Решение по дело №1502/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 22, §7 и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалба на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, ЕИК ***, гр. ***, представлявано от Д.Г.А., чрез адв. С.Ж., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-218973/12.06.2023г. към MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.66в ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б) МК, вр.чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр.чл.77, пар.1 буква а), вр. чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 МК, вр.чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ е определен нов код по ТАРИК за стока № 13 по MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г. - **********; 2/ не е приета митническата стойност на декларираната стока № 13 - „трикотажни обагрени платове от памук - 427 кг, поз. 37, РС = 8“, по MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г.; 3/ определена е митническа стойност на стока № 13 в размер на 3416,00лв. (427 кг х 8 лв./кг.)/; 4/ извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г.; 5/, 6/ на основание чл.104, пар.1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв; ДДС - 11586,30 лв., които са заплатени; 7/определена е дължима сума за доплащане - 432,66лв., ведно с лихва за забава. На основание чл.77, пар.2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 30.12.2021г. На основание чл.77, пар.3 МК, за длъжник е определен „Е.Д.Л.Б.“ ООД.

Решението се оспорва с доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че процесните стоки са сравнени със стоки, внесени от трети лица, които по описание не отговарят на дефиницията за „сходни стоки“, тъй като имат различен състав и са били подложени на различен вид обработка. Отделно от това не е изследвано дали сравняваните стоки (платове) имат едно и също или сходно качество. Още повече, че стоката, с която е съпоставяна внесената от оспорващото дружество стока № 13, не е била изследвана в Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/. Посочва се също, че в тежест на митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя митническа стойност, за да пристъпят към определяне на по-висока такава по някой от вторичните методи, посочени в чл.74, §2 и §3 от МК, както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Развити са доводи, че нито един от посочените в оспореното решение мотиви – че договорът между вносителя и неговия турски контрагент е изготвен само на български език, както и че във фактурата не е посочен срока за плащане и др., не могат да послужат за основание за отхвърляне на декларираната от вносителя договорна стойност и определяне на нова такава чрез резервните способи на чл.74, §2 от Митническия Кодекс /МК/. Твърди се, че митническите органи неправилно и неоснователно се позовават в оспорения административен акт на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г., доколкото същото не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията относно верността на декларираната от вносителя стойност. В него СЕС коментира „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“, а не за митническата стойност на сходни стоки, в какъвто смисъл са мотивите на органа в оспореното решение. Още повече, че в цитираното решение на СЕС става дума за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, което насочва към тяхната договорна стойност, а не за митническа стойност на сходни стоки, която представлява сбор от няколко елемента като например договорната стойност на стоката, разходите за нейното транспортиране, застраховки, комисионни, обработка на контейнери и др. Излагат се доводи, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството, поради което не разполагат с каквито и да било доказателства, че вносителят е платил по-голяма цена от декларираната, което да послужи като основание да се твърди, че декларираната стойност е значително занижена. В допълнение са изложени възражения за неправилно провеждане на процедурата по определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент № 952/ 2013 г. вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Твърдението за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е аргументирано и с това, че дружеството-вносител не е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи относно достоверността на декларираната от него договорна стойност. Оспорва се и определеният от ответника нов тарифен код за процесната стока (стока № 13 –„трикотажни обагрени платове от памук“). Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя. Депозирано е писмено становище от неговия процесуален представител – адв. Св. Ж., в което жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

Ответната страна - Директора на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита, че при проверката в административното производство са събрани и обсъдени всички относими доказателства. При проверка на документите, придружаващи внасяните 522 колета стоки е констатирано разминаване по отношение на една стока, както и разлика при формиране на общия баланс, което е послужило като основание за откриване на производството пред органа. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и едновременно с това прави възражение за прекомерност относно размера на претендирания от „Е.Д.Л.Б.“ ООД адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.12.2021 г. „Е.Д.Л.Б.“ ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение" 36 стоки, 522 колета, 9983,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 29619,86 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR. Към митническата декларации за допускане за свободно обращение са приложени: фактура № EGK2021000000315/28.12.2021 г. от доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TIKARET LTD.STI, сертификат за движение A.TR № D1329172/ 28.12.2021г., сертификат за непреференциален произход №U0720666/ 28.12.2021г., международна товарителница CMR от 29.12.2021г., транзитна декларация №21TR34130003502024.

Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки фирмата-вносител е уведомена с писмо №32-970/04.01.2022 г., че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнеше (ЕС) №2447/2015 в определен срок трябва да учреди обезпечение от 323,35 лв., както и за последствията от неизпълнението на това задължение. Извършена е митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол за извършена митническа проверка /ПИМП/ № 21BG2000M058706/ 30.12.2021г. Взета е 1 (един) брой мостра от стока №13, която е изпратена за анализ в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) гр. София.

Съгласно разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 с писмо №32-997/04.01.2022г. от „Е.Д.Л.Б.“ ООД, гр. Варна, за нуждите на допълнителната проверка са изискани други документи в подкрепа на декларираната от дружеството-вносител митническа стойност на стоките.

В отговор на искането с писмо № 32-6813/10.01.2022г. дружеството е представило следните документи: заверено копие на писмо от митница; заверено копие на депозит по обезпечение; заверено копие на документ, удостоверяващ плащане към доставчика; заверени копия на документи, придружаващи и представени при внос (износна декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура); заверено копие на митническа декларация за внос; заверено копие на протокол за извършена митническа проверка; заверено копие на фактура за продажба от „Е.Д.Л.Б.“ ООД към клиенти: 6460/ 31.12.2021г., международен договор за продажба; извлечение от банковата сметка на дружеството.

Установено е, че в процесната МД стока №13 е описана по следния начин: „ТРИКОТАЖНИ ОБАГРЕНИ ПЛАТОВЕ ОТ ПАМУК - 427 кг. поз. 37 РС=8“, код по ТАРИК **********, 450,00 кг. бруто, 427,00 кг. нето, държава на износ от Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, цена на стоката 650,50 EUR, декларирана митническа стойност в размер на 1252,71 лв., декларирана стойност 2,93 лв./кг.

Съгласно резултатите от изготвената за нуждите на административното производство митническа лабораторна експертиза в ЦМЛ № 08_07.02.2022/ 15.03.2022 г. и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“, анализираната проба от стока № 13 представлява трикотажен плат, с широчина, превишаваща 30 см, напречно плетен, изцяло от памук, печатан. Предвид тези данни, както и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН), от ответника е направен извод, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 6006, в код 60062400 от КН, ТАРИК код **********, който е различен от декларирания от вносителя код по ТАРИК **********.

От ТД Митница Варна е изпратено писмо до ЦМУ гр. София във връзка с проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност по горецитираната митническа декларация, поради възникнали съмнения за занижена митническа стойност на стоките до Р. Турция във връзка със сключената Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност. В полученото от турските митнически власти писмо, регистрирано в ЦМУ с вх. № 32-64133/16.02.2023г., е посочено, че се предоставят заверени копия на износна митническа декларация и представените към нея документи.

Административният орган приел, че резултатите от проверката и постъпилият отговор от турската митническа администрация не обуславят извод, че декларираната от вносителя митническа стойност на стока № 13 е действително платената или подлежаща на плащане цена.

За нуждите на откритото митническо производство е извършен анализ в националната база данни МИСIIIА за приети митнически декларации за допускане на свободно обращение за периода 30.09.2021г. — 30.12.2021г., в същия или приблизително същия момент на „сходни“ стоки с описание, отговарящо на стоката според нейното ново тарифно класиране в код по ТАРИК **********, с държава на износ и произход Турция, за приблизително същото количество, каквото е декларираното.

Поради това, че след извършване на всички процесуални действия, съмненията по отношение на декларираната митническата стойност на стока №13 не са отпаднали, а се потвърждават, на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от органа е формиран извод, че същата не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. В изпълнение на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че митническата стойност в този случай следва да бъде определена по един от вторичните методи, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на конкретната стока.

