Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в
публично заседание
на 30.09.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д.№ 2614 по описа на съда за 2019г.,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от К. „В.– В.Д.”***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от *** – председател, чрез адв. В.П.,***,
съдебен адрес:***, ст.217 против И.Х.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, Х.П.Ц.,
ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, в която се
твърди следното: по силата на Заповед № 3562 от 23.11.2015г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по
ч.гр.д.№5972/2015г. от Районен съд — Плевен, X гр.с. е разпоредено длъжниците И.Х.Ц.,
ЕГН ********** ***, Х.П.Ц., ЕГН ********** и В.С.Ц. ЕГН ********** да платят
солидарно на кредитора Кооперация “***“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от *** - Председател сумата от 3510 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
114лв. за държавна такса и 310лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.419 ал.1 от ГПК длъжниците
са подали писмено възражение срещу издадената заповед.
С Разпореждане №4314 от 03.04.2019г.
съдът е указал в едномесечен срок от уведомлението да предявим иск за
установяване на вземането си от длъжниците, поради което се предявява
настоящият установителен иск, който се обосновава със следното: на ответницата И.Х.Ц.
е даден от ищцовата кооперация паричен заем в размер на 3510лв., за което като
документ сме оформили запис на заповед. Записът на заповед е издаден на
03.11.2008г. в ***, с падеж - 20.11.2009г. По процесния запис на заповед е
настъпил падежа на плащането, подписан е лично от издателя - ответницата И.Х.Ц.,
както и от другите двама ответници Х.П.Ц. и В.С.Ц. в качеството на поръчители,
които са се задължили солидарно по този запис на заповед, заедно с издателя И.Х.Ц..
Многократно от ищцовата кооперация са
провеждани разговори и са отправяни покани до тримата ответници с цел връщане
на паричните суми, които дължат на кооперацията по записа на заповед. Тези
разговори останаха без резултат. Сумата не беше възстановена, поради което се
наложи да потърсим правата си по съдебен ред.
Претенцията е предявена преди изтичане
на давностния срок, като се счита датата на падежа. Записът на заповед е с
фиксиран в него падеж, а не е на предявяване. Записът на заповед съдържа всички
законови изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на страните по делото,
че ответниците И.Х.Ц., Х.П.Ц. и В.С.Ц. солидарно дължат на Кооперация “***“,
ЕИК ********* сумата в размер на 3510лв., ведно със законните лихви считано от
19.11.2015г., направените и присъдени съдебни разноски в размер на 114лв. за
държавна такса и 310лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№5972/ 2015г. по
описа на РС - Плевен, X гр.с.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от адв. М.К., от ВАК, като пълномощник на ответниците, с който искът се оспорва изцяло.
Заявява се, че Записът на заповед е издаден на 03.11.2008г., с падеж на
вземането по него 20.11.2009г. Т.е. към датата на сезиране на заповедният съд
ценната книга не е била подлежаща на плащане, поради изтичане на 3-годишният
срок определен в ТЗ - чл.531 ал.1. При това положение заповедният съд е
следвало да отхвърли изцяло Заявлението по чл. 417 от ГПК, доколкото ценната
книга е била просрочена.
При условията на евентуалност се прави
възражение за погасяване на вземането по давност както по ценната книга, така и
по реда на ЗЗД.
Търговският закон е установил
тригодишен срок, считано от падежа, в който срок кредитора може и следва да
потърси правата си по ценната книга като такава. В случая към момента на
сезиране на заповедният съд този срок е бил изтекъл и доколкото настоящото
производство се явява продължение на заповедното, то исковата претенция за
установяване на дължимост на сумата е неоснователна като погасена по давност.
Независимо, че не е заявено за
установяване вземането по общия ред, с оглед избягване на бъдещи претенции, се
прави възражение и за погасяване на вземането на ищеца с общата 5-годишна
давност по ЗЗД. От 2009, когато е падежът на вземането, до 2015г., когато е
сезиран заповедният съд, е минал срок повече от 5 години и кредиторовата
претенция се явява погасена по давност.
Давностните срокове имат за цел да
дисциплинират кредитора, както и са създадат установеност във времето на
претенциите на страните. В конкретният случай е изтекла както кратката давност
по ТЗ, така и общата такава по ЗЗД.
Претендират се разноски.
В о.с.з. страните, редовно призовани
, не се явяват и не се представляват. Депозирали са писмения изявления чрез пълномощниците.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим, но по същество следва да се отхвръли предвид
направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземането, което се
явява основателно.
От приложеното ч.гр.д. №5972/2015год. по описа на ПлРС се
установява, че на 29.11.2015г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на
основание чл.417 ГПК срещу
ответниците, като е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва:
главница 3510лева, дължима
при солидарна отговорност, и законна лихва от 19.11.2015г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 114 лв. държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 310 лв. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от Запис на заповед,
издаден на 03.11.2008 г. в *** за сумата от 3510 лева, платима на падеж
20.11.2009 г. Длъжниците са депозирали възражение срещу заповедта, което не е
мотивирано /нямат и такова задължение/. Съгласно разпоредбата на чл.531 ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от
падежа. Установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат
да се продължават – чл.533 от ТЗ. В настоящия случай падежът на задължението по
процесния запис на заповед е 20.11.2009год. и е видно, че подаването на
заявлението е извършено след изтичане на визираната в закона 3-годишна давност.
Изтекла е и 5-годишната давност за това вземане и съгласно ЗЗД. При това положение искът следва да се отхвърли като погасен по
давност.
По
разноските: в случая и предвид изхода на делото ищецът следва да бъде
осъден да заплати на направените разноски за един адвокат в исковото
произовдство – в размер 1000лв. Няма доказателства в заповедното производство
за направени разноски за адвокат, поради
което разноски за това производство не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. „В.– В.Д.”***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от *** –
председател, чрез адв. В.П.,***, съдебен адрес:***, ст.217 против И.Х.Ц., ЕГН **********,
адрес: ***, Х.П.Ц., ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Ц., ЕГН **********, адрес:
***, всички със
съдебен адрес:***, офис 1, иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се
иска да бъде признато в отношенията между страните, че ответниците дължат при
условията на солидарна отговоронст на ищеца сумата 3510лв., ведно със законната
лихва, за която сума е издадена заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №5972/ 2015г. по описа на РС - Плевен, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК К. „В.– В.Д.”***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от *** – председател,
чрез адв. В.П.,***, съдебен адрес:***, ст.217 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Ц., ЕГН **********,
адрес: ***, Х.П.Ц., ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Ц., ЕГН **********, адрес:
***, всички със съдебен адрес:***, офис 1 разноски по исковото производство в
размер 1000лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: