила
на последния, закарали кучето в клиника в гр. Хисаря, където му била оказана
първа помощ. Малко по-късно същия ден свидетелите Б. и Р. закарали кучето си в
клиника „Н.“ в гр. Пловдив, където то останало едно денонощие и на следващия
ден било изписано. Известно време след това кучето не можело да вижда и да
ходи, поради което и не можело да се обслужва самостоятелно. Въпреки че след
време се възстановило физически, останали промените в поведението му в резултат
на нанесения му побой и по-конкретно в неговите реакции, които вече не били
такива, както преди това.
Съгласно заключението на
ветеринарномедицинската експертиза /л.49 от досъдебното производство/ в
резултат на нанесените удари на куче, порода „Бигъл“, пол женски, на име „А.“,
възраст 1 – 2 години, се установяват травматични увреждания на меките тъкани в
областта на пояса и теменната област, както и сътресение на мозъка /комоцио/. В
резултат на това, че не са настъпили руптури на вътрешни органи и фрактури на
кости, животното е изведено от тежкото моментно състояние, без трайни физически
увреждания. Механизъм – в резултат на ударите – премачкване на мускули, нерви и
нервни окончания, травмиране на сухожилия и кости, хематоми и др. В резултат:
силна болка, тремор, забавени рефлекси. Уврежданията според експертизата са
тежки, но не трайни. Като трайни могат да се окажат психичните отклонение
впоследствие.
От повторната
ветеринарномедицинската експертиза /л.52-л.54 от досъдебното производство/ се
установява, че всички временни увреждания, като коматозното състояние,
получените травми в областта на муцуната, врата, поясната област, счупеният
надлъжно горен кътник, кръвотечение от устата, учестеното дишане, хематомът в
дясното око – склера и конюнктива, проявените неврологични дефицити в предните
и задните крайници, както и полученият тремор са в причинно-следствена връзка
от получените удари с железния кол по тялото на животното и влошеното състояние
на кучето. Тези удари са довели до травмиране на повърхностнолежащите мускули и
органи.
В същата тази експертиза е
посочено, че съгласно чл.151 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/ се забранява причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес
или смърт на животни, освен при евтанизирането или при самозащита. ЗВМД не
регламентира видовете телесни увреждания, причинени върху дадено животно. Ако
се приеме степента на увреждания, причинени при човек, според вещото лице
причинените увреждания на кучето са средни, тъй като водят до временни здравни
проблеми, без тежки физиологични последици. От психологическа гледна точка може
да се твърди, че тези действия, извършени срещу животното при всички случаи ще
доведат до трайни психични промени, които са и причина уврежданията да се
квалифицират като средни.
Съгласно заключението на тройната
съдебна ветеринарномедицинска експертиза /л.68-л.71 от досъдебното
производство/ този вид увреждания са резултат от механична травма при удар с
тъп предмет, защото раните, подкожните разкъсвания на мускули и т.н. възникват
непосредствено и по време на механичен удар. Счупеният зъб обаче може да се
случи или при пряк удар, или при захапване и усукване на твърд тъп предмет.
Механизмът в двата случая е различен. Налице е причинно-следствена връзка между
нанесените удари и обективно установените увреждания след тях. Уврежданията
могат да бъдат леки или тежки и всички междинни между тях, както и също така
могат да бъдат временни или трайни. Всякакви комбинации между двата критерия за
класификация са възможни. Например леко и трайно, тежко и трайно, леко и
временно, тежко и временно и т.н. Във ветеринарномедицинското законодателство
не е регламентирано кои увреждания са леки, средно тежки или тежки. По смисъла
на чл.7 ал.2 от Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/ действията спрямо процесното животно се дефинират като проява
на жестокост /действие или бездействие, което причинява продължително или
повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му, или стрес/.
Съгласно допълнителните разпоредби /ДР/ на закона за понятията „болка,
страдание и увреждане“ се разбира причиняването на смущения в здравето
/физическо, нервномозъчно и социално/ на животните. Това включва причиняването
на болест, травма и физиология, и нервномозъчен дискомфорт. Според вещите лица,
изготвили заключението, всички шокови съС.ия са тежки и при липса на адекватно
лекуване изходът е непредвидим. Местните увреждания класифицират като средно
тежки. Проявите от шоков характер са били временни. Тъй като към момента на
изготвяне на експертизата не са съществували данни за моментното състояние на
кучето, вещите лица не са могли да дадат еднозначен и категоричен отговор за
това дали останалите увреждания са временни или трайни. Счупеният зъб никога не
може да стане нормален, дори и след успешно лекуване. В този смисъл неговото
увреждане е трайно. Нараняването на меките тъкани, хематомите, частичните
разкъсвания се възстановяват напълно и техните увреждания могат да бъдат
определени като временни. Към момента на изготвяне на експертизата не е имало и
данни за психичното състояние на кучето.
От заключението на повторната тройна
съдебна ветеринарномедицинска експертиза /л.123-л.124 от досъдебното
производство/ се установява, че нараняванията са от тъп, дълъг предмет с кръгло
сечение, предизвикващ широки разляти контузии по мускулно-сухожилния апарат с
кръвоизливи, без да уврежда костите и ставите и нанася външни порезни рани по
кожата. По травматичното засягане на главата, шията, поясно-кръстовата област
може да се съди, че се касае за неколкократни последователни удари върху кучето
от предмет, тип метална тръба, достатъчно тежка, дълга и заоблена. Описаните
травматични увреждания на кучето се намират в пряко причинно-следстевна връзка
от нанасяне на удари с метален прът. Шоковото състояние на животното с контузия
на мозъка са тежки увреждания с непредвидим лечебен изход, в конкретния случай
временни, поради бързото възстановяване. Местните увреждания на
мускулно-сухожилния апарат са средни и временно, което се доказва с пълното
възстановяване на здравословния статут на кучето. Счупеният зъб е трайно
увреждане. Психично-поведенческите промени в реакциите на животното са средни и
трайни увреждания в поведението, които ще се наблюдават през целия му
живот.
Описаната фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на обв. И., депозирани в съдебно заседание,
частично от показанията на свидетелите, депозирани в съдебно заседание –
Л.Н.Г., М.И.А. /като относно обстоятелствата, за които беше приложена
процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията й,
дадени пред орган на досъдебното производство/ и от показанията на св. Н.А.Т.,
дадени в досъдебното производство, както и изцяло от показанията на
свидетелите, депозирани в съдено заседание – С.И.Х., С.А.Б., С.С.Е., П.А.А. и
от показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство - Е.Г.Р.,
А.Н.С., Д.Р.Г., Н.М.М., С.Ц.Ч., Р.К.С., В.Г.З. и Д.Т.Д..
Съдът не кредитира обясненията на
обв. И. относно това, че кучето на свидетелите Б. и Р. е нападнало кокошките,
които били пуснати свободно на улицата пред дома му и съседните имоти. Действително
установява се по делото, че процесното куче е гонело кокошките на обв. И.. В
този смисъл са както обясненията на обвиняемия, така и показанията на
свидетелите Х. и М.. Не се установява обаче кучето да е душило кокошките, още
по-малко да е умъртвило няколко от тях. Св. Е., който е очевидец на случилото
се, не твърди да е станал свидетел на това кучето да е нападало кокошки.
