№ 48
гр. См., 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20225400900040 по описа за 2022 година
Производството е по два предявени при условие на
евентуалност иска- главен иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК и
предявен при условие на евентуалност иск с правно основание чл.430 и
сл. ТЗ във връзка с чл.60ал.2 ЗКИ.
ИЩЕЦЪТ „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.С.,
ЕИК ********, /чийто универсален правоприемник, считано от 25.V.2023год.
е ”БАНКА ДСК“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Д. Д. М. и Сл. Л. Сл./, чрез пълномощника му
юрисконсулт З. Б., твърди в исковата молба, че на 10.Х.2013год. между
„Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и ответника Н. Х. П., ЕГН **********, като
кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление в
размер на 35 000лева, при преференциален променлив лихвен процент на
редовната /възнаградителна/ лихва в размер на 9.4% годишно или 0.03% на
ден към датата на сключване на договора, като този преференциален лихвен
процент се прилага при изпълнение на Условията по Програма „ДСК
Престиж“, която е неразделна част от договора за кредит. При нарушаване на
Условията по тази програма, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференции изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката съгласно условията.
1
Максималният размер, който може да достигне лихвения процент, в резултат
на неизпълнение на Условията, е 14.95% годишно към датата на сключване на
договора. Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка с IBAN: BG 70
STSA 9300 0020 3130 55 на кредитополучателя. Срокът за издължаване на
кредита е 120 месеца, а падежната дата за плащане на месечните вноски е 20-
то число на месеца. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.Х.2023год.,
видно от погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит.
На 19.Х.2015год. „Банка ДСК“ ЕАД гр.С. и Н. Х. П. сключват
Допълнително споразумение към договора за
кредит№11/21311655/10.Х.2013год., с което се договарят остатъка от дълга в
размер на 33 865.91лв. да се издължи в нов срок от 144 месеца, с крайната
падежна дата 19.Х.2025год., като кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 14.95% годишно или 0.04% на ден. Падежната дата за
плащане на месечните вноски е 11-то число на месеца, видно от новия
погасителен план, който е неразделна част от Допълнителното споразумение
към договора за кредит.
Неразделна част от договора за кредит са и Общите условия
по договор за потребителски кредит от 10.Х.2013год. на Банката, който
кредитополучателят е приел при сключване на договора. Съгласно чл.19.2 от
ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90дни,
настъпват обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия
непогасен остатък от главницата, който започва да се олихвява с лихвена
надбавка за забава в размер на 10% пункта до датата на подаване на молбата
за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази дата- със законната
лихва по чл.86 ЗЗД.
Поради преустановяване на плащането на дължимите месечни
погасителни вноски, съгласно Допълнителното споразумение към договора за
кредит, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем на основание чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит и
чл.60ал.2 ЗКИ. За обявената предсрочна изискуемост на кредита, на
кредитополучателя Н. Х. П. е изпратена нотариална покана с рег.№2629, том
І, акт№97 от 12.V.2016год. по описа на нотариус А. Ш., с рег.№613 по РНК,
връчена му по реда на чл.47ал.1 ГПК- чрез залепване на уведомление на
13.V.2016год., като уведомлението за предсрочната изискуемост на банковия
2
кредит се счита за редовно връчено по реда на чл.47 ГПК /съгласно
действащата му редакция/ на 30.V.2016год. На следващо място е посочено, че
банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК №552/18.ХІ.2016год. и изпълнителен лист от
23.ХІ.2016год. по ч.гр.д.№1026/2016год. по описа на СРС за сумата 33
504.46лв.-главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението–11.ХІ.2016год. до окончателното
изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 4 455.39лв. за периода от
11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год., 895.11лв.- лихвена надбавка за забава за
периода от 11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год., 120лв. заемни такси, дължими по
договора към 11.І.2016год., както и направените по делото разноски в размер
на 1 894.13лв.
По силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 13.ІІІ.2017год., „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности, включително изтекли лихви. В този пакет е и
вземането, възникнало на основание договора за кредит между „Банка ДСК“
ЕАД и Н. Х. П. от 10.Х.2013год. Към исковата молба се прилага и писмено
потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до цесионера „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за извършената цесия и извлечение от приемо-предавателния
протокол към договора за цесия от 13.ІІІ.2017год., в който е включено и
процесното вземане. Въз основа на изрично пълномощно, издадено от
цедента, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изпратил
уведомително писмо до кредитополучателя Н. П., за извършената цесия.
Съгласно чл.429 ГПК цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се
ползва от издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК по ч.гр.д.№1026/2016год. по описа на СРС и изпълнителен лист, по
молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Н. Х. П. е образувано изп.д.
№298/2019год. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег.№917 на КЧСИ. На
длъжника Н. Х. П. е връчена заповедта за незабавно изпълнение с покана за
доброволно изпълнение по изп.д.№298/2019год. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова, с рег.№917 на КЧСИ, по реда на чл.47ал.5 ГПК, след което на
цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като частен правоприемник на
3
заявителя-цедент „Банка ДСК“ ЕАД, са дадени указания по чл.415ал.1т.2
ГПК. Поради което за цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като
кредитор на процесните вземания, е налице правен интерес от предявяване на
иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането му срещу длъжника Н. П..
Ето защо ищецът моли См.ският окръжен съд да постанови решение, с което
да се признае за установено по отношение на ответника Н. Х. П., ЕГН
**********, че съществуват вземания на ищеца „ОТП Факторинг България“
ЕАД гр.С., ЕИК ******** /като частен правоприемник- цесионер на „Банка
ДСК“ АД гр.С., като цедент/, за които са издадени заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение№552/18.ХІ.2016год. и изпълнителен лист
от 23.ХІ.2016год. по ч.гр.д. №1026/2016год. на СРС, произтичащи от
неизпълнение на договор за потребителски кредит от 10.Х.2013год. и
Допълнително споразумение към него от 19.Х.2015год., включващи: 33
504.46лв.- главница, ведно със законните лихви от 11.ХІ.2016год. до
окончателното и изплащане, 4 455.39лв.-редовна лихва за периода от
11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год., 895.11лв.-лихвена надбавка за забава за
периода от 11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год. и заемни такси 120лв., дължими
по договора към 11.ХІ.2016год., като му се присъдят и съдебните разноски по
водене на делото в заповедното производството и в настоящата съдебна
инстанция. В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли съда да се съобрази с
разрешението в т.1 от ТР№8/2.ІV.2019год. по т.д.№8/2017год. на ОСГТК на
ВКС, според което „предявеният установителен иск по чл.422 ГПК може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване на
исковото дело за решаване, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като разграничението на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба по
чл.422 ГПК не е условие за това“. При условие на евентуалност, ако съдът
прекрати производството по чл.422ал.1 ГПК, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С.,
или отхвърли иска като неоснователен, поради липса на обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор за потребителски кредит,
ищецът моли съда, да осъди ответника Н. Х. П., ЕГН ********** да му
заплати следните суми, произтичащи от неизпълнение на договора за текущо
4
потребление от 10.Х.2013год. и Допълнително споразумение към него от
19.Х.2015год., както следва: 32 156.52лв.- непогасена по давност главница, с
падежи от 11.VІІ.2017год. до крайния падеж 19.Х.2025год., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 16 184.13лв.- непогасена по давност редовна лихва,
представляваща сбор от редовна /възнаградителна/ лихва като част от
месечни вноски по погасителен план с падежи от 11.ІІ.2019год. до
11.І.2022год., 2 519.82лв.-непогасена по давност мораторна лихва по чл.86
ЗЗД за периода от 11.ІІ.2019год. до 7.ІІ.2022год., върху всяка от главниците
по падежиралите вноски с падежи от 11.ІІ.2017год. до 11.І.2022год., като
основанието на предявения при условие на евентуалност иск е чл.79ал.1 ЗЗД,
поради неизпълнение по договор за текущо потребление от 10.Х.2013год. и
Допълнително споразумение към него от 19.Х.2015год. и настъпилата
предсрочна изискуемост, обявена с настоящата искова молба. На основание
чл.86 ЗЗД претендира непогасената по давност мораторна лихва- за период не
повече от 3години назад от датата на предявяване на исковата молба в съда-
7.ІІ.2022год., върху всяка от непогасените по давност главници от вноските с
падежи не повече от 5години назад от датата на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ Н. Х. П., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.См., ул.“Ч.“ №1, вх.В, ап.39, чрез пълномощника му адв. Ив. Г., е подал
отговор на исковата молба вх. №4376/15.ХІІ.2022год., след изтиЧ.е на срока
по чл.367ал.1 ГПК. Ответникът оспорва изцяло предявения иск по чл.422ал.1
ГПК, като неоснователен. Твърди, че предсрочната изискуемост на банковия
кредит не му е била обявена по надлежния ред. Уведомяването на длъжника
за настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договор за
банков кредит може да бъде инкорпорирано по всякакъв начин, стига
волеизявлението на кредитора /банката/ да е възпроизведено недвусмислено и
конкретно спрямо вземането на задълженото лице. В случая в изпратената до
длъжника-кредитополучател нотариална покана липсва недвусмислено и
конкретно изявление за задължението в неговите съставни части- главница,
лихви и такси, както и неизпълнението на кои точно задължения предполага
обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем. Нещо повече, в
нотариалната покана се съдържа волеизявление за обявяване на предсрочно
изискуем кредит в размер на 35 000лв. по договора от 10.Х.2013год., въпреки,
че този договор впоследствие е изменен с Допълнително споразумение от
5
19.Х.2015год. и сумата на задължението за главница е в по-малък размер.