Изследвани са стоки, внесени в РБ с определения от митническата администрация тарифен код, продадени на едро, като средната установена приета декларирана митническа стойност в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е в размер на 20,97 лв./кг. Формиран е извод, че декларираната от вносителя „Е.Д.Л.Б.“ ООД митническа стойност за стока №13 в размер на 2,93 лв./кг. е значително по-ниска от декларираната при внос в други митнически учреждения. От анализираните декларации, като база за определяне на нова митническа стойност, е приета стоката с най – ниска декларирана митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG003009142920R2/09.04.2023г. - „ТРИКОТАЖЕН ПЛАТ /ПЕЧАТАН/ 70%ПАМУК И 30% ПОЛИЕСТЕР: - 160GR/M2 - 121.80кг.; - 140GR/M2 - 668.30 кг.“ - 8.00 лв./кг.

С писмо рег. № 32-147682 от 19.04.2023 г. в изпълнение на задълженията по чл. 26, ал.1 от АПК, вносителят „Е.Д.Л.Б.“ ООД е уведомен за административното производство и възможността да изрази становище.

На основание чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническата стойност на стока №13 е определена на основание чл. 74, пар. 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 2lBG003009142920R2/09.12.2021г., - 8,00 лв./кг. Съответно, новата митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG0063510R9/30.12.2021 г. за стока №13 е определена в размер на 3416,00 лв. (427 кг. х 8,00 лв./кг.), а на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) №952/2013, чл. 54, ал. 1 от Закона за ДДС, административният орган е счел, че за същата стока №13 възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на 432,66 лв. ДДС.

На база на гореизложените констатации и изводи, Директорът на Териториална дирекция „Митница“ – Варна, издал оспореното в настоящото съдебно производство Решение рег. № 32-218973/12.06.2023г. към MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г., с което е отказал да приеме тарифното класиране и митническата стойност на стока № 13 и е определил на стоката нов код по ТАРИК **********, както и нова митническа стойност в размер на 3416,00лв., изчислена като 427 кг. х 8 лв./кг. На тази база са извършени съответни корекции на MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г., като на основание чл.104, § 1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв.; ДДС - 11586,30 лв., които са заплатени, дължима сума за доплащане - 432,66лв., ведно с лихва за забава. На основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на подаване на декларацията - 30.12.2021г. На основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определен „Е.Д.Л.Б.“ ООД.

В хода на съдебното производство от ответника е изискано и представено копие на митническа декларация MRN 21BG003009142920R2/09.12.2021г., ведно с приложените към нея документи, данни от която са послужили при определяне на митническата стойност на процесните стоки.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната и приобщена към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза. Изготвеното заключение е прието от страните без възражения и се кредитира от съда като дадено компетентно и безпристрастно. След извършената проверка в счетоводството на дружеството-вносител, вещото лице е установило, че във фактура № EGK2021000000315 от 28.12.2021 г. са описани общо 41 стоки, една от които е процесната стока № 13 (според поредността в митническата декларация). Тази стока № 13 представлява трикотажни обагрени платове от памук с нето тегло 427 кг., и е закупена за сума от 640,50 евро (позиция № 37 от фактурата). Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 29 619,86 евро. Фактура № EGK2021000000315 е платена от купувача в пълен размер на 07.01.2022 г. чрез международната система за разплащане SWIFT. Заключението на експерта е, че платената със SWIFT № BG12MC-4019-630992 сума в размер на 29 619,86 евро съответства на сумата, декларирана от вносителя в процесната митническа декларация MNR:21BG002002063510R9/30.12.2021 година.

При така изложената фактическа обстановка и в обхвата на проверката по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорващото дружество „Е.Д.Л.Б.“ ООД е адресат на оспорения административен акт, поради което за същия е налице правен интерес от оспорването му, по аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК. Оспореното решение рег. № 32-218973/12.06.2023 г. е приложено към писмо изх. № 32-220312/13.06.2023 г., което е връчено на представител на дружеството по пощата на 16.06.2023 година. Жалбата срещу решението е подадена по електронен път на 28.06.2023 г., т.е. спазен е срока за обжалване по чл. 149, ал.1 АПК. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган съгласно чл.101, §1 и чл.29 от Митнически кодекс на съюза вр. чл. 15, ал.2, т.8 ЗМ вр. чл. 19, ал.1 и ал.7 ЗМ, вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС.

Спорът между страните не е по фактите, а е правен и е формиран по отношение на въпроса налице ли са или не предпоставките за определяне на нов код по ТАРИК и нова митническата стойност на стока по позиция № 13 по МД MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г. по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. /МКС/, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и на останалите разпоредби, посочени от ответника като правно основание за издаване на атакуваното решение.

След цялостен и обективен анализа на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че преценката на митническите органи за промяна на тарифния код на процесната стока е правилна и законосъобразна.

С оглед предмета на тази част от спора, приложими са общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура по т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Според правилото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната позиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя. В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, Съдът на ЕС приема, че в интерес на правната сигурност, и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

С оспорваното решение промяната на тарифното класиране на стока № 13 е извършена на основание изготвената митническа лабораторна експертиза в ЦМЛ № 08_07.02.2022/ 15.03.2022 г. и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно които анализираната проба от стока № 13 представлява трикотажен плат, с широчина, превишаваща 30 см, напречно плетен, изцяло от памук, печатан.

Декларираният в митническата декларация код попада в глава 60 на КН, където се класират трикотажни платове. Митническият орган е приел, че съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, анализираната проба се класира в тарифна позиция 6006, в код 600624 на КН, код по ТАРИК **********, различен от декларирания код по ТАРИК **********. В разглеждания случай, от страна на митническите органи е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките си процесните стоки попадат именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК, отнасящи се за „други трикотажни платове“, от памук, печатани. Съгласно заключението на изготвената в ЦМЛ експертиза, въпросният плат е напречно плетен, т.е. различен от основоплетените и обагрени, а не печатани, платове, за които се отнася декларираната от жалбоподателя тарифна позиция 6005. Въпреки дадените с Определение № 1936/06.07.2023г. указания, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи заключението на Централната митническа лаборатория, поради което съдът намира, че митническата администрация правилно е променила тарифния код на декларираната стока.

При решаване на спора относно променената митническа стойност следва да се изхожда от основната принципна постановка, според която правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.

Съгласно чл.70, §1 от Митническия кодекс на Съюза, приет с Регламент 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09.10.2013 г., базата за митническата стойност на стоките е тяхната договорна стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В чл. 70, § 2 от МК е пояснено, че действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В § 3 на чл. 70 са регламентирани условията, които кумулативно трябва да са налице, за да се приложи договорната стойност като основен метод за определяне на митническата стойност на стоката.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 на Комисията /Регламента за изпълнение/, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най – ниската от тези стойности.

За да бъде отхвърлена от митническите органи договорната цена на стоката и това да послужи като основание за определяне на нова митническа стойност при прилагане на съответния метод по чл. 74, § 2 на Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническата администрация преди всичко следва да обоснове наличието на основателно породено у нея съмнение относно декларираната от вносителя митническа стойност на стоката. Едва при възникването на основателно съмнение относно декларираната митническа стойност на стоката според нейната договорна стойност, се пристъпва към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на посочените в разпоредбата вторични методи от буква а) до г), докато се достигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност. За да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

Императивните изисквания за стартиране на горепосочената процедура в случая формално са спазени, тъй като директорът на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на процесните две стоки, като е посочил и защо ги намира за основателни. От друга страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи тяхната декларирана митническа стойност, като интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в решението за корекция съмнения.

В митнически производства от рода на разглежданото в тежест на административния орган е да докаже, че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури, което в настоящия случай не е сторено. „Е.Д.Л.Б.“ ООД е представило всички документи, доказващи, че договорната стойност на стока № 13 съответства напълно на декларираната от него митническа стойност в подадената МД с MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин плащането по процесната фактура № EGK2021000000315/28.12.2021 г. към доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TIKARET LTD.STI Това се потвърждава и от заключението по изслушаната и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Не са установени други доказателства, които да обосновават съмненията на органа, че по процесната МД са заплатени други по размер суми.