Разбира се това би могло да е станало и преди свидетелят да се е озовал на
мястото. От показанията на св. Х. се установява, че когато по-рано същия този
ден той заедно с двете си деца с управляваните от тях велосипеди са минавали по
ул. „Л.Д.“, са били подгонени от процесното куче, което, след като било
изгонено от свидетеля, се насочило към кокошките на обв. И., които през това време
се намирали на поляната и започнало да гони тях, при което те хвърчали, скачали
и бягали. В същото време обаче св. Х. изрично заявява, че не е видял кучето да
души кокошките. В този смисъл са и показанията на св. М., която е съсед на
обвиняемия и която същият този ден е видяла кучето да гони неговите кокошки, но
не и да ги дави или хапе. В тази връзка не следва да бъдат кредитирани и
обясненията на обв. И., че е чул св. М. да вика, че кучето е давило кокошките.
В подкрепа на това, че кокошките
на обв. И. не са пострадали по какъвто и да било начин от кучето, е и
обстоятелството, че на мястото на инцидента не са били открити никакви следи от
упражнено по отношение на тях насилие – нито следи от кръв, нито перушина.
Самият обвиняем също не могъл да покаже умъртвени от кучето кокошки. Горното се
установява от показанията на всички, присъствали на мястото свидетели,
включително и от тези на полицейските служители.
По делото в качеството на свидетел
е разпитан Л.Г., който твърди, че известно време преди инцидента /около 20 дни
преди това/ е видял кучето да напада кокошка, която той успял да спаси. Относно
тези показания следва да се посочи, че от доказателствата по делото се
установява, че свидетелите Б. и Р. преди това са живели в Ш., откъдето в края
на м. септември 2015г. се прибрали в гр. Хисаря, като с тях взели и кучето си,
което дотогава било отглеждано в гр. София. В този смисъл са показанията на св.
Б., от които освен това се установява, че преди тази дата кучето не е било
водено в гр. Хисаря. Това се е случило за първи път при идването им в града в
края на м. септември 2015г. В тази насока са и показанията на св. А.. Св. А.
твърди, че е виждал кучето в гр. Хисаря и при предходното идване на свидетелите
Б. и Р.. Дори и това да е така, то е било няколко месеца преди процесната дата,
доколкото от м. май до м. септември 2015г. двамата свидетели са се намирали в
Ш.. Ето защо няма как да бъдат кредитирани показанията на св. Г. в посочената
им част, тъй като по времето, когато той твърди, че се е случил инцидентът,
кучето не се е намирало в гр. Хисаря, съгласно показанията на неговия
собственик. Още повече, че св. Б. отрича да е разговарял със св. Г. не само по
този, но и по какъвто и да било повод. Св. Г. също не посочва, че именно св. Б.
е бил стопанинът на кучето, което е видял да напада кокошката. Освен това, св.
Г. твърди, че кучето е било червено-черно на цвят, а процесното е черно-кафяво.
Дори обаче да се приеме, че това, което твърди св. Г. се е случило, то не означава,
че на процесната дата кучето е душило кокошките на обв. И., още по-малко пък,
че е умъртвило някои от тях, доколкото в този смисъл са единствено твърденията
на последния, които се опровергават от показанията на свидетелите Х. и М..
Изложеното се отнася и до обясненията на обв. И. относно това, че около месец
преди инцидента от негови съседи е разбрал, че кафяво-черно на цвят куче му е
нападнало кокошките. Няма каквито и да е доказателства, които да потвърждават
тези твърдения на обвиняемия, още повече, че и от неговите обяснения не се
установява, че става въпрос за едно и също куче.
Не следва да бъдат кредитирани и
обясненията на обв. И. относно това, че неговото куче е подгонило това на
свидетелите Б. и Р., след което двете се сбили. Тогава кучето на обвиняемия
започнало да хапе другото на различни места по тялото, като дори в един момент
го захапало в областта на муцуната. Благодарение на намесата на обвиняемия
двете кучета били разтървани. Обвиняемият не отрича, че е ударил процесното
куче, но твърди, че това се е случило само веднъж в задната част.
Тези обяснения на обв. И. на първо
място се опровергават от показанията на св. Е., от които се установява, че
между двете кучета не е имало какъвто и да било контакт. Свидетелят посочва, че
обв. И. е бил този, който е гонел кучето, последван от своето собствено, както
и че именно обвиняемият му е нанесъл няколко удара по тялото с тръбата, която
носел, докато го гонел и още няколко в момента, в който кучето спряло да бяга.
