Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
гр.
Русе, 30.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Светла
Пеева, като разгледа докладваното от
мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 344 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Е.
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., представлявано от
управителя П.П., срещу Решение № 207 от 12.02.2019
г., постановено по гр.д. № 4659/2017 г. по описа на Русенски районен съд, ХІ
състав, в частта с която са уважени предявените искове.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила, и необоснованост. Твърди се, че първостепенният съд е
следвало да върне исковата молба на ищцовото
дружество и да прекрати производството по делото, тъй като след дадените от
съда указания последното е внесло държавна такса в по-малък размер – 1336.46
лева, вместо дължимата 1336.47 лева. Сочи се, че в хода на първоинстанционното
производство, посредством приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установило, че фактически изградените и съществуващи към настоящия
момент обекти не са идентични с описаните в нотариалния акт за учредяване право
на строеж, поради което ищецът не би могъл да придобие правото на собственост
върху процесните имоти. Твърди се, че договорът за учредяване на право на
строеж е нищожен поради липса на предмет, доколкото описаните в него имоти не
са съществували реално, независимо, че е установено съществуването на друг
самостоятелен обект, за който обаче между страните не е постигнато съгласие за
разпореждане. Твърди се, че правото на строеж върху процесните обекти, учредено
в полза на ищцовото дружество не съществува, тъй като
същото е придобило и земята, върху която са изградени обектите. Навежда се
възражение за нищожност на договора за учредяване на право на строеж, поради
липса на предмет, тъй като обектите, предмет на договора са били вече изградени
към момента на сключването му. В този смисъл се сочи, че макар удостоверението
по чл. 181 от ЗУТ да е издадено от Община Русе на 19.11.2007 г., към 07.11.2007
г. грубият строеж на сградата е бил фактически завършен. Направено е възражение
за право на задържане на имотите до заплащането
дължимите от въззиваемото дружество суми,
представляващи част от цената на спорните имоти. По отношение на уваженият иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД са изложени съображения за неправилната му
квалификация от първоинстанционния съд, като счита, че заявената претенция
следва да се квалифицира като такава по чл. 72 и 74 от ЗС. Изразено е становище
и за неоснователността на претенцията, тъй като въззивното
дружество е ползвало процесните имоти във връзка с изпълнение на задължение по
договор за строителство от 23.07.2007 г. Твърди се също така, че в хода на
делото въззиваемото дружество не е доказало, че е
изразходвал средства, за да заплаща наем в следствие невъзможността да ползва
процесните имоти. Направено е възражение
за прихващане с дължимите от въззиваемото дружество
суми за извършени СМР за довършване на обектите, за направените подобрения и
разноски за поддържане и запазването на обектите, които се предявяват частично
до размера на исковата претенция с претендираното от
ищеца обезщетение за ползване.
С
въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се сочат твърдения за
неоснователност на жалбата, като се излагат съображения, че обжалваното решение
е правилно и обосновано. По-конкретно се излагат съображения, че в хода на
първоинстанционното производство съдът не е определил точно по размер дължимата
такса, поради което ищецът е допуснал грешка и първоначално е внесъл сумата от
1336.46 лева, но впоследствие довнесъл още 0.01 лв. По възражението за
нищожност на договора за учредяване на право на строеж се излагат съображения,
че същото не е направено своевременно, доколкото липсва такова в отговора на
исковата молба, както и в първото по делото заседание, а също така и неоснователно.
По възражението за прихващане, въззиваемото дружество
изразява становище, че същото е несвоевременно направено и от друга страна, че
не дължи на въззивното дружество суми за извършени
СМР.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима
и като такава, следва да се разгледа по същество.
С обжалваното решение е признато
за установено по отношение „Е. ООД, ЕИК *****, че „Б., ЕИК *****, е собственик
на: офис №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.5554.1.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-18/16.05.2007г. на изп. директор на АК,
находящ се на партерен етаж на жилищна сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.5554, гр. Русе, ул. “Л.“ №9-11, с площ
46.44 кв.м., прилежащи части 2.608 % ид.ч. от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.2.5554.1.26, 63427.2.5554.1.28, под обекта 63427.2.5554.1.34,
63427.2.5554.1.30, 63427.2.5554.1.31, над обекта 63427.2.5554.1.5,
63427.2.5554.1.1, и офис №3, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.5554.1.28 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-18/16.05.2007г. на изп.