Освен това в заявлението подадено от банката по реда на чл.417 ГПК се сочи,
че предсрочната изискуемост е настъпила на 11.VІІІ.2016год., което е
възприето от първоинстанционния съд и в издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Ответникът счита, че е недопустимо да се обявява за изцяло предсрочно
изискуем кредит, без да са настъпили условията за това действие. Ето защо
счита, че изпратената нотариална покана не е породила желания ефект-
кредита да се обяви за изцяло предсрочно изискуем, първо- защото не се
съдържа формулиране и конкретизиране на вземането, което се обявява за
предсрочно изискуемо, и второ- поканата е адресирана до кредитополучателя
преди да са били налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита. Освен това до датата на получаване на настоящата искова молба,
ответникът не е получил нито едно от волеизявленията на цедента или
цесионера, поради което Н. П. не е бил уведомен за извършеното прехвърляне
на вземане.
Ответникът оспорва изцяло размера на дължимите суми, така,
както са посочени от ищеца в исковата молба, и счита, че те не се дължат, тъй
като не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по процесния
договор за кредит. Счита, че размерът на дължимата главница е неправилно
посочен, тъй като кредитополучателят е извършвал плащания. За
недопустимо счита и извършеното олихвяване на лихва, която е прибавена
към размера на главницата в Допълнителното споразумение. С получаването
на исковата молба ответникът счита, че е надлежно уведомен за извършената
цесия, поради което не оспорва правния интерес на ищеца „ОТП Факторинг
България“ ЕАД гр.С., като цесионер, да предяви иска по чл.422 ГПК. Що се
отнася до предявения при условие на евентуалност иск с правно основание
чл.79ал.1 ЗЗД, то ответникът го оспорва до размера на вноските, чийто падеж
не е настъпил към момента на приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд, до датата на крайния падеж по кредита. В случая
липсва основание да се претендират бъдещи, неизискуеми и съответно
недължими вноски по кредита. Оспорва и размера на претендираната
неизплатена главница и лихви по чл.86 ЗЗД, като неоснователни и
недоказани. Моли съда да присъди адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38ал.2 ЗА, на адв. Ив. Г., който е осъществил по делото безплатна правна
6
помощ на ответника.
См.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищеца и неговият пълномощник юрисконсулт Ал. Д.,
становището на ответника и неговият пълномощник адв. Ив. Г., обсъди
събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, в
тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото, а и ответникът признава
този факт, че на 10.Х.2013год. е сключен договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК *********, като кредитор и
Н. Х. П., ЕГН ********** от гр.См., като кредитополучател, с предмет-
кредит за текущо потребление в размер на 35 000лв.. Срокът за издължаване
на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Кредитът се
усвоява еднократно в срок до 10.ХІ.2013год. чрез разплащателна сметка с
IBAN: BG70 STSA 9300 0020 3130 55 с титуляр Н. Х. П., и следва да се
погасява по същата разплащателна сметка на кредитополучателя. Падежната
дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца. Кредитът
се погасява с месечни вноски /главница и лихви/, съгласно погасителния план
/Приложение№1/ към договора. Съгласно чл.8 от договора, кредитът се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 9.4%
годишно или 0.03% на ден, при изпълнение на Условията по програма „ДСК
Престиж“, подробно описани в Приложение№2 към договора. При
нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, съгласно Условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на Условията, е
променлив лихвен процент, приложим за стандартни потребителски кредити
със съответните изменения на променливата му компонента, който към датата
на сключване на договора за кредит е в размер на 14.95% годишно или 0.04%
на ден. Съгласно чл.9 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита е 10.24%, като може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия. Кредитът е обезпечен със залог върху парични
вземания в лева. А съгласно чл.14 неразделна част от този договор са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписване на договора.
7
Неразделна част от договора за кредит е погасителния план-
Приложение№1, по който следва да се плащат месечните вноски по кредита.
От него се установява, че усвоеният кредит е в размер на 35 000лв.,
дължимата лихва е в размер на 18 654.44лв. /при договорен преференциален
размер на възнаградителната лихва 9.4%/, като общата сума, която следва да
се върне до 10.Х.2023год., е в размер на 54 277.94лв.
Представени са и Общите условия /ОУ/ на „Банка ДСК“ ЕАД
за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
се неразделна част от процесния договор за кредит. Съгласно чл.7.1 от ОУ,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов
лихвен процент /променлива компонента/, определян по одобрена от
кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на БЛП
по решение на кредитора. Методологията за определяне на базовия лихвен
процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора
и на интернет страницата му- чл.7.2 от ОУ. При промяна на лихвения
процент, Кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на
последния посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план-чл.7.3.
Кредитополучателят има право в срок от 30дни от получаване на
уведомлението за увеличаване на лихвения процент по кредита по чл.7.1, да
се откаже от договора, като погаси всички възникнали въз основа на него
задължения при лихвен процент, действащ преди промяната-чл.7.4. Съгласно
чл.7.5 лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и
се заплаща месечно. Ако кредитополучателят заплаща преференциален
лихвен процент, посочен в договора, в случай на неизпълнение на някое от
условията, при които е предоставен преференциалния лихвен процент по
кредита, кредитополучателят губи право да ползва изцяло или частично
съответната преференциална лихва/отстъпка от датата на неизпълнението,
като кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план-
чл.7.9 от ОУ. Съгласно чл.19.1 от ОУ при забава в плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, опредЕ. в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
8
Съгласно чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази
дата-със законната лихва по чл.86 ЗЗД. Кредиторът /съгласно чл.20.1.1 от ОУ/
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Представени са и Условията по кредитна програма „ДСК
Престиж“ за клиенти- служители на работодатели, за които се предоставят
допълнителни преференциални условия по кредити. Съгласно раздел ІІ т.9.1.3
от Условията, Банката може да отнеме преференциалните условия по
предоставените кредити, когато трудовото или служебно правоотношение на
кредитополучателя бъде прекратено, или постъпленията на опредЕ.та месечна
вноска по кредита бъдат преустановени в продължение на два месеца, или
който и да е от ползваните кредитни продукти стане предсрочно изискуем.
Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло.
Приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът по кредита започва да
се олихвява от първа следваща падежна дата с действащия лихвен процент
към датата на промяната, приложим по стандартни кредити за текущо
потребление, посочен в договора за кредит, със съответните изменения на
променливата му компонента и след учредяване на съответното обезпечение.
Безспорно се установи по делото, като ответникът признава
този факт, че на 19.Х.2015год. между „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК
*********, като кредитор и Н. Х. П., ЕГН **********, като
кредитополучател, е сключено Допълнително споразумение№1 към договор
за кредит№11/21311655/10.Х.2013год., с който страните се договарят, че
остатъкът от дълга по предоставения кредит от 35 000лв., към датата на
сключване на допълнителното споразумение е в размер на 33 873.62лв., от
които остатъкът от главницата е 31 494.47лв., дължимата редовна лихва е
2 378.69лв., дължимата наказателна лихва е 0.46лв. Допълнителното
споразумение е сключено за остатъка от дълга в размер на 33 865.91лв., който
се издължава на 144 месеца, като се определя крайна падежна дата за
окончателно издължаване на кредита- 19.Х.2025год. Променя се лихвеният
процент, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
9
14.95% годишно или 0.04% на ден, който е формиран от стойността на 6-
месечния Софибор/Юробор 0.986% и фиксираща стандартна надбавка в
размер на 13.964%, без изпълнение на Условията по програма „ДСК
Партньори“. Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния
Софибор/Юробор при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в ОУ.
Крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.
Падежната дата на месечните вноски е 11-то число от месеца. Новата
главница в размер на 33 865.91лв. се издължава по нов погасителен план-
Приложение№1 към Допълнителното споразумение№1/19.Х.2015год.,
съгласно което се дължат лихви, общо в размер на 31 083.81лв., или
кредитополучателят трябва да изплати общо сумата 65 111.72лв. до
19.Х.2025год. Кредитът е обезпечен със залог на вземането по
разплащателната сметка на кредитополучателя, видно от Договор за залог на
вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД от 19.Х.2015год.