Дори самият обвиняем пред св. Е., а след това и пред свидетелите Б. и Р. не
отрекъл, че именно той е нанесъл ударите на кучето. Едва пред полицейските
служители казал, че двете кучета са имали съприкосновение помежду си, като той
всъщност ги разтървал с помощта на метален прът, с който посегнал към чуждото
куче, но то избегнало удара. На следващо място, обясненията на обвиняемия се
опровергават от изготвените по делото експертизи. Така от заключението на
тройната ветеринарномедицинска експертиза се установява, че нараняванията на
кучето са от тъп, дълъг предмет с кръгло сечение, предизвикващ разляти контузии
по мускулно-сухожилния апарат с кръвоизливи, без да уврежда костите и ставите и
нанася външни порезни рани по кожата. Наред с горното според вещите лица по
травматичното засягане на главата, шията, поясно-кръстовата област може да се
съди, че се касае за неколкократни последователни удари върху кучето от предмет
тип метална тръба /достатъчно тежка, дълга и заоблена/. Това заключение
експертите да дали както въз основа на свидетелските показания по делото, така
и на базата на описаните травми и наранявания при ветеринарномедицинския
преглед на кучето и съставените за това документи. Т.е. от експертизата се
установява не само, че травматичните увреждания на кучето са в пряка
причинно-следствена връзка от нанесените му удари с метален предмет, но и това,
че в случая става въпрос за неколкократни последователни удари в различни части
на тялото и главата на животното.
Действително в първоначалната
тройна ветеринарномедицинска експертиза е посочено, че едно от уврежданията, а
именно счупеният зъб, може да се случи или при пряк удар, или при захапване и
усукване на твърд предмет. Обвиняемият твърди, че неговото куче е захапало
чуждото в областта на муцуната, при което положение и с оглед даденото от
експертизата заключение относно механизма на причиняване на това травматично
увреждане, същото не би могло да се получи. И това е така, доколкото според
вещите лица, за да се счупи зъб следва пострадалото куче да е захапало твърд
предмет, който да бъде усукан. При това положение следва да се приеме, че
травматичното увреждане е било причинено при пряк удар, какъвто е другият от
посочените механизми за това и който именно се съобщава от свидетелите. Освен
това, както беше посочено по-горе, от заключението на повторната тройна
ветеринарномедицинска експертиза се установява, че по кучето не е имало каквито
и да било външни рани, каквито е логично да има, ако същото беше хапано от
друго куче.
Относно възражението, че не се
установява счупеният зъб на кучето да е увреждане, причинено при процесния
инцидент, следва да са има предвид, че в този смисъл са на първо място
заключенията на експертизите. Действително в първоначално изготвената не се
споменава за такова увреждане. Във втората експертиза вече е посочено, че на
кучето е причинено счупване надлъжно на горен кътник. Съгласно следващата поред
експертиза поради липсата на точни данни за давността на счупването на зъба не
може да се направи пряка връзка между неговата фрактура и наличието на кръвоизлив.
Посочено е наред с това, че няма документи, удостоверяващи, че кучето е било
със здрави зъби преди да се случи събитието. Последната, изготвена по делото
експертиза, е дала заключение въз основа на клиничната документация от
извършения ветеринарномедицински преглед от д-р Г.З. от гр. Хисаря, от която
става ясно, че животното наред с останалите травми, е и с установено слабо
кръвотечение от устата, предизвикано от прехапване на езика и счупване до
корена на горен десен кътен зъб. Взети са предвид и резултатите от извършения
ветеринарномедицински преглед на кучето в клиника „Н.“ гр. Пловдив, съгласно
който при прегледа на външни органи и системи – устна кухина, носни конхи, уши,
кожа е космена покривка няма наличие на увреждания, освен счупения надлъжно до
корена горен десен кътен зъб. Именно констатираните по време на
ветеринарномедицинските прегледи и обективирани в издадените въз основа на тях
документи травматични увреждания, са приети като причинени на животното при
процесния инцидент от изготвената повторна тройна ветеринарномедицинска
експертиза. С оглед на изложеното следва да се приеме, че счупването на зъба е
причинено при процесния инцидент, доколкото и от страна на собствениците на
кучето не се съобщава за предходни инциденти, в резултат на които то да е
претърпяло такава травма.
