Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 18.07.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря М. М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1146 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Производството
по делото е образувано по повод подаден иск от И.С.И. ЕГН ********** *** против
С… съд и С. .. съд за заплащане на обезщетение по чл. 2а, ал. 1 ЗОДОВ за
причинените му неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
Ищецът
твърди, че е държавен служител в СДВР, като на 24.07.2009 г. е било образувано
срещу него досъдебно производство № .. г. по описа на . РУ –СДВР, преобразувано
в досъдебно производство № 121/2009 г. на Следствения отдел при СГП.
Досъдебното производство е приключило с решение от . г. по ВНОХД № . г. по
описа на СГС с решение с което е потвърдена оправдателната присъда от .. г. по
НОХ№ № . г. по описа на С..С.
Общият
срок на наказателното производство е продължило 5 години и 11 месеца. През този
период е бил с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и не е могъл да
полага труд. Ищецът поискал от ИВСС на основание чл. 60а ЗСВ изплащане на
обезщетение, като му е предложено такова в размер на 1000 лева. Ищецът посочва,
че този размер е явно несправедлив, поради което и не се съгласил да подпише
споразумение. Навеждат се доводи за това, че при проверката от страна на ИВСС е
било констатирано, че причините за нарушеното право за разглеждането на
делото разумен срок са във връзка с
поведението на съдии от С.съд и С.съд Претендира срещу СРС заплащане на
обезщетение в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на иска, а срещу СГС – обезщетение в размер на 3000 лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от С…. съд, в който се твърди, че същият е недопустим, тъй като не са
представени надлежни доказателства, че на ищеца не е било изплатено обезщетение
и е отказал споразумение за изплащане на такова. По същество се твърди, че
искът е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е претърпял неимуществени
вреди под каквато и да е форма. Навеждат се доводи за това, че
продължителността на разглеждането на делото пред СГС не е извън разумния срок,
като разумен срок не означава кратък срок. Алтернативно се твърди, че
претендираният размер на обезщетението не е съобразен с принципа на
справедливостта по чл.- 52 ЗЗД
От
страна на С.съд също е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
се твърди, че искът е неоснователен, тъй като не е налице забавяне при
разглеждането на делото от страна на съда, което да е довело до нарушаване
правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Наведени са доводи и за това, че претенцията на ищеца е
необосновано завишен
Контролиращата
страна – Прокуратура на Република България не взема становище по исковете.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От неоспорения от страните констативен протокол от …
г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се установява, че ищецът И. И. е
подал заявление по глава трета „а“ ЗСВ - за нарушаване на правото за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.. В хода на проверката от ИВСС е установено, че на производство пред С. … съд е било НОХД № ..
г., образувано на .. г. във връзка с внесен обвинителен акт срещу И. за
извършено на .. г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Делото
е било насрочено с разпореждане на съдия докладчика от 17.08.2010 г. в открито
съдебно заседание на … г. В проведеното съдебно заседание защитникът на
подсъдимия е направил искане за разглеждане на делото по чл. 371, т. 1 НПК,
като съдът отложил делото за 14.03.2001 г. за разпит на един свидетел. В
съдебно заседание от .. г. след разпита на свидетеля е била постановена
присъда, с която И. И. е бил признат за невиновен в извършването на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Срещу присъдата е
постъпил протест от С. районна прокуратура, като на .. г. делото е изпратено на
С. … съд.
В С. .. съд е образувано ВНОХД № .. г., производството
по което с определение от . г. е насрочено в открито съдебно заседание за
26.10.2011 г., на която дата делото е обявено за решаване. На . г. е
постановено Решение № ., с което е отменена присъдата по НОХД № . г. на СРС,
като в мотивите си съдът е приел, че при разглеждането на делото С.ят районен
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на С. районен съд.