Необосновано в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани обобщени данни за митническата стойност на стоки по установения нов тарифен код с произход Турция от национална база данни на митницата, установявайки приета средна митническа стойност в размер на 20,97 лв./кг. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в случая не отговаря на това условие, тъй както няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. Това обстоятелство по никакъв начин не е съобразено от административния орган и същият не е изложил каквито и да е мотиви защо приема, че внесените от жалбоподателя стоки са сходни или близки с използваните като база за сравнение.

От изложеното следва извод, че съмненията на органа относно декларираната от оспорващото дружество-вносител митническа стойност на процесната стока № 13 са останали недоказани и в този смисъл са неоснователни, поради което не е необходимо да бъде използван който и да е от предвидените в МК вторични методи за определяне на нова митническа стойност на същите стоки. Констатираното е достатъчно основание за отмяна на акта като материално незаконосъобразен.

Наред с това, основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно и незаконосъобразно използване от страна на митническата администрация на вторичния метод по чл. 74, § 2 б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. при определяне на митническата стойност на процесната стока. Недоказана от органа е както невъзможността за прилагането в случая на метода по чл. 74, § 2, б. „а“, което е предпоставка за пристъпване към този по б. „б“, така и наличието на изискуемото от чл. 74 § 2 б. „б“ сходство между процесната стока по подадената от дружеството-жалбоподател митническа декларация с MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021 г. и приетата за сходна стока по използваната от Митницата митническа декларация на третото лице с MRN 21BG003009142920R2/09.12.2021г. /неправилно посочена в решението като 09.04.2023г / - „ТРИКОТАЖЕН ПЛАТ /ПЕЧАТАН/ 70%ПАМУК И 30% ПОЛИЕСТЕР: - 160GR/M2 - 121.80кг.; - 140GR/M2 - 668.30 кг.“ - 8.00 лв./кг. Не е представен по преписката договорът на третото лице, сключен с продавача на стоката по митническата декларация, използвана при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как митническите органи са стигнали до извода, че е налице сходство в показателите на стоките по процесния внос и по декларирания от „Оман – 4 Кадир С-ие“. Действително стоките са декларирани в един и същи код по ТАРИК - 60062400, но това не обосновава сходство на стоките. Отликите в процесните стоки са явни, като е достатъчно да се посочи само същественото разминаване в състава им – 100% памук за процесната, и 70% памук, 30% полиестер - за аналога. Освен това административният орган е следвало да анализира представения международен договор за покупко-продажба. Същият е сключен 01.06.2021 г. и е подписан за срок от три години /чл. 5, ал. 1/, т.е. следва да се направи обоснован извод, че между страните има регулярни търговски отношения, при които е нормално да бъдат договорени индивидуални отстъпки /чл. 8 от договора/. Наред с това, липсата на представени мостри от стоката, внесена от третото лице, още веднъж сочи на отсъствието на условия за доказване, че стоките по двете декларации действително са произведени от сходни материали, което напълно компрометира използвания от административния орган метод, по който е определена митническата стойност на процесната стока.

По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за изпълнение, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който в тази част следва да се отмени.

При този изход на спора Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, направените по делото разноски в общ размер 780,00 (седемстотин и осемдесет) лв., съгласно представените по делото списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК и доказателства за извършването им, от които 50,00 лв. държавна такса, 250,00 лв. депозит за вещо лице, 480,00 лв. - адвокатски хонорар. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер от 400 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху което впоследствие е начислен ДДС на основание §2а от ДР на Наредбата.

Воден от изложеното, Административен съд – Варна, IXсъстав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-218973/12.06.2023г. към MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г., в частта в която не е приета митническата стойност на декларираната стока № 13 - „трикотажни обагрени платове от памук - 427 кг, поз. 37, РС = 8“, по MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г., определена е митническа стойност на стока № 13 в размер на 3416,00лв. (427 кг х 8 лв./кг.), коригирани са данните за стока №13 по MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г. във връзка с митническата й стойност и са определени дължими суми за доплащане: ДДС в размер 432,66 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, и за длъжник е определен „Е.Д.Л.Б.“ ООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, в останалата й част.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, ЕИК ***, направените по делото разноски в общ размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия: