№ 132
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600189 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият Ж. АС. Й. се явява лично с адв. И.И.,
редовно упълномощено по-рано.
Частните обвинители В. Ив. Г., Ст. Ив. В., П. К. Ш., Г. К. Ш. и Д. Ст. Г.
не се явяват, редовно уведомени чрез поверениците си.
За първия от тях се явява адв. В.Л., редовно упълномощен от по-рано
като негов повереник, а за останалите се явява адв. Д.Р., също редовно
упълномощен от по-рано.
Явяват се вещите лица Ал. Янч. Д., Д. Ат. К. и М. П. П..
По делото е постъпило заключението на тройната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, като и молба от д-р Д.К., д-р М.П.
и А.Д., към която са приложени справки-декларации относно претендираните
от тях възнаграждения във връзка с изготвената комплексна тройна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запозната съм със
1
заключението.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото. Запознат съм със заключението.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото. Запознат съм със заключението.
Адв. И.: Също считам, че няма процесуални пречки. Моля за даване ход
на делото. Запознат съм със заключението.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.Й.: Съгласен съм с адвоката ми.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, като
към материалите по делото следва да бъдат приложени депозираните от
вещите лица справки-декларации, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото справките-декларации на вещите
лица, изготвили комплексната тройна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Сне се самоличността на вещите лица:
Д. Ат. К. – на ** години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните.
М. П. П. - на ** години българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните.
Ал. Янч. Д. – на ** години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство със страните.
На вещите лица се напомни наказателната отговорност по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П.: Обещавам да дам вярно експертно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.К.: Обещавам да дам вярно експертно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.Д.: Обещавам да дам вярно експертно заключение.
2
Съдът на основание чл. 282, ал.1 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на вещите лиза, изготвили комплексната
тройна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, назначена с
определение на съда от 15.06.2021г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П. (от името на тройната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза): Поддържам заключението в представения вид, че
подекспертният Ж. АС. Й. е психично здрав мъж, който в обсъждания
времеви период е бил след употреба на алкохол, довела до алкохолно
опиване, преценена като обикновено алкохолно опиване. По това време не е
бил в извънредно състояние, което освен, че не е било болестно мотивирано,
не е било повлияно от такива по размер въздействия и доминиращи емоции,
които да определят поведение на съответно на характеристиките на неговата
личност. Подекспертният има възможности и интелектуален капацитет по
отношение на случилото се, ако желае, да даде достоверни обяснения, а също
така, ако желае, тези показания да ги съобрази с това, което счита, че е
благоприятно за него. От всичко, съобщено от него на етапите на
разследването, е видно, че той е в състояние да представи достатъчно ясен
спомен. Казаното от него може да се съпостави на казаното от свидетелите и
на включили се на по-късен етап длъжностни лица. Няма основания да се
приеме, че е имал количествени или качествени нарушения на съзнанието по
време на случилото се и непосредствено след това.
ПРОКУРОРЪТ (въпрос по експертизата): Аз имам един въпрос. При
обсъждането ви вие сте разгледали преживяването на страх, категориите
уплаха и смущение. Моят въпрос е: намирате ли в конкретния казус, с оглед
поведението на подсъдимия по време на извършване на деянието и
впоследствие, след извършване на деянието, с оглед неговите действия (вие
сте запознати) – разнасяне на телата, рязане на балатум и така нататък, да има
данни той да е бил в състояние на емоционален стрес?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П.: Не. Поведението е било определено от
преценката на ситуацията. Според условията на сложилата се ситуация, като
се връщаме отново на това, че подекспертният има възможности, капацитет и
3
самото алкохолно опиване не е ограничавало възможностите му. Първо, да
предприеме това, което счита за необходимо в това време и след това да го
представи по начина, който той счита за необходимо или по подходящ начин,
преценявайки своята позиция. Неговото поведение сме обсъдили, че е
повлияно от емоции, които са били негативни. Това, което той представя като
негативни емоции, натрупани във времето за дребни неща,
взаимоотношенията с всички наоколо, всъщност обаче е видно, че той е имал
рационалния подход да преодолява тези различия със самите пострадали и
тяхната група, която той приема като монолитна и да продължава да
комуникира с тях по някакъв градивен за общите им отношения начин,
включително и в посочения ден. Събитията, които са случили вечерта по
време на тяхната среща, са предизвикали в него категорично негативни
емоции и той е предприел действия. Това, което обаче ние категорично
можем да кажем е, че тези негативни емоции не са свързани със завладяващ
страх до степен да бъдат променени неговите реакции по начин, несъответен
на неговата личност. Дали е имало други негативни емоции, които са
провокирали неговото поведение, единствено той може да каже, защото
житейски изводимо е да е имало, но той не споделя за това и ние това не
коментираме - дали е бил провокиран от нещо друго и дали поведението му
не се дължи на нещо друго. Но тъй или иначе, поведението му е било
нормално психологично, обяснено от алкохола, при запазено качество на
волевите актове.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.К.: И аз поддържам заключението. Аз само ще
допълня, че „емоционален стрес“ не е медицинско понятие, а по-скоро
книжовно. Има медицински понятия – „състояние на остър стрес“, „състояние
на дезадаптация“, „посттравматичен стрес“ и т.н., но емоционален стрес е
булевардно, народно понятие, поради което не го използваме в експертизата.
Аз прецизирам емоционалното му състояние във всички моменти, за които се
говори.
ПРОКУРОРЪТ: И пак да ви попитам, физиологичен афект намирате ли?
Има го в заключението на лист 43, но да обясните: с оглед на алкохола, с
оглед на емоционалното и волевото и характеристика на личността сте дали
при обсъждането.
4
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П.: Физиологичният афект е категория, която се
обсъжда на чист физиологичен фон. Тук е отразено употреба на „алкохол“,
която се приема за валидна. Както казах току-що, ние допускаме, че е имало
други разговори, които да са провокирали емоции, които да са негативни, но
тъй или иначе, те не са били с такова въздействие, което да промени
поведението му до степен да се отрази на личността му. Ние считаме, че той
може да има собствени основания, давайки показания, да прецени какво да
съобщи. То не е завладян от нещо, което е било толкова доминиращо и
въздействащо върху него, че да желае да го каже. В своите показания говори
за страх, за това, как е подходил, говори за това, че непосредствено след
случилото се е преценил моментално какво се е случило с тях и е направил
изводи за това, какво е следвало с него оттук нататък, че животът му е
свършен и е седнал, за да употреби алкохол на същото место, а след това е
предприел действия за организация на себезащитата си, която ако се
съпостави времето, съобщено от него и съвпадащо с показанията на
свидетелите, е сравнително кратко за това да е приел за вечерта алкохол, да е
продължил да приема алкохол и след това, повлиян от количеството алкохол,
да може двигателно, както говорихме, той да се справи с реализацията на
целия си план за себезащита, който е имал към онзи момент с пренасянето на
делата, с това да се движи на различни места. Той има спомен за тези места
нали, решава да ги посочи. След това е видно, че това, което съобщава на
служебните лица няколко дни по-късно, съвпада с това, което е установено от
тях.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Само ще допълня, че към момента на деянието
липсват критерии за физиологичен афект. В един аспект той е имал напълно
запазена разсъдъчна дейност. Дори описва състоянието си в едни такива фини
категории на емоции като „притеснен“, „уплашен“, „страх“, но те не следват
последователно състоянието на афект. И от друга страна, споменът му е
изключително запазен, перцепцията - активна, да не говорим за това, че е бил
двигателно балансиран, с добри координационни възможности. Не само в
дома му, когато с крака си напипва брадвата, но и навън в едно време -
заледено, покрито със сняг. Спомените му във всички етапи на
производството съвпадат, тоест нямаме обстоятелства и факти, които да ни
карат да се замислим, че има някакви празноти, някаква загуба на спомен в
5
определени моменти, няма изопачаване на действията. Всичко това, заедно с
това, което каза доктор П., категорично отхвърля наличието на физиологичен
афект.