Съдът не кредитира и твърденията
на обв. И. относно това, че е ударил кучето при самозащита, доколкото същите се
опровергават дори от собствените му обяснения. И това е така, доколкото самият
обвиняем твърди, че когато е разтървал двете кучета, процесното е било толкова
изморено, че е лежало на земята без да прави каквото и да било. Едва когато
обвиняемият се опитал да го хване за врата и то за до върже, кучето е направило
опит да го ухапе, като до това в крайна сметка не се е стигнало. Дори самият
обвиняем признава, че реакцията на животното може би е била провокирана било от
опита му да го хване за врата, било от нападението преди това от другото куче и
причинените му болки. Така или иначе обаче, както твърди и самият обвиняем, до
този момент кучето по никакъв начин не го е нападало. Ето защо не може да се
приеме, че действията му са извършени при самозащита, доколкото същият по
никакъв начин не е бил нападнат от кучето. Не могат да се приемат и твърденията
на обвиняемия, че е ударил кучето в състояние на афект. От една страна, не
посочва от какво точно е бил афектиран. От друга обективно не е имало каквато и
да било причина, която да предизвика такова раздразнение у обвиняемия, в
резултат на което да прояви жестокост към животното. Както беше посочено от
доказателствата по делото не се установява кучето да е нападало кокошките на
обвиняемия нито на процесната дата, нито преди това, а че само ги е гонело.
Дори преди този ден кокошките да са били нападани, не се установява кучето на
свидетелите Б. и Р. да го е направило.
Както беше посочено по-горе спрямо
част от показанията на св. А. беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и
показанията на свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство. Съдът
кредитира прочетените и по този начин приобщени към материалите по делото
показания на св. А., доколкото именно те кореспондират с останалите
доказателства по делото и по-конкретно с показанията на св. Б., като следва да
бъде отчетено и това, че от случилото се е изминал продължителен период от
време, поради което и не може да се очаква да си спомня всичко в подробности.
На следващо място, съдът не
кредитира и показанията на св. Т. относно това, че той и св. Д. са придружили
св. Б. до лекарския кабинет в гр. Хисаря. От показанията на свидетелите Б. и
А., както и от тези на св. Д. се установява, че само първите двама, с
автомобила на св. А., са откарали кучето в клиниката в гр. Хисаря.
Относно причинените на животното
травматични увреждания в първата, изготвена по делото експертиза, е посочено,
че се установяват такива на меките тъкани в областта на пояса и теменната
област, както и сътресение на мозъка /комоцио/. Уврежданията са приети за тежки,
но не и трайни такива, като в същото време е отбелязано, че като трайни могат
да се окажат психичните отклонения впоследствие.