На .. г. делото е било върнато в СРС и е било
образувано НОХД № … г. по описа на съда. Производството е насрочено в открито
съдебно заседание с разпореждане от 20.09.2012 г. за .. г. Делото е отложено за
.. г. във връзка с молба от защитника на подсъдимия, тъй като е ангажиран по друго
дело пред САС. На .. г. съдия-докладчикът е одобрил изразеното съгласие на
подсъдимия и неговия защитник да не се разпитват част от свидетелите, разпитал
е единият призован свидетел и във връзка с направено искане от представителя на
РП-С. за представяне на изготвените по досъдебното производство специални
разузнавателни средства отложил делото за … г. Съдебното заседание е било
отложено да .. г., тъй като секретните материали са били изпратени на СГС. На
19.06.2013 г. делото отново било отложено, тъй като за възпроизвеждане на
звукозаписите е било необходимо осигуряване на техническа възможност. Делото е
било насрочено за 07.10.2013 г., като на 04.10.2013 г. служител по сигурността
на информацията при СРС е уведомил съдия докладчика, че съдът не разполага със
сертифицирана автоматизирана информационна система по реда на ЗККИ и не
съществува възможност за осигуряване на технически способ за възпроизвеждане на
звукозаписите. Делото е било отложено за 29.11.2013 г. , когато за пореден път
е отсрочено с оглед осигуряване на техническа възможност за възпроизвеждане на
записите от специалните разузнавателни средства. Делото е било насрочено за
12.02.2014 г., когато в съдебно заседание са били предявени изготвените
протоколи за специални разузнавателни средства. Разглеждането на делото е
приключило и е постановена присъда, с която И. И. е признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Постъпил
бил протест от страна на прокурор при СРП, препис от който е изпратен на подсъдимия и неговия защитник на 15.12.2014 г.
На 09.03.2015 г. е образувано ВНОХД № 912/2015 г. по
описа на СГС, което с определение от 11.03.2015 г. е насрочено за 07.04.2015 г.
На тази дата е обявено за решаване, и на 24.06.2015 г. е постановено Решение №
476, с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
В заключителната си част на констативния протокол от
проверката на ИВСС е посочено, че има основание да се приеме, че с действията
си и бездействията си разследващите и съдебни състави са допринесли за
неоправдано забавяне на производството с около 4 години. Според ИВСС
поведението на съдии от първоинстанционния съд е станало повод за забава с 2
години 7 месеца и 14 дни, тъй като съдия-докладчикът по НОХД № 10017/2010 г. е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са станали
основание за връщане на делото за ново разглеждане /забавата е с 9 месеца и 14
дни/, а съдия докладчикът по НОХД № 15866/2012 г. е допринесъл за увеличаване
на общата продължителност на производството със действия и бездействия /забава
при разглеждането в размер на 9 месеца и 14 дни, както и ненавременно администриране
на протеста с 1 година и 14 дни/. По отношение на въззивния съд ИВСС е приел че
разглеждането на ВНОХД № 2194/2011 г. по описа на СГС също е повлияло на
увеличаване на продължителността на производството с 8 месеца и 16 дни, тъй
като съдия-докладчикът не есе е произнесъл в срока, регламентиран в чл. 340 НПК.
От представеното по делото писмо рег. № 94-И-48 от
25.04.2016 г. на зам. министъра на правосъдието, се установява, че И. И. е бил
уведомен, че констатираните от ИВСС факти и обстоятелства обосновават извод за
това,, че правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е
нарушено, поради което на основание чл. 60е, ал. 2 ЗСВ е определено обезщетение
в размер на 1000 лева и е предложено сключване на споразумение. В писмото е
указано, че ако в едномесечен срок не се получи отговор на писмото процедурата по
Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт се счита за изчерпана.
От представеното писмо изх. № .. г. на Министерство на
правосъдието се установява, че процедурата по глава 3 „а“ ЗСВ е приключила, тъй като
предложението за споразумение не е прието в едномесечния срок.
От представената Заповед № .. г. на министъра на вътрешните работи се
установява, че на ищеца И.И. е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение“
за това, че е било извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като
на 23.07.2009 г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №
М-334/2009 г. по описа на СРП.
Впоследствие с
Решение № 7009/11.06.2015 г. по адм. дело № 16484/2011 г. на Върховния
административен съд, влязло в сила на 09.07.2015 г. Заповед № К-8641/23.10.2009 г. на министъра на
вътрешните работи за налагане на дисциплинарното наказание е била отменена.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл.2б
ЗОДОВ
Съгласно чл. 6, ал. 1
от КЗПЧОС
всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и
задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона. Нарушението на това субективно материално поражда отговорност за
обезщетение за причинени вреди на лицето.
От своя страна чл. 2б, ал.1
ЗОДОВ,
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6,
§ 1
КЗПЧОС.
Тази разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно
правосъдие, и по съществото си представлява вътрешноправно средство за защита,
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок по чл.6,
§1
КЗПЧОС.
Преценката
дали е спазено изискването за разглеждане на делото в разумен срок е обективна
и е съсредоточена върху това как продължителността на производството се е
отразила върху лицето, което търси защита от нея. Затова и при определяне на
размера на обезщетението следва да се отчете се интензивността на конкретно
предприетите действия в хода на разследването – субективното /вътрешно/ и
обективното /обществено/ отражение на обвинението, въздействието на
наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и
поведение.
Вярно е, че констативният протокол на Инспектората към
Висшия съдебен съвет няма обвързваща доказателствена сила, но след като
неговите констатации по същество не са оспорени от страните, съдът приема, че
същият е годен източник за доказване на процесуалните действия на съда във
връзка с разглеждането на производството, по което е бил подсъдим ищеца и във
връзка с които се твърди, че е нарушено правото му да разглеждането на делото в
разумен срок.
Следва да се има предвид и че в производството по иск
с правно основание чл. 2б
ЗОДОВ
не може да бъде определяно обезщетение в размер, по-нисък от предложения по
извънсъдебен ред от държавен орган. В цитираното съдебно решение изрично е
прието, че при липса на съгласие на страната с размера, предложен по
споразумението, положението на тази страна не може да бъде влошавано в
съдебното производство, развиващо се по реда на чл. 2б ЗОДОВ
/ Решение № .. от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о/.
По делото са представени доказателства за това, че е
била изчерпана административната
процедура по глава трета "а" ЗСВ, тъй като
предложението за споразумение от Министерство на правосъдието не е било прието
от ищеца, т.е. така предявените искове са допустими.
За преценката дали съответното производство е било
разгледано в нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС съдът дължи съпоставката между
продължителността на воденото производство и разумния срок, за който лицето
следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността на разумния
срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо
правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт.
В практиката си ВКС /решения №№ 66/2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на III ГО и
76/2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на III ГО на ВКС/ приема, че при преценката
си за разумността на периода на разглеждане на съдебното производство, съдът
дължи съобразяване на сложност на делото, поведението на лицето и на компетентните
органи, като за да прецени сложността на делото съдът преценява естеството на
фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството
и на свидетелите, и други.
В хода на настоящото производство ищецът претендира
присъждане на обезщетение спрямо всеки от ответниците като размерът на
претенцията спрямо С. … съд е 7000 лева, а спрямо С. … съд – 3000 лева.
Независимо че в случая действията на ответниците са взаимосвързани, тъй като се
касае за едно наказателно производство, настоящият състав намира, че не
съществува процесуална пречка ищецът да търси обезщетението по чл.2б
ЗОДОВ
поотделно спрямо тях, като в този случай е необходимо съобразяването на
отделните размери на дължимото обезщетение с общо определения по справедливост
размер /в този смисъл решение №... на ВКС по гр.д. №.../, доколкото разумният
срок следва да бъде преценен съвкупно.
При съобразяване конкретната продължителност при
разглеждане на наказателното производство пред С. съд и С. . съд настоящият състав приема, че на ищеца следва
да бъде определено обезщетение в размер на 3000 лева за нарушаване правото му
на разглеждане на делото в разумен срок. От тази сума С.ят районен съд дължи
обезщетение в размер на 2000 лева, а С. съд – в размер на 1000 лева
За определяне на размера на така дължимото обезщетение
от С. съд настоящият състав съобрази продължителността на производството пред
тази съдебна инстанция, развилото се повторно производство след отмяна на първата
присъда по НОХД № 1007/2010 г. по описа
на СРС поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
многократното отлагане на делото при повторното му разглеждане и забавата в
изготвянето на мотивите към присъдата по НОХД 15866/2012 г. по описа на СРС.
Действително в конкретния случай причината за отглагане на делото е
техническата необезпеченост на съда, което не може да се вмени във вина на
съдия докладчика, но не е основание за освобождаване на ответника от отговорност.
Следва да се има предвид, че делото не се е отличавала със значителна правна и
фактическа сложност, като съдебното следствие е протекло по реда на чл. 371, т.
1 НПК и е разпитан едва един свидетел, поради което и няма данни от обективен
характер, които да обосноват констатираната забава в приключване на
производството. Следва да се има предвид и че отговорността, реализирана по ЗОДОВ
има обективен характер и за нейното реализиране е без значение дали е допуснато
виновно поведение.
По делото обаче от страна на ищеца не са представени
каквито и да е доказателства за претърпени негативни емоции или други
отрицателни последици за неговата личност, настъпили именно в резултат на
нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото, съдът приема, че
достатъчен би бил размер от 2000 лева за обезщетяването на ищеца, като искът за
разликата до пълния предявен размер от 7000 лева бъде отхвърлен като недоказан.
За да счете,че исковата претенция на ищеца против С.я
градски съд е основателна за сумата от
1000 лева, съдът взе предвид продължителността на производството по ВНОХД
2194/2011 г. на СГС и констатираната забава в постановяването на решението –
делото е било обявено за решаване на .. г., а решението е изготвено на .. г.
Пред градския съд не е било проведено въззивно съдебно следствие, като по няма
данни за обективни причини, които да оправдаят забавата в произнасянето на
решението. И по отношение на претенцията спрямо този ответник ищецът не
представя доказателства за това как продължителния срок на разглеждане на
делото е повлияло негативно върху личността му, като в този случай съдът следва
да определи размера на обезщетението по общия критерии за справедливост.
След като обаче увеличаването на продължителността на
производството е само с 8 месеца и 16 дни съдът прие, че претендираният от
ищеца размер на обезщетението е необосновано завишен, поради което и искът
подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева.
Съдът намира за уместно да отбележи, че
дисциплинарното уволнение на ищеца
не е в причинна връзка с нарушаването на разумния срок за разглеждане на
делото, а с незаконното обвинение, за което отговорност не би могъл да носи
съответния съд, разгледал делото.
По отношение на претенцията за законната лихва за
забава съдът съобрази, че за обезщетението за причинени неимуществени вреди,
причинени от разглеждане на делото в срок, надвишаващ разумния такъв, държавата
изпада в забава от момента на влизане в сила на решението, постановено в
производството, чиято висящност е продължила в посочения срок.. С оглед спазване принципа на
диспозитивното начало обаче и направеното в исковата молба искане, законна
лихва върху присъдения размер на претендираното от ищцеца обезщетение по чл. 2б
ЗОДОВ
следва да се присъди от момента на депозиране на исковата молба - 14.06.2016 г.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.10
ЗОДОВ,
ищецът има право на разноски,
за което е направил изрично искане и е представил списък по чл.80 ГПК.
В случая са предявени искове в
условията на разделност, поради което и съдът приема, че уговореното
възнаграждение е за всеки един от тях поотделно от по 1000 лева. В този случай
съобразно уважената част от исковете ответникът С. районен съд дължи разноски в
размер на 300,71 лева, а С.ят градски съд – 348,33 лева.
От
страна на всеки един от ответниците е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно чл.25 ал.1
от Наредбата за
заплащането на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37
от Закона за
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая, съобразявайки конкретната
фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалните
представители не се явяват в съдебно заседание, съдът намира, че следва да
определи възнаграждение в минималния предвиден в чл. 25 ал. 1
от Наредбата за
заплащането на правната помощ размер от 100.00 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на С.я районен съд юрисконсултско в
размер на 28,57 лева, а на С. градски съд – 33,33 лева
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.
... СЪД, гр. С., бул „Ц. Б. .“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.И. ЕГН ********** *** сумата
от 2000,00 (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на НОХД № 10017/2010 по опита на СРС, . състав и НОХД № . г. по описа
на СРС, . състав, в разумен срок, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – … г., до окончателното плащане на дължимото, като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 7000 лева.
ОСЪЖДА С.
.. СЪД, гр. С., бул „В.“ №. ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.И. ЕГН ********** *** сумата
от 1000,00 (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на ВНОХД № 2194/2011 г. по описа на С..С, .
въззивен състав, в разумен срок, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – .. г., до окончателното плащане на дължимото, като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 3000 лева.
ОСЪЖДА С. .. С., гр. С., бул „Ц.Б.“
№ … ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И. ЕГН ********** *** сумата от 300,71 лв. (триста
лева и седемдесет и една стотинки), разноски в производството собразно
уважената част от исковете
ОСЪЖДА С. С., гр. С., бул „В.“ №.. ДА ЗАПЛАТИ
на И.С.И. ЕГН ********** *** сумата от 348,33 лв. (триста четиридесет и осем
лева и тридесет и три стотинки), разноски в производството съобразно
уважената част от исковете
ОСЪЖДА И.С.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА С. .. СЪД, гр. С., бул „Ц.Б…“ № .. сумата от 28,57 лв. (двадесет и
осем лева и петдесет и седем стотинки), разноски в производството съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА И.С.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА С. … СЪД, гр. С., бул „В.“ № .. сумата от 33,33 лв. (тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки), разноски в производството съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С.
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)