АДВ. И.: В допълнение, досега вие коментирате разговорите и
възприятията от разговори. Ако се приеме, че е имало заплаха за живота му,
както той разказва, заплаха с нож, която е продължила с едни вербални
заплахи, плюс заплахи от самото поведение на двете жертви, как бихте
определили възприятията му на тези заплахи и съответната реакция - това има
ли възможност и начин да бъде определено като психологичен афект или
физиологичен?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П.: Ние досега това обяснихме.
АДВ И.: Не се подлага на обяснение евентуално при приемане това,
което Й. обяснява, че е бил заплашен животът му в своите обяснения.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.Д.: Поддържам заключението. Именно във връзка с
неговите обяснения, в обсъждането много подробно сме обсъдили и заявката
му за изпитван страх и че след прецизния ни анализ за това как той разказва
какво се е случило, какво е възприел и как е реагирал и на тези данни ние не
сме установили, нито състояние, съотносимо към физиологичния афект, нито
състояние, съотносимо към уплаха и смущение. Всичко е било повлияно от
емоции във времето, което те са прекарали заедно. Ако трябва да се обсъди в
по-мащабен времеви отрязък, той дискретно споделя, че във времето също е
имало едни негативи възприемани, които той нарича „ей такива дребни
неща“, така че по никакъв начин не може да говорим нито за физиологичен
афект, нито за уплаха и смущение, защото нямаме инцидентност, нямаме
внезапно настъпило събитие. Емоциите са кумулирани. Имало е в тези часове,
прекарани заедно, поредица от недобра комуникация, която в един момент
ескалира и неговите прояви са изводими от особеностите на неговата
личност. Нямат никаква болестна мотивация, нито на фона на нереалистични
изживявания или нещо, което да не е съотносимо към конкретната ситуация и
неговата личност.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.К.: Аз бих добавила, че подекспертният познава
пострадалите. Той ги е възприемал като „безобидни“, мисля, че така ги
6
нарече. Познавал е техните реакции във времето и даже към момента на
случилото се има едни описания от него като: „шегуваха се“, „смееха се
идиотски“, което не говори, че се е чувствал заплашен. Имал е възможност
няколко пъти да излиза и да влиза, вършейки своята дейност за немалко
време. Тоест, в нито един момент не може да приемем наличието на
изискването на афекта за внезапен страх, дори и в момента, за който пита
защитникът, той го е допрял до гърдите с юмрук и ножът е бил насочен
надолу, в този момент е бил изключително разсъдъчен и координиран,
напипвайки брадвата под леглото, което говори за една много организирана
мисловна дейност.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П.: Ако приемем че това, което подсъдимият казва,
е валидно, но ако той има версия, тоест това още веднъж доизяснява, че той е
в състояние да прави стратегии и че преживяванията не са това, което
обявява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Нямам други въпроси към
вещите лица.
АДВ. Л.: Да се приеме заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Нямам въпроси към
вещите лица.
АДВ. Р.: Да се приеме заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Нямам въпроси към
вещите лица.
Адв. И.: Да се приеме заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Нямам други въпроси към
вещите лица.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.Й.: Да се приеме заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Нямам въпроси към
вещите лица.
Съдът счита, че заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
7
психологична експертиза е достатъчно пълно, ясно и обосновано и следва да
бъде прието, а на вещите лица да се изплати възнаграждение съобразно
представените справки-декларации, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, назначена с определение на съда от 15.06.2021г.
На вещите лица М.П., А.Д. и Д.К., изготвили комплексната тройна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, определя възнаграждение
съобразно представените от вещите лица справки-декларации в размер на по
890,25 лв, за което се издадоха разходни касови ордери и същите бяха
освободени.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да
се даде ход по същество.
АДВ. Л.: Също нямам искания за събиране на други доказателства. Да
се даде ход на съдебните прения.
АДВ. Р.: Няма да соча нови доказателства. Моля да бъде даден ход на
съдебните прения.
АДВ. И.: Нямаме искания за допълнителни доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.Й.: Съгласен съм с адвоката ми.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на нови
доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа
страна, счита, че следва да бъде обявено за приключено съдебното следствие
и да бъде даден ход на съдебните прения, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Съдът обяви 15 минути почивка, след която съдебното заседание
8
продължава в 10:22 ч. в същия състав на съда, със същите страни и секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Иска се преквалификация на деянието от такова по
чл.116 НК в престъпление по чл. 118 от НК, тоест убийство, извършено в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие,
тежка обида или клевета, или с друго противоправно действие против
виновния или неговите близки. Защитникът прави това искане, позовавайки
се на обяснения на подсъдимия Й., дадени в съдебно заседание на
07.11.2019г,. които с малки разлики са идентични с обясненията, които даде
Й. пред вас, при разглеждането на съответното CD с 3-D изображения.
Законосъобразно в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че тези
обяснения са вътрешно противоречиви, вкл. объркани. Например, Й. твърди,
че след случилото се е бил объркан, изплашен, искал е да се самоубие, но
вместо да стори това, е започнал да чисти, да маха балатума, да го реже, да
качва телата на Ш. и на Г. в колата си и съответно да премине през зелена
граница в Г.. Там твърди, че твърдо бил решен да се предаде в полицията и да
се самоубие, след като се предаде, но на практика вместо това е бил задържан
и се е представил с чуждо име. Сега, относно противоречията на тези
обяснения с останалите доказателства по делото и невъзможността за
преквалификация на деянието в такова по чл. 118 от НК. Съдът се е спрял на
липсата на нож както в дома, обитаван от подсъдимия в село Б., така и на
местата, където впоследствие са били изхвърлените от него вещи и съответно
тела на пострадалите. Пак според обясненията на подсъдимия, пострадалият
Г. бил вдигнал ръката си, държаща нож и тогава той видял стоящата под
леглото му голяма брадва и го ударил по главата. На въпроса на прокурора
подсъдимият Й. е отговорил, че са били лице в лице с Г., а от вида на
получените увреждания на починалия Г., намерените в двора, а не в къщата
парченца от кости по строеж от плоска такава кост, каквато е черепната кост,
обективирани в съставените протоколи за извършени процесуално-
следствени действия, безспорно сочат на няколко факта: на първо място, Г. е
бил все още жив, когато се е отправил навън, тъй като има кръв. На второ
място, голямата рана, с характеристика на разкъсно-контузна рана в лявата
теменно тилна област на главата е била причинена с не по-малко от два удара,
след като е разрушен мозъчният череп, покрива и основата му в лявата
половина, разкъсан е мозъкът и обвивки му. Тоест единият удар според
9
вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза № 1/2019г., е
причинил рана в лявата тилна област на главата и тогава Г. е бил с гръб към
нападателя. Вещото лице не изключва този удар, който не е бил нанесен с
голяма сила, да е зашеметил пострадалия, да го е съборил на терен, след което
е последвал втори, изключително силен удар, причинил голямата рана и
разрушил черепа с разкъсване на мозъка и обвивките му. Тогава пострадалият
Г. е бил с гръб към нападателя, в легнало положение, а ударите са били
нанесени с по-малката от двете брадви – тази с дължина на дръжката 67 см и
на металната част – 13 на 11 см. ДНК-експертизата също доказва наличие на
кръв от Г., като по тази брадва, с тези размери, не е установена кръв с
профила на друго лице. На трето място, видно от заключението на
комплексната трасологическа и съдебномедицинска експертиза, нанасянето
на този удар с такава сила, който да разруши черепа, изисква замах, при който
да се използва цялата дължина на дръжката на брадвата, а стаята на
подсъдимия е с височина 2,05 м, тоест невъзможно е да се направи такъв
пълен замах. На четвърто място, в тази стая не е бил установен биологичен
материал, който да произхожда от пострадалия, а кръв съгласно изслушаното
вещо лице пред Вас, на високо – на кола на оградата, под който са били
намерени костици от мозъка на Г. има пак от този пострадал, тоест дадените
от подсъдимия обяснения не отговарят на обективните находки по делото и
следва да се приемат като защитна позиция. Такива са и обясненията му,
касаещи самия удар, когато и двамата били „приклекнали“ - казва
подсъдимият в обясненията си пред Вас. Няма удар, вещото лице е
категорично, нанесен лице в лице.
Относно пострадалия К. Ш. подсъдимият твърди, че веднага след като
видял, че Ц. паднал на пода в стаята, Ш. е блъснал масата и се опитал да го
приклещи към леглото и затова помислил, че и той го напада и го ударил със
същата брадва по главата. Гледайки обаче 3D-изображенията, които
подсъдимият коментира и които всъщност пресъздават обстановката в
неговата стая, подредените Г-образно легла, масата, съответно стола, печката
и бидона с ракията, няма как да не си поставим въпроса как Ш. се е опитвал
да затисне подсъдимия с масата, когато те са се намирали на двете легла,
които са разположени Г-образно в стаята. Междувпрочем, подсъдимият не
твърди Ш. да е променял мястото, той твърди, че е бил на леглото с тази,
10
карираната покривка. Няма как той да иска да го затисне към другото легло,
ако не промени положението на самото тяло или положението на своите ръце.
Сиреч, за да тръгне да затиска крайниците му, защото това твърди
подсъдимият пред вас, че са му били затиснати краката, то тогава Ш. трябва
да е променил местоположението си и и да е бил лице с лице, тоест от другия
край на масата – там, където е стоял неговият син Г.. Практически от тази
позиция, където е Г-образното легло, е невъзможно К. да е затискал долните
крайници на подсъдимия с масата.
След ударите с брадвата, два-три удара казва Й. пред Вас. Налице са не
по-малко от 15 удара, като вещото лице е категорично, че има наличие от
кръвта на Ш. в стаята, но ако е бил ударен с брадва и то същата, с която е
убит Г., кръвта щеше да бъде много, много повече, щяха да бъдат опръскани
и стени, и таван. Между впрочем, относно следите от кръв по това същото
легло, виждате какво обясни подсъдимият – като направил опит да вдигне К.
Ш., който вече не мърдал (сиреч трябва да е починал), залитнали и двамата
паднали на леглото. Ако К. Ш. вече не е мърдал, то това означава, че сърцето
му не е работило, не е изпомпвало кръв и тогава не трябва да има такива
пръски по леглото и по възглавницата, и по горната покривка. Ако следите по
леглото са от падане от него при опит Ш. да бъде изнесен от стаята, то
следите от кръв по тенджерата, която е била на печката и по тавана, се
поставя въпросът как са били получени. Обективно установените
наранявания при изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп дават
основания да се приеме, че всъщност нараняванията на починалия Ш. са били
причинени не с брадва, а с ръка, и то с ръка, свита в юмрук. Ш. е бил ударен и
е получил аркади на двете вежди, от които е плиснала кръв, защото там
мястото е кръвоснабдено, но при движението на главата му, размахването на
главата, казва вещото лице, от ударите тези капки кръв са се озовали на
съдовете, на печката, по тавана, по спалното бельо на леглото, но само
капките кръв. Рани, разрушаващи черепа, откриващи черепната кухина,
разрушаващи мозъка, водят до максимално обилно кървене, каквото в стаята
няма. Пред вас вещото лице заяви, че мозъкът е на второ място с най-богатото
кръвоснабдяване след сърцето. Затова и той прави извод, че с брадва вътре в
стаята нямаме нанесен удар по Ш.. И друг довод – под ноктите на К. Ш. е
намерена кръвта на сина му Г.. Това означава, че той го е държал, когато Г. е
11
умирал, тоест бил е още жив. Затова подсъдимият не говори. Ако това е
станало в стаята, когато Ш. е взел на ръце Г., за да остане под ноктите му
кръвта. Съдебномедицинската експертиза по писмени данни дава заключение,
че на пострадалия Ш. са били нанесени не по-малко от 15 удара, пет от
раните, три в теменната област, две в лявата слепоочна област на главата,
самостоятелно една от друга, които са могли да причинят смъртта му.
Пострадалият е бил с гръб към нападателя, по-ниско от него, легнал или
клекнал на колене, тоест твърдението на подсъдимия, че и с този пострадал са
били лице в лице, се опровергава от обективните данни. Налице е групиране
на раните на две отделни плоскости. Тоест, при нанасянето Ш. е бил в
пасивна позиция и това обясни вещото лице, е с оглед на констатираната
концентрация на алкохол в кръвта и в урината на Ш.. Вещото лице казва, а и
това е обективирано по делото, че Ш. е с концентрация на алкохол 2,45
промила в кръвта, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. При
нея имаме такова потискане на нервната система, че способността за реакция
силно спада. Изпада се в състояние на отнесеност, сънливост, забавени
реакции, забавени движения и нула съобразителност, забавени рефлекси.
Затова и при толкова много удари, минимум 15, казва вещото лице Е., няма
нито едно защитно нараняване при пострадалия Ш.. Ударите, които са
установени, че са били нанесени с тъпата част на по-голямата брадва с
дължина на дръжката 81 см и на металната част 14,8 на 15,8 см, като ДНК-
експертизата доказва, че преобладаващата част от кръвта върху тази брадва е
на К. Ш.. Тази брадва е била пропита с кръвта на Г., защото ръцете на
подсъдимия са били покрити с неговата кръв. Вещото лице сочи, че е налице
вторично замърсяване с кръвта, защото и ръката на Й. вече е била кървава. В
подкрепа на заключението на експертите са установените на двора парченца
от подкожна мазнина от мозъка на Ш., иззети при оглед на
местопроизшествие, извършен на 22.12.2016 г. При Ш. са били установени
рани в лявата и в дясната вежда, които при извършен оглед на
местопроизшествието в жилищната постройка, обитавана от подсъдимия, там
са били иззети част от долен чаршаф с червеникава течност, пръски от
червеникаво-кафява течност, иззети от част от юрган, от възглавница, от
одеяло, както и от тенджера с пръски по нея, по които е бил установен ДНК-
профил, принадлежащ на К. Ш.. Този биологичен материал може да се
обясни именно с тези рани, които всъщност представляват аркади. Последно
12
по отношение на двата трупа, в обясненията си Й. твърди, че ги е извлякъл
навън пред къщата, където е имало място да си паркира автомобила и ги е
оставил на разстояние около 1 метър един от друг. Само че изготвената скица
по съдебномедицинската и трасологична експертиза сочи разстояние от 12
метра едно от друго на двете тела- там, където на места са били открити
биологични веществени доказателства, части от кости, от мозък на
пострадалите, локусите от кръвта на Ш., които се намират на височина и на
практика са по-близо до автомобила на Й.. Затова и вещото лице сочи, че с
оглед влаченето на Ц. от по-голямо разстояние до пикапа на Й. има
характерни пергаменти ожулвания без кръвонасядания, като той е бил влачен
вече като труп, без сърдечна дейност. При Ш. обаче няма такива ожулвания,
защото не се е наложило да бъде влачен достатъчно дълго време, за да остави
подобни следи по тялото му. Двете брадви подсъдимият твърди, че в дома си,
сиреч в стаята е нанасял удари по 2-та пострадали с голямата брадва. ДНК-
изследването обаче не открива по нея биологичен материал от Г., тоест и това
твърдение на подсъдимия Й. се опровергава от наличните доказателствени
средства. Освен това, в стаята по категоричен начин е установено, че няма как
да са нанеси удари и по двамата пострадали, с оглед на обстоятелството, че
там биологичен материал, следи от кръв има само от Ш., но не и по Г.. Всичко
това дава основание да се приеме, че всъщност обясненията на подсъдимия не
почиват на обективните находки, на иззетите веществени доказателства по
делото, а въз основа на тях са назначени и съдебно-медицинските експертизи,
които установяват, че правилно е прието мястото на умъртвяване в двора на
постройката, обитавана от Й., а не в самата стая. Поведението на подсъдимия
е изключително подредено и няма как да приемем, а и вещите лица днес по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза установиха,
че няма как да приемем, че е налице физиологичен афект. Вие виждате,
уважаеми апелативни съдии, подсъдимият между другото не отрича
употребеното около 200 мл количество алкохол - ракия, която е сварена
саморъчно и която е със силен градус, а и вещото лице, изготвило
заключенията на съдебномедицинските експертизи на трупа на двамата
пострадали обясни пред вас, че е налице едно дълго и протяжно пиене, в
което участват и тримата - и двамата пострадали, и подсъдимият. При
наличие на алкохол се изключва въобще физиологичният афект.
Междувпрочем, в последната си дума пред окръжния съд подсъдимият
13
изведнъж сочи, че не бил употребил алкохол, което пък в обясненията дадени
пред вас, не заяви, вероятно съпоставяйки своите обясненията със
заключението на изслушаната там в съдебно заседание пред първия съд
съдебно-психиатрична и психологична експертиза. При всяко едно
положение твърди, че тогава, когато е приключил с двамата пострадали в
самата стая и ги е изнесъл и оставил телата на един метър едно от друго
отпред, пред мястото, където си паркира своя пикап, той е тръгнал не какво
друго да прави, ами да почиства следите от деянието, което е осъществил.
Едната маратонка, която е изхлузена на Г., е пусната в печката, съответно и
съчки за да може да се запали, да махне балатума, да го разреже, да качи
двете тела, защото автомобилът е бил нависоко, не е могъл да запали,
суркайки ги, защото няма как да ги качи. Между другото Г. и подсъдимия са
горе-долу на една височина, само разликата е в теглото им. Да скрие
брадвите и т.н. и съответно да потегли, за да се отърве от телата и от всичките
тези вещи, по които има на практика следи от кръв от пострадалите.
Впечатление прави от фотоалбумите от местопроизшествието, че двата трупа,
които са на местото, където е казал подсъдимият, са съблечени. И затова и
вещото лице каза, че хората гледат много филми. Подсъдимият не само е
съблякъл собствените си дрехи и ги е хвърлил в дерето на реката, той е
съблякъл и дрехите на пострадалите. Това че твърди, че влачейки Ш., му се е
смъкнал панталона, тялото му е голо. Да, то е свито в ембрионална почти
поза, но вещото лице обясни, че това е послесмъртно свиване на мускулите,
което е при настъпилата смърт. Това е безспорен факт - имаме два трупа,
съблечени, които са покрити отгоре с разрязания балатум, сиреч и затова е
мислил подсъдимият, отървавайки се от съответните тела. Спряхме се на
физиологичния афект. Ще моля съдът, съпоставяйки, защото това е Ваше
задължение, заключението на двете съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи, да кредитира последното такова, което приехме в днешното
съдебно заседание поради простата причина, че вещите лица са обсъдили
абсолютно всички доказателства, събрани в хода на разследването и на
досъдебното производство. При обсъждането те включително и са цитирали
част от показанията, за да стигнат до извода, че такъв емоционален стрес,
какъвто вещото лице заяви, че не съществува в медицинската теория, на
практика въобще не може да бъде налице, с оглед на емоционалните и
личностовите характеристики на личността на подсъдимия. Няма да се
14
спирам на обсъждането на подсъдимия, което му е извършено, защото имате
заключението пред вас, но вещите лица твърдят, че не е имало каквото и да е
рязко отклонение, което независимо от твърдения от него страх на практика
да е проява на такъв страх. затова и те разглеждат двете понятия „уплаха“ и
„смущение“ и сочат, че всъщност твърденият от подсъдимия страх е
липсвал. И това не е случайно. При него всичко е подредено. Той е имал
взаимоотношения с двамата пострадали и той сам твърди, че е наясно с това,
какво представлява Г., защото Г. е бил провокиращият, той е бил според
думите на Й. търсещият в чекмеджетата, той го бил заплашил: „Сядай, ще си
тръгна, когато си искам!“, той му бил извадил нож и т.н. . За ножа пропуснах
да кажа - там се твърди за приклекналост, когато е тръгнал да му нанася удар
с нож според обясненията на подсъдимия, тогава видите ли, понеже и двамата
се отбранявали, той бил приклекнал. Няма как да се нанесе удар при тази
ситуация и двамата да приклекнат и видите ли подсъдимият да избърза, за да
нанесе удар в главата на Г., а и самото нараняване не е в теменната, а е в
тилната област, така че и тези обяснения няма как да бъдат кредитирани. Така
че по отношение на съдебно-психиатричната и психологична експертиза не
може да се приеме, че е действал под афект. Не може да се приеме, че при
него е имало някаква различна емоция, която да доминира, освен емоцията за
справяне със собственото си положение – това обсъждат вещите лица.