Съгласно следващата експертиза
наред с останалите увреждания, една от получените травми е счупен надлъжно
горен кътник, резултат от получените удари. Това заключение е изготвено въз
основа на събраните по делото доказателства, включително и изготвените
медицински документи относно състоянието на кучето, установено при
първоначалния и последващ преглед. Ето защо и не може да се приеме, че е налице
противоречие между двете експертизи, доколкото в първоначално изготвената не е
посочено вещото лице да се е запознало с медицинската документация и въз основа
на нея да е изготвило заключението. Относно характера на уврежданията е прието,
че действията, извършени срещу животното при всички случаи ще доведат до трайни
психични промени. Що се отнася до останалите травми е прието, че същите са
средни. Съдът не кредитира заключението в тази му част, доколкото изводът, че
уврежданията са средни е обоснован единствено с това, че същите водят до
временни здравни проблеми, без тежки физиологични последици. В същото време
психичните промени, въпреки че е прието, че са трайни, са квалифицирани като
средни. Освен констатираните противоречия заключението в тази му част не следва
да бъде кредитирано и с оглед заключенията на тройните ветеринарномедицински
експертизи. Така съгласно първото от тях всички шокови съС.ия, които в случая
са временни, са тежки, доколкото при липса на адекватно лечение изходът е непредвидим,
а счупеният зъб никога не може да стане нормален, дори и след успешно лекуване,
поради което и неговото увреждане е трайно. Относно психичното състояние на
кучето тази експертиза не е дала отговор с оглед липсата на данни към онзи
момент за същото. В посочения по-горе смисъл е и заключението на последната,
изготвена по делото експертиза, която с оглед събраните по делото доказателства
е дала заключение, че са налице психично-поведенчески промени в реакциите на
животното, които са трайни увреждания в поведението и ще се наблюдават през
целия му живот. Относно причинените на животното травматични увреждания не са
налице противоречия между двете тройни експертизи, които кореспондират и със
заключението на изготвената по делото втора експертиза.
От обективна страна фактите по
делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: от
досъдебно производство № 249/2015г. по описа на РУ Хисаря - протокол за
извършен ветеринарномедицински преглед от 01.10.2015г. /л.20/, клиничен
протокол от 03.10.2015г. /л.21/, книжка на кучето /л.23, л.24/, протокол за
предупреждение от 01.10.2015г. /л.25/, протокол за предупреждение от
01.10.2015г. /л.26/, клиничен протокол от 01.10.2015г. /л.30/, фискални бонове
/л.31/, протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2015г. /л.37-л.38/,
албум за посетено местопроизшествие /л.39-л.41/, медицински документи /л.108/,
паспорт на домашен любимец /л.113-л.116/, справка за съдимост /л.132/,
характеристична справка /л.133/; от АНД № 8330/2017г. по описа на Районен съд –
Пловдив – документи в превод от английски на български език /л.68-л.72/.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че обв. И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.325б ал.1 от НК за това, че
на 01.10.2015г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив е проявил жестокост към гръбначно
животно – женско куче, порода „Бигъл“, с име „А.“, собственост на Е.Г.Р.от гр.
София и С. ***, като му причинил противозаконно тежки увреждания, изразяващи се
в шоково състояние на животното с контузия на мозъка и трайни увреждания,
изразяващи се в счупен зъб /счупване до корена на горен десен кътен зъб/ и
психично-поведенчески промени в реакциите на животното.
От обективна страна с действията
си обв. И. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото
престъпление, тъй като на посочените дата и място е проявил жестокост към
гръбначно животно. В ЗЗЖ е посочено кога е налице проява на жестокост, като
съгласно чл.7 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗЗЖ това е и всяко действие или бездействие,
което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или
увреждане на здравето му или стрес. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба
проявата на жестокост към животните е забранена, като действията по ал.2 се допускат
само, когато е налице някоя от хипотезите, изброени в ал.3 т.1 – т.5. В този
смисъл е и чл.151 т.1 от ЗВМД, който забранява причиняването на страх,
нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в посочените
случаи. Предвид горното и с оглед на това, че на процесното куче са причинени
травматични увреждания и доколкото не е налице някое от изключенията на ЗЗЖ,
респ. на ЗВМД, следва да се приеме, че това е станало противозаконно. Съгласно
ЗЗЖ в случаите на чл.7 ал.3 т.1 – т.5 се допуска извършването само на някои от
действията, представляващи проява на жестокост към животните по смисъла на ал.2
и сред тях не се отнасят тези по т.1, а именно такива действия, които
причиняват продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане
на здравето му или стрес. Т.е. такава проява на жестокост към животните не се
допуска при каквито и да било обстоятелства. Не е налице и някое от
изключенията на чл.151 т.1 от ЗВМД. Съгласно посочената разпоредба нараняването
на животни се допуска и при самозащита. Такава обаче от доказателствата по
делото не се установява в случая да е била необходима. Не се събраха
доказателства и за това кучето да е агресивно. В §1 от ДР на ЗВМД е дадена
дефиниция на понятието „агресивни кучета“, съгласно която това са такива, които
проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която
в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или
причиняване на смърт. При положение, че не се установява процесното куче да е нападало
животни или хора, респ. да е провявало неадекватни реакции, не може да се
приеме, че същото е агресивно. В тази връзка следва да се посочи и анализът,
направен във втората, изготвена по делото експертиза, съгласно който следва да
се предположи, че кучето няма изградени навици да гони животните по двора с цел
да им навреди, а по-скоро това се прави от любопитство и желание за игра. Тази
порода не се характеризират като кучета, които проявяват безпричинно злоба към
други животни и хора.