директор на АК, находящ се на партерен етаж на
жилищна сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.5554, гр. Р.с площ
60.11 кв.м., прилежащи части 3.241 % ид.ч. от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.2.5554.1.29, 63427.2.5554.1.27, под обекта 63427.2.5554.1.31,
63427.2.5554.1.30, над обекта 63427.2.5554.1.1. и „Е.
ООД е осъдено да предаде на „Б., владението на същите имоти. С решението са
отхвърлени предявеният от „Б., против „Е. ООД, иск за признаване установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на офис №4, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.29 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18/16.05.2007г. на изп. директор на АК, находящ се
на партерен етаж на жилищна сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
63427.2.5554, гр. Р.с площ 28.44 кв.м., прилежащи части 1.629 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.5554.1.22, 63427.2.5554.1.28,
63427.2.5554.1.21, под обекта 63427.2.5554.1.31, 63427.2.5554.1.30, над обекта
63427.2.5554.1.2, 63427.2.5554.1.1, както и предявеният от „Б., против „Е. ООД,
иск за предаване владението на този имот. Със същото решение „Е. ООД е осъдено
да заплати на „Б. сумите: 3902.43 лева - обезщетение за ползване на офис 2,
дължимо за периода 01.05.2016г. - 30.06.2017г.; 5051.15 лева - обезщетение за
ползване на офис 3, дължимо за периода 01.05.2016г. - 30.06.2017г. и 2389.86
лева - обезщетение за ползване на офис 4, дължимо за периода 01.05.2016г. -
30.06.2017г., като е отхвърлен предявения от „Б. против „Е. ООД, иск за
заплащане на обезщетение за ползване на офис 4, дължимо за периода 01.05.2016г.
- 30.06.2017г. над 2389.86 лева до предявения размер - 2800 лева.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 108 ЗС и
чл. 59 от ЗЗД.
От фактическа
страна по делото се установява:
Страните са
сключили договор за учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт №166,
том ХІІ, рег.№19940, дело №1862/07.11.2007 г. по описа на нотариус Р. П., по
силата на който „Е. ООД, като едноличен собственик на правото на строеж за
индивидуално обособени недвижими имоти по правилата на етажната собственост,
продало на „Б. правото на строеж за изграждане на следните недвижими имоти: 1) офис
№2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.5554.1.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-18/16.05.2007г. на изп. директор на АК,
находящ се на партерен етаж на жилищна сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.5554, гр. Р.с площ 46.44 кв.м.,
прилежащи части 2.608 % ид.ч. от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.2.5554.1.26, 63427.2.5554.1.28, под обекта 63427.2.5554.1.34,
63427.2.5554.1.30, 63427.2.5554.1.31, над обекта 63427.2.5554.1.5,
63427.2.5554.1.1; 2) офис №3, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.5554.1.28 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-18/16.05.2007г. на изп.
директор на АК, находящ се на партерен етаж на
жилищна сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.5554, гр. Р.с площ
60.11 кв.м., прилежащи части 3.241 % ид.ч. от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.2.5554.1.29, 63427.2.5554.1.27, под обекта 63427.2.5554.1.31,
63427.2.5554.1.30, над обекта 63427.2.5554.1.1 и 3) офис №4, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.29 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18/16.05.2007г. на изп. директор на АК, находящ се
на партерен етаж на жилищна сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
63427.2.5554, гр. Р.с площ 28.44 кв.м., прилежащи части 1.629 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.5554.1.22, 63427.2.5554.1.28,
63427.2.5554.1.21, под обекта 63427.2.5554.1.31, 63427.2.5554.1.30, над обекта
63427.2.5554.1.2, 63427.2.5554.1.1.
По делото са
представени „Акт за приемане на конструкцията“ (Акт – образец 14) от 19.11.2007
г. и удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ на Дирекция „Устройство на територията“
при община Русе, в което е удостоверено, че сградата е построена съгласно одобрени проекти и
разрешение за строеж №112/06.02.2007г.; протокол за строителна линия и ниво от
21.04.2007г., заверени за достигнатите на нива кота
изкоп, цокъл, корниз и било и от длъжностно лице на Общинската администрация. В
удостоверението е отразено, че за строежа има съставен Акт образец 14 от
19.11.2007 г. и сградата е завършена в груб строеж.