Нямаме паника, нямаме страх. Имаме подредено поведение за ликвидиране
на това, което е сторено и на следите от него. С оглед на това ще ви моля да
приемете, че искането на защитата за преквалификация на деянието е
абсолютно недопустимо. Няма как да бъде преквалифицирано в такова по чл.
118 от НК. Последното искане на колегата обаче по отношение зачитане на
времето, в което е бил задържан Й. в Г., по заповед за арест, която е изпратена
от България, следва да се зачете и това е съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2
от НК във вр. с чл.60 от ЗЕЕЗА. Отчитайки обаче обстоятелството, че
първоначално, когато е бил задържан в Г. в центъра на град К., Й. се е
представил с чуждо име и всъщност той е бил задържан по образуваното там
досъдебно производство, по което е бил осъден условно. Аз считам, че следва
да се зачете времето от 30.12.2016 г., защото видно от Решение № 1 на
Апелативен съд – Т., съдът нарежда допълнително временно задържане до
предаване на лицето на българските власти, като продължава срока на
задържането от 30.12.2016 г., когато Й. е бил задържан от Апелативна
15
прокуратура – Т.. Сиреч считам, че срокът трябва да се зачете до момента на
предаването, когато вече е бил задържан по реда на чл. 64 НПК, от
30.12.2016г. Ще ви моля за вашия съдебен акт в този смисъл, благодаря ви.
АДВ. Л.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
аз ще ви моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд –Хасково като
правилна и законосъобразна. Първоинстанционният съд е събрал всички
възможни доказателства, изготвените експертизи, преценил ги е внимателно
със съответните възможни правни изводи за извършеното деяние от
подсъдимия, определил е наказанието справедливо и в рамките на
изискванията на Наказателния кодекс, като се съобразил, че именно с това
наказание ще бъдат постигнати целите на наказателния кодекс, а именно по
чл. 36 НК. Отделно от това така определеното наказание не е в противоречие
с нормата на чл. 35, ал.3 НК тоест за всяко едно престъпление да има
адекватно наказание. Във въззивната инстанция независимо от това, че бяха
назначени допълнителни експертизи и събрани още допълнителни
доказателства чрез разпит на вещи лица, считам, че по никакъв начин не може
да се промени мнението за валидността и законосъобразността на атакувания
съдебен акт. Няма никаква възможност с оглед на събраните доказателства и
това, което се случи в хода на съдебното следствие пред втората инстанция,
за преквалификация на деянието по по-лекия състав на престъплението
убийство. В тази връзка ви моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд -
Хасково.
АДВ. Р.: Уважаеми съдии, моля да оставите без уважение жалбата на
подсъдимия Ж.Й. като по този начин потвърдите присъдата на
първоинстанционния съд. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна
и законосъобразна като на първо място, тя е постановена като няма
съществени нарушения на процесуалните правила. На второ място, правилен
е изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е осъществил състава
на чл. 116, ал.1, т .4 и т. 6 от НК, тоест че е постигната смъртта, умъртвено е
повече от едно лице и деянието е извършено с особена жестокост. Сега за
лицата няма какво да се спомене, те са ясно установени, но особената
жестокост считам, че е доказана, изхождайки най-вече от заключението на
съдебномедицинската експертиза. При пострадалия Г. са намерени два удара
в лявата теменно тилна част на главата, като единият от тях е много силен и
16
той е довел до разрушаване на черепа, разкъсване на мозъка и обвивките му.
Другият е по-слаб по сила, по-скоро зашеметяващ. По отношение на
пострадалия К. Ш. там са намерени много повече удари, които са нанесени по
окосмената част на главата и по лицето. Те са били нанесени с достатъчна
сила и това е довело до разрушаване на черепа и разкъсване на мозъка. Трето,
считам, че и размерът на наложеното наказание също е правилно определен,
като доста подробно първоинстанционният съд е изложил всички отегчаващи
и смекчаващи обстоятелства, имащи значение за определяне размера на
наложеното наказание, прецизирал ги е, посочил ги е обстойно и подробно.
Ето защо считам, че следва да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, в настоящото производство,
както и в това пред Окръжен съд – Хасково, се събраха възможните
доказателства на база на обективни находки и обследвания, които бяха
направени на Ж.Й., за да се събере достатъчно годен доказателствен
материал, който да помогне на всички да бъде установена обективната истина
за това извършено деяние. Деянието е получило една квалификация от
обвинението пред Окръжен съд – Хасково, определено е наказание на базата
на тази квалификация, като моята дейност като защитник, съобразно това,
което е споделил Й., е да наведа и да покажа допълнителни основания, които
ми дават основание да твърдим, че деянието не би следвало да бъде
квалифицирано по състава на чл.116 от НК, а по този на чл. 118 от НК.