В резултат от нанесените му
няколко на брой удара от обв. И. по различни части на тялото на кучето са били
причинени тежки увреждания, изразяващи се в шоково състояние на животното с
контузия на мозъка и трайни увреждания, изразяващи се в счупен зъб /счупване до
корена на горен десен кътен зъб/ и психично-поведенчески промени в реакциите на
животното. Видът и характерът на травматичните увреждания се установяват от
изготвените по делото експертизи, анализирани по-горе в настоящето изложение.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл. Обв. И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. За вида на умисъла се съди от механизма и начина на извършване на
деянието. На кучето са били нанесени няколко удара с метална тръба в различни
части на тялото, от които е могло да бъде причинено увреждане на здравето.
За извършеното от обв. И.
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба
от хиляда до пет хиляди лева. От приложената към делото справка за съдимост се
установява, че обвиняемият макар и осъждан, е реабилитиран, и не е освобождаван
от наказателна отговорност. Наред с горното от деянието няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на
тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът
счита, че обв. И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така
посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както
смекчаващите - оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на
обективната истина, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
възрастта на обвиняемия, така и отегчаващите – няколкото нанесени на кучето
удара и множеството причинени му травми,
като намира, че на същия следва да бъде наложено административно
наказание глоба в минимално предвидения от закона размер от 1 000 лв.,
доколкото именно така определеният размер на глобата се явява справедлив и
съобразен и с имотното състояние на обвиняемия, който е пенсионер.
Неоснователно е направеното от
защитата на обв. И. възражение, че извършеното деяние не е престъпно, поради
което и той следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Както беше посочено в случая са налице смекчаващи вината на
обвиняемия обстоятелства, взети предвид при определяне размера на глобата. В
същото време обаче деянието на обв. И. разкрива типичната за този вид
престъпление степен на засягане на обществените отношения, поради което не може
да се приеме, че същото не е общественоопасно, респ. че неговата обществена
опасност е явно незначителна. Ето защо и в случая се явява обосновано използването
на санкционните средства на наказателното право. В случая става въпрос за
проява на жестокост от страна на обвиняемия, изразяваща се в няколко на брой
удара в различни части на тялото на кучето, в резултат на което са му били
причинени както тежки, така и трайни увреждания, а наред с тях и други по-леки.
Следва да се отбележи и това, че уврежданията са били причинени безпричинно,
като част от ударите са нанесени на кучето, докато то не е било в състояние да
оказва каквато и да било съпротива. Предвид изложеното не може да се приеме, че
в случая е налице административно нарушение, доколкото не се касае до по-ниска
степен на обществена опасност на деянието, което да изключва престъпния
характер на същото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
обв. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив сумата
от 814,05 лв., представляваща направени разноски на досъдебното производство.
Причини за извършване на деянието
– незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.