С нотариална покана рег.№2629/12.V.2016год. на нотариус
А. Ш., с рег.№613 по РНК, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД гр.С. е уведомила
Н. Х. П., ЕГН **********, като кредитополучател, че поради забава в
погасяване на задълженията му по сключен с банката договор за банков
кредит от 10.Х.2013год., отпуснат в размер на 35 000лв., Банката обявява
кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, е връчена от нотариус А. Ш., с рег.№613
по РНК, съгласно правилата на чл.47ал.1 ГПК / в редакцията му към
13.V.2016год./- посочено е, че адресът е бил посетен на 13.V.2016год., но
получателят не е бил намерен на адреса. По сведения на съседи от съседния
вход, лицето Н. П. пребивавал на адреса. Тъй като нямало достъп до входа на
апартамента и пощенска кутия, на 13.V.2016год. е залепено уведомление по
чл.47ал.1 ГПК на входната врата на блока, в който живее Н. П., но в
двуседмичният срок тя не е потърсена в нотариалната кантора, нито от
адресата, нито от негов представител. Поради което се счита за редовно
връчена по реда на чл.47ал.1 ГПК на 30.V.2016год.
Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД гр.С. е пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора за кредит за текущо
10
потребление, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК вх.№8812/14.ХІ.2016год. до СРС. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№552/18.ХІ.2016год. по ч.гр.д.№1026/2016год. на СРС, с която длъжникът Н.
Х. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.См., ул.“Ч.“ №1, вх.Б, ет.5, ап.39,
е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК ********* следните
суми: 33 504.46лв.- дължима главница по договор за кредит за текущо
потребление№11/2131655 от 10.Х.2013год. и анекс№1/19.Х.2015год.,
неплатена договорна лихва в размер на 4 455.39лв. за периода от
11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год., наказателна лихва в размер на 895.11лв. за
периода от 11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год., дължими заемни такси в размер на
120лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.ХІ.2016год. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 779.50лв. ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 114.63лв..
По силата на договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 13.ІІІ.2017год., „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК ********* е
прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С., ЕИК ******** пакет
от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително изтекли лихви. В този пакет е и вземането,
възникнало на основание договора за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Н. Х.
П. от 10.Х.2013год. Към исковата молба се прилага и писмено потвърждение
от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД
за извършената цесия и извлечение от приемо-предавателния протокол към
договора за цесия от 13.ІІІ.2017год., в който е включено и процесното
вземане. Въз основа на изрично пълномощно, издадено от цедента,
цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изпратил уведомително писмо
до кредитополучателя Н. П., за извършената цесия. Съгласно чл.429 ГПК
цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползва от издадения в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на
издадените заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№1026/2016год. по описа на СРС и изпълнителен лист, по молба на „Банка
ДСК“ ЕАД срещу длъжника Н. Х. П. е образувано изп.д.№298/2019год. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег.№917 на КЧСИ. На длъжника Н. Х. П. е
11
връчена заповедта за незабавно изпълнение с покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№298/2019год. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег.
№917 на КЧСИ, по реда на чл.47ал.5 ГПК, след което с
разпореждане№60238/20.ХІІ.2021год. по ч.гр.д.№1026/2016год. на СРС на
цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като частен правоприемник на
заявителя-цедент „Банка ДСК“ ЕАД, са дадени указания да подаде иск за
установяване на вземанията му срещу длъжника Н. П.. Поради което за ищеца
„ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С. е налице правен интерес от
предявяване на иска по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането му.
Искът по чл.422ал.1 ГПК е подаден в ПОС на 7.ІІ.2022год., в едномесечния
срок след получаване на разпореждането на СРС на 5.І.2022год.,поради което
е процесуално допустим.
Вещото лице по назначената ССчЕ Е. К. в заключението си
твърди, че сумата по отпуснатия кредит по договор за текущо потребление от
10.Х.2013год. в размер на 35 000лв. е преведена изцяло на 11.Х.2013год. по
разплащателната сметка на Н. Х. П.. Съгласно предоставените и от „Банка
ДСК“ АД гр.С. и „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С. документи,
ответникът Н. Х. П. е погасил вноски по кредита в общ размер на 9 873.16лв.,
подробно посочени по дата и размер в приложените към експертизата
Таблица 1, к.1 и к.25., разпределени както следва: 3 874.23лв.- главница
/Таблица 1, к.11+к.12/, 5 937.17лв.- договорна лихва /Таблица1, к.9/ и 61.75лв.
наказателна лихва /Таблица 1, к.17/. Последното плащане на суми за
погасване на кредита е на 29.І.2016год. Непогасените изискуеми задължения
по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист- 11.ХІ.2016год., съгласно справките на
„Банка ДСК“ АД гр.С., са в общ размер на 38 974.96лв., от които: главница
33 504.46лв., в т.ч. 1 491.98лв. просрочена непогасена главница, 4 455.39лв.
просрочена непогасена договорна лихва за периода от 1.І.2016год. до
11.ХІ.2016год., наказателна лихва в размер на 895.11лв. за периода от
1.І.2016год. до 11.ХІ.2016год. и изискуеми такси 120лв. Договорените и
неизплатени анюитетни вноски са 73, с падежи, настъпили към датата на
подаване на исковата молба в съда- 7.ІІ.2022год., съгласно погасителния план
по договор за кредит за текущо потребление от 10.Х.2013год. и
Допълнително споразумение№1, в общ размер на 39 901.55лв., от които:
15 080.18лв.- просрочена непогасена главница, 24 720.12лв.- просрочена
12
непогасена договорна лихва и 101.25лв.- такси. А към датата на изготвяне на
заключението-11.VІІ.2023год., 91 са неизплатените договорени погасителни
вноски, с настъпил падеж, в общ размер на 49 741.97лв., от които:
21 410.36лв.- просрочена непогасена главница /в която сума е включена
непогасена договорна лихва в размер на 2 378.69лв. по Допълнително
споразумение№1/19.Х.2015год./, 28 206.06лв.-просрочена непогасена
договорна лихва и 125.55лв. такси. Към датата на подаване на исковата молба
в съда- 7.ІІ.2022год., не е настъпил падежа на 45 броя договорени и неплатени
анюитетни вноски, съгласно погасителния план по договор за кредит за
текущо потребление от 10.Х.2013год. и Допълнително споразумение№1, в
общ размер на 24 117.22лв., от които: 18 424.28лв.- непогасена главница,
5 632.19лв.- непогасена договорна лихва и 60.75лв. такси. А към датата на
изготвяне на заключението- 11.VІІ.2023год., броят на анюитетните вноски с
ненастъпил падеж е 27, в общ размер на 14 276.80лв., от които: 12 094.10лв.-
непогасена главница, 2 146.25лв.- непогасена договорна лихва и 36.45лв.
такси. Към 19.Х.2015год.- датата на сключване на Допълнително
споразумение№1 към договора за кредит от 10.Х.2013год., непогасеното
задължение е в размер на 33 873.62лв., от които: 31 494.47лв. главница,
2 378.69лв. договорна лихва и 0.46лв. наказателна лихва. Главницата по
Допълнително споразумение№1/19.Х.2015гоз. е в размер на 33 865.91лв. и е
формирана като сбор от непогасените задължения за главница 31 494.47лв. и
договорна лихва 2 378.69лв. До сключването на Допълнително
споразумение№1/19.Х.2015год., „Банка ДСК“ АД е променяла договорения
променлив лихвен процент, с който са олихвявани главниците по
погасителните вноски, като според вещото лице при промяната е спазена
методиката на „Банка ДСК“ АД затова. Кредитът е олихвяван както следва: за
периода от 10.Х.2013год. до 20.Х.2014год.- с 9.40% лихва, за периода от
21.Х.2014год. до 30.І.2015год.- с 9.90% лихва, за периода от 31.І.2015год. до
15.І.2016год. – с 14.95% лихва, за периода от 16.І.2016год. до 15.VІІ.2016год.-
с 14.558% лихва, за периода от 16.VІІ.2016год. до 11.ХІ.2016год.- с 14.295%
лихва и за периода след 11.ХІ.2016год. с 10% лихва. При определяне на
лихвения процент по процесния договор за кредит за текущо потребление и
съгласно Условията на програма „ДСК Престиж“, „Банка ДСК“ АД е вземала
промяната на 6-месечния Софибор плюс договорената надбавка. Вещото лице
твърди, че при изчисляване на дължимата лихва, промяната на 6-месечния
13
Софибор е приложена от „Банка ДСК“ АД. Към датата, на която „Банка ДСК“
АД гр.С. твърди, че е обявила предсрочна изискуемост на кредита-
11.VІІІ.2016год., падежиралите и неизплатени погасителни вноски са в общ
размер на 4 725.10лв., както следва: 1 062.89лв. главница, 3 291.31лв.
