№ 1130
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110172394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба на „Т.С.“ ЕАД, във вр. ч.гр. дело № 41267/2021 г. по описа
на СРС срещу А. Г. М. и П. Г. М., с която са предявени обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. Г. М. и П. Г. М. дължат
при квота 1/2 на „Т.С.“ ЕАД сумата 1402,41 лв. за главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в *************, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, с 205,97 лв. за мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г.; 50,45 лв. за главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно
със законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, с 10,05 лв. за мораторна лихва
за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №41267/2021 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиенти на топлинна енергия по чл. 153, ал. 1от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по
чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответниците не са подали отговор на искова молба.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не взима становище.
Съдът, като взе предвид, че всеки един ответник не представя в срок отговор на
искова молба, редовно призован за датата и часа на откритото първо съдебно заседание - не
се явява, не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща представител,
и е предупреден за последствията от това, предвид искането на ищеца по чл. 238 от ГПК,
както и приетите по делото доказателства, намира, че предявените искове са вероятно
1
основателни и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето
защо съдът постановява настоящото решение по искане на ищеца, като не е необходимо да
излага допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК. За пълнота следва да се
отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което
се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на
собственост върху имота, поради което собственикът отговаря за неплатени суми за
доставка на топлинна енергия в размер според квотата в собствеността. Сключването на
писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените деловодни разноски за платена държавна такса и възнаграждение
на юрисконсулт, последното определено от съда в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от
НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП, за настоящото и за заповедно производство, за сумата общо
250 лв., от които всеки ответник дължи по 125 лв. Настоящото решение не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Г. М., с ЕГН: **********, с адрес:
***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: **************, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 701,20 лв. - главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в **************, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата 102,99 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г.; сумата 25,22 лв. – главница за цена на
2
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата 05,03 лв. - мораторна
лихва за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №41267/2021 г. по описа
на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Г. М., ЕГН: **********, с адрес:
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
**************, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата 701,21 лв. - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
**************, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
14.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 102,98 лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 01.07.2021 г.; сумата 25,23 лв. – главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
14.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата 05,02 лв. - мораторна лихва за периода от
31.07.2018г. до 01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №41267/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. Г. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: **************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 125,00 лв. – съдебни разноски по ч.гр.дело
№41267/2021 г. и гр. дело №72394/2021 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: **************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 125,00 лв. – съдебни разноски по ч.гр.дело
№41267/2021 г. и гр. дело №72394/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответниците за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3