Всички доказателства, които се събраха, да има и обективни находки,
експертизи, които установяват наличието на кръв на базата на ДНК-
изследвания по двете брадви, като следва да се отбележи, че всички тези
находки са направени с едно известно закъснение, събрани са не по
предвидения от закона начин, в смисъл такъв, че не са описани точно,
коректно, със съответните отстояния, като изрично при обследването на
брадвите експертите заявиха, че наличието на кръв по дръжките не може да
бъде отделено, установено поради изтеклото време. По отношение на
психиатричните и психологични експертизи, налице са две, които вие ще
цените, като ние възприемаме първата от тях. Не намираме като особено
обективна втората и по отношение на съдебномедицинските експертизи,
както и трасологичната такава, обективираща находките и очертаваща
17
действията във въпросната вечер на деянието, също има противоречиви
моменти, които подробно сме посочили, но най-важното при търсене и
дирене на обективната истина в конкретния случай е това, че обвинението и
съдебното решение не сочат нито за мотиви, нито за повод да бъдат
извършени тези убийства, които да са различни от тези, които Ж.Й. дава в
обясненията си. Това е особено съществено за квалифицирането на деянията,
като ви моля да обърнете внимание на фактите, които сочат за отношенията
между Ж.Й. и двете жертви. Разглеждайки ги на една плоскост като членове
на нашето общество, ние следва да имаме предвид някои особености за този
цигански етнос, който се занимава с дърводобив. Може да прозвучи странно,
дори еретично, но това е обективен факт. Тези хора са отделени от
обществото, в което ни е обитаваме. Те живеят по едни собствени правила,
бих ги нарекъл по-скоро племенни, подчиняват се на други техни обичаи,
привички, не мога да ги нарека закони и не изразяват зачитане на нашите
нрави и порядки. За Ж.Й. има събрано достатъчно данни, които да покажат,
да докажат, че до момента на извършване на деянието, това са 50 години, този
човек няма нито едно противоправно деяние, няма отрицателни проявления в
обществото, в неговия кръг от хора, които са една немалка група в един
район, който е по-отдалечен и където хората не са многобройни и имат много
добро наблюдение един на друг. Значи този човек 50 години не е проявил
нито жестокост, нито наклонност към престъпления и изведнъж той извършва
такова деяние. Трябва да се запитаме защо, какво го е мотивирало, какво го е
подтикнало и обективирало да бъде извършено това от него. И именно той се
опитва в обясненията си, в изявленията, които дава пред всички органи в
досъдебно производство и пред съставите на съответните съдилища да обясни
със своите интелектуални възможности какво е чувствал, какво е усетил,
какви са били възприятията му. Не случайно започнах оттам, че този етнос,
към който са принадлежали жертвите, живеят по особени правила и по особен
начин. В този период, в който са съжителствали, той е възприел техния
характер, разбрал е кои са отрицателните им черти и се е държал силно
настрана. Значи общуването, което са имали помежду си, не може да се
възприеме като стандартно общуване. Напротив, при него вина е
съществувала една дистанция, винаги е имал едно наум, че тези хора или
може да те окрадат, или да извършат някаква беля, да те злепоставят, дори и
да те наранят физически. Налице са данни по делото за Ш., Г. и какви
18
проявления са имали, за осъжданията им, криминалистичните им
регистрации. Тези неща следва да бъдат отчитани, за да се обосноват действат
им при определяне на мотиви и повод за извършеното деяние. Й. е бил
наясно, след като е извършил деянието, че ще има ответна реакция от страна
на техните роднини. Намирайки се на такова отдалечено място, при условие,
че той е бил сам с още двама жители, които са били на това село и при
наличието на 20 човека - роднини на двамата, които всички са здрави, прави и
то хора, които се занимават с постоянен физически труд, така да кажа, в
разцвета на силите си, с добри психомоторни и физически възможности,
заплахата за него, вследствие на това постоянно съжителство, което са имали
е била обоснована, мотивирана и съвсем осъзната и именно всичките му
последващи действия са като един сблъсък на това той първо е убеден, че е
защитил собствения си живот, а после се е постарал да направи така, че да не
пострадат неговите близки. Моля да имате предвид обстоятелството, че
всички данни, всички находки, които са извън къщата, са намерени
вследствие на обясненията на Ж.Й.. Самият той посочва къде е оставил
телата, къде е оставил брадвите, разкрил е механизма на деянието и това
веднага, след като е бил задържан в Г.. Изминали са няколко дни и моля
уважаемият съд да има предвид обстоятелството, че едва след като са
изминали почти 48 часа, тогава започват да се изземат находките, като са се
променили и атмосферните условия и съответно на това место, където е била
къщата, са минали много хора. Вещото лице изключва пренасяне на
биологични находки, но не е изключено заличаване и разпръскването и
разпространението им. При една такава ситуация, живеейки в една такава
среда, аз не намирам за странно, че Ж.Й. се е почувствал заплашен от
поведението на двамата - на Ш. и на Г.. Не бих приел казаното от последната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, че той не е бил в стрес, не
е изпаднал в състояние, в което да изгуби представа за възможностите и това,
което го очаква. Той е бил обосновано и съзнателно осъзнал, че животът му е
застрашен и с оглед тази заплаха, тези силни емоционални чувства, които те
наричат страх, но страх, който е на един по-повишен етап от своето развитие
и свързан с неговите познания за тези хора и наблюдаването на техните
маниери, този страх определено е предизвикал емоция, която го е накарала да
се защити. Поставям въпросът какво е точно деянието, дали деянието може да
бъде квалифицирано и като неизбежна отбрана. Нищо чудно да е била и
19
такава ситуацията, но тъй като няма преки очевидци, преки свидетели, а и
съобразно неговите показания, неговите обяснения, аз считам, че правната
квалификация би следвало да бъде възприета като деяние по чл.118 НК.
Налице са всички показатели, всички признаци на този състав, които са били
ръководещи. Иначе за мен няма друго обяснение за действията, които Й. е
предприел. Сега, по отношение на извършеното като деяние,
последователност, нанасяне на ударите – в обясненията си той дава една
схема, едно поведение, което не бих го характеризирал, както обвинението се
изразява, за невъзможни деяния. Примерно, затискането с масата, въобще не е
невъзможно тази малка маса, която всички видяхме на кадрите, които бяха
показани, от една страна, дори и да не си срещу лицето, което искаш да
затиснеш, да извъртиш съответно масата и с тяло, с ръце да притиснеш
странично един друг човек. Сега, че притискането, затискането не е било
особено успешно, това е друг факт и самото развитие на действията показва,
но че е имало опит, аз не бих го отхвърлил категорично, както обвинението
отхвърля това. Следите от влачене на двата трупа – защо единият е имал
следи, а другият – не и там намират на различни места двете тела, които е
било в ущърб на обясненията, които дава Й.. При извършване на деянието той
е казал, че е спрял. Първо е помислил да се възстанови, дори е употребил
алкохол и едва тогава е започнал да предприема действия по заличаване на
следите и така нататък. Вероятно тялото, по което няма следи от влачене, е
първото, което той е качил. Впоследствие от всички физически действия,
които е извършил, не е имал толкова физически сили, за да се справи с
другото тяло, без да го влачи в по-голямата част по терена там, за да го заведе
до пикапа и качи в този пикап. Самият Й. има ясен спомен за ударите и броят
на ударите, които е нанасял, като не изключва да има нанесени удари и отвън.
Той самият това го е подчертал мисля, че два пъти – и в разпита си по
досъдебното производство, и пред Окръжен съд - Хасково, но това е точно в
момента, в който са бушували онези страсти у него. Затова твърдяното, че той
е съзнателно и добре си спомня всичко от стореното от него, аз считам за
невярно и именно в този момент са били нанасяни тези удари. По отношение
на всички остатъчни действия, налице е една вътрешна противоречивост у
него, желанието му за самоубиване, желанието му да напусне страната -
действия, с които самият той сам себе си уврежда. Би било много по-добре,
ако той самият беше отишъл да се предаде в полицията, за да бъдат
20
извършени всякакви действия по обследване, разследване, но съзнанието на
този човек, който през живота си не е извършил нищо нередно, нищо
противозаконно, не си е и помислял дори за такова нещо, е било толкова
разстроено, толкова стъписано, че той предприел една поредица от
непоследователни действия, което може да изглежда като нещо различно -
като укриване на следи и други подобни, но са извършени по такъв начин, че
сам на себе си вреди. Когато е рухнал психически в Г., той е човекът, който
сам насочва органите на нашата полиция да намери както телата, така и
оръжието, с което е извършено деянието и така нататък. Моля, уважаеми
съдии, да прецените всички тези моменти в неговите действия, в неговото
отношение към околния свят, в стремежа му да опази близките си, пък дори и
със саможертва от своя страна и да определите една квалификация, която да
отговаря на действително извършеното, действително стореното, да
охарактеризирате и преквалифицирате деянието като такова, извършено по
чл.118 НК, като му наложите съответното наказание, предвидено в закона.
Ако приемете, че деянието е с квалификация по чл. 116 НК, то моля да зачете
задържането му при определяне на наказанието, да отчетете задържането му в
Република Г. на база на двете европейски заповеди, издадени от Хасковската
окръжна прокуратура, които съм цитирал, които считам, че следва да бъде
зачетено от самото му извършване, тъй като той още пред гръцките власти на
втория ден е разказал кой е, какво е извършил в България. Самите техни
определения е следване на процесуалните порядки в Република Г., но нямаме
основание да не зачетем целия срок на задържането му там. Моля ви да
прецените неговите характеристични данни, да прецените действията му и да
наложите едно наказание по чл.116 НК, което да бъде намалено, с оглед на
това, дадено му от Окръжен съд – Хасково, като всъщност това са нашите
искания, по отношение на обжалването на присъдата на Окръжен съд –
Хасково и вашето произнасяне.
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Само с няколко думи, уважаеми апелативни
съдии. В пледоарията си защитата на подсъдимия обърна внимание на това,
че общуването между подсъдимия и двамата пострадали не е било стандартно
такова, защото той се стараел да ги държи на дистанция. Ще моля да имате
предвид обстоятелството, че на деня на инкриминираното събитие всъщност
подсъдимият е возил Г. заедно с другия му брат, за да изтеглят бързи кредити
21
и ги е върнал до дома им, като е имал реална възможност да се срещне с
бащата, който е организирал цялата дървосекаческа дейност, но не го е сторил
това, а ги е поканил в дома си. Това не е ли стандартно общуване, като имате
предвид обстоятелството, че той трайно, с месеци наред ги е карал, получавал
е съответната престация в заплащане на горивото дотам и обратно. Това не е
ли трайно общуване? Та той сам в своите обяснения казва за слабите страни
на Г., за това, че пиел, за това, че бил агресивен, за това, че е идвала полиция.
И второто във връзка с това. Вещите лица също са обърнали внимание на
обстоятелството, че в тази дълга и напоителна вечер на употреба на алкохол,
гледане на фенери, които работят или не работят, подсъдимият на 3 или 4
пъти е излизал навън, виждал е, че Г. вече е напред с алкохола и е знаел за
неговото поведение и за неговата агресия, когато употреби алкохол.
Телефонът му е бил горе в пикапа, той не се е възползвал от възможността си
да повика органите на реда. Така че, ако това не е стандартно общуване, няма
какво да е друго. На второ място, защитата посочи, че видите ли, той бил в
състояние на емоционален стрес и основната му цел, с оглед познанството му
с двамата пострадали, е била защита на собствения му живот. Затова той е
предприел тези действия по укриване на трупове, следи и оръдие на
извършеното деяние. Само че това на практика не отговаря на обясненията на
подсъдимия. Той твърди, че неговата цел след това отчитайки не е запазване
на неговия живот, а отнемане на собствения му живот. На трето място,
акцентира се на обстоятелството, че видите ли, атмосферните условия се
били променили в рамките на няколко дин, докато подсъдимият в Г. казва на
нашите органи на реда къде са били скрити труповете, оръдията там,
брадвите, балатума и т.н. и това било се отразило на наличието на обективни
находки в двора. Дори се изрази съмнение, че можело да има разпръсване на
тези находки, защото били минали два или три дни. Това не отговаря на
действителността. Дори и да се приеме, че тези частички от тази плоска кост
и от находките от мозъка могат да променят своето място от едното място на
друго, тия локуси с кръв как ще ги променим, като е било зима и всъщност
ако има промяна, то е отгоре ледът, ако се стопи, да попие в земята.Какво ще
направим - с лопатата ще го вземем и ще го преместим на друго място и
такива находки в приложените протоколи за извършените процесуално-
следствени действия и албумите липсват. Така че, атмосферните условия на
практика са непроменени, с оглед обстоятелството, че е зима. Точно на това
22
акцентираше и вещото лице, когато е обсъждало експертизите на труп в
контекста на концентрацията на алкохол. Че всъщност,когато има гниещи
процеси се повишава концентрацията на алкохол, а тук имаме запазване на
телата, защото е зима. Но обърнете внимание че локусите, кръвта е пропита в
земята. Дори да се приеме, че тези частички са на друго място, те са заедно с
тази кръв, която е доказано от кой е - едната от Г., втората от Ш.. И на
последно място, искането, което направи защитата за намаляване наказанието
на подсъдимия Й.. Аз съжалявам, че няма протест по отношение на
наказанието, защото считам, че квалификацията на деянието, с оглед
наличието на две квалифициращи обстоятелства, а особената жестокост е
абсолютно доказана с оглед на тези 15-те удари по отношение на Ш.. 15
удара, вещото лице заяви, че той е бил жив и удар, и удар е нанасял
подсъдимият, докато се причини смъртта. При наличието на тези две
квалифициращи обстоятелства няма как да се намали наказанието, а същото е
определено правилно, като са отчетени смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Обстоятелството, че действително, прав е тук колегата, той
тръгва за Г., а не се предава, за да се установи още първия ден, а не
следващите два дни какво е направено и да се открият труповете в никакъв
случай не сочи на някакво разкаяние или някакво чувство на вина. Такова
няма, уважаеми съдии и това между другото при обсъждане на личностовите
качества на подсъдимия е казано в комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, която приехме днес в това съдебно заседание,
благодаря Ви.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.Й. (за лична защита): Аз потвърждавам това, което
съм казал до тук и поддържам становището на адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Ж. АС. Й.: Уважаеми
апелативни съдии, първо искам да изкажа моята огромна благодарност към
моето семейство, близки и съграждани за тяхната безценна подкрепа, която
ми оказаха в този тежък момент от живота ми. Трогнат съм изключително
много от тази тяхна огромна подкрепа, защото знам, че хората, сред които
живеем, могат да дадат най-обективна оценка за нашето поведение сред
обществото. Ще им бъда вечно благодарен. Благодарен съм на семейството
си, на моите близките и приятели за това, което направиха и продължават да
правят за мен, за да се чувства още желан и нужен някому. Надявам се някой
23
ден да имам възможност да им се отблагодаря. Ваша чест, преди да вземете
решение по това дело отново категорично заявявам, че онази нощ, преди да се
случи тази ужасна трагедия бяха извършени редица престъпни деяния от тези
две лица – деяния, които доведоха моето състояние до примитивно, като
часове наред си мислех, че ще бъда убит, осакатен или наранен, от действията
на жертвите или че ще бъда поредната жертва на насилие. Имаше моменти,
когато се чувствах абсолютно безпомощен, неспособен да защитя себе си,
неспособен да защитя жилището си, неспособен да защитя това, което имам.
Имаше моменти, когато си казвах: „така или иначе ще приключи моят живот
далеч от дома, далеч от семейството ми, в тази полуосветена стая и от двама
пияни и неподлежащи на контрол лица“. От лица, на които бях протегнал
ръка на помощ. На тези лица не дължах абсолютно нищо, нито те на мен.
Единственото нещо, което исках от тях, бе да напуснат жилището ми, защото
след като направих тази глупава и наивна постъпка - да ги допусна в
жилището си, направих още една по-фрапираща, като им предложих и по
едно питие. След консумацията на тези питиета, отношението на двамата към
мен се промени коренно. Те грубо нарушиха редица мои граждански права,
като нарушиха чл.17 от Конституцията – нарушавайки неприкосновеността на
частната ми собственост; чл. 33, ал. 1, като нарушават неприкосновеността на
жилището ми, след като отказаха да го напуснат, въпреки опитите ми да ги
изгоня, чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България - като застрашиха
моят живот, чест и добро име, чл.30, ал. 1 от Конституцията, като ме лишиха
от правото ми на свобода, като ме спряха и не ми дадоха възможността да
потърся помощ, като Ц. ми казваше, че когото и да извикам, това няма да ми
помогне, защото той с едно обаждане щял да събере 40-50 човека от техните
и по този начин са щели да ме изхвърлят от селото, заедно с добитъка. Чл. 28
– като застрашават живота ми. Нарушавайки тези граждански права,
извършиха срещу мен престъпление по чл. 142, ал.1 от НК, по чл.144, ал.1 от
НК, като се заканиха против моята самоличност и имот, чл.170, ал.4 от НК,
чл.143 ал.1 от НК, като се опитаха да ме принудят да им дам две телета и
искаха да използват моята техника за техни нужди и ал.2 от същия член,
точка 4-та, извършено от 2 лица и т.6 - извършено от въоръжено лице.
Всичката тази гавра с мен претърпях, не обръщах много внимание на
заплахите им, на това, че продължаваха да се самообслужват и да се наливат с
алкохол. На това, че се опитаха да ме принудят да им дам две телета, не
24
обръщах много внимание, на това, че претърсваха жилището ми, защото
нямаше нищо ценно, освен документите ми за животновъдния обект. Понеже
знаех, че са доста пийнали и не знаят какво правят, опитвах се да запазя
самообладание, чувствах се като заложник в собственото си жилище. Не
исках да се стига до физическа саморазправа, защото не исках да има
враждебно настроени хора покрай обекта ми,затова тайно се надявах, че ще
се вразумят и ще се приберат по домовете си живи и здрави, но надеждите ми
бяха напразни. През ума ми минаха много случаи като този, когато
собствениците на имоти биваха ограбвани и пребивани и убивани от хора,
които обичат да притежават чужди вещи и какво ли не още. Тогава се сетих
за пенсионерите и за самотните хора, които бяха въоръжени кой, с каквото
може, защо някои възрастни хора отиваха да си вземат пенсиите въоръжени и
това всичко е заради факта, че държавата не е способна да ги защити, нито
законите, нито полицията, никой освен самите тях. Така се чувствах и аз
онази вечер и аз, затова трябваше да преценя дали животът ми да е в опасност
или не. Друг никой нямаше как да ми помогне. Бях сам с двама пияни и
неподлежащи на контрол лица. Моята жестокост, която излях върху тях,
може би е в резултат на тяхното отношение към мен, породено от тяхната
агресия към мен. Не можех да гледам смъртта в очите и да остана безучастен.
Извърших това деяние от страх да не бъда убит, заклан и осакатен. По-добре е
за мен да бъда жив и здрав, макар и лишен от свобода, отколкото да бъда
осакатен за цял живот или мъртъв. В онзи момент единствената ми цел бе да
спася живота си. Друго всичко бе на заден план. Инстинктът ми за
самосъхранение си свърши работата. За мен тогава нямаше закони, нямаше
правила. Единственото нещо, което не исках в онзи момент, е да бъда
прободен с нож, с който ме нападна Ц.. Това е абсолютната истината за
случилото се и всякакви други версии може да обременят обективната истина
и това да бъде разбира се в мой ущърб. Никога не бих наранил някого за няма
нищо. Никога не бих посегнал на чужд живот, ако моят не беше застрашен и
никога не бих изложил семейството си на този ужас, на такова изпитание.
Никога не бих изгубил с лека ръка това, за което съм се трудил толкова
много, с толкова много труд и лишения. Досега винаги съм помагал на хора,
които са ме потърсили за помощ. Не извърших това ужасно деяние с цел и за
някаква облага, а го извърших единствено за това, че моят живот беше
поставен в смъртна опасност. От моя страна съжалявам, че извърших това,
25
съжалявам, че не успях да вразумя тези две лица и да се приберат по домовете
си живи и здрави. Съжалявам, че почерних тези семейства. Съжалявам, че не
намерих друг изход от създалата се ситуация. Съжалявам, че поставих на
такова изпитание моето семейство, близки и приятели. Съжалявам, че след
това, което се случи, не потърсих веднага съответните органи. Съжалявам, че
усложних много нещата, след като преместих телата на жертвите и за всичко
останало след това. Срамувам се от факта, че многократно се опитах да
посегна на живота си, защото семейството и близките ми никога нямаше да
ми простят. Но след всичко това, което се случи, аз оцелях, успях да спася
живота си, успях да се преборя с желанието си да напусна този свят. Сега
единствено ми остава да се боря за свободата си с помощта на моето
семейство, близки и приятели и моите съграждани. Друго не ми остава. За
това, Ваша чест, Ви моля да отмените чл.116 НК, по който съм осъден на
първа инстанция, защото считам, че моето деяние е извършено по чл. 118 НК
в случая, а не по чл.116 ал.1 т.6 НК. Вярвам във Вас и нека бъде Вашето
решение!
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
АДВ. Л.: Моля за копие от протокола по имейл.
ПРОКУРОРЪТ: И аз искам.
АДВ. И.: Същото искам.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ по имейл копие от протокола от днешното съдебно
заседание след изготвянето му на Апелативна прокуратура – Пловдив (за
прокурор Б.П.), на адв. В.Л. и на адв. И.И..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:30 часа.
26
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
27