За строежа са
издадени Акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа от
25.11.2008 г. и Удостоверение № 73/11.03.2009 г. за въвеждане в експлоатация на
строежа. Приложени са и схеми на процесните обекти, изготвени на 12.05.2017 г.
от СГКК – Русе.
С влязло в сила
съдебно решение № 535/21.03.2012 г., постановено по гр.д. № 5618/2010г., районен
съд – Русе е отхвърлил предявените от „Е. ООД срещу „Б. искове за заплащане
остатъчна цена от стойността на описаните по-горе имоти, предмет на договор,
сключен между страните на 23.07.2007 г., както и исковете, съединени в
условията на евентуалност за заплащане суми, с които ответникът неоснователно
се е обогатил.
По делото са
представени два договора за наем, съответно от 12.05. 2016 г., видно от който въззивното дружество е отдало на трето лице за временно и
възмездно ползване офис №4 в гр.Русе, ул.“Л.“№11, бл.“Петър“ на партер, със
застроена площ 35 кв.м. и тераса 14 кв.м. срещу месечна наемна цена в размер на
240 лева, и от 01.05.2016 г., въз основа на който е отдало под наем офис № 2, находящ се на същия адрес, със застроена площ 38 кв.м.
С нотариална
покана от 17.05.2011г. въззивното дружество уведомило
въззиваемото за допусната явна фактическа грешка в
квадратурата на офис №2 и поискал да се яви на 20.05.2011 г. в кантората на
нотариус Р. П. за изготвяне нотариален акт за поправка на нотариален акт №166,
том ХІІ, рег.№19940, дело №1862 от 07.11.2007г. по описа на нотариуса. В
отговор, ищецът съобщил на ответника, че предвид краткия срок и наличието на
служебни ангажименти няма възможност да посети нотариалната кантора на
посочената дата.
Представени са:
дневник за бетонови работи на „П.за строеж: жилищна сграда „Л.“ в УПИ-ІV – 1991
и 1992 – Русе (лист 49; 109 – 115); проектна документация.
В хода на
първоинстанционното производство е изготвено и прието заключение по
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и
обективно. Вещото лице, изготвило експертизата е определило месечната наемна
цена за всеки от процесните обекти, както и общата наемна цена за исковия
период. С оглед заключението на експерта и по искане на ищеца в
първоинстанционното производство е допуснато изменение на претенциите относно
исковете за заплащане обезщетение за неоснователно ползване на спорните обекти
чрез тяхното увеличаване, както следва: за офис 2 от 3500 лева на 3902.43 лева
и за офис 3 от 3500 лева на 5051.15 лева.
В хода на
първоинстанционното производство е изготвено и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след оглед на обектите и
преглед на писмените доказателства по делото и показанията на свидетелите, е
установило настъпили промени в площта на трите обекта. Така в заключението е
посочено, че офис 2 е изграден с площ 34.25 кв.м., офис 3 с площ от 35.63 кв.м.
и офис 4 с площ от 28.08 кв.м. и тераса с площ 15.98 кв.м. (или общо с терасата
44.06 кв.м.). При огледа са измерени и коридор с площ 13.66 кв.м., тоалетна с
площ 2.24 кв.м. и общите части – 15.90 кв.м. Вследствие измененията площта на
офис 2 реално е увеличена с 0.55 кв.м.; площта на офис 3 е намалена с 4.19
кв.м., а площта на офис 4 реално е увеличена с 0.98 кв.м. Констатирано е, че
реалната промяна в новата площ на общите части, спрямо проектната площ е
по-малко от 1 кв.м. - +0.94 кв.м. Вещото лице посочва, че дневникът на
бетоновите работи е предаден в община Русе заедно с останалите актове и други документи,
съставени по време на строителството. Счита, че дневникът е воден редовно,
подписан и подпечатан от ръководителя на строежа. Съдържа данни за марката
бетон, датите на полагането му, часовете и за кои елементи от строежа се
полага, но не са попълвани графите, свързани с декофрирането
и изпитване якостта на материала.
Така изготвеното и
прието заключение е пълно и обективно, поради което съдът го кредитира.
При първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Н.Б.Н.; .Д.П.и Н.А.Н..
С своя разпит
свидетелят Н.Н., който е домоуправител на ЕС в
гр.Русе, ул.“Л.“№**, изнася данни, че от месец май
2016 г. до момента четирите офиса на първия етаж в сградата се ползват от „Е.
ООД. В домовата книга това дружество било вписано
като собственик тези обекти. Свидетелят пояснява, че „Е. ООД отдава офисите под
наем и данните за наемателите, вписани в домовата
книга са посочени лично от г-н П..
С своя разпит
свидетелят Д.П., която живее на семейни начала с управителя на въззиваемото дружество (ищец в пърнвоинстанционното
производство), изнася данни, че Б.“ е собственик на офиси 2, 3 и 4 от 2007 –
2008 г. В края на месец април 2016 г., г-н Б.Б.установил,
че не може да отвори офисите с ключовете, които притежава. От разговор с г-н Б.разбрал,
че последният е сменил ключалките. Няколко месеца по-късно ЧСИ помолил г-н Б.
да осигури достъп до имотите. Управителят на въззиваемото
дружество констатирал, че е сменена ключалката на вратата към спорните обекти.
След известно време г-н Б.уведомил г-н Б., че е отдал офисите под наем.
Свидетелят Н.Н.заявява, че е упражнявал строителен надзор на сградата, в
която се намират процесните офиси. По желание на клиента направил изменения,
които били отразени в екзекутивната документация. Пояснява, че бетоновия
дневник е задължителен атрибут, в който се отразяват получените количества
бетон – дата и час. От всяко количество бетон, което се изливало вземал образци
за сертификати и отбелязвал в дневника за бетоновите работи на съответната дата
сертификата на бетона. Поддържа, че на 06.11. е излята плоча кота 17.30 – последната плоча на сградата. Сочи, че
покривът на сградата е наклонен, излят от бетон. Покривът се изпълнявал на
етапи, като последният етап от изпълнението било изливането на последната
плоча.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
За да бъде уважен иск
по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, респективно да докаже
фактите, от които възниква за него право на собственост върху трите офиса;
вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее
или държи вещта без основание (т. е. за това фактическо състояние да липсва
основание в отношенията между страните). Установяването при условията на пълно
и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на
ищеца – аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Настоящата въззивна инстанция
намира, че по делото ищецът положително е доказал правнорелевантните
факти за уважаване на предявените искове, поради което първостепенният съд
правилно е достигнал до извод за основателността на уважените с решението
искове.
Страните са сключили
валиден договор за учредяване (прехвърляне) на право на строеж върху процесните
обекти, което след изграждане на сградата в груб строеж и в частност обектите,
предмет на договора (19.11.2007 г., когато е съставен Акт образец 14), се е
трансформирало в правото на собственост върху обектите.
Съдът не споделя
възражението на въззивното дружество, че правото на
собственост върху процесните обекти не съществува, тъй като суперфициарят
е придобил и правото на собственост върху земята и в този смисъл с
придобиването правото на собственост върху земята отстъпеното право на строеж
престава да съществува, тъй като то съществува самостоятелно, само ако е
притежание на лице, различно от собственика на земята. Видно от представения
договор за учредяване право на строеж в същия е изразена ясно волята на
страните в полза на въззиваемото дружество да се учреди
(прехвърли) право на строеж върху офис 2, подробно индивидуализиран в
нотариалния акт, заедно с 2.608 % идеални части от общите части на сградата и
от дворното място, офис 3, подробно индивидуализиран в нотариалния акт, заедно
с 3.241 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, и офис
4, подробно индивидуализиран в нотариалния акт, заедно с 1.629 % идеални части
от общите части на сградата и от дворното място. От представения нотариален акт
не би могло да се изведе волеизявление на страните за покупко-продажба на
земята, върху която се учредява правото на строеж на процесните обекти. Поради
това, договорът за учредяване на право на строеж върху обектите не е нищожен на
това основание.
