О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 18.11.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1840 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
С молби от 08.07.2016 г. и от
02.08.2016 г. Р.М. – синдик на „П.и.1” ЕООД, е представил пред съда по
несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредиторите,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и списък на неприетите от синдика
вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В списъка на
неприетите вземания синдикът е включил вземане на кредитора „К.ф.” ЕООД – в
несъстоятелност за сума в размер на 39 901, 37 лв., представляваща договорна
лихва, дължима по договор за заем от 12.11.2012 г., за периода от 01.01.2013 г. до 13.08.2013 г., което вземане е предявено с
молба с вх.на СГС № 73464/ 31.05.2016 г.
Списъкът на неприетите от синдика
вземания е обявен в търговския регистър на 23.08.2016 г.
На 29.08.2016 г. от кредитора „К.ф.”
ЕООД– в несъстоятелност е подадено възражение срещу списъка на неприетите от
синдика вземания. Кредиторът посочва, че предявеното от него вземане следва да
се включи в списъка с приетите вземания, тъй като е установено с влязло в сила
съдебно решение, което е постановено след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Позовава
се на чл. 691 ТЗ, в която норма е предвидено, че такова вземане не може да се
оспорва, като твърди, че синдикът е нарушил тази разпоредбата, тъй като с действията
му по невключване на вземането в списъка с приетите такива, той всъщност е
оспорил неговото съществуване и не е зачел задължителната сила на съдебното
решение.
Синдикът Р.М. е представила
становище по постъпилото възражение, в което заявява, че то е неоснователно.
Длъжникът - „П.и.1” ЕООД, не
заявява становище по подаденото възражение на кредитора с неприето вземане.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражението на кредитора „К.ф.”
ЕООД – в несъстоятелност срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока
по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 23.08.2016 г. - дата на обявяване
на съставения по реда на чл. 686 ТЗ списък на неприетите вземания, и изтича на 30.08.2016
г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право да направи
възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството
по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, то следва да се заключи,
че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
Вземането на кредитора „К.ф.”
ЕООД – в несъстоятелност, което е предявено в производството по несъстоятелност
на длъжника „П.и.1” ЕООД, и което е предмет на направеното възражение, е такова
за получаване на сума в размер на 39 901, 37 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.01.2013 г. до 13.08.2013 г., дължима по договор за заем от
12.11.2012 г., като то е установено със съдебно решение, постановено и влязло в
сила на 05.05.2016 г. Това вземане, което има
характер на уговорено възнаграждение, дължимо за осъществено от заемателя ползване на определена парична сума, предоставена
му от заемодателя, възниква подневно за целия период,
за който продължава ползването на съответната парична сума, предмет на заемната
сделка. С оглед на това и в случая следва да се приеме, че вземането за възнаградителна лихва в общ размер на 39 901, 37 лв., което
е присъдено с влязлото в сила съдебно решение, е възникнало подневно
за периода от 01.01.2013 г. до 13.08.2013 г., за
който е начислено, което като време е преди откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника „П.и.1” ЕООД с решение, постановено на 26.01.2016
г. и обявено в Търговския регистър на 28.01.2016 г.
Без значение за момента на
възникване на вземането е датата на постановяване на съдебното решение, с което
то е съдебно потвърдено. С акта на съда само се установява в отношенията между
страните по задължителен за тях начин възникването и съществуването на
вземането, което е спорно, но постановяването на съдебното решение не е факт,
който да е правопораждащ за него.
След като предявеното вземане е
такова, което е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност
на длъжника, то кредиторът е следвало да го предяви по реда и в сроковете,
предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, за да може същото да бъде
прието в производството по несъстоятелност и съответно да подлежи на
удовлетворяване в него. В закона е предвидено изрично, че след изтичането на
срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземанията, възникнали до датата на откриване на
производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват, като съгласно чл.
739, ал. 1 ТЗ те се погасяват.
В случая се установява, че
едномесечният срок за предявяване на вземанията на кредиторите на „П.и.1” ЕООД,
предвиден в чл. 685, ал. 1 ТЗ, е започнал да тече на 28.01.2016 г. и изтича на
29.02.2016 г. /при съобразяване, че 28.02.2016 г. е неработен ден/.
Двумесечният срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ започва да тече на 29.02.2016 г. и
изтича на 29.04.2016 г. Молбата за предявяване на вземането за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 39 901, 37 лв., обаче, е
подадена от кредитора „К.ф.” ЕООД – в несъстоятелност едва на 31.05.2016 г., на
която дата е депозирана в съда когато писмената молба за това е депозирана в
съда, което е след изтичане както на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, така и на срока
по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Ето защо следва да се приеме, че това вземане не е
надлежно предявено в производството по несъстоятелност на длъжника „П.и.1”
ЕООД, поради което и с изтичане на предвидените в закона преклузивни
срокове за неговото предявяване, следва да се приеме, че същото се е погасило
на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ и следователно към момента не съществува и не
подлежи на принудително изпълнение, включително и в настоящото производство.
С оглед на изложеното, се налага
изводът, че вземането на „К.ф.” ЕООД, предявено с молба с вх. на СГС № 73464/
31.05.2016 г., за получаване на сума в размер на 39 901, 37 лв., представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.01.2013 г. до 13.08.2013 г., дължима по договор за заем от
12.11.2012 г., не следва да бъде включено в списъка с приетите от синдика
вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който следва
да бъде одобрен от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ такак,
както е съставен.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, подадено на 29.08.2016
г. от кредитора „К.ф.” ЕООД – в несъстоятелност, срещу списък на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „П.и.1” ЕООД, предявени в срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 23.08.2016 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „П.и.1” ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който
списък е обявен в Търговския регистър на 13.07.2016 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: