О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
596/2.4.2021г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в закрито съдебно
заседание на втори април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
При секретар |
|
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по ч.к.а.х. дело № 181 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК и е образувано по частната жалба на Н.Н. А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Определение №
89/18.01.2021 г. по адм. дело № 1458/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик. С обжалваното определение, административният съд е оставил без
разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, като е приел, че не
е приложима защитата по реда на чл. 256 от АПК, както и че искането е лишено от
предмет, а за подателя му не е налице правен интерес от търсената защита.
В частната жалба се твърди, че прекратителното
определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
обжалваното определение и делото върнато за продължаване на процесуалните
действия. В жалбата е направено искане за освобождаване от заплащане на
държавна такса за образуване на дело, което съдът счита за основателно, предвид
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не разполага със средства
за заплащането й.
От ответника – Началника на Затвора гр. Пазарджик е
постъпило писмено възражение с вх. № 1041/02.02.2021 г., в което заявява, че подадената
жалба е неоснователна, а постановеното определение е законосъобразно, тъй като
съдът правилно е приел, че е запазен общественият интерес. Моли се да се остави
без уважение частната касационна жалба като неоснователна и да се потвърди
обжалваното определение.
За да се произнесе по жалбата, Административен съд -
Пазарджик – ХІ - касационен състав,
съобрази следните обстоятелства:
Частната жалба
е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Административен съд гр. Пазарджик е образувано по жалба на Н.Н.А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, с която е направил искане
съдът да нареди преустановяване на твърдяно незаконосъобразно бездействие на
началника на Затвора гр. Пазарджик да му осигури поставяне на котлон и малка
фурна за ползване в обособено помещение в затвора.
За да прекрати
производството по делото, административният съд е приел, че за да е налице
бездействие на административния орган, в случая на началника на Затвора гр.
Пазарджик, следва да се касае неизвършване на фактически действия по
задължение, които органът е длъжен да извърши по силата на закона.
Неоснователното бездействие следва да е фактическо и да рефлектира върху
правната сфера на лицето, търсещо правна защита. В случая началникът на затвора
се е произнесъл по отправеното до него искане, като не е разрешил на
жалбоподателя да бъдат предоставени цитираните уреди, тъй като съобразно
утвърдения списък, те следва да се съхраняват в специално определени помещения,
каквито в Затвора гр. Пазарджик няма обособени. В оспореното определение е
посочено, че съдържанието на списъка е прието в преценка по целесъобразност,
която обективира в акта съображения за сигурност, безопасност и превантивен
ефект в местата за лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е приел също
така, че у оспорващия липсва правен интерес за оспорване на акта. Интересът е
личен и пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на
оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права,
свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него.
Така постановеното определение е правилно
и следва да се остави в сила.
Както правилно е приел
първоинстанционният съд съдържанието на списъка е приет в преценка по целесъобразност.
Преценката обективира в акта съображения за сигурност, безопасност и превантивен
ефект в местата за лишаване от свобода. Обемът и характерът на отговорността на
администрацията в този аспект определя и естествената невъзможност за намеса в тази
преценка. Същата по аргумент на чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 83, ал. 2, чл.
97, ал. 1 от АПК подлежи на оспорване само по административен ред пред по-горестоящия
административен орган. На следващо място не е налице и правен интерес за жалбоподателя
от оспорване на списъка, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за разглеждане на жалбата. Наличието на правен интерес от оспорване на административните
актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Този
конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал.1 от АПК. Тeзи разпоредби
определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие
– обжалваният акт да засяга лицето. Граматическото и логическото тълкуване на тези
разпоредби води до извода, че правото на оспорване на административните актове е
обусловено от наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и
пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или
създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси,
или непосредствено създава задължения за него. В административния процес правото
на жалба зависи от въздействието, което административният акт оказва върху правната
сфера на лицата. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни
последици, които актът поражда за оспорващия, респективно към предотвратяване възникването
на неблагоприятни последици за него. На преценка подлежи налице ли е негативен правопроменящ,
правопрекратяващ или правопогасяващ ефект спрямо конкретен субект. В случая нито
една от тези предпоставки не е налице.
Настоящият съдебен състав счита, че оспорващият
не разполага с правен интерес да оспорва административния акт, тъй като, макар че
той засяга негови права и законни интереси, това засягане не е негативно и не е
налице застрашаване или нарушаване на правата му. Жалбоподателят не е адресат на
акта, за него от заповедта не произтичат пряко задължения и липсва пряк правен интерес.
Одобреният списък е позитивен, т.е. определя кръга на разрешените вещи. С предвидената
възможност да се ползват и държат определени вещи не могат да бъдат нарушени или
застрашени права, или законни интереси на жалбоподателя.
Като е прекратил делото поради липса на годен
предмет и липса на правен интерес, съдът е постановил правилно определение, което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Пазарджик – XI - състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Н.Н.А. от заплащане на
държавна такса за образуване на ч.к.а.х. дело № 181/20021 г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 89/18.01.2021
г. по адм. дело № 1458/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/