Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 59
гр.Русе, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 566
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Н.К.Х. ***,
чрез процесуалния му представител, против заповед № 22-0453-000115/04.11.2022
г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник група „Охранителна полиция“ в РУ Сливо поле
при ОД на МВР – Русе, жалбата по административен ред против която била
отхвърлена с решение с рег.№ 453р-8696/29.11.2022 г. на началника на РУ Сливо
поле при ОД на МВР – Русе. В жалбата се
развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт
като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при отсъствие на фактическите предпоставки за издаването му. Жалбоподателят
твърди, че пробата за употреба на алкохол е извършена с техническо средство, за
точността на което липсвали представени доказателства. Поддържа, че съгласно
обичайната практика в подобни случаи е следвало да бъде извършена повторна, а
при необходимост и трета проба, за потвърждаване на резултатите от
първоначалното изследване с техническо средство. Твърди, че са допуснати
нарушения в процедурата по издаването на талон за изследване като контролните
органи му отказали издаването на такъв с цел, предвид сравнителната
отдалеченост на с.Борисово от гр.Русе, при него да не бъде установена
концентрация на алкохол в кръвта му под 0,8 промила. Възразява, че определения
срок на ПАМ от 18 месеца се явява прекомерен и не е съобразен с налаганите му
наказания за нарушения по ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което
оспорената заповед да бъде отменена, респ. да бъде изменена чрез намаляване на
срока, за който е приложена мярката.
Ответникът по жалбата - началникът на
група „Охранителна полиция“ към РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и
моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.3 вр. ал.1 от АПК, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта,
който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган.
Според чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С
т.3 от заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Русе, като
ръководител на службата за контрол, е оправомощил началниците на сектор/група
„Охранителна полиция“ към районните управления при ОД на МВР – Русе да прилагат
с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП съобразно с тяхната компетентност. Нарушението
е извършено в с.Борисово, общ.Сливо поле, поради което оспорената заповед е
издадена в условията на предвидена в закона делегация и попада в материалната и
териториалната компетентност на органа – неин издател, а именно началника на
група „Охранителна полиция“ към РУ Сливо поле.
Оспорената заповед е в писмена форма
и има реквизитите, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК. Изпълнено е изискването на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за нейното мотивиране чрез
излагане на правните и фактически основания за издаването й, които мотиви,
съгласно чл.97, ал.1,
изр.второ от АПК и т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, са
допълнени чрез подробните съображения, изложени в решение с рег.№
453р-8606/29.11.2022 г. на горестоящия административен орган, в лицето на
началника на РУ Сливо поле. В обжалваната заповед административното нарушение,
което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени
всички негови фактически признаци, включително време, място и начин на
извършване. Разпоредителната част на акта също е ясно, точно и конкретно
формулирана.
При издаване на заповедта не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
В АУАН, в съответствие с чл.6, ал.2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
контролният орган е вписал датата и часа на пробата за употреба на алкохол – 12:09
ч. на 02.11.2022 г., вида – „Алкотест“, модела – 7510, фабричния номер – ARPM
0806, на техническото
средство, неговите показания – 0,95 промила, както и номера на издадения талон
за изследване - № 137203. Показанията на техническото средство са вписани в
АУАН и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая
включително. На основание чл.6, ал.6, т.2, пр.второ от наредбата, отчитайки, че
нарушението е извършено извън територията на гр.Русе, където се намира мястото
за извършване на медицинско изследване за вземане на проби на кръв и урина –
УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе, на жалбоподателя е определен срок за явяване за
вземане на пробите от 60 минути. Така определеният срок, при максимално
разрешен такъв от 120 минути, съответства на отдалечеността на с.Борисово от
гр.Русе (около 30 км. в зависимост от маршрута) и същевременно е съобразен с
необходимостта от своевременното вземане на кръвна проба, доколкото, съгласно
чл.171, ал.1, б.“б“, in
fine от
ЗДвП, при наличието на изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал. 4
установените при него стойности биха били определящи.
Не е налице твърдяното от
жалбоподателя неспазване от страна на контролните органи на процедурата по
издаване на талон за медицинско изследване съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017
г.
Тук следва да се отбележи, че изцяло
голословни са твърденията на жалбоподателя, че му било отказано издаването на такъв
талон за изследване. Видно от материалите по преписката, талон за изследване №
137203 му е бил издаден и връчен в 12:38 ч. на 02.11.2022 г., но жалбоподателят
не удостоверил това със своя подпис, както изисква чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Талонът
е изготвен съгласно образеца, представляващ приложение № 1 към чл.4, ал.3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., т.е. съгласно редакцията на този текст към ДВ,
бр. 61 от 2017 г. Към датата на съставяне на талона за изследване изготвянето
му става по образеца, представляващ приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., чието съдържание разкрива минимални различия в сравнение с
предходния образец. Използването на този предходен образец обаче не съставлява процесуално
нарушение, доколкото § 25 от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 1 от 2017 г. (ДВ, бр. 81 от 2018 г.) изрично предвижда, че бланките
на талон за медицинско изследване по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от
отменената Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр. 61 от
2017 г.) и на талон за изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3,
отпечатани преди влизане в сила на тази наредба, се използват до изчерпване на
отпечатаните количества.
Връчването на талона за изследване на
жалбоподателя на посочените дата и час е удостоверено в съставения АУАН, който
се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП. Факта на неговото връчване се потвърждава и от дадените
от жалбоподателя писмени обяснения от 30.11.2022 г., очевидно снети във връзка
с връчването на същата дата на решението на горестоящия орган. В тях Х. заявил
следното: „На място полицаите ми
съставиха акт, за това че управлявам автомобил под въздействието на алкохол и също
на място ми връчиха талон за медицинско изследване, за да се явява в УМБАЛ
„Канев“ гр.Русе и да дам кръв за кръвна проба. Не съм давал кръвна проба понеже
не можах да намеря кой да ме откара до гр.Русе“. В случая, както сам
признава и жалбоподателят, той не се е явил на указаното му място и в
определения за това срок, за да даде проба от кръв. При неявяване в определения
срок на посоченото място, съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство. Следва да се посочи, че причините, поради които жалбоподателят не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване, са ирелевантни.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон.
Според чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДвП, в относимите части на разпоредбата, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 808280 от 02.11.2022 г.,
за това, че на 02.11.2022 г., в 11:40 часа, в с.Борисово, по бул.“Родина“, до №
18, в посока гр.Кубрат, управлявал собствения си л.а.“Нисан Алмера Тино“ с
рег.№ Р 0444 АТ, с концентрация на алкохол в кръвта от 0,95 промила, което било
установено с проба № 02178, извършена с техническо средство „Алкотест 7510“ с
фабричен № ARPM-0806 в 12:09 ч. на същата дата. По този начин жалбоподателят нарушил
чл.5, ал.3, т.1, пр.първо от ЗДвП, което нарушение се изразявало с управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила. В акта е отбелязано,
че на последния бил издаден талон за изследване № 137203, който му бил връчен в
12:38 ч. на 02.11.2022 г.
Както беше посочено, съгласно чл.6,
ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., предвид неявяването в определения му срок
от 60 минути на посоченото в талона за изследване място – УМБАЛ „Канев“ АД
гр.Русе, за извършване на медицинско изследване и вземане на кръвни проби за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, тя следва да
бъде установена въз основа на показанията на техническото средство. Тези
показания, според удостовереното в талона за изследване и в АУАН, са 0,95
промила, т.е. очевидно много над предвидената в разпоредбата на чл.171, ал.1,
т.1, б.“б“ от ЗДвП граница от 0,5 на хиляда. От представения списък с рег. №
3286р-47433/19.09.2022 г., позиция трета, е видно, че след проверка в
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери,
оправомощена със заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на ДАМТН, валидна до 11.02.2024
г., средство за измерване „Дрегер 7510“, с фабр.№ ARPM 0806, на
12.09.2022 г. е
преминало успешно последваща проверка за точност със срок на валидност от шест
месеца. В случая посоченото техническо средство е било използвано за изпробване
на жалбоподателя за употребата на алкохол на 02.11.2022 г., т.е. в срока на
валидност на метрологичната проверка.
Не е допуснато нарушение на
материалния закон и във връзка с определянето продължителността на ПАМ – до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Както правилно
е посочил в своето решение и горестоящият административен орган, процесният вид
ПАМ се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Срокът е ясно установен в
ЗДвП и административният орган не разполага с правомощие да го определи с друга
продължителност. За пълнота следва да се отбележи, че, видно от представената
справка за нарушител/водач, издаденото за процесното нарушение, въз основа на
АУАН серия GA, № 808280 от 02.11.2022 г., наказателно постановление №
22-0453-000374/30.11.2022 г. на РУ Сливо поле, с което на жалбоподателя, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, били наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца, е влязло в сила. С влизането на този санкционен акт в сила
въпросът с административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение е решен, поради което действието на оспорената заповед е
отпаднало и няма да се прилага до максималния срок от 18 месеца, посочен в нея.
Нейното съответствие с материалния закон обаче се преценява към датата на
издаването й – чл.142, ал.1 от АПК като последващото отпадане на действието й
поради влизане в сила на наказателното постановление, с което въпросът за
отговорността е решен, не води до отпадане на правния интерес от оспорването.
Наложената ПАМ изпълнява предвидената
в закона цел, съответствието с която също следва да се преценява към датата на
издаване на акта – да преустанови евентуално противоправно поведение на водача
и да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.
По изложените съображения оспорената
заповед се явява законосъобразен административен акт, поради което подадената
против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24,
изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер
на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Х., с ЕГН **********,***,
против заповед № 22-0453-000115/04.11.2022 г. за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник
на група „Охранителна полиция“ в РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с която по
отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
жалбата по административен ред против която била отхвърлена с решение с рег.№
453р-8696/29.11.2022 г. на началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА Н.К.Х., с ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: