Р Е Ш Е
Н И Е №
260019
гр.
Пловдив,07.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №3118
по описа за 2020г., като, за да
се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалби на
Г. З. М.,
ЕГН **********, и Т. В. Б.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им
адв. С. М., в
качеството им на длъжници
по изпълнително дело №20148210400327 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821.
С жалбата на Г. З. М. се
обжалва разпореждане на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, обективирано
в съобщение изх. №52795/12.11.2020г.,
с което е оставена
без уважение молбата му вх.
№67603/11.11.2020г. за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С
жалбата на Т. В. Б.
се обжалва разпореждане на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, обективирано
в съобщение изх.
№55389/30.11.2020г., с което е оставена
без уважение молбата й вх. №70949/27.11.2020г. за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В
жалбите се излагат идентични доводи
за нищожност и неправилност
на обжалваните разпореждания на
съдебния изпълнител, като се иска
прогласяването им за
нищожни, евентуално- отмяната им
като неправилни и постановяване
на прекратяване на изпълнителното
дело.
Взискателят по изпълнителното дело- „Еос
матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си по делото
юрк. В. Й., в писмени възражения оспорва
жалбите и иска оставянето им
без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбите
са неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбите
са процесуално допустими. Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбите изхождат
от длъжници по
изпълнително дело, с тях се
обжалват разпореждания на съдебния изпълнител,
с които са оставени
без уважение исканията
им за прекратяване на изпълнителното
производство и същите
са подадени в
срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни.
Не могат
да бъдат споделени
доводите на жалбоподателите за нищожност на
обжалваните разпореждания на съдебния
изпълнител поради липсата на мотиви
към същите. ГПК
не предвижда изискване
за предварително мотивиране на актовете
и действията на съдебния
изпълнител, а съгласно разпоредбата на
чл.436, ал.3 от ГПК
мотиви към същите се
излагат само при
постъпване на жалба.
В случая при изпращането на
жалбата в съда
съдебния изпълнител е
изложил и мотивите си
за постановяване на
обжалваните разпореждания, поради
което липсата на такива
към момента на постановяването им не
води до нищожност на
същите.
От материалите по приложеното изпълнително
дело се установява
следното:
- същото
е образувано на 18.02.2014г.;
-
на 15.04.2014г. са били наложени
запори върху банковите сметки
на длъжниците Г. М. и Т. Б.;
-
на 19.05.2014г.,
05.08.2014г. и 08.09.2014г. са постъпили суми за погасяване
на задължението от длъжника
Т. Б.;
- на
15.09.2014г. е наложен запор
върху трудовото възнаградение на
длъжника Т. Б.;
- в периода 14.10.2014г.-14.06.2016г. са постъпвали
плащания в изпълнение
на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. Б., както
и от длъжника
Г. М.;
- на
15.06.2016г. е постъпила писмена молба от „Еос матрикс“
ЕООД за конституирането му
като взискател въз основа на
договор за цесия от 09.03.2016г., сключен
с първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“
ЕАД;
- в периода 08.07.2016г.-13.02.2017г. са постъпвали
плащания в изпълнение
на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. Б.;
- на
05.04.2018г. взискателят „Еос
матрикс“ ЕООД е поискал
извършване на справки за
банкови сметки на длъжниците
и налагане на запори
върху същите;
- на
18.04.2018г. е бил наложен запор
върху банкови сметки
на длъжниците Г. М.
и Т. Б.
в „Първа инвестиционна банка“
АД, „Райфайзенбанк България“
ЕАД и „Уникредит
Булбанк“ АД;
- на 03.06.2020г. взискателят
„Еос матрикс“ ЕООД е
поискал налагане на
запори върху банкови сметки на длъжниците
в „Банка ДСК“
АД, както и
извършване на справки за трудови договори
и друго имущество и
налагане на запори
и възбрани върху
същото;
-
на 23.07.2020г. са
били наложени запори върху
банкови сметки на длъжника
Г. М. в
„Банка ДСК“ АД и
„Първа инвестиционна банка“ АД,
както и върху банкови
сметки на длъжника Т. Б. в
„Банка ДСК“ АД
и „Обединена българска
банка“ АД.
В жалбите се излагат доводи за настъпила перемпция
на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
16.04.2020г. след изтичане на две години
от последното надлежно поискано изпълнително
действие, което било на 16.04.2018г.
Тези
доводи са неоснователни
и не се споделят
от настоящия състав
на съда. Действително съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка,
като съгласно трайната съдебна практика и
задължителните указания, дадени
в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
прекратяването настъпва по право, а
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има
само констативно действие. В настоящия
случай от
изложената по- горе хронология
на извършените действия по
изпълнителното дело е видно,
че след образуването му липсва
период от две години, в
който взискателят да
не е искал и по делото
да не са били извършвани изпълнителни
действия. В посочения
в жалбата период след 18.04.2018г.,
когато са били връчени запорните съобщения на
третите задължени лица, е бил приет Законът
за мерките и действията
по време на извънредното
положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г.,
и за преодоляване на последиците,
съгласно чл.3, т.1 от който
за времето от 13.03.2020г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства.
Извънредното положение в
страната е отменено,
считано от 14.05.2020г., като съгласно
§13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за
здравето /обнародван в „Държавен
вестник“, бр.44 от 2020г.,
в сила от 14.05.2020г./ сроковете,спрели да текат по
време на извънредното положение
по Закона за мерките
и действията по време на
извънредното положение, обявено
с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г.,
и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането
на 7 дни от
обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Предвид горното
двегодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за перемиране на изпълнителното дело,
който е започнал
да тече от 18.04.2018г., е бил
спрян в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. и е
започнал да тече отново от
22.05.2020г., като същият
е следвало да изтече
на 29.06.2020г. съгласно чл.60, ал.6 от
ГПК. На 03.06.2020г. същият
е бил прекъснат с подадената
от взискателя писмена молба,
с която е поискал
налагане на запори върху
банковите сметки на длъжниците. По така
изложените съображения настоящият състав на съда намира,
че не е
настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на
твърдяното в жалбите
основание, поради което същите
са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
С оглед неоснователността на
жалбите и предвид
направеното от ответната страна
искане на основание чл.78, ал.8 от ГПК в
полза на „Еос матрикс“ ЕАД следва
да бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на по 50 лв.,
дължимо от всеки
от жалбоподателите.
По изложените
съображение Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Г. З. М.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. С.
М., в качеството
му на длъжник по
изпълнително дело №20148210400327 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821, против
разпореждане на съдебния изпълнител
по посоченото изпълнително
дело, обективирано в съобщение
изх. №52795/12.11.2020г., с което
е оставена без
уважение молбата му вх. №67603/11.11.2020г. за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г. З. М.,
ЕГН **********, да заплати на „Еос матрикс“
ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Т. В. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.
С. М.,
в качеството й на
длъжник по изпълнително
дело №20148210400327 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821, против
разпореждане на съдебния изпълнител
по посоченото изпълнително
дело, обективирано в съобщение
изх. №55389/30.11.2020г., с което
е оставена без
уважение молбата й вх.
№70949/27.11.2020г. за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
ОСЪЖДА
Т. В. Б.,
ЕГН **********, да заплати
на „Еос матрикс“
ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.