договорна лихва, 13.50лв. такси и 357.40лв. наказателна лихва. Вещото лице
твърди, че просрочие в плащането на погасителните вноски, съгласно
погасителния план към Допълнително споразумение№1/19.Х.2015год., е
настъпило още при плащането на първата погасителна вноска по него. При
начисляване на дължимата договорна лихва, „Банка ДСК“ АД е ползвала като
главница сумата 33 865.91лв., представляваща сбор от главница и лихви,
посочена в Допълнително споразумение№1/19.Х.2015год. Към датата, на
която ответникът Н. П. е получил препис от исковата молба по настоящето
дело- 18.ХІ.2022год., броят на договорените и неплатени погасителни вноски
по погасителния план с настъпил падеж, съгласно погасителния план по
договор за кредит от 10.Х.2016год. и Допълнително
споразумение№1/19.Х.2015год., е 83 в общ размер на 45 368.57лв., както
следва: 18 422.36лв.- просрочена непогасена главница, 26 831.46лв.-
просрочена непогасена договорна лихва и 114.75лв. такси. Размерът на
непогасените изискуеми задължения към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 11.ХІ.2016год. е 38 914.24лв., както
следва: 33 504.46лв.- главница, в т.ч. 1 491.98лв. просрочена непогасена
главница, 4 497.24лв.-просрочена непогасена договорна лихва за периода от
1.І.2016год. до 11.ХІ.2016год., 895.02лв.-наказателна лихва за периода от
1.І.2016год. до 11.ХІ.2016год. и 17.55лв. такси към 11.ХІ.2016год.
Падежиралите неиздължени погасителни вноски към 18.ХІ.2022год.-датата на
получаване на препис от исковата молба от ответника, са в общ размер на
44 821.76лв., както следва: 18 069.10лв.- просрочена непогасена главница,
26 639.26лв.-просрочена непогасена договорна лихва и 113.40лв. такси.
Неиздължените погасителни вноски, за които не е настъпил падежа към
18.ХІ.2022год. са в общ размер на 14 276.80лв., както следва: 15 082.22лв.-
непогасена главница, 3 520.85лв.-непогасена договорна лихва и 47.25лв.-
такси. Размерът на мораторните лихви по чл.86 ЗЗД, за периода от
11.ІІ.2019год. до 7.ІІ.2022год. върху всяка от главниците по падежиралите
вноски с падежи от 11.ІІ.2017год. до 11.І.2022год. включително, като
мораторната лихва е изчислена от деня, следващ падежа на съответната
14
вноска, е 2 539.57лв.
В допълнителното заключение вещото лице Е. К. сочи, че
размерът на дължимата и неизплатена главница, по договора за кредит от
10.Х.2013год., представляваща месечните анюитетни вноски с настъпил
падеж към 18.ХІ.2022год.- датата на получаване на исковата молба от
ответника Н. П., е 26 329.67лв. /Приложение№1, к.10/. Дължимите и
неизплатени договорни /възнаградителни/ лихви по чл.8ал.1 от договора за
кредит, сключен на 10.Х.2013год., чийто падеж е настъпил към
18.ХІ.2022год., са в размер на 12 988.09лв. /Приложение№1, к.7/. Дължимите
и неизплатени такси по кредита към 18.ХІ.2022год. са в размер на 134.85лв.
/Приложение№1, к.13/. Договорените и дължими главници и договорни
/възнаградителни/ лихви, чийто падеж не е настъпил към 18.ХІ.2022год. са
следните: 4 310.32лв. главница, дължима за периода от 20.ХІ.2022год. до
10.Х.2023год. /Приложение№1, к.5/ и 187.30лв. договорна лихва, дължима за
периода от 20.ХІ.2022год. до 10.Х.2023год. /Приложение№1, к.8/. Размерът на
дължимата и неизплатена главница по договора за кредит от 10.Х.2013год.,
представляваща месечните анюитетни вноски, чийто падеж е настъпил към
11.ХІ.2016год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК/, е 3 436.79лв. Дължимите и неизплатени
договорни /възнаградителни/ лихви по чл.8изр. първо от договора за кредит,
сключен на 10.Х.2013год., чийто падеж е настъпил към 11.ХІ.2016год., у
3 410.41лв. Дължимите и неизплатени такси към 11.ХІ.2016год. са в размер на
23.25лв. Договорените и дължими главници, договорни /възнаградителни/
лихви и такси, чийто падеж не е настъпил към 11.ХІ.2016год. са следните:
27 203.20лв. главница, дължима в периода от 20.ХІ.2016год. до
10.Х.2023год./, 9 764.98лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима в
периода от 20.ХІ.2016год. до 10.Х.2023год. и 128.65лв. такси дължими в
периода от 20.ХІ.2016год. до 10.Х.2023год.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по ССчЕ
изцяло, като компетентно и обективно изготвени, както и неоспорени от
страните по настоящето дело.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са два иска при условие на евентуалност- главен
15
иск по чл.422ал.1 ГПК- да се признае за установено по отношение на
ответника Н. Х. П., ЕГН **********, че съществуват вземания на ищеца
„ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С., ЕИК ******** /като частен
правоприемник- цесионер на „Банка ДСК“ АД гр.С., като цедент/, за които са
издадени заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение№552/18.ХІ.2016год. и изпълнителен лист от 23.ХІ.2016год. по
ч.гр.д. №1026/2016год. на СРС, произтичащи от неизпълнение на договор за
потребителски кредит от 10.Х.2013год. и Допълнително споразумение към
него от 19.Х.2015год., включващи: 33 504.46лв.- главница, ведно със
законните лихви от 11.ХІ.2016год. до окончателното и изплащане, 4
455.39лв.-редовна лихва за периода от 11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год.,
895.11лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 11.І.2016год. до
11.ХІ.2016год. и заемни такси 120лв., дължими по договора към
11.ХІ.2016год., като му се присъдят съдебните разноски в заповедното и в
исковото производство, като в случай, че съдът приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита не е била надлежно обявена на длъжника преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съда
да се съобрази с разрешението в т.1 от ТР№8/2.ІV.2019год. по т.д.
№8/2017год. на ОСГТК на ВКС, според което „предявеният установителен
иск по чл.422 ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на обявяване на исковото дело за решаване, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението,
като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в
заявлението и в исковата молба по чл.422 ГПК не е условие за това“ и
предявен при условие на евентуалност иск с правно основание чл.430 и сл. ТЗ
във връзка с чл.60ал.2 ЗКИ- да се осъди ответника Н. Х. П., ЕГН **********
да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнение на
договора за текущо потребление от 10.Х.2013год. и Допълнително
споразумение№1 към него от 19.Х.2015год., както следва: 32 156.52лв.-
непогасена по давност главница, с падежи от 11.VІІ.2017год. до крайния
падеж 19.Х.2025год., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, 16 184.13лв.-
непогасена по давност редовна лихва, представляваща сбор от редовна
/възнаградителна/ лихва като част от месечни вноски по погасителен план с
падежи от 11.ІІ.2019год. до 11.І.2022год., 2 519.82лв.- непогасена по давност
16
мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 11.ІІ.2019год. до 7.ІІ.2022год.,
върху всяка от главниците по падежиралите вноски с падежи от 11.ІІ.2017год.
до 11.І.2022год., и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД- да му се
присъди непогасената по давност мораторна лихва за период не повече от
3години назад от датата на предявяване на исковата молба в съда-
7.ІІ.2022год., върху всяка от непогасените по давност главници от вноските с
падежи не повече от 5години назад от датата на исковата молба.
Първият спорен въпрос по делото е дали „ОТП Факторинг
България“ ЕАД гр.С., ЕИК ******** е активно материалноправно
легитимиран да предяви, като цесионер, иска по чл.422ал.1 ГПК, за да
установи цедираното от „Банка ДСК“ АД гр.С. вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №552/18.ХІ.2016год. по ч.гр.д.
№1026/2016год. на СРС.
По делото не се спори, че на 28.ІІІ.2017год., съгласно
приемо-предавателен протокол към договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 13.ІІІ.2017год., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК
*********, като цедент и „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С., ЕИК
********, като цесионер, вземането, произтичащо от договор за кредит за
текущо потребление от 10.Х.2013год., сключен между кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД гр.С. и кредитополучателя Н. Х. П., ЕГН **********, е
прехвърлено в собственост на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД
гр.С., който е частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., на която е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК №552/18.ХІ.2016год. по ч.гр.д.№1026/2016год. на СРС и изпълнителен
лист от 23.ХІ.2016год. срещу кредитополучателя Н. Х. П.. На основание
чл.429 ГПК като частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., цесионера
„ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С. се ползва от издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Н. П.. Това
обуслява и правния му интерес да предяви настоящия иск по чл.422ал.1 ГПК
за установяване на вземането по договора за кредит за текущо потребление от
10.Х.2013год. и Допълнително споразумение№1/19.Х.2015год. към него.
Цедента „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила цесионера „ОТП Факторинг
България“ ЕАД да уведоми от името на Банката всички длъжници
/кредитополучатели/ по вземанията по кредити, които банката е цедирала с
договора за цесия от 13.ІІІ.2017год. Затова и „ОТП Факторинг България“
17
ЕАД гр.С. на основание чл.99ал.3 ЗЗД е изпратило уведомление до длъжника
Н. Х. П. с писмо с обратна разписка /стр.22 от т.д.№72/2022год. по описа на
ПОС/, но липсват данни писмото да е доставено на длъжника Н. П.. Едва с
получаването на препис от исковата молба на 18.ХІ.2022год., ответникът Н.
П. е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което и не оспорва
правния интерес на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.С. да предяви
настоящия иск по чл.422ал.1 ГПК. Но в хода на настоящето произвоство, като
ищец е конституирано отново „Банка ДСК“ АД гр.С., тъй като считано от
23.V.2023год. е заличено юридическото лице „ОТП Факторинг България“
ЕАД гр.С., поради вливането му в „Банка ДСК“ АД гр.С., което юридическо
лице е негов универсален правоприемник.
Ответникът прави правоизключващо възражение, като
твърди, че претендираните от Банката суми на договорно основание не се
дължат, защото договорът за кредит за текущо потребление от 10.Х.2013год.
и ОУ на „Банка ДСК“ЕАД за стандартни потребителски кредити съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, които са нищожни, като
нищожността на тези клаузи има за последица, че предявеният иск по
чл.422ал.1 ГПК не е доказан по размер. А сключеното на 19.Х.2015год.
Допълнително споразумение№1 към договора за кредит от 10.Х.2013год.
счита за нищожно, тъй като главницата по това споразумение е формирана от
непогасена главница и договорни лихви, начислени от Банката по
неравноправни клаузи, след което са начислявани лихви върху лихви, което е
правно недопустимо, като анатоцизъм.
Безспорно се установи по делото /от сключения на
10.Х.2013год. договор за кредит текущо потребление между „Банка ДСК“
ЕАД гр.С., ЕИК *********, като кредитор и Н. Х. П., ЕГН **********, като
кредитополучател/, че е налице облигационно правоотношение между
ответника Н. Х. П., ЕГН ********** и ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр.С.,
ЕИК*********. Предмет на договора е кредит за потребителски цели в
размер на 35 000.00лв., който следва да се погаси в срок от 120 месеца, със
120 погасителни анюитетни вноски, съгласно погасителния план-
Приложение№1, който е неразделна част от договора. Страните са
договорили преференциален променлив лихвен процент в размер на 9.4%
годишно или 0.03% на ден, при изпълнение на условията по програма „ДСК
18
Престиж“-Приложение№2 към договора. Изрично е договорено, че при
нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно
условията на програма „ДСК Престиж“. Максималният размер, който може да
достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който
към датата на сключване на договора за кредит е 14.95% годишно или 0.04%
на ден. Договорен е годишен процент на разходите от 10.24%. Или видно от
погасителния план, който е неразделна част от договора, отпуснат е кредит в
размер на 35 000.00лв., а следва да се върне общо сумата 54 277.94лв.
Дължимата възнаградителна лихва е в размер на 18 654.44лв., при 9.4%
преференциален лихвен процент годишно или 0.03% на ден.
Предвид спецификата на договора за банков кредит, страните
по него са: търговец по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката и
на потребител по смисъла на §13.1 от ДР на ЗЗП, какъвто е ответникът-
кредитополучател Н. П.. Договорът за банков кредит е търговска сделка, с
предмет- предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, по смисъла на §13т.12б.“б“ от ДР на ЗЗП и затова
попада под правната уредба на ЗЗП, приложим към процесното
правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/13/ЕИО
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Всички банки
попадат в приложното поле на понятието „търговец“ по смисъла на §13т.2 от
ДР на ЗЗП, предоставящ „финансова услуга“, свързана с банковата дейност,
съобразно легалната дефиниция на §13т.12 от ДР на ЗЗП. По делото не е
спорно, че ответникът Н. Х. П. е физическо лице, на което съгласно договора
е предоставен кредит за текущо потребление /потребителски кредит/, който
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което той има качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на
ЗЗП. При това той се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
чл.143-146 ЗЗП.
Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски
договор. С оглед естеството на спора, съдът следва да се произнесе по
валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на
19
претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите, съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП, са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на визирания текст,
не са индивидуално договорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ. С оглед
правилото на чл.146ал.4 ЗЗП, доказателствената тежест е на банката, която
трябва да докаже, че спорните клаузи са резултат на индивидуално
договаряне с потребителя. Съгласно константната практика на ВКС, една
договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1.клаузата да не е индивидуално договорена, 2.да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността, 3.да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията, като трябва да е налице
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните, 4.да е сключена във вреда на потребителя.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
намира, че процесният договор за кредит за текущо потребление, сключен на
10.Х.2013год. е бланков договор, като клаузите му не са индивидуално
договорени, доколкото са изготвени предварително от банката-ищец, и
ответникът-кредитополучател не е имал възможност да влияе върху тяхното
съдържание. Процесният договор за кредит е изготвен от банката и
презумцията на чл.146ал.4 ЗЗП не е оборена, доколкото кредитополучателят
не е имал възможност да изрази становище по съдържанието на клаузите от
договора и по-точно чл.8 относно размера на договорната /възнаградителна/
лихва и нейното изменение, и да повлияе върху тях. Обстоятелството, че
кредитът е отпуснат по молба на ответника Н. П., не обуславя противния
извод.
Клаузите на чл.1 от договора, в който е уговорен размера на
отпуснатия кредит и чл.2 от договора- в който е уговорен срокът за
20
изплащане на кредита /120месеца, чрез погасителни вноски, съгласно
погасителен план, който е неразделна част-Приложение№1 от договора/,
съдържат уговорки относно основния предмет на договора. Съдът счита, че
клаузите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит, както и клаузите на чл.3-
относно датата, на която кредитът се усвоява еднократно, чл.4 и чл.5- относно
разплащателната сметка на кредитополучателя, по която се усвоява кредитът
и по която следва да се внасят погасителните вноски, чл.7- относно падежната
дата за издължаване на месечните вноски, са изразени по ясен и разбираем
начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП, поради което и доколкото
касаят основния предмет на договора, те не следва да се преценяват като
неравноправни.
Клаузата на чл.8, изр. първо от договора за кредит предвижда,
че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в
размер на 9.4% годишно или 0.03% на ден, съгласно Условията по програма
„ДСК Престиж“, които условия са описани подробно в Приложение№2, което
е неразделна част от процесния договор. С тази клауза е определен размерът
на годишната преференциална лихва за усвоения кредит, като този размер
ясно е посочен и се равнява на 9.4%. Следователно клаузата съдържа
конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се
отнася до основния предмет на договора- възнаградителната преференциална
лихва по договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин
съгласно изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като
неравноправна клауза.
Съгласно чл.8, изр.второ от договора за кредит „при
нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, съгласно Условията по програма „ДСК Престиж“. Максималният
размер, който може да достигне лихвения процент в резултат на
неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити със съответните изменения на
променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за
кредит е 14.95% годишно или 0.04% на ден“. Съответно, съгласно раздел ІІ
т.9.1.3 от Условията по програма „ДСК Престиж“, Банката може да отнеме
преференциалните условия по предоставените кредити, когато трудовото или
служебно правоотношение на кредитополучателя бъде прекратено, или
21
постъпленията на опредЕ.та месечна вноска по кредита бъдат преустановени
в продължение на два месеца, или който и да е от ползваните кредитни
продукти стане предсрочно изискуем. Кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите изцяло. Приложимият лихвен процент се увеличава и
остатъкът по кредита започва да се олихвява от първа следваща падежна дата
с действащия лихвен процент към датата на промяната, приложим по
стандартни кредити за текущо потребление, посочен в договора за кредит, със
съответните изменения на променливата му компонента и след учредяване на
съответното обезпечение. Отнетите преференции по т.9.1.3 се възстановяват,
когато изискването за ползване на съответните преференции отново е
изпълнено- съгласно т.9.2.1 от Условията. Освен това съгласно чл.7.1 от ОУ,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов
лихвен процент /променлива компонента/, определян по одобрена от
кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на БЛП
по решение на кредитора. Методологията за определяне на базовия лихвен
процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора
и на интернет страницата му- чл.7.2 от ОУ. При промяна на лихвения
процент, Кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на
последния посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план-чл.7.3.
Съгласно чл.7.5 лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплаща месечно. Ако кредитополучателят заплаща
преференциален лихвен процент, посочен в договора в случай на
неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен
преференциалния лихвен процент по кредита, кредитополучателят губи право
да ползва изцяло или частично съответната преференциална лихва/отстъпка
от датата на неизпълнението, като кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план-чл.7.9 от ОУ. Всички тези клаузи съдът счита
за неравноправни по смисъла на чл.143т.10 и т.12 ЗЗП. От систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП, отчитайки и целта на
закона, следва да се приеме за допустима уговорка в договор за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, но само ако тя отговаря на следните кумулативни условия:
1.обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва
22
да са изрично уговорени в договора или в ОУ, 2.тези обстоятелства следва да
са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора- тяхното определяне
или приложение да е поставено под контрола на кредитора, 3.методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или в ОУ-
чл.144ал.4 ЗЗП, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата, 4.при
настъпване на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва- ако е предвидено само
повишаване, това води несъмнено до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, съгласно чл.143 ЗЗП. В
процесния договор не е посочен базовия лихвен процент /променливата
компонента/, от който се определя променливия лихвен процент за
стандартни кредити за потребление на „Банка ДСК“ЕАДгр.С.. Липсва въобще
методологията, опредЕ. от кредитора, по който се определя променливия
лихвен процент за стандартни потребителски кредити. Изменението на
лихвения процент се извършва едностранно от кредитора, без съгласието на
кредитополучателя. Освен това съгласно чл.8, изр. второ от договора за
кредит, при нарушаване на условията, при които е договорен преференциален
лихвен процент по отпуснатия кредит, се губи правото на преференции и
приложимия лихвен процент се увеличава, като максималният му размер
може да достигне до 14.95%, т.е. приложимия променлив лихвен процент е
могло да бъде и по-малка величина, а не максималният размер на
променливия лихвен процент за стандартни потребителски кредити на „Банка
ДСК“ ЕАД от 14.95%, но в договора не е посочено изрично как се увеличава
променливия лихвен процент, тъй като въобще не е посочен БЛП на „Банка
ДСК“ ЕАД гр.С. и надбавките за стандартни потребителски кредити на
Банката. В конкретния случай, в договора за кредит не се съдържа методика
за изменение на лихвата, предвиждаща начин на формиране и изменение на
БЛП, нито препратка към методология за определяне на базисни лихвени
проценти. Промяната на стойността на БЛП е предоставена изцяло на
преценката на Банката, без да е посочена методика за промяната му,
обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл.144ал.2т.1 ЗЗП
или в зависимост от външни фактори съгласно чл.144ал.3т.1 ЗЗП, поради
което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими.
При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни
обективни показатели, не може да се счита, че кредитополучателят е получил
23
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
банката може едностранно да променя цената на предоставената финансова
услуги, поради което не е изпълнено изискването за добросъвестност. В
настоящия случай липсва яснота относно методика или математически способ
за формиране на едностранно променената лихва. Ето защо тези клаузи за
неравноправни по смисъла на чл.143т.10 ЗЗП и съответно нищожни на
основание чл.146ал.1 ЗЗП.
Неоснователно е възражението на ответника относно
клаузата на чл.19ал.2 от ОУ на „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., с която се урежда
начисляване на санкционна лихва при допусната забава в плащането на
главница и/или лихва над 90дни. Както задължителната практика на СЕС,
така и задължителната практика на ВКС приема, че „Не е неравноправна
клауза от договор за потребителски кредит, която предвижда, при обявяване
на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и
до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“
Безспорно е, че на 19.Х.2015год. е сключено Допълнително
споразумение№1 към договора за кредит за текущо
потребление№11/2131165/10.Х.2013год., с което е договорено, че остатъкът
от дълга в размер на 33 865.91лв., формиран от дължима главница в размер на
31 494.47лв., дължима редовна лихва в размер на 2 378.69лв. и дължима
наказателна лихва в размер на 0.46лв., е новообразуваната главница по
кредита. Допълнителното споразумение е сключено за остатъка от дълга в
размер на 33 865.91лв., който се издължава на 144 месеца, като се определя
крайна падежна дата за окончателно издължаване на кредита 19.Х.2025год.
Променя се лихвеният процент, като кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 14.95% годишно или 0.04% на ден, който е
формиран от стойността на 6-месечния Софибор/Юробор 0.986% и
фиксираща стандартна надбавка в размер на 13.964%, без изпълнение на
условията по програма „ДСК Партньори“. Лихвеният процент се променя с
промяната на 6-месечния Софибор/Юробор при предпоставките, по реда и в
сроковете, посочени в ОУ. Допълнителното споразумение за
преструктуриране на дълга, чрез капитализиране на лихвите /прибавянето им
към главницата/ и увеличаване на срока за издължаване на кредита, при нов
лихвен процент, съдът намира за нищожно, защото: съгласно
24
Решение№66/29.VІІ.2019год. по т.д.№1504/2018год. на ІІ ТО на ВКС,
уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит, за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл. 10ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294ал.1 ТЗ. Преструктурирането по
чл.13 от Наредба№ 9/3.ІV.2008год. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск /отм./ на БНБ; не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност
за олихвяване на изтекли лихви по чл.10ал.3 ЗЗД. Анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се
предотврати бързото нарастване на дълга. По този начин уговорката в
Допълнителното споразумение, с което към главницата по кредита в размер
на 31 494.47лв. се прибавят начислени и непогасени договорни лихви в
размер на 2 378.69лв. и наказателни лихви в размер на 0.46лв., е нищожна на
основание чл.26ал.4 ЗЗД във връзка с чл.10ал.3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна,
дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Процесното
Допълнително споразумение№1/19.Х.2015год., сключено между „Банка ДСК“
ЕАД гр.С. и кредитополучателя Н. П. съдържа установителна част за размера
на дълга, но така, както той е определен от кредитора, според нищожните
договорни клаузи за едностранно изменение на БЛП от Банката и то за
периода на действие на първоначалния договор. Посочения нов размер на
дълга е определен чрез капитализиране на просрочени лихви към редовната
главница, като размерът на лихвата е определен по едностранно променения
от Банката лихвен процент. Сключването на допълнителното споразумение е
резултат от извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му
погасяване, поради което това споразумение има характер на спогодба. С
подписването на допълнителното споразумение се цели задължението,
формирано от неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се
приемат от кредитополучателя и същите да се считат за индивидуално
договорени. След като размерът на задълженията в това споразумение е
определен на база на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането
им от кредитополучателя, то споразумението представлява спогодба по
непозволен договор, който е нищожен съгласно чл.366 ЗЗД.
25
Нищожността на Допълнително
споразумение№1/19.Х.2015год. към договор за кредит за текущо
потребление№11/21311655/10.Х.2013год., на клаузите на чл.8, изр. второ от
договора от 10.Х.2013год. и т.9.1.3 от Условията на програма „ДСК
Престиж“, и на клаузите на чл.7.1, чл.7.2, чл.7.3, чл.7.5 от ОУ на „Банка
ДСК“ АД за предоставяне на кредити за текущо потребление, има за
последица прилагане в отношенията между страните на първоначално
сключения договор за кредит за текущо потребление от 10.Х.2013год., ведно с
погасителен план-Приложение№1 към него, който може да бъде изпълняван
без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната
лихва. В случая първоначално сключения договор от 10.Х.2013год. има
действие между страните, както относно отпуснатия кредит в размер на
35 000лв., в частта за падежите на отделните погасителни вноски, съгласно
погасителния план- Приложение№1 към договора, така и в частта относно
размера на възнаградителната лихва по кредит- 9.4% или 0.03% на ден.
Договорът за потребителски кредит е вид договор за банков
кредит. Договорът за банков кредит е уреден в чл.430-432 ТЗ. Нормативни
правила относно банковото кредитиране има също в Закона за кредитните
институции и нормативните актове по прилагането му. Към процесния
договор са приложими и разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/обн.ДВ бр.18/5.ІІІ.2010год., в сила от 12.V.2010год./. Съгласно разпоредбата
на чл.430ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за опредЕ. цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и
да я върне след изтиЧ.е на срока. Договорът за банков кредит под страх от
недействителност се сключва в писмена форма- чл.430ал.3 ТЗ. Съществените
елементи и по-важни особености на договора за банков кредит са: 1.обект на
договора е отпускане на опредЕ. парична сума, 2.паричната сума се отпуска
за определен срок, 3.заемателят заплаща уговорената с банката лихва,
4.банковият кредит е целеви заем. Паричната сума се заема, за да се ползва по
определен начин, съгласно уговореното в договора /в настоящия случай за
текущи нужди/. Ако парите се ползват за друго нещо, това би било
нарушение на договора. 5.Банките–кредитори отдават голямо значение на
обезпеченията чрез които се гарантира връщането на кредита /в случая
кредитът е обезпечен със залог на вземанията по разплащателната сметка на
26
кредитополучателя Н. П. в „Банка ДСК“ АД гр.С./. Съгласно чл.432 ТЗ
банката-кредитор може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита,
когато: 1.кредитът не се ползва за целта, за която е получен, 2.заемателят е
представил неверни данни, 3.обезпечението на кредита стане недостатъчно и
след покана не бъде допълнено в срок и 4.заемателят не връща други заеми
към банката, поради сериозно влошаване на финансовото му състояние.
Освен горните случаи предсрочна изискуемост може да се уговори в договора
за банков кредит и при други условия. Съгласно разпоредбата на чл.60ал.2
ЗКИ предсрочна изискуемост при банковите кредити настъпва и когато
кредитополучателят не плаща договорените вноски на датите, определени в
договора за банков кредит или поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита. Договорът за банков кредит е консенсуален договор, а не
реален договор /какъвто е договора за заем/. Тъй като е сключен в
изискуемата писмена форма, договорът е действителен и валиден.
От заключението на ССчЕ безспорно се установи, че
кредитът е усвоен изцяло на 11.Х.2013год. по разплащателната сметка на
кредитополучателя Н. Х. П. в „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., като е бил погасяван
редовно, съгласно дължимите месечни анюитетни вноски по погасителния
план, до 29.І.2016год. Общият размер на внесените погасителни вноски от Н.
П. е 9 873.16лв. Кредитополучателят е допуснал просрочия в плащането на
погасителните вноски за главница и/или лихви, съгласно погасителния план,
като дните на забавата за периода от 29.І.2016год. до 11.ХІ.2016год. /датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ са 281.
Поради което „Банка ДСК“ ЕАД гр.С. е обявила кредита за предсрочно
изискуем на 11.VІІІ.2016год.. Вещото лице е определило задълженията на
кредитополучателя Н. П. по договора за кредит от 10.Х.2013год. към
11.ХІ.2016год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК в съда/ и към 18.ХІ.2022год. /датата, на която
ответникът Н. П. е получил препис от исоквата молба/ в два варианта, при
което задълженията към банката са изчислени съгласно първоначално
сключения договор за кредит от 10.Х.2013год. и с договорения
преференциален променлив лихвен процент от 9.4%, без последващото му
изменение Съгласно вариант І- задълженията на кредитополучателя Н. П. към
11.ХІ.2016год. са общо в размер на 6 870.65лв., от които неизплатена
падежирала главница в размер на 3 426.79лв., неизплатена падежирала
27
договорна лихва в размер на 3 410.41лв. и такси в размер на 23.25лв.
Договорените и дължими главница, договорна /възнаградителна/ лихва и
такси, чийто падеж не е настъпил към 11.ХІ.2016год. са както следва:
27 203.20лв.- главница, дължима за периода от 20.ХІ.2016год. до
10.Х.2023год. /крайния срок на договор за кредит/, 9 764.98лв. договорна
лихва, дължима за периода от 20.ХІ.2016год. до 10.Х.2023год. и 128.65лв.
такси, дължими за периода от 20.ХІ.2016год. до 10.Х.2023год. Съгласно
Вариант ІІ- при който задълженията към банката са изчислени към
18.ХІ.2022год. /датата, на която ответника-длъжник е получил препис от
исковата молба, с която е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита от страна на Банката/, задълженията на кредитополучателя Н. П. са
общо в размер на 39 452.61лв., от които: главница, чийто падеж е настъпил
към 18.ХІ.2022год., в размер на 26 329.67лв., договорна лихва, чийто падеж е
настъпил към 18.ХІ.2022год., в размер на 12 988.09лв., и такси, дължими към
18.ХІ.2022год., в размер на 134.85лв. Договорените и дължими главница,
договорна /възнаградителна/ лихва и такси, чийто падеж не е настъпил към
18.ХІ.2022год. са както следва: 4 310.32лв.- главница, дължима за периода от
20.ХІ.2022год. до 10.Х.2023год. /крайния срок на договор за кредит/,
187.30лв. договорна лихва, дължима за периода от 20.ХІ.2022год. до
10.Х.2023год..
Тъй като ответникът Н. П., като кредитополучател, не е
изпълнил задължението си да заплаща погасителните вноски, съгласно
договорения погасителен план, като е не е платил погасителни вноски след
29.І.2016год., Банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на изискуемите суми-
главница и лихви. С нотариална покана рег.№2629/12.V.2016год. на нотариус
А. Ш., с рег.№613 по РНК, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД гр.С. е уведомила
длъжника Н. Х. П., ЕГН **********, като кредитополучател, че поради забава
в погасяване на задълженията му по сключен с банката договор за банков
кредит от 10.Х.2013год., отпуснат в размер на 35 000лв., Банката обявява
кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана е връчена от нотариус
А. Ш., с рег.№613 по РНК, съгласно правилата на чл.47ал.1 ГПК /в
редакцията му към 13.V.2016год./- на 13.V.2016год. е залепено уведомление
по чл.47ал.1 ГПК на входната врата на блока, в който живее Н. П., тъй като
нямало достъп до входната врата на апартамента и пощенска кутия, но в
28
двуседмичният срок нотариалната покана не е потърсена в нотариалната
кантора, нито от адресата, нито от негов представител.
Настъпването на предсрочната изискуемост на банков кредит е
обусловено от два елемента: обективен- изразяващ се в забава в плащанията и
субективен- предполагащ възможност и избор на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съгласно чл.60ал.2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Съгласно
т.18 от ТР№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. В настоящия
случай нотариус А. Ш. е посетила адреса на кредитополучателя Н. П. само
веднъж на 13.V.2016год. /когато е залепила уведомлението за нотариална
покана рег.№2629/12.V.2016год., с която „Банка ДСК“ АД гр.С. е обявявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем/. Съдът счита за основателни
възраженията на ответника, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
банковия кредит, считано от 11.VІІІ.2016год., тъй като тя не му е обявена от
страна на банката. Няма спор, че връчването на покана за доброволно
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит, както и на
уведомление за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, може
да се извърши от нотариус. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗННД
нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора
да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 ГПК. Т.е.
приложимостта на разпоредбите на чл.37-58 ГПК при връчването на
нотариалните покани и уведомленията с оглед разпоредбата на чл.50 ЗННД е
законодателно ясно уредена. Предпоставка, за да се приложи нормата на
чл.47ал.1 ГПК, е адресатът да не може да бъде намерен на посочения адрес и
29
да не се намери лице, което да е съгласно да получи съобщението. За да е
спазена процедурата по връчването, длъжностното лице следва да посети
съответния адрес няколко пъти /най-малко три пъти/ в рамките на срок по-
дълъг от един месец, съгласно съдебната практика. Ако връчителят не намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, следва да залепи
уведомлението. В случая в нотариалната покана не е посочено, че нотариусът
няколко пъти е посещавал адреса. След залепване на уведомлението следва да
се установи адресната регистрация на лицето, независимо от извършеното
залепване на съобщението. Съдът счита, че не е спазена изцяло процедурата
по чл.47 ГПК, изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на адреса
по различно време в рамките на около месец, при които лицето да не е
открито, както и да не е намерено лице, съгласно да получи книжата, след
което връчителят следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската
купия, или ако няма достъп до тях- на входната врата или на друго видно
място. Смисълът на залепването на уведомлението е адресатът да се яви на
указаното място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа, а
когато не се яви в срока за получаване, с изтиЧ.ето му да се счита, че книжата
са връчени съобразно чл.47ал.5 ГПК. В конкретния случай няма основание да
се приеме, че нотариалната покана и уведомлението са редовно връчени на
ответника по смисъла на чл.47ал.5 ГПК, респективно да се приеме, че
кредитополучателят е бил надлежно уведомен за обявяване на банковия
кредит за изцяло и предсрочно изискуем считано от 11.VІІІ.2016год. Ето защо
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника ще
настъпи с получаването на препис от исковата молба по чл.422ал.1 ГПК от
ответника по иска Н. П. и това е 18.ХІ.2022год.
Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.280ал.1т.1
ГПК- Решение№10/25.ІІ.2020год. по т.д.№16/2019год. на ІІ ТО на ВКС, „за да
бъде издадена заповед за изпъленние въз основа на документ по чл.417 ГПК,
когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендират
суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходмо
кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпъленние, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда
на чл.422ал.1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
30
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем, не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането“. В ТР№8/2.ІV.2019год. по тълк.д.№8/2017год. на ОСГТК на
ВКС е посочено, че „предявеният по реда на чл.422ал.1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК“. В мотивите на ТР№8/2.ІV.2019год. по т.д.№8/2017год. на
ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват, напр. ищецът придобива спорното право след предявяване на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяване на иска и др. Прието е, че при преценката за
основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция,а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска съгласно
чл.235ал.3 ГПК. Ето защо съдът разглеждащ установителен или осъдителен
иск по реда на чл.422ал.1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, тъй като моментът към който се установява съществуването на
вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия
процес.
Предмет на делото по главния установителен иск по
чл.422ал.1 ГПК е да се установи съществуването на вземането на кредитора-
ищец „Банка ДСК“ АД гр.С. срещу ответника-кредитополучател Н. Х. П. по
предсрочно изискуемия кредит, както и начислените лихви и такси по
договора, поради неизпълнение на договорните задължения от
31
кредитополучателя. Безспорно се установи по делото, че кредитополучателят
Н. Х. П. не е плащал договорените месечни анюитетни вноски, съгласно
погасителния план-Приложение№1 към договора за кредит, сключен на
10.Х.2013год., считано от 29.І.2016год. до 11.ХІ.2016год. /датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК/ или налице е забава в плащането от 281дни,
съгласно заключението на ССчЕ. Поради допусната от ответника забава в
плащането на главницата и лихвите по кредита, целият кредит е обявен от
банката за предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие, съгласно чл.20.1 от
Общите условия към договора за кредит. Безспорно се установи по делото, че
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК- 11.ХІ.2016год., длъжникът-кредитополучател Н. П. не е бил
надлежно уведомен от „Банка ДСК“ АД гр.С. за обявената предсрочна
изискуемост на кредита по процесния договор. Едва с получаването на препис
от исковата молба на 18.ХІ.2022год., ответникът- кредитополучател Н. П. е
надлежно уведомен за обявената от Банката предсрочна изискуемост на
кредита. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл.235ал.3 ГПК в рамките на претендираните
суми.
От заключенията на ССчЕ се установява, че дължимата и
неизплатена главница, по месечни анюитетни вноски с настъпил падеж към
11.ХІ.2016год.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, е в размер на 3 436.79лв. Дължимата и
неизплатена главница по месечни анюитетни вноски, с настъпил падеж към
18.ХІ.2022год.-датата на получаване на препис от исковата молба от
ответника, с което е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита, е в размер на 26 329.67лв. А останалата главница, в размер на
4 310.32лв., дължима за периода от 20.ХІ.2022год. до 10.Х.2023год. /крайния
срок за изплащане на кредита, съгласно договора от 10.Х.2013год., която дата
настъпва в срока за произнасяне на съда по чл.235ал.5 ГПК/, предсрочната и
изискуемост е настъпила в хода на исковото производство, с връчване на
препис от исковата молба на ответника-длъжник на 18.ХІ.2022год. Или като
вземе предвид посочените факти, настъпили след предявяване на иска, които
са правнорелевантни по отношение на изискуемостта на претендираното
вземане за главница, на основание чл.235ал.3 ГПК, съдът ще следва да уважи
32
предявения иск по чл.422ал.1 ГПК за сумата 30 639.99лв. дължима и
неизплатена главница по договор за кредит от 10.Х.2013год. Ще следва да се
осъди ответникът да заплати и законна лихва върху главницата от
30 639.99лв., считано от 18.ХІ.2022год. /датата, на която му е връчен препис
от исковата молба, с която е уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита/ до окончателното изплащане на вземането. За разликата над
30 639.99лв. до 33 504.46лв. предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК ще следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съответно дължимите и неизплатени договорни
/възнаградителни/ лихви, с настъпил падеж към 11.ХІ.2016год.- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
са в размер на 3 410.41лв. Дължимите и неизплатени договорни
/възнаградителни/ лихви, с настъпил падеж към 18.ХІ.2022год.-датата на
получаване на препис от исковата молба от ответника, с което е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, са в размер на 12 988.09лв. А
останалите договорни /възнаградителни/ лихви в размер на 187.30лв.,
дължими за периода от 20.ХІ.2022год. до 10.Х.2023год. /крайния срок за
изплащане на кредита, съгласно договора от 10.Х.2013год./, предсрочната им
изискуемост е настъпила в хода на исковото производство, с връчване на
препис от исковата молба на ответника-длъжник на 18.ХІ.2022год. Или като
вземе предвид посочените факти, настъпили след предявяване на иска, които
са правнорелевантни по отношение на изискуемостта на претендираното
вземане за договорна /възнаградителна/ лихва, на основание чл.235ал.3 ГПК,
дължимите договорни /възнаградителни/ лихви са в размер на 13 175.39лв.
Съответно дължимите и неизплатени такси по договора за кредит от
10.Х.2013год., към 11.ХІ.2016год. са в размер на 23.25лв., а към
18.ХІ.2022год. са в размер на 134.85лв. За тези суми предявения иск по
чл.422ал.1 ГПК ще следва да се уважи.
Предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК ще следва да се
отхвърли и за сумата 895.11лв., представляваща лихвена надбавка за забава,
за периода от 11.І.2016год. до 11.ХІ.2016год., тъй като тя е изчислена върху
размер на дължими главница и договорни лихви, начислени по неразноправни
клаузи в Допълнително споразумение№1 от 19.Х.2015год. към договор за
кредит от 10.Х.2013год. и в самия договор за кредит, които съдът обяви за
нищожни.
33
Тъй като съдът уважава предявения главен иск по чл.422ал.1
ГПК, не следва да се произнася по предявения при условие на евентуалност
иск по чл.430 и сл. ТЗ във връзка с чл.60ал.2 ЗКИ и чл.79ал.1 ЗЗД.
Съгласно т.12 от ТР№4/2013год. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното производство. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като принудително
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в
сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404т.4
ГПК от съда в исковото производство.
Ще следва да се осъди ответникът Н. П. да заплати на ищеца
„Банка ДСК“ АД гр.С. 1 600лв. съдебни разноски в исковото производство,
съобразно уважената част от иска по чл.422ал.1 ГПК.
Ще следва да се осъди ответникът Н. П. да заплати на ищеца
„Банка ДСК“ АД гр.С. разноски в заповедното производство в размер на
1 711.42лв., съобразно уважената част от иска по чл.422ал.1 ГПК.
На основание чл.38ал.2 ГПК ще следва да се осъди ищеца да
заплати на пълномощника на ответника адв. Ив. М. Г. от АК- См. адвокатско
възнаграждение в размер на 675.95лв., съобразно отхвърлената част от иска и
на основание чл.7ал.2т.2 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК См.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на “БАНКА
ДСК“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Д. Д. М. и Сл. Л. Сл. дължимо от Н. Х. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.См., ул.“Ч.“ №1, вх.В, ап.39, на следните суми:
30 639.99лв.-дължима главница по договор за кредит за текущо потребление
от 10.Х.2013год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.ХІ.2022год. /датата на получаване на препис от исковата молба от
34
длъжника, с която е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита/ до окончателното изплащане на вземането, 13 175.39лв.- договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 29.І.2016год. до
10.Х.2023год. и 134.85лв. заемни такси, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№552/18.ХІ.2016год. по ч.гр.д.№1026/2016год. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК на
“БАНКА ДСК“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от Д. Д. М. и Сл.
Л. Сл. срещу Н. Х. П., ЕГН **********, за следните суми: главница над
30 639.99лв. до 33 504.46лв. и наказателни лихви 895.11лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №552/18.ХІ.2016год. по ч.гр.д.
№1026/2016год. на СРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!.
ОСЪЖДА Н. Х. П., ЕГН ********** да заплати на
“БАНКА ДСК“ АД гр.С., ЕИК ********* съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 1 711.42лв. /хиляда седемстотин и единадесет лева
и четиридесет и две стотинки/, съобразно уважената част от иска по
чл.422ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. П., ЕГН ********** да заплати на “БАНКА
ДСК“ АД гр.С., ЕИК ********* съдебни разноски в исковото производство в
размер на 1 600лв. /хиляда и шестстотин лева/, съобразно уважената част от
предявения иск по чл.422ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК“ АД гр.С., ЕИК ********* да
заплати на процесуалния представител на ответника адв. Ив. М. Г. от АК- См.
адвокатско възнаграждение в размер на 675.95лв. /шестстотин седемдесет и
пет лева и деветдесет и пет стотинки/, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – См.: _______________________
35