№ 9174
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110125028 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН). Подадена е молба от ИР. М. В., ЕГН:
**********, срещу К. В. Н., ЕГН: **********, която се поддържа и в съдебно
заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил актове на
домашно насилие спрямо молителката на 08.04.2021г. , които не са с
инцидентен характер. В съдебно заседание от 23.03.2022г. поддържа, че
ответникът й е взел пенсията от ръцете, както и че й е нанесъл удари с
юмруци в лицето, в областта на очната ябълка и й е взел личната карта.
Ответникът по молбата не взима становище по молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК)
и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото не беше доказано от молителката съобразно разпределената й
доказателствена тежест, че ответникът и молителката попадат сред кръга от
лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове, както и тези в
1
уточнителната молба от 19.01.2022г. и в откритото по делото съдебно
заседание от 23.03.2022г. представляват домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и
психическо насилие спрямо молителката.
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може
да се направи категоричен извод за обективно извършен акт на домашно
насилие от страна на ответника. Съдът е указал доказателствената тежест на
молителката, както и за кои факти не сочи доказателства.
Показанията на разпитания в хода на делото свидетел Илиян Стоянов
Стоянов, първи братовчед на молителката, съдът прецени по реда на чл. 172
ГПК. Настоящият съдебен състав не кредитира, показанията на свидетеля
Стоянов, тъй като същите от една страна възпроизвеждат факти и
обстоятелства, за случки извън посочените дати на които се твърди, че са
извършени актове на домашно насилие от ответника спрямо молителката, а
относно твърдения акт на домашно насилие от 08.04.2021г. същият не е бил
пряк очевидец на актовете на насилие, а единствено пресъздава фактите и
обстоятелствата, съобщени му от молителката. Следва да се отбележи, че
дори и да бяха кредитирани показанията на горепосочения свидетел, то не би
могло да се направи извод, че именно ответникът по делото е извършил
твърдените актове на насилие, както и че като последици молителката е била
„синя, подута”. Нещо повече, същият не конкретизира и по коя част от тялото
са били синините и подутините, за които свидетелства, поради което дори и
да бяха кредитирани показанията на Стоянов, то отново същите не биха
послужили за доказване на твърдените актове на домашно насилие поради
липсата на достатъчна конкретика.
По делото е представена от молителката и жалба /на л. 6-8 от делото/,
адресирана до началника на IX РУП – СДВР от живущите в кооперацията на
молителката, която обаче не може да се ползва с доказателствена сила
относно твърдените актове на домашно насилие, тъй като същата касае
такива твърдения за актове на насилие извън процесния период, както и
липсват данни по делото, същата да е действително входирана в IX РУП –
СДВР. Отделно от това само по себе си подаването на жалба до IX РУП –
СДВР с твърдения за извършени актове за домашно насилие спрямо
молителката и обезпокоително поведение от ответника спрямо останалите
2
живущи в кооперацията, не означава, че може да се приеме, че такива актове
действително са били осъществени от ответника по делото.
Молителката е представила по делото и декларация, изготвена пред
Нотариус к Спасов, рег. № 111, с район на действие СРС, на дата 16.03.2021г.,
в която същата декларира, че ще осигурява жилище на К. В. Н. /ответника/ и
същият ще живее при нея на адрес: гр. София, ж.л. „Люлин”, бл. 312, вх. Б, ет.
4, ап. 28. По делото молителката не доказа съобразно разпределената й
доказателствена тежест, че въпросната декларация е била подписана от нея
насила, предвид осъществен натиск от страна на ответника. Нещо повече, по
делото е налице противоречие от страна на твърденията на молителката,
която в първоначалната си молба твърди, че е насилствено заставяна да
подпише декларацията пред нотариуса, а в последствие с уточнителната
молба от 19.01.2022г. и в откритото по делото съдебно заседание на
23.03.2022г. не поддържа тези си твърдения. Преди всичко обаче следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че видно от декларацията, приложена по
делото, декларирането на горепосочените обстоятелства от молителката пред
нотариус е станало на 16.03.2022г., което не попада в срока по чл. 10 ЗЗДН,
имайки предвид, че сезиращата молба съда е с дата 05.05.2021г.
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
4 от делото), която обаче не следва да се ползва с формалната
доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй
като същата не се явява годно доказателствено средство за изложените в нея
обстоятелства. Декларацията не индивидуализира твърдените актове на
домашно насилие по начин, последици и място на извършване и участието на
ответника в него. Същата е непълна, поради което и съдът не я цени.
Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в
процесната хипотеза. Доколкото декларацията се явява негодно
доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата не може да
породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно
да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото от домашно насилие лице. Горното налага като единствено
възможен извода, че твърденията на молителите за осъществяването на
процесните актове на домашно насилие са недоказани. Недоказаният факт е
неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и
3
неговите правни последици.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
незабавна защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече
извършено или предстоящо домашно насилие. Това производство
потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства.
Процесът обаче, не следва да се използва за разрешаване на междуличностни
конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите
с тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна и да откаже издаването на заповед за защита.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото единствено ответникът има право на разноски,
каквото искане не е направено от същия в хода на производството по делото,
поради което и такива не му се дължат.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за
производството в размер на 25,00 лева (т. 22 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), на основание чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН.
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 89 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ИР. М. В., ЕГН: **********,
за издаване на заповед за съдебна защита срещу к К. В. Н., ЕГН: **********,
и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която
по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, ИР. М. В., ЕГН:
4
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ 3, бл. 312, вх. Б, ет. 4, ап. 28, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1
ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5