По възражението на въззивното дружество, че договорът за учредяване на право
на строеж е нищожен поради липса на предмет, тъй като към датата му на
сключване обектите, предмет на договора са били изградени в груб строеж,
настоящата инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви
за неоснователността на това възражение. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 и 2 от ЗУТ изрично предвижда кога предмет на прехвърляне е правото на стоеж и кога
правото на собственост върху сграда или част от сграда, като значение има
етапът на завършеност на строителството. Така в чл. 181, ал. 1 от ЗУТ е
посочено, че правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка от момента на
учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. А в ал.2 пък е
пояснено, че след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол
на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна
сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Действително
в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, която дава дефиниция на понятието груб строеж,
съдържа в себе си фактическо положение на строежа, а именно сграда с изпълнение
ограждащи стени и покрив, без да се държи сметка за това дали са извършени или
не довършителни работи. Т.е. за да се счита сградата за завършена в груб стоеж
е достатъчно фактически да са изпълнени ограждащите стени и сградата да има
покрив. Но тази разпоредба няма самостоятелно значение и същата следва да се
тълкува наред с останалите норми на ЗУТ, в частност с разпоредбата на чл. 181,
ал.2 от ЗУТ. В този смисъл чл. 181, ал. 2 от ЗУТ предвижда едновременно
наличието на две предпоставки за да може построената сграда или част от сграда
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, а именно
сградата да е завършена в груб строеж, т.е. да са изпълнение ограждащите стени
и покривът, и едновременно това фактическото състоянието на сградата да е
констатирано с протокол на общинската администрация. В подкрепа на изложеното е
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 725/2009 г., II г. о., ГК, в което е прието, че единствено актът на
общинската администрация, с който се дава преценка за степента на завършеност
на сградата е меродавният момент, който дава отговор на въпроса доколко правото
на строеж се е реализирало в обекти, което е пречка то да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл. 181,
ал. 1 ЗУТ. Въз основа на изложеното, възражението за нищожност на договора за
учредяване на право на строеж на това основание се явява неоснователно.
По възражението на въззивното дружество относно установеното разминаване в
площта на спорните обекти, предмет на договора за учредяване право на строеж и
съобразно фактическото им положение към момента на постановяване на решението,
настоящата инстанция намира следното: от приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертизата се установява, че действително построените офиси 2, 3 и 4 имат
отклонение в площта, посочена в договора за учредяване право на строеж, както
следва: офис 2 реално се е увеличил с 0.55 кв.м., офис 3 се е намалил с 4.19
кв.м., а офис 4 се е увеличил за сметка на офис 3 с 0.98 кв.м. Доколкото
първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която са уважени
предявените искове, настоящата инстанция ще обсъди промените в площта само на
офис 2 и 3. Така в нотариалния акт за учредяване право на строеж офис 2 е
индивидуализиран с площ от 46.44 кв.м., а действителната му площ съгласно
експертизата е 34.25 к.м., офис 3 в нотариалния акт е индивидуализиран с площ
от 69.11 кв.м., а действителната му площ съгласно експертизата е 35.63 кв.
Следователно, обектите са изградени с по-малка площ, което вещото лице,
изготвило техническата експертиза е установило, че това е станало за сметка
увеличението на площта на офис 4, премахване на тоалетните в офиси 2 и 3 и
изграждането на тераса, която обслужва офис 4. При тези данни, по отношение на
офис 2 и 3 не е налице построяване на нещо повече от това, за което е учредено
право на строеж, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 97 от ЗС. От
друга страна, по делото е установено, че до промени в площта се е стигнало по
искане на страните, като за целта са изготвяни екзекутиви
за промените с оглед бъдещото придобиване едновременно на трите офиса от страна
на въззиваемото дружество. Изменението не е
съществено, границите на обектите са се запазили, като единствено е намалената
площта на офис 2 и 3 за сметка на увеличената площ на офис 4. Ето защо,
настоящата инстанция намира, че това изменение не е съществено, фактически
изградените обекти са идентични с тези, за които е учредено право на строеж с
минимални отклонения в площта, респективно изградени са обекти, за които
страните са изразили волеизявление в сключения между тях договор за учредяване
(прехвърляне) право на строеж. Соченото във въззивната жалба Решение № 102/08.04.2010 г. на ВКС по гр.д. №
4017/2018 г., ІІ го на ВКС касае съвсем различна хипотеза и е неотносимо към настоящия спор.
Настоящата инстанция
не споделя становището на въззивното дружество, че
първостепенният съд е следвало да върне исковата молба на ищеца поради
невнасяне на дължимата държавна такса в пълен размер. Видно от данните по
делото, първостепенният съд с Разпореждане от 12.07.2017 г. е указал на ищовото дружество да внесе държавна такса по исковете по
чл. 108 от ЗС в размер на ¼ от цената на иска, както и да представи
доказателства за внасянето й, като не е посочил конкретен размер. В указания
срок ищецът е внесъл държавна такса в размер на 1336.46 лева. Първостепенният
съд е приел, че указанията са изпълнени, исковата молба е редовна и разпоредил
връчване на препис от нея на ответното дружество. С молба от 08.12.2017 г. ищцовото дружество е представило вносна бележка за
довнесена държавна такса в размер на още 1 ст., без да са дадени указания на
съда, поради което не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Направените
възражения за право на задържане и за прихващане, настоящата инстанция намира,
че са преклудирани, тъй като са направени за първи
път с въззивната жалба и не касаят ликвидни вземания на страната. В този смисъл
е постановеното Тълкувателно решение № 1/09.09.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4.
По
исковете по чл. 59 от ЗЗД, настоящата инстанция не споделя възраженията на въззивното дружество за допусната от първостепенния съд
грешна правни квалификация. С правата по чл. 72 и 74 от ЗС разполага единствено
добросъвестният владелец и приравнения на него добросъвестен подобрител и
предмет на тези искове са направените от владелеца необходими и полезни
разноски. С исковата молба собственикът на обектите е предявил иск за заплащане
на обезщетение за неоснователното ползване на същите от ответното дружество,
който иск правилно е квалифициран от първостепенния съд като такъв по чл. 59 от ЗЗД.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд за доказаност
на претенциите по чл. 59 от ЗЗД, като същите са изцяло съобразени с
представените по делото писмени доказателства и приетото заключение на
техническата експертиза. За доказването на този иск не е необходимо ищецът да
твърди и/или представя доказателства, че е изразходвал средства, за да заплаща
наем в следствие невъзможността да ползва имотите. Размерът на обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца по такъв иск се доказва с размера на наемната
цена по действително сключени договор за наем от първия и от средния пазарен
наем за същите имоти за обедняването на втория.
Ето
защо, въззивната жалба се явява неоснователна, а проверяваното решение в
обжалваната му част правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна.
Същата е заявила искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция, но не
е представила доказателства за действително направени такива, поради което не
следва да й се присъждат разноски.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 от 12.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4659/2017 г. по описа на Русенски районен съд, ХІ състав,
в частта с което: 1) е признато за установено по отношение „Е. ООД, ЕИК *****,
че „Б., ЕИК *****, е собственик на: офис №2, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.27 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18/16.05.2007г. на изп. директор на АК, находящ се
на партерен етаж на жилищна сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
63427.2.5554, гр. Русе, ул. “Л.“ №9-11, с площ 46.44 кв.м., прилежащи части
2.608 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.5554.1.26,
63427.2.5554.1.28, под обекта 63427.2.5554.1.34, 63427.2.5554.1.30,
63427.2.5554.1.31, над обекта 63427.2.5554.1.5, 63427.2.5554.1.1, и офис №3,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.28 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-18/16.05.2007г. на изп. директор на АК, находящ се на партерен етаж на жилищна сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.5554, гр. Р.с площ 60.11 кв.м.,
прилежащи части 3.241 % ид.ч. от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.2.5554.1.29, 63427.2.5554.1.27, под обекта 63427.2.5554.1.31, 63427.2.5554.1.30,
над обекта 63427.2.5554.1.1. и „Е. ООД е осъдено да
предаде на „Б., владението на същите имоти, и 2) „Е. ООД е осъдено да заплати
на „Б. сумите: 3902.43 лева - обезщетение за ползване на офис 2, дължимо за
периода 01.05.2016г. - 30.06.2017г.; 5051.15 лева - обезщетение за ползване на
офис 3, дължимо за периода 01.05.2016г. - 30.06.2017г. и 2389.86 лева -
обезщетение за ползване на офис 4, дължимо за периода 01.05.2016г. - 30.06.2017
г.
В останалата си част